Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.             Произход на траките

Траките са били група от индоевропейски племена, населявали Тракия и съседните области. Предполага се, че са дошли от североизток през 3500г. пр.н.е. и по-късно са се обособили в отделни групи. Те вижеели на отделни племена, всяко, от които се стремяло да запази своята самостоятелност о да образува отделна държава. Първото голямо тракийско държавно обединение е одринското царство, създадено в началото на V в. пр.н.е. от Терес I.

След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на I век, през 45г е създадена римската провинция, която граничела на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югозапад с Византия. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе.

2.             Тракийското общество

През първото хилядолетие пр.Хр. Древна Тракия си остава предимно селска страна. В плодородните равнини и полета е било развито интензивно земеделие. Отглеждали са се зърнени храни, различни плодове и зеленчуци, лен и коноп. Голямо значение е имало лозарството – привързаността на тракийците към виното е пословична, а древните гърци са смятали Тракия за родина на бога на виното и веселието Дионис. Скотовъдството също е било добре развито, особено в планинските райони. Отглеждали са се овце, кози, свине, говеда и особено коне, с които Тракия е била прочута. От важно стопанско значение са били ловът и роболова. Развити са били и някои специализирани занаяти – грънчарство, кожарство и дървообработване.

Обичайно е било мъжете да купуват жените си от техните родители. Браковете, ражданията и погребенията са били повод за семейни празненества, съпроводени с ядене, пиене и различни забавления. Изобщо тркийците са обичали да се веселят, да устройват гущавки и празненства, да посрещат гости, да поднасят и получават подаръци. Били са невъздържани в яденето и пиенето.

3.             Тракийското село

Изгледът на селищният живот от края на II и през I хилядолетие пр.н.е. разкрива система, в която се открояват две основни групи селища – първите открити или незащитени, вторите укрепени. По-голямата част от населението живее по места, които се намират в равнините и низините, по ниските полегати склонове на предпланините и покрай речни тераси. Те не са укрепени със стени, нито са били оградени. Къщите са ги строяли от дърво измазано с глина. Те са се свързвали чрез заградени дворове, където са се намирали помещенията за добитъка. Археологическите разкопки свидетелстват, че към края на I хилядолетие пр.н.е. някои траки живеят и в пещери, вдълбани сред варовикови образуваня. За незащитени села съобщава Тукидид и ги обозначава с гръцката дума „коме” – село.

Укрепените места се различават по поризход, по функционално и социално предназначение. Голяма част от тях възникват като крепости-убежища по естествено защитени планински склонове и по трудно достъпни върхове. Стените им са изградени от необработени камъни без спойка и следват очертанията на терена.

В културно отнощение тракийското село е било много по-консерватично и е запазило старите местни традиции. В развалините на стотици скромни селски светилища са запазени каменни плочи с релефни изображения и надписи, статуетки и други оброчни дарове, сред които преобладават посвещенията на тракийския  конник – традиционен образ на почитан прародител или предводител, превърнал се в местно божество покровител.

За разлика от селата с тяхното по принцип свободно, макар и непълноправно население в големите имения много по-широко е била разпространена експлотацията на робски труд. Голяма част от богатите селски имения са принадлежали на представители на старата тракийска аристокрация. Край развалините на много вили са открити некрополи от внушителни надгробни могили, изява на късните традиционни тракийски погребални обичаи.

4.             Тракийските владетели

В тракийските среди владетелите са бии винаги в центъра на живота и събитията. В качеството си на царе – жреци, царе-богове те изпъквали. За да подхранят самочувствието на управлението си те ежегодно осъществявали обиколка на подвластната територия и на поданиците си.

Поради липса на постоянен център, целият живот се е съсдретоточавал във временните убежища на владетелите. Там са се носили данъците и подаръците. Богатствата и съкровищата са съпътствали ежедневието на владетелите. Всичко това е олицетворявало личните качества на притежателите си. ПОказността и изтъкването им се превръщало във въпрос на чест.

Владетелите се славели с пищно облекло, разкошна украса на дрехите,, на парадното и предпазно въоръжение, блясква конска амуниция,с притежанието на всякакви съдове и украшения. Богатствата и тяхното натрупване били много важни за траките. Раздаването и получаването на подаръци било емблема за висока доблест. На организираното от Севт II пиршество той получава като дарове един бял кон, млад роб, сребърна чаша и килим. Практиката на даряване е била толкова типична за траките,че нищо не могло да се извърши без подаръци. В основата на този ритуал стои увереността, че заедно с даденото, но и с взетото у получаващия преминават части от успеха и щастието на дарителя.

5.             Траките – опит за портрет

Траките са били едри хора, руси или червенокоси,с прави коси, синеоки. Най-популярният портрет на тракиец е главата на одринският Севт III – хубав възрастен мъж с гъста заоблена брада и мустаци и с постригана коса. Траките били здрави и силни, калени в битката мъже, които са превърнали войната в занаят и са ценени като наемницив гръцките армии. Те са били най-страшните гладиатори, пример, за което е Спартак. Херодот описва, че при походи са носили на главите си шапки от лисича кожа, наметнати с шарени ямурлуци, обути с ботуши от еленска кожа. Освен това са имали копия за хвърляне, леки щитове и къси мечове.

За разлика от мъжете, жените, които искали да се омъжат не избирали съпруга си по совя воля. Те били купувани от родителите си срещу много пари. Имало е и разлика между положението на обикновените жени и тези на „благородниците”. Последните са били на почит и не са вършели къщна работа, а са имали грижата да я ръководят. Жените са имали задължението да приготвят храната и да изработват облеклото от коноп или вълна. Дрехите са били в естествения цвят на материята, но са били тъкани в шарени и пъстри багри. За получаването на боите са използвали естествени багрилни вещества.

