Home Литература Хенрих Ибсен 1828-1906

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Хенрих Ибсен 1828-1906 ПДФ Печат Е-мейл

НОВАТА ЕВРОПЕЙСКА ДРАМА

Хенрих Ибсен /1828-1906/

= поставя началото на СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА драма - цяла епоха в европейската драматургия;

= в началото изучава Шекспир; смята го за познавач на човешката душа, за драматург-философ, който тънко чувства своята съвременност

= смята, че драмата трябва да бъде „направена”, съдържанието и да е сериозно и задължително да има интрига. Крал на интригата през онази епоха е французинът Екриб. Като него Ибсен се учи да връзва и развързва сюжетни възли

= навлиза в НОРВЕЖКАТА литература през епохата на т.н. национална романтика Ибсен изучава скандинавските саги-националният им ЕПОС

ЗАДАЧАТА НА ИБСЕН: да направи драмата сериозна; да накара зрителя да мисли заедно с автора и героите, превръщайки го в съавтор (т.е. той се родее с традиции на античния театър – Виж: Б. Богданов „История на старогръцката култура”); присъствието на автора да не се усеща в драмата - това е нехудожествено; авторската идея е длъжна да минава като сребърна нишка през фабулата.

В драмата трябва да се борят не идеи, „което не се случва в действителността”, трябва да се изобразява стълкновение на хора, житейски конфликти, в които дълбоко са скрити борещи се, загиващи или побеждаващи идеи. Пиесата не трябва да свършва с падането на завесата. Истинският финал трябва да е извън нейните рамки. Драматургът набелязва направлението. Целта /задачата/ на всеки зрител или читател е да стигне самостоятелно до финала по пътя на личното творчество /стремеж да разбуди човешката мисъл/.

= на Ибсен му се отдава изграждането на характери, като едновременно с това насища драмата с конфликтни ситуации. Сложността в поведението на героите се увеличава и от факта, че ситуациите си имат и предистория или тайна, която се разкрива в драмата.

Исторически драми

1849-„Катилина”

1850-„Богатирският курган”

1854-„Фрау Ингер от Естрот”

1855-„Пир в Сулхауг”

1856-„Лилекраис”

1863-„Борба за престола”

„Царят и талиетянина”-политическа-70-те

„Писма в стихове”-1875

„Бранд” - 1864

Ибсен вярва в доброто у човека. Бранд е пастор, който замисля да възпита в Норвегия от XIX век хора, непознаващи лицемерието и користолюбието, с определена цел в живота: „ДА БЪДАТ САМИТЕ СЕБЕ СИ”

„ВСИЧКО ИЛИ НИЩО!”-провъзгласява Бранд. Чрез неговия образ Ибсен внушава идеята за трагедията на вожда, за неразбирането на гения, за неговата самота. Зрителите не разбират „Бранд”. Тази пиеса прави Ибсен известен, но пиесата се възприема като проповед за вяра в Бога /само дето Ибсен заменя Бога на слабите с Бога на силните/. Навярно това тълкуване е резултат от факта, че Бранд е свещеник.

Целта на Ибсен е /според собствените му думи/: да изобрази беззаветното служене на идеите, на идеала, от страна на изключителната личност-романтическият герой.

„Пер Гюнт”-1867

Ибсен пише, че главен герой на пиесата ще бъде един от полуприказните, полумитичните национални герои на Норвегия от новото време.

Пиесата вдигнала голям шум, защото в П. Г. норвежците познавали себе си. В средата на XX век един норвежки критик пише, че П. Г.  е пълно въплащение на норвежкия национален характер и че напускайки Норвегия, човек може да не вземе нищо, но „Пер Гюнт” задължително трябва да вземе със себе си.

1. Сюжет

В началото Пер Гюнт е едър, 20 год. селски момък-бърборко, безделник, фантазьор и кавгаджия. Рано останал без баща той не обича никого, освен майка си. Заради дързостта си Пер е обявен извън закона, принуден да бяга от селището той отива в планината и попада  при ТРОЛИТЕ- фантастични, уродливи същества, враждебни към хората.

При тролите той трябва да избере СВОЯ ПЪТ В ЖИВОТА. Довел го до тук Ибсен ни внушава, че Пер е готов да приеме жизненият девиз на тролите: „Бъди доволен от самия себе си!”, който оправдава застоя, еснафския живот, тъпото подчинение на обстоятелствата. Но Пер не се съгласява да му изчегъркат /извадят/ очите и бяга от тролите.

Среща се с ВЕЛИКАТА КРИВА, която го учи да заобикаля проблемите. Пер е пълен със сила, готов да се пребори с Кривата, за да я победи, но „всички без борба побеждава Кривата.”

Емигрира в Америка; забогатява, ставайки търговец на негри, които продавал в щата Каролина, а за успокоение на съвестта си пролетта продавал в Китай идоли, а есен водел там мисионери. Така бил доволен от самия себе си и всичко било „на самия ръб на това, което се нарича закон,” така, както го съветвала Кривата.

След дълги скитания Пер се завръща у дома-стар и болен. Той се среща със своята смърт. Тя ходи с оловна лъжица и събира хора за претопяване. Истинските хора са изчезнали и само от претопяването на много сегашни люде може да се направи един истински човек.

П. Г. не е съгласен на претопяване. Той е уверен, че винаги е бил самият себе си. Но той вижда кълбета с конци, които се търкалят по земята: „Ние сме твоите мисли. Ти никога не се потруди да стигнеш до нашия край; сухите листа-това са лозунгите, които той никога не посмял да изрече; във въздуха шептят неизпетите и убитите още в сърцето му песни; капките роса са неизплаканите от него сълзи и затова не са успели да разтопят леденото му сърце.”

Смъртта му поставя условие: той ще избегне претопяването, ако намери поне един свидетел, който да заяви, че Пер Гюнт е бил ЛИЧНОСТ /ЗАВРЪЗКАТА/.

Започва ходенето на героя по мъките. Той се връща по старите пътеки на живота си, но се оказва, че не е бил достатъчно лош, за да го пратят в ада, нито достатъчно добър, за да отиде в рая. Живял е по съветите на Великата Крива.

Отчаян той отива в малката горска къщичка, където много отдавна той е изоставил своята „първа голяма любов”- Солвейт. Тя чакала своя любим дълги години. Остаряла и ослепяла, но не го обвинява в нищо.

Когато Пер я пита: „Къде и кога съ бил САМИЯ СЕБЕ СИ-ТАКЪВ, КАКЪВТО МЕ Е СЪЗДАЛ БОГ-ЕДИНЕН И ЦЯЛ?” тя отговаря: „В МОЯТА ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.” Оказва се, че героят е бил истински само в сърцето на обичащата го жена.

При Ибсен няма случайности. Това, че Солвейт е сляпа е необходимост: тя не може да види реалността. /ЛЮБОВТА Е СЛЯПА, не като в античността→слепотата-знак за мъдрост/.

Няма абсолютно избавле.ние и оправдание за героя. Зад Хижата на Солвейт Смъртта казва: „Довиждане до последния кръстопът. А там ще видим!?”

2. Образът на Пер Гюнт

В поетическата драма „Пер Гюнт” Ибсен поставя въпроса за духовния мир на своя съвременник.

Пер има бурна фантазия, която го кара да се стреми към необичайното. Той по своему обича майка си и пренебрегвайки смъртната опасност я посещава на смъртния и одър, за да облекчи мъките и. Той бяга от „светлата” Солвейт /слънчевата/, защото се страхува да не я омърси с калта, натрупана в душата му.

При тролите той приема девиза им: „бъди доволен от самия себе си”, но не се съгласява да изчегъркат очите му, за да вижда света наопъки /лош/.

И при Великата Крива той е готов на борба.

