Joomla Software solutions Template

Payday loan

Поклон поклон пред теб, Апостоле!

“Знаменосецът ми, дякон Левски, на сън беше лек като заек.От най-малък шум той рипваше и се улавяше за оръжието.По скалите и върховете планински той се катереше като дива коза.Деретата като сърна прескачаше.Куршумът му всякога на месо удряше.В боя той бе пъргав и решителен като лъв.”

Войводата Панайот Хитов

От най-ранна възраст всеки българин познава Васил Левски – синеокия момък от Карлово, който със силата на своя гениален ум, с дързостта на своето лъвско сърце успява да пробуди в нашия народ духа на революцията и да създаде най-голямата освободителна организация на своето време.Всеки от нас знае за неговата безумна смелост, неговата величествена и чиста душа, обречена на България, на хората и на бъдещето.

Образът му грее с непомръкваща светлина, защото той е овенчан от безсмъртието, признателността, почитта и преклонението на другите пред най-достойния син на родината.Тази всеотдайна любов и омраза към чужди и наши поробители са раждали обаянието на жертвоготовността, безкористно и всеотдайно служене на народа, за свободата на който, той дава най-скъпото – своя млад живот.Левски е жив не само с примера за своя героизъм, но и с богатството на идеи, родени в огъня на революционната борба.Смелост и безстрашие, непреклонност пред трудностите и вяра в силите на народа, дълбока мисъл и титанична воля – ето качествата и добродетелите на неговия прекрасен характер, кален в суровите дни на робството.Името и делото на Апостола са се превърнали в мобилизиращ и вдъхновяващ повик за борба с тиранията.Много смели народни борци са умрели с мисълта за Апостола: “Ако спечеля, печеля за цял народ.Ако загубя, губя само мене си!” В тези тежки години името на Левски става зов за свобода. То отдавна се е превърнало в синоним на смелост и жертвоготовност, на честност и истинско родолюбие, синоним на скромност и нравствена чистота.Страстната му обич към народа и безпогрешният революционен усет по-късно превръщат дарованието в организационен талант.Самокритичността е един от постоянните съветници на Апостола.Той не познава самовлюбената гордост, и още по-малко нездравото опиянение от временни успехи и сполуки. Върху неговото голямо дело не е легнала и най-малка сянка от лични подбуди и користолюбиви намерения, която да помрачи сияйната светлина на чистия му образ.

“Аз съм посветил себе си на отечеството, за да му служа до смърт!”

Лишения и трудности, смразяващ студ и палеща горещина, глад и всекидневни срещи със смъртта – това е неизменната картина на неговия живот.И над всичко  - силна воля, непоколебима вяра в народната победа, в свободата.

До сетния си дъх Дяконът остава верен на делото на революцията.Непокорен, неустрашим, горд с любовта си към народа и родината, той приема смъртта без страх и уплаха.

Васил Левски е не само велик син на своята епоха, но най-вече син на България.