Joomla Software solutions Template

Payday loan

Поетическото поколение от 40-те

Богомил Райнов

Той не е най-характерният изразител на специфичните черти на неговото поколение.Но в някои от неговите стихове писани преди войната откриваме черти от биографията на лирическия герой,които са общовалидни.Напр. в стихотворението”Не са ме приспивали”.Поетите от това поколение са деца на големия град.Затова и героят изповядва,че в детството си той няма спомени от селото,нито пък е слушал приказките на баба си.Този герой е роден в града и лирическият герой на това поколение е изцяло градски,надарен с чуствителността на гражданин,живеещ с проблемите и вълненията на града.

Александър Вутимски(1919-1943)

И той,като останалите свои другари от поколението,понася тежестите на войната.Умира едва навършил 24 год.Той се повлиява от френски и руски автори,от българските най-близки са му Яворов и Дебелянов.В развитието му като поет могат да се набележат 2 осн.периода.През първия сътрудничи на ученическите издания сп.”Звън”и”Ученически подем”.Най-значителна изява през този период е участието му в лит-ния сборник”Праг”(1938).Творбите му през този период се отличават със свежестта на детските спомени,лир.герой осезаемо чуства връзката си с тълпата в големия столичен град.В душата му зрее социален протест,бунт и надежда,че този живот ще се промени.В стихотворението”Пробуждане”основното настроение е бодро и оптимистично.В/у радостния фон поетът рисува готовността си за борба даже заедно с обикновените хора.През този период той пише и стихотворението”Детство”,където откриваме способността му да мисли в поетически образи.В тези стихове има много свежест и поетически талант, социален оптимизъм,вяра.

В следващите години картината се променя.Отчаянието засенчва радостите от живота.Поетът търси успокоение в малките квартални кръчми,във виното.Причините за тази еволюция са и лични,и обществени..Поетът с особена острота усеща и преживява войната и страданието на милионите жертви.

Поемата”Сияния на града”опровергава редица упреци и оценки за поета и неговото творчество.Поетът ни въвежда в обстановката на своето всекидневие-улици и здания,дни и нощи.настроението е мрачно и тъжно,пустотата е непоносима.картината след това рязко се променя,ставаме свидетели на една покъртителна човешка драма.В „Нощи”Вутимски ни потапя в една делнична обстановка.Самото множествено число на съществителното вече говори за продължителност и повторяемост на реална житейска обстановка,която се вмества в нормалните рамки на един градски бит.В глухата и тъмна нощ той сам върви и копнее да срещне едно макар и чуждо човешко сърце.Появяват се майка ми и сестра му и признанието,че той е сам и тъгата само е неговия другар.Той копне за обич и човешка ласка.Изпълнен е  с гняв с/у този черен град,където точ се чуства сам.Той осъзнава,че не е единствен,че имам и други като него,той призовава всички улични жени,скитници,крадци да разбият грозната нощ,защото градът ги задушава и убива.настъпането на пролетта го изпълва със странни желания-иска да помилва вятъра и да прегърне слънцето.Пожеланието му е закъсняло,защото той отдавана се е слял с хората.Поантата на поемата е особно показателна.След като се слива с хората и среща работника,животът му се открива в по-различна светлина:той е всесилен и жесток,убива всичко хубаво.Този поет пръв заговаря за обитателите от социалното дъно на обществото.те първи намериха своя защитник,който разбира тяхната драма,безизходното им положение,в което обществото ги е поставило.Защото той е един от тях.След много страдания и отчаяния бездомникът ще срещне работника и той ще му върне вярата в доброто и красотата,в хората и живота..Той загърбва унинието,чуството за бездомност и безполезност.Поетът става защитник на босяците от 20век.Стиховете му днес се приемат като зов,апел за повече хумканност и обич към човека и човечеството от социалното дъно.В поемата има обобщения от общочовешки мащаби и хуманитарни внушения.Вутимски работи в/у поемата до 1942г.