Но в Америка, ставайки търговец, загубва предишните си достойнства. В родния си дом той мечтаел как ще го поканят на кралски пир; после искал да стане крал на тролите, НО СТАНАЛ КРАЛ НА ЗЛАТОТО и мечтите му се променили:

„За свобода и правда-мисли Пер,-се борят онези, които нямат пари. Богатите се борят за увеличение на капиталите си с най-малки рискове.”

Драматическата поема не дава еднозначно разрешение на проблема: героят не е осъден, но не е и оправдан. Пиесата не свършва с последните думи на героите. Авторът буквално заставя зрителя сам да реши поставения проблем. Ибсен винаги повтарял, че той поставя въпроси. Не е негова задача да им дава отговори.

„Куклен дом”-1879 (”Нора”)

Литературната история посочва тази драма

за начало на новата европейска драма –

драма психологическа и социална,

драма на силните характери и големите идеи.

Аналитическата драма на Ибсен

в отношението си към обикновената драма -

ТОВА е  ЕПИЛОГ

1.Сюжет

Действието се развива в семейството на преуспяващият адвокат Хелмер. Той е честен и умен. Обича жена си. Тя е изящна и добра. Постоянно нещо си пее, защото е жизнена и влюбена в децата си, съпруга си, в семейството си изобщо.

Всички се отнасят към нея като към дете, което има нужда от опека. Тя /Нора/ приема това положение за нормално.

Година след сватбата мъжът и се разболява. Препоръчват му лечение в чужбина. Семейството няма пари. Хелмер смята, че да се вземат пари на заем е безразсъдно и унизително. Нора решава да спаси съпруга си въпреки неговото твърдоглавство. Според Норвежките закони жената няма право на заем. За нея трябва да поръчителстват съпруга и или баща и.

Нора би помолила баща си, но как да  му каже, че мъжът и е тежко болен, когато самият той е смъртник. И тя фалшифицира бащиния си подпис и от разсеяност поставя дата, при която баща и вече не е между живите.

Бащата умира, съпругът оздравява. Нора изплаща дълга и се чувства човек /от дребните пари, подаръците от мъжа си, сама работи/.

Завръзката

Епизодът, в който нейният заемодател Крогстад я моли да издейства от съпруга си връщането му на работа, като я заплашва, че ако не успее ще му съобщи за заема.

Първоначално Нора се изплашва от факта, че за нейния „подвиг” ще разкаже чужд мъж с груби думи.

Но се оказва, че това, което за нея е героизъм, за закона е престъпление. Тя чака да я арестуват, но много по-непоносимо е поведението на Хелмер, който не иска да разбере заради кого тя е постъпила така. Той изпитва „направо физическо отвращение”  от лъжци, смята, че рано отклонилите се от пътя хора са имали майки-лъжкини, че лъжата разяжда семейния живот /P.S.-по принцип е прав/.

Нора винаги е вярвала на Хелмер, смятала е, че той по-добре от нея познава живота. „Да отрови семейството!”, „Да провали децата!”, „Не! Това не е вярно, не може да бъде вярно?!” мисли тя и моли да не пускат при нея децата.

Хелмер уволнява Крогстад и утешавайки изплашената Нора, говори със свойствената му самоувереност: „Виждаш ли, аз съм човек, който може всичко да поеме върху себе си!” И /!!!/ Нора е уверена, че той ще поеме вината върху себе си и ще отиде вместо нея в затвора /типично женска романтична реакция/.

Доведеният до отчаяние Крогстад пише писмо на Хелмер, в което съобщава за фалшификацията на подписа:

Кулминационен епизод

Докато Хелмер чете писмото, Нора иска да избяга от дома, но не успява. Започва скандалът. „Не прави комедии!”-вика Хелмер. Като всички той вижда в Нора престъпник. Тя е очаквала чудо. Вярвала е в чудото-че нейният любим съпруг ще има такова беззаветно желание да се пожертва, както тя го е правила.

