Home Литература Съмнението като житейски принцип

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Съмнението като житейски принцип ПДФ Печат Е-мейл

СЪМНЕНИЕТО КАТО ЖИТЕЙСКИ ПРИНЦИП

(Есе)

В трагедията “Хамлет” гениалният Уилям Шекспир обрисува по един оригинален и пълнозначен начин духът на късноренесансовия хуманизъм. Неговите герои са най-различни и всички те имат различна съдба. Пред тях стои важен избор, който трябва да бъде направен.

Хамлет очарова публиката и читателите с векове и първото нещо, което може да се каже за него, е че той е енигматичен характер. В него винаги има повече отколкото другите герои в драмата виждат. Дори най-внимателните и интелигентни читатели остават с впечатлението, че не разбират всички тайни на Хамлет. Самият Хамлет казва това на придворните в Елсинорския дворец. Хамлет е съзерцателен и философски настроен младеж. Него го привличат трудните въпроси, на които не може да се даде сигурен отговор. Той е обсебен с въпроси за отвъдното, за мъдростта на самоубийството, за това какво се случва с човешките тела след смъртта и т.н. Той е свикнал да анализира светът около себе си и затова подлага всичко на съмнение. Но с развитието на драмата читателят разбира, че съмнението е универсално качество на всички герои в нея.

В сложната ситуация на елсинорския дворец вътрешния сблъсък е неизбежен. Героите водят битка помежду си и вътре в себе си с дългът и желанието, решителността и несигурността, приятелството и измяната. Съмнението отприщва всички действия в драмата и играе ролята на пътеводител за Хамлет и обкръжаващите го. Най-напред съмнение изразява Хамлет, и то в чичо си Клавдий, “плячкосник на власт”, който след смъртта на краля на Дания и баща на Хамлет разиграва театър, за да открадне властта, полагаща се на младия принц. Трябва да се отбележи, че  Гертруда има много причини да се омъжи за новия крал. В Средновековието една благородна дама, чийто съпруг е починал, дори и това да е самата кралица, загубва обществения си статут. Женитбата за Клавдий позволява на Гертруда да запази статута си на кралица на Дания.Също така имало и традиция, датираща още от Библията, в която живият брат може да се ожени за съпругата на починалия брат. От психологическа гледна точка брака с Клавдий позволява на Гертруда да избегне мъката си от голямата загуба, която тя преживява. Но най-важното е, че Гертруда изглежда обича Клавдий и е искрено щастлива от новия брак.

Но дилемата при Клавдий остава и тя е дали съмнението, че той има вина за смъртта на краля е истина или лъжа. Колкото и очевидни да са някои неща като брака на Клавдий с кралицата почти веднага след смъртта на краля, Хамлет не иска директно да обвини невинен човек. Той търси доказателство. В това проличава новозараждащият се ренесансов дух на епохата, в която е написана драмата.

Силно е разочарованието на принца от майка си. То идва от заблуждението, че Гертруда е прекрасна майка и съпруга, но всъщност нейното поведение се води от обстоятелствата:

...как срамно бързо

в кървосмесително ложе падна!

Когато Хамлет осъзнава истината за майка си, неговата фиксация върху нея го кара да не приема тази истина и да се измъчва между реалност и желание, между това, в което трябва да вярва, и това, в което иска да вярва. След срещата с духа на баща си, който категорично обвинява брат му в убийство, думите на призрака са тежест, които Хамлет не приема като доказателство, а иска да ги потвърди. Новият ренесансов дух ясно проличава в него, тьй като той не се опира на вечни истини, а на собствени наблудения и заключения.

Лека-полека Хамлет започва да появява естествена реакция от сложната ситуация, в която попада и се съмнява у всеки. Той не може да различи кои придворни носят маски, а кои показват истинските си лица. Много от тези, в които той преди е имал доверие, го изневеряват. Оставен сам да се бори срещу толкова зло и да открие истината сред толкова лъжи, той е принуден да се съмнява във всека дума и всеки жест. Такава е сцената в театъра, в която един на пръв поглед незначителен жест на новия крал убеждава Хамлет във вината му. Но много по-дълбока е вътрешната конфронтация на двата свята на Хамлет: външният, заобикалящ го свят, все още с твърде средновековен характер, и вътрешният, изпълващ го свят, хуманистичен, стремящ се към самостоятелен анализ и оценка. Хамлет е изправен пред избор: да приеме ли очевидното за истина и да действа, или да се увери в тази истина. Да действа примитивно или хуманистично. “Да бъдеш или не!” на този вьпрос няма лесен отговор. Хамлет е решил да действа, така че той е избрал “да бъде”. Истинският въпрос е “да бъдеш, но как”? За Хамлет е трудно “да бъде” когато всички други “не са”. Но това, че Хамлет се бави с решението си не е заради слабохаратерност или страх. Това е резултат от непосилната трудност на избора:

Аз искам всичко сигурно да знам

Той иска не просто да рани злото, а да го изкорени. Затово той използва паравана на лудостта – за да скрие истинските си цели като привидно очевидно ще е, че не представлява никаква заплаха.

Хамлет също трябва да погази хуманизма в себе си , за да отмъсти на Клавдий, тоест той трябва да предаде личните си ценности заради родовия дълг, което го кара да преосмисля моралните си убеждения отново и отново, сякаш може да ги забрави, да ги загуби и да се превърне в злодей като чичо си. Не само Хамлет, а всички персонажи в трагедията са изпълнени със съмнение. Гертруда се съмнява в праведността на избора си, същото прави и Хлавдий, като след време и двамата вече се разкайват:

О, моя смраден грях достига бога!

...нито мога да

се моля. Искам страстно, но не мога.

Но след като е направен избор, връщане назад няма.

Колебанията на Офелия са дали да слуша разума или сърцето си и да осъществи любовта си към Хамлет. Това, че тя не може да избере, показва че е слабохарактерна и в крайна сметка не издържа на напрежението и се

самоубива.

Хамлет се отървава окончателно от съмненията си и прави правилния избор, докато останалите герои в трагедията сякаш пренебрегват този житейски принцип и живеят живота си без да се замислят.

В определен етап от живота ни всички ние сме изправени пред избор, чието решение ще промени завинаги живота ни и откъдето връщане назад няма. Когато правим този избор трябва да сме сигурни в себе си,

защото ако оставим и капчица съмнение, закъснялото разкаяние не може да ни спаси. Познаването на истината ни води до правилния път, а заблудата от собствените си желания до гибел.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG