Home Педагогика Теория и методика на обучението

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Теория и методика на обучението ПДФ Печат Е-мейл

ТЕОРИЯ И МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО

1.  Обект и предмет на методиката на обучението no ТТТ

Развитието на всяка наука се стреми все по-пълно да разкрива и изследва  същността и закономерните връзки между явленията които изучава.Науката е средство за развитие и усъвършенстване на човека/нормиране на светоглед,развитие на познавателните качества и творческите възможности и др./ и на обществената практика/произвс ството с неговите обекти, средства и процеси,социалното управление  \

Най-общо предметът на нуката е обективната реалност, различните форми на движение на материята и тяхното отражение в общественото съзнание, а основната цел е насочена към изследване законите и процесите в природата,обществото и мисленето и към създаване на адекватни теории за тяхното обяснение.

методиката на ОТТТ като научно направление е елемент на системата от педагогическите науки.Тя притежава свои обект, предмет и методи на изследване.

Обект на методиката на ОТТТ се явява процесът на обучение разглеждан в цялата му съвкупност.

Процесът на обучение се изследва не само от методиката на ОТТТ.Много науки от същата научна област, както и от други научни области също насочват изследванията си към този обект Например общата педагогика,дидактиката,педагогическата и трудова психология, (физиологията,ергономията,естетиката и др.научни направлени имат отношение към процеса на обучението,но те разглеждат обекта от друг аспект.Така общата педагогика и дидактиката изучават обекта на , по-високо гносеологическо равнище и с по-голяма степен на общност абстрактност на знанията.

Методиката на ОТТТ използва същия категориален апарат/учебен процес,възпитание ,обучение ,развитие ,принщпи,методи и др/ и затова тя се определя още като частна дидактика. Приема се,че общата педаго гика и дидактиката изпълняват функциите на методология по отношение на методиката на ОТТТ.

Педагогическата психология,изследвайки процеса  на ОТТТ насочва вниманието към общите закономерности и особености на психическата

дейност на личността,участваща в процеса на обучение.Трудовата психология се занимава с психологическите компоненти на трудовата дейност и механизмите за нейното протичане. Физиологията се занимава с  формирането на уменията от гледна точка на физико-биологичните  процеси. Ергономията изследва отношенията м/у "човек-работна среда" и др.Обогатяването и задълбочаването на научните знания във всички тези науки оказват благоприятно ьлияние върху развитието на теория и методиката на ОТТТ..,

Методиката на OТТT се намира във връзки и взаимоотношения и с редица други научни области: техническите науки, технологията, организацията на труда, електрониката и автоматизацията,промишлената естетика,науките от природо-математическия цикъл.

Докато обектът изяснава какава част от действителността изучава науката, предметът определя аспекта,свойствата и страните, които се проучват.

Предмет на методиката на ОТТТ се явява изследването и систематизирането на знанията за специфичното и особеното в характеристиката на учебния процес на обучението по труд, и техника, разкриването на закономерностите

за организацията и протичането му.  ^.

Цел  и  задачи на методиката на обучението по ТТ

Методиката на ОТТТ има за цел._да систематизира и стстлуктурира знанията-. за обекта/полуучени чрез изследване на същността и спецификата на трудовия процес/, да набележи задължител ната и допълнителна информация за организацията и управлението на процеса на OTTТi съобразно съвременните дидактически изследвания.

По-важните  конкретни задачи на методиката на 0ТТТ са с ледните:

-           Да обогатява и изяснява своя понятиен апарат: обучение по ТТТ, процес на обучението по ТТ, учебно съдържание,технология на обучение

- Да разкрива закономерностите и спецификата на протичане на педагогическата дейност в процеса на ОТТ.

-           Да изследва и развива съдържание то,структурата и функциите на системата за ОТТТ :

-                       Да разработи система от дидактически материали и средства за  ооучение/методическа литература, учебници, помагала, комплекти от дидактически средства и помощни материали/.

-                       Да обобщава и внедрява постиженията на другите науки и научни области.

-                       Да подбира ,трансформира /адаптира/ или изгражда собствена система методи за изследване на особеностите на педагогическата дейност в трудовия процес, да разработва методи за диагностика на резултата от тази дейност/обучеността на учениците и степента на формиране на техните качества/, да конструира методи за разкриване на влиянието- на различни фактори върху ефективността на педагогическия процес по ТТТ.

