Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)УПРАВЛЯВАЩИ ОПЕРАТОРИ |
![]() |
![]() |
![]() |
УПРАВЛЯВАЩИ ОПЕРАТОРИ 3.1 БЛОК (СЪСЪТАВЕН ОПЕРАТОР) Блокът представлява фрагмент от програма, разположен между две фигурни скоби { }. 3.2. ОПЕРАТОР IF if (условие ) оператор; 3.3. ОПЕРАТОР IF…ILSE if (условие ) оператор1; else оператор2; 3.4. ОПЕРАТОР SWITCH switch (израз) { case : оператор1; оператор2;…; case : оператор1; оператор2;…; ……………………………………………………….. case : оператор1; оператор2;…; [default: оператор1; оператор2;…] } 3.5. ЦИКЛИ В С++ 3.5.1. Цикъл DO…WHILE do оператор; while (условие); 3.5.2. Цикъл WHILE while (условие) оператор; 3.5.3. Цикъл FOR for (; ; ) { оператор-1; оператор-2; ………… оператор-n; } 3.5.4. Влагане на цикли for (i= 0; i for (i= 0; j C[i][j] = A[i][j] + B[i][j]; 3.6. ОПЕРАТОР BREAK Операторът break предизвиква завършване на трите вида цикли и на оператора. Той предава управлението на първия оператор, намиращ се след затварящата скоба на оператора switch или на циклите do…while, while и for 3.7. ОПЕРАТОР CONTINUE Операторът continue може да бъде включен в телата на трите вида цикли. Той предизвиква начало на нова итерация, без да бъдат изпълнени операторите от тялото на цикъла, разположени след оператора continue. 3.8. ОПЕРАТОР GOTO ФУНКЦИИ Дефинициите на функциите се състоят от две части: заглавна част (прототип) и тяло. [] [] { тяло(множество оператори) } Пример: inline int sum (int x, int y) { return x + y; } Активиране на функция: sum (2, 3); m = 3 + sum (2, 3); Декларацията на функцията представлява нейната заглавна част и завършва с точка и запетая; int sum (int x, int y); sum (int x, int y); 2.Функции, които не връщат стойност. Завършване изпълнението на функциите. Оператор Return. void in_out_num (int num) // Функция, която не връща стойност { cout << “Въведете числото \n”; cin >> num; cout << “Въведеното число е “ < } Синтаксис на оператора return: return []; // Преобразуване на типа на върната стойност int f ( float x ) { float y; y = x/2; return y; } main () { float z; z = f(9); cout << z; } Взаимодействие на функциите с външната среда: Предаването на параметрите на функциите се осъществява по три начина: Предаването на параметрите по стойност се характеризира с това, че фактическите параметри, с които се извиква функцията, се копират в стека и функцията работи с копията, а не с оригиналните параметри, с които е била извикана. // Предаване на параметри по стойност # include // Дефиниция на функцията func1 void func1 ( int x) { x += 2; cout “x= “ << x << ‘\n’; } // Дефиниция на функцията main main () { int b = 5; func1 (b); cout << “b= “ << b << ‘\n’; } Предаването на параметри на дадена функция чрез указатели се регламентира от следните правила: Формалните параметри на функцията се декларират като указатели. В тялото на функцията се използват съдържанията на указателите, които са нейни формални параметри. При извикване на функцията, фактическите параметри, съответстващи на формалните параметри, които са указатели, трябва да бъдат адреси или указатели. // Размяна на стойностите на две променливи чрез функцията swap # include // Дефиниция на функцията swap void swap (int *x, int *y) // х и у са указатели към int { int buf; buf = *x; *x = *y; *y = buf; } // Дефиниция на функцията main void main () { int p =2, q=3; swap (&p, &q); // Фактическите параметри са адресите на p и q cout << "p= " << p << " " << " q= " < } // Предаване на стойности чрез псевдоними // Размяна на стойностите на 2 числа # include void swap (int &x, int &y) { int buf; buf = x; x = y; y = buf; } Дефиниция на функцията main void main () { int p =2, q=3; swap (p, q); cout << "p= " << p << " " << " q= " < } Функцията main има три параметъра (третият не е задължителен), които обикновено се означават с имената: argc, argv и envp. Параметърът argv е масив от указатели към char (масив от низове). Елементите на argv представляват параметрите, които се предават на функцията main. Параметърът argc е от тип int и съдържа броя на елементите на масив argv. Третият параметър envp е указател към char. Чрез него може да се предава средата или контекстът (environment), в която се изпълнява програмата. Параметрите на функцията main се подават при стартиране на програмите. Пример: # include void main (int argc, char *argv[] ) { for (int i= 1; i< argc; i++) cout << argv[i] << " "; cout << '\n'; } c:\>\pet\oos\task\prog\ par1 par2 |