И жени, и мъже са носели пръстени, обеци и гривни – всички с най-различна форма и изработка – някои местно прозиводство, други внесени.

6.             Тракийската религия

Тракийският пантеон главно се е състоял от Великата богиня майка – Бендита, Загрей- „Първият Дионис”,  Залмоксис, Кабирите, Котито, Орфей, Себазий, Семела, Дионис и тракийският конник.

Бендита е олицетворявала двата основни статуса на жената – на съпруга и девойка. Тя е била асоциирана с гръцката богиня Артемида, заради нейните атрибути,с които е била изобразявана – наметната с лисича кожа, шапка и ботущи от лисича кожа. Освен ложджийските атрибути, тя е притежавала и хурка, което е символизирало ролята й в инициацията на девойките.

Залмоксис е полу-митичен цар и бог на тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието н душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали на всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.

Кабирите винаги са свързвани с култа към Великата богиня майка. Смятани са за богове-ковачи, подходящи класификатори за затворени мистериални общества. Техните мистерии, особено Самотракийските се ползвали с изключителна популярност през цялата античност.

Орфей е митичен поет и музикант , смятан за най-великия поет на Древността. Неговите мелодични песни усмирявали всички зверове. С Орфей с свързан орфизмът – религиозна доктрина на древните траки, свързана с обожествяването на слънцето. Изповядващите орфизма са погребвани в скални ниши, огрени от слънцето.

Тракийският конник е божество, символизиращо героя. Изображението на тракийският конник се намира  до село Мадара в България. Изобразен е върху скален релеф на около 60-70 метра височина. И до днес не е яснен начина по който е бил изработен върху твърдата скала. Конникът е изобразен върху кон, пронизвал лъв с копие и следван от верния си другар - куче.

7.             Тракийското изкувство

Първоначално тракийското изкувство е било геометризирано. По-късно, през периода на късно бронзовата и ранната желязна епоха се появява и животинската декорация. Животинските изображения, които са предадени геометрично, са най-вече домашните животни – бик, овен, козел, кон, птици. Те се взимат от обръжаващата среда, а използването им нараства през ранната желязна епоха.

В началото на V век пр.н.е. настъпва пълна промяна на предметния и декоратичния репертоар. Старите домашни животни постепенно се изместват от диви зверове – лъв, вълк, змия и орел. Има и изображения на фантастични животни – грифони, сфинкс. В сцените най-често хищниците нападат тревопасните, което означава, че се променя същността на композицията. За цялостната интерпретационна позиция на местното изкуство изобразяването на реални и на фантастични животни в произволни пропорции и съотношения, нерядко с разменени части от телата на едните и другите, тъй като животинският свят е най-подходящ, защото е пълен с борба и жажда за живот. Борбата – извор на необходимостта от подмяната на хаоса с тържеството на равновесието във вселената.

От края на VI век пр.н.е. торевтиката се превърща в основна изразна форма на тракийското изкувство. Широката употреба на златото и среброто, увеличаването на изработваните скъпоценни предмети отговаря на нуждите на тракийските владетели. За разлика от гръцкия класически стил, сюжетът или сюжетите в тракийското изкувство изобразяват баланса между човека и природата в противовес на елините, чиито принципи съпоставят отношенията между човека или между човека и божествата.

През римската епоха има само една област от живота на траките, в която продължава да се проявява техният дух – религията. Това личи добре от многобройните светилища с оброчни релефи на различни божества и най-вече на тракийския бог-конник. През този период най-много метаморфози претърпява тракийският бог-конник върху релефи и изображения, тъй като самата му същност предоставя възможности за сливане с редица други божества. В светилището при село Лозен, Харманлийско, той се отъждествява с Аполон и е представен с неговите атрибути. Подобно сливане е известни и спрямо бога на виното и на опиянението – Дионис, на малоазийските божества Сабазий и Долихен, защото държи двойната им брадва.

Възраждането на тракийската религия и изкувството през римската епоха се проявява и в култа към мъртвите. Отново продължава издигането на надгробни могили с богати погребения в тях. Широко разпространение добива обичаят знатните покойници да се продружават в последния им път от скъпи вещи, от колесници с богата украса, също така се полагат и предмети, които съставят конска амуниция.

В тракийското изкувство човекът често е поставян в ситуациия на ценностно изпитание. Обикновено битката на противоположни сили получава израз в изкувството чрез изображения на борбата и на победата над животни или над фантастични същества, заключили източниците на водите, унищожили посевите, заловили в плен жените. Борбата като ценностно изпитание за владетеля или изходът от двубоя определят принадлежността на властта и личната му съдба. Същата идея се отразява и зооморфно в тракийското изкувство. Такива са изображенията на лъв, който напада елен или бик. Като върховни господари в обществото и в животинския свят, владетелят и лъвът са идейно равнозначни. В този смисъл лъвът се разглежда като олицетворение на победоносния цар. Но в тракийското изкувство лъвът е и звяра, противопоставен на владетеля. Вижотното задължително трябва да бъде повалено, да бъде победен хаоса. Сходна е и семантиката на борбата на владетеля с глиган. Животното се преследва, защото то опустошава земите, унищожава посевите и реколтата, заплашва плодородието. То е противникът, който е нужно да бъде преодолян, за да се осигури благополучие и да се възцари равновесието.

Траките не са имали писменост и всичките данни за тях са взимани от разкази на римски и гръцки писатели и от прекрасните предмети на изкувството, които са ни оставили.