Задачите на Методиката на ОТТТ могат да бъдат формулирани в по-общ план така;/по Ц.Йолова/

-определяне целите и задачите на ОТТT като учебен предмет в съответ ствие с целите  и задачите на Образованието в СОУ,в съответствие с обществено-икономическото развитие на страната, с развитието на отделните науки.

- подбор и структуриране на учебното съдържание/и отразяването му в учебната програма/ в съответевие с изискванията за подоготовка на учениците и тяхното личностно развитие,с възрастовите възможности и

-разработване;  на система от форми и методи за ОТТТ ,подходящи за тяхното- приложение в практиката с оглед постигане; на поставаните цели.

- разкриване  на закономерностите на ОТТ, методологическите  и педаго гическите му основи и разработване на подходи за неговото усъвършен-

стване

-                  разработване на проблемите, свързани с подготовката и квалифи- кацията на учителите-изисквания, съдържание, наличие на потребности

и готовност за педагогическо и техническо творчество.

-                 разработване на проблемите, свързани с материално-техническото осигуряване на OT'iT

-разработване и непрекъснато осигуряване на с-ма от връзки с другите учебни предмети,  с извънкласната работа.

Нови въпроси, разширяващи научната проблематика на методиката на OT'IT,поставят процесите на интеграция и диференцияция ,протичащи

в единство както в научната област,така и в реалното производство, в практиката от която методиката черпи своето учебно съдържание.

Такива въпроси са въпросите за:осъществяване на по-детайлно  проникване в същността на проблемите/методика на графическите умение, методика за формиране на художествено-конструктивни умения и др.част проблеми/, засилване на трансферът и и влиянието на редица научни открития от една област в друга,навлизане на автоматиката, компютрите и роботите изисква разработване па специална методика за работа с тях и др.

Научната проблематика на методиката на ОТТТ е динамична и се намира в непрекъснато развитие,което е доказателство за непрекъс натото развитие на методиката на ОТТТ.

Исторически преглед върху развитието на обучението по ТТТ

Идеята за трудово обучение и възпитание възниква още в древ- ността. Поради липса на училища и наука за възпитанието в първобит- ното общество няма ясно изразена теоретическа постановка за трудово1 възпитание.

В робовладелческото и феодалното общество възниква и се развива педагогическата наука,но тя изучава официалното училищно въз питание и ооучение и не  отделя място за трудовото възпитание.

През 14-16 в. започват да се развиват занаятите и търговията. Появява се идеята за трудово възпитание и съединяване на обучението с производителния труд.

Томас Мор/английски социалист-утопист/ в съчинението си "Златна книга за най-добрия строй и за новия остров Утопия" предлага общество, изградено на всеобщия труд,в което всички получават трудова подготовка- изучават теоретичски и практически земеделието и поне един занаят./1^78-1535/

Фр.Рабле/1484-1553/ в романа си "Гарагантюа и Пантагрюел" предлага ново реалистично образование,при което обучението ще се

свързва с живота. Като важно средство за нравствено възпитание той посочва труда.

Ян. Коменски, чех /1592-1670/ препоръчва възпитание,което да подготвя децата за живота, като важно място в тази подготовка заема трудовото обучение.

Джон Белерс/Англия,  1654-1725/ в съчинението си "Проект за

организиране на трудов колеж за всички полезни занаяти и селско сто- панство" препоръчва обучението на момичетата и момчетата да се свърже с производителния физически труд.

В навечерието на френската революция Жан Жак Русо е пропагандатор на идеята за трудово възпитание/1712-1778/.Според него труда е неизменно обществено задължение на всеки човек,което го прави свободен и не зависим. Децата трябва да се запознаят от ранна възраст с различни видове труд-селскостопански, занаятчийски да усвояват общите  трудови умения в естествена обстановка - работклница, земеделско стопанство, като прекарват един или два дни в тях.

В епохата на бързото развитие на машинното производство англичанинът Роберт Оуен/1771-1858/ полага грижи за децата на работ- ниците от памукопредачна фабрика,на която той бил ръководител. Момичетата посещавали курсове  за кроячество и шев, усвоявали готварство.

През  18 век прсблема За трудовото възпитание преминава в  област- та на теорията и практиката.В Германия педагога Франке  в  основаните от него учебно-възпитателни заведения въвежда ръчната работа като  самостоятелен предмет.

