Joomla Software solutions Template

Payday loan

Княз Борис I

Свети Борис I Михаил (?-2 май 907) - български хан от 852г. и княз от 864г. до 889г, син на Пресиян, баща на Симеон Велики.

Покръстването

Хан Борис сяда на българския трон през 852 г./според В.Гюзелев той е интронизиран във владетелската резиденция Баргала в Македония/. По негово време Българското ханство е типична средновековна монархия, която се отличавала от другите европейски държави само по своята религия. Християнството се оказва не само шанс за приобщаване към другите християнски държави, но и за консолидиране на двата етнически елемнта в държавата - славяни и българи.

През 862г.-863г. - сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.

За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително политическото господство на българите в среднодунавските земи.

През есента на 863г. византийците в отговор на молбите на Ростислав нахлуват отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започват мирни преговори и в последствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал и да приеме християнството от духовници на Цариградската патриаршия заедно с народа си. Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата срещу християнизацията. В. Гюзелев е изказал теория, че Борис се е покръстил на големия християнски празник Кръстовден /14 септември/ 865. В подкрепа на тази теза е надписът от албанското село Балши, в което се съобщава, че покръстването се е състояло през 6374 г. от сътворението не света, което съответства на периода 1 септември 865 - 31 август 866 г. Българският владетел приема името на своя "духовен отец" - василевс Михаил III. Освен това той приема славянската титла княз. Било въведено и християнско по произход и византийско по произход законодателство.

Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на българските боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Борис I потушава бунта и заповядва да бъдат екзекутирани водачите на бунта заедно с всичките им синове - общо петдесет и двама души. Широко разпространената версия, че са били избити цели родове, по всяка вероятност не отговаря на истината [1].

Българската църква

Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближение с папата в Рим. Български пратеници занасят списък с 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I - 105 на брой, съставени от Анастасий Библиотекар са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени римските епископ Формоза Пртуенски и Павел Популонски и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху епископ Формоза Портуенски.

През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молбата папата да ръкоположи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на ръкополагането на Формоза за глава на Българската църква.В България са изпратени други двама епископи - Гримуалд Полимартийски и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере архиепископ на България между тях и Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до конкретната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На Осмия вселенски събор (869-870), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г. българският църковен въпрос е чрез компромис - учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на Дръстър" (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. само църковникът е сан с български произход.

През 879 г. на патриаршеския престол в цариград сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Цариградската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална. Начело на българската църква застава Йосиф Изповедник, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.

Славянската писменост в България

По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий Наум, Ангеларий и Климент и изпраща Климент Охридски като епископ в Охрид и да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.

След продължително 36-годишно управление през 889г. княз Борис се отказва доброволно от престола и оттегля в манастир. Борис е имал четирима сина: Владимир-Расате , Гаврил , Симеон и Яков. За свой наследник посочил първородния си син Владимир-Расате.

Неумелата антивизантийска политика на княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за езическа реставрация принудила княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той свалил Владимир-Расате от престола, ослепил го и го хвърлил в затвора. Непосредствено след това свикал народен събор, на който оповестил възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.