Всичко в поезията му е искрено,написано с много човешка болка и тъга,нежност и деликатност.

Александър Геров(1919-1997)

И той е дете на града и потърпевш от войните.Лириката му съдържа яростни отрицания на смъртта безсмисленото човекоизтребление.Първата му стихосбирка излиза през 1942-„Ние хората”.Тя е зряла творческа изява.Стихотворенията носят белега на войната.Но тези мотиви не изчерпват цялото богаттво и разнообразие в поезията на Геров от началото на 40-те години.След Девети той напълно разгърна своите възможности,разшири тематиката,проблематиката на творчеството си.Открива ни простотата и очарованието на дребните неща,на човешкия труд,на старостта и младостта.Той сама казва,че е успял да запазо наивността сии мечтателното си сърце.Поетът се стреми да си отговори на вечните въпроси на битието-за вечността,мига,покоя,вярата.Той не може да асимилира безкрайността на вселената и в това се заключва неговата трагедия.оттук идва тази трагична болка в поетическите му вълнения и тази сложност на душевността му.Изправяйки ни пред смъртта,стиховете му ни правят по-добри,защото ни карат да се замислим в/у смисъл ана човешкия живот изобщо и ни вълнуват с чистата си любов към хората и красотата.Поетът нарича себе си син на човечеството.

Той е автор и на 2 прозаически творби-„Фантастични новели”и „Неспокойно съзнание”.И тук той се проявява с аналитичната си мисъл и като автор с гражданско съзнание,стреми се към бъдещето,прави прогнози с общочовешка значимост,т.е прозата му също е интелектуална.Мотивите,които все по-често занимават поета са за сложността на човешкото битие,за времето и пространството,за човешката мисъл.Нравствените категории,които лирическият герой пази са любов,вдъхновение и саможертва и те се проверяват чрез времето.Настроението се задълбочава,олтекват песимистични въпроси,появява се страх от нещо непостигнато и непостижимо за мисълта.При него умът и сърцето са в конфликт.Той може да бъде разрешен ако хората станат приятели на природата.Така ще бъдат спасени.Поетът се страхува от ума,който винаги се стреми към нови неща,към неразгаданото и неизвестното,той ни предупреждава,че завоеванията на творческия гений на човека попадат в ръцете на престъпници,че животъе се деестетизира и ние попадаме в умопомрачителната му сложност.В”Глухарче” поетът прави манифест на своите възгледи-умът не носи удовлетворение.Той търси космоса в красотата на земното цвете,защото невъзможността да познаешвселената се превръща в твоя драма.Конфликтът м/у ума и сърцето е трагичен,защото още преди да сме опознали сами себе си ние се устремяваме към вселената.Той ни предупреждавеа,че абстрактният ум при определени обществени и политич.отношения стават социално опасни(Хирошима).

Иван Пейчев(1916-1976)

Принадлежи към същото поетическо поколение.Той се разтваря в събитието и атмосферата на епохата,призовава ни енергично към любов,страст,ненавист,подвиг.Напр.омразата у лирическия герой в „Омраза”е толкова силна,че тя не се побира в сърцето на един човек и той се стреми да зарази с нея всички.Неговата поезия  е поезаия на големите чуства и на полярните емоции.Този емоционален интензитет обаче не е плоскостен благодарение на худ-ното иазображение..Искреността на поета го кара да говори на висок глас за всичко,което е преживял.След края на войната новите потребности на живота постепенно стопиха омразата в неговата лирика и й придадоха мекота и нежност.Мотивите з аврага,атаката,героичната смърт,окопите отстъпиха място на лирическите настроения.-„Далечно плаване”.Омразата е заменена с изповедите пред любимата и природните картини.Драматичните му творби”Всяка есенна вечер” и „Ковачът на мълнии”той оглави една нова насока в развитието на съвременната бълг.драматургия-на лирическата драма от 60-те год.