През 19 в. за затвърдяването на ръчната работа в училищата допри нася много немският педагог Фрьобел. Благодарение на него ръчната рабо та била поставена на възпитателна основа и получила за времето си  гражсданско одобрение в областта на педагогическата теория и практика.

За по-нанатъшното развитие на рачната работа и въвеждането и в практиката имат съществен принос Уно Цигнеус, преобразувател на финландските у-ща, Клаусон Каас, Ото Соломон, Салисис.

Благодарение на Уно Цигнеус, на 11.V.1866 г. се утвърждава задължителното обучение на ръчната работа във всички финландски народни училища и училищни семинарии.

Датчанинът Клаусон Каас препоръчва изучаването на ръчната paбо та във всички общообразователни и народни училища.

Ото Соломон изработва и прилага в Швейцария система за трудо- ва подготовка. Според неговата постановка обучението по ръчна работа трябва да отговаря на следните  изисквания:  всеки изработен от децата предмет да бъде  общественозначим, разнообразен и посилен. Заниманията да имат игрови характер даже в горните отделения,да се изключат чисто автоматическите упражнения, които не развиват естетическия вкус и ума на детето.

В 1882 г. въвъ Франция се издава закон,според който се въвежда ръчната работа като задължителен учебен предмет.В същата година в Париж е  открито "Висше нормално училище по ръчна работа"- за подготовка на преподаватели по ръчна работа.

За въвеждане на ръчната работа в руските училища принос има И.А.Вишнеградски.В 1884 г.Той предлага на Министерството на народното просвещение да внесе в програмата на Петербургския учителски институт теоретичски и практичиски занятия по ръчна работа. Института става център за подготвка на учители по ръчна работа.

В Дания през 187,6 г.Аксел Микелсон също въвежда ръчна рабо та като учебен предмет в у-щата.Същото се случва и в Белгия, Англия, Xолндия,Норвегия, Австро-Унгария и Италия.

По-късно, през 1892-1895 г.  към споменатите държави се

присъединяват Люксимбург,Сърбия,България,Турция. В_,цяла Европа, с изключение на Испания, ръчната работа е предмет на сериозно обсъждане

От Европа идеята за ръчната работа като предмет, включен в училищното обучение, прониква в Азия/Япония и Китай/,даже и в Африка.

В Америка към 1890 г.  ръчният труд се  е  изучавал в 37 града на САЩ,. През 20 век американският идеолог и  теоретик Джон Дюи /1859-1952/. разглежда идеята за създаване на трудови училища за децата на труде- щите се. Исказванията му за преобразуване на обучението  се отнасят най-вече  за масовото народно у-ще,предлага да се въведе  занятчийския и промишлен труд.

Под натиска на промишленото развитие  германското народно у-ще започва да се реформира.Типичен пример за реформатор се  явява Киршен- щайнер, който въвежда като основа творческия труд в у-ще.

други идеолози през 20 век като В .Лай, Х.Щалерман, Л.Гурлит

Фелнер, Калб, Амброз и др., също развиват идеята за трудовото у-ще и във възгледите им за трудово възпитание постепенно се натрупват белези на политехническото образование.

В процеса на търсене, проучване.анализиране, дискутиране и

експериментиране на основните въпроси и идеи от теорията и практиката

на трудовото и политехническото обучение  те се изясняваха и утвържда- ваха.

Развитие на трудовото обучение  и възпитание в Българкя

За задоволяване  на нарастналите  нужди от професионални познания в българските  общообразователни у-ща се въвеждат специални предмети.  Така в Болградското, Шуменското и Разградското училите се преподава специалния предмет-земеделие. В занаятчийските  турски у-ща през 1656 г.  се учат и българчета:  момчетата на дървообработване и правене на обувки,а момичетата-на ръкоделие  и шиене на облекло.

В първото девическо у-ще със светско образование в  гр.Плевен през 1840 г. учителка ха Анастасия Димитрова преподава ръкоделие. През 1843 г. в  гр.Ловеч ученичката и Параскева Нейкова преподава на момичетата също .ръкоделие/ шиене на гергеф и обикновено шиене/

В гр.Ст.Загора учителката Варвара Стратиева преподава предме тите:  "ръкоделие" и "домакинство и хигиена"

Първи стъпки за даване на професионална насоченост на общооб разователното у-ще в България се правят в годините след Съединението чрез закона за обществените и частни у-ща на Р.Каролав; през 1885 г. В него се подчертава необходимостта от изучаване в главните у-ща на земеделието-и индустрията.Създават се първите професионално-занаятчи- йски у-ща. Професионалното образование са разширява. През 1912 г. функционират 24 занаятчийски у-ща,  индустриално-технически    професио- нални у-ща.

През 1891  г.  министърът на просветата от Стамболовото прави- телство Георги Живков изработва Закон за народната просвета,с който ръчната работа е въведена като задължителен учеоен предмет. Зак онът влиза в сила през 1692 г.,когато се разработва и учебната програма.

Според npoграмата и в двете  отделения на долния курс се предвижда: подготвителни упражнения за нареждане на разноцветни пръчици,дъсчици халки и др., рисуване  на прости наредени фигури, прегъване на хартия и моделиране на кълба и валяк.

През втората година подготвителните  упражнения продължават по същата програма.  Праз първата година на средния курс се провеждат подготвителни упражнения по дърводелство и моделиране, а през втората по картонаж, дърводелетво и моделиране. В горния курс/11-12 г.възраст/ за картонажа и дърводелската работа учениците използват трион и длето, занимават се с резбарство и подвързия. Започват подготвителните работи за работа с метал.

Министреството на народното просвещение изпраща учители на курсове първо в Швейцария,а после в Германия. Водач на групата е бил А.В.Шоурек.  Той написва първите методически книги по предмета, написва "Ръководство към образците  за подготвителни упражнения по ръчна работа".Ръководството е изградено в няколко раздела, в него се описва как се работи с пособия от различни материали чрез упражнения с различна сложност. През същата година 1894 е  отпечатана друга книга на Шоурек "обазците  за подготвителни упражнения по ръчна работа".

Въвеждането на ръчната работа като задължителен учебен предмет предизвиква голям интерес сред българските учители.В продължение на 12 години ръчната' работа постепенно се утвърждава като учебен предмет в българското училище.

В края на 19 в.  и,началото на 20век започна да се разпрост- ранява идеята за трудово училище. На 21.V  1920 г. 'Ал.Стамболийски

съставя самостоятелно земеделдко правителство,кое то прави опит да развие мрежа от професионални училища.  МНП препоръчва на съответните

специалисти да направят необходимото за по-широко застъпване на ръчния труд при обучението по всички учебни предмети: да започне създаване на училищни стопанства с пълно участие на учениците, да се уреждат за у-ците практически курсове по овощарство,лозарство,гради- нарство, във всички първоначални у-ща и в гимназиите да се въведе поне един от разделите по ръчна работа,образуване на ученически дружества за общественополезен труд,провеждане на производствени екс курзии и др.

От .993/94 г.предметът "Трудово обучение" се нарича "Труд и техника"  или "Ръчен труд1"-  за 1,11,III,IV клас.

През първите 15 години след ІІ-та световна война трудовото обучение на у-ците в І и IV клас се  осъществява чрез учебния предмет"ръчен труд и практически занятия". Занятията се провеждат  седмично.Чрез предмета у-ците  трябва да усвоят умения за работа с хартия,картон,мукава,глина,пластелин,текстил.Тези дейности са предвидени до III клас. В програмата от 1955 г.се предвижда в IV клас да се работи 10 уч.часа с дърво.Чрез раздела техническо моде- лиране  също се  изработват предмети от дърво,картон,тъкани,дебела те.

По късно на мястото на уч.предмет "Ръчен труд и практически занятия" се въвежда предметът "Трудово обучение".В уч.програма от 1964 г.  се  отбелязва,че  трудовото обучение е  главно средство за трудово възпитание и,че то стои в центъра на УВР  с подрастващите, целта на обучението на у-ците  от I до IV клас е да се усвоят основни трудови умения, които да съдействат за всестранната подготов. ка на у-ците.Разширява се  обема на материала, с който работят и те се включват в различни видове  труд.

Със създаването на ЕСПУ през 1973 г.  предметът се нарича "Трудово-политехническо обучение".Инструкциите и методическите указ ния по трудово обучение са включени в методически ръководства, създадени от Г.Мавроз,Н.Божков и Л.Найденова от 1975 г. През 1979 г се издава и учебник по трудово обучение с методика за учителите в началната уч.степен с автори:Г.Мавров,м.Велев,Д.Трифонов, Л.Най- денова,Сийка Кънева.

От 1982 до 1968 г.  излизат учебници-албуми по с-мата "Труд и творчество"  за у-ци от І до IV клас с автор Н.Божков.

 

WWW.POCHIVKA.ORG