Получават второ писмо от Крогстад, в което той се отказва от всички претенции: „Аз съм спасен!”-ликува Хелмер. „А аз?”-пита Нора. „И ти естествено!”

Завръзка на конфликта

Хелмер е готов да забрави и прощава на жена си. Той не се и досеща за бурята, която се надига в нейната душа. Тя е загубила илюзиите си, виждайки истинското му лице.

Съвременниците на Ибсен често повтаряли, че НОВАТА ДРАМА започва с думите на Нора: „Ние с теб има за какво да поговорим!”

Тези думи са пространствен и композиционен център на пиесата.

В Ибсеновите драми, героите, върху чийто вътрешен конфликт е изградена пиесата, са длъжни да изяснят до край отношението си към събитията и идеите

Под изящната обвивка на „гълъбче” и „катеричка” се е криел един истински човек, когото не са сметнали за нужно да забележат.

Кукличка за баща си,

Кукличка за съпруга си,

с деца-куклички.

Нора приемала за правилни възгледите на баща си, след това свикнала с тези на Хелмер и никой даже не подозирал, че тя си има свои собствени.

„Мен ме хранеха, пояха, обличаха, а от мен се искаше да ги забавлявам!”-говори Нора.

-Ти и татко сте виновни пред мен! Ваша е вината, че от мен нищо не излезе!

Пиесата има двойна завръзка:

  1. 1. молбата на Крогстад е завръзка на фабулното действие.
  2. 2. репликата на нора „Ние с теб има за какво да си поговорим!” е завръзка на драматичния конфликт, който остава неразрешен в рамките на пиесата и бива изнесен извън театъра. Така Ибсен реализира целта си – публиката да „дописва”, текстовете му. Това  дописване скандализира обществено мнение и прави Ибсен популярен.

Според обществените норми за нравственост, свещено задължение на жената е да бъде съпруга и майка.

Нора не вярва в това: „Аз мисля, че преди всичко съм човек!”

И Нора напуска дома си, за да открие себе си, за да познае света, около себе си.

Композиция

Пиесата е изградена така, че тръгвайки от проблема за свободата на човека в брака, стига до поставяне на въпроси, свързани със свободата като понятие и реалност в ежедневния живот.

Проблемът за свободата  в брака

Финалът на пиесата бил скандален

Той предизвикал такива бурни спорове, че в хотелите и ресторантите окачали надписи: „Молим, да не се обсъжда „Куклен дом”!”. Театрите не се решавали да поставят пиесата с такъв край и въвеждали сцена, в която Нора, виждайки децата, не издържала и оставала вкъщи.

Ибсен бил вбесен от такова отношение към творбата му: „Цялата пиеса е написана заради финалната сцена!”-повтарял той.

Конфликтът се пренасял от сцената в зрителната зала. Накрая Ибсен постигнал заветната си цел: зрителят да стане съавтор на неговите произведения /античните трагедии→колективно дело: Еврипид и финалът на „Иполит”/

На сцената героите му да спорят по проблеми, които вълнуват мнозинството.

Идея

Любовта  и семейството не бива да лишават човека от собствената му индивидуалност. От правото му да бъде личност. ”Аз мисля, че преди всичко съм човек!”- заявява нора и напуска дома си.

= За Нора пишат, че е пиесата, която поставя началото на борбата за женски права /1879/. Навярно защото героинята е жена.

Но проблемът поставен от тази драма надживява автора си, защото се оказва по-дълбок, отколкото Ибсен е предполагал.

Проблемът за свободата на личността в рамките на семейството не е полово конкретизиран. Окован се оказва по-слабия характер, по-влюбеният. Събуждането винаги е неприятно. Загубата на илюзии-непоносимо тежка.

Но:

= виновен ли е Хелмер, че Нора не е прозряла истинската му същност?

= крил ли е той егоизма си?

В Библията подтекстово е написано: „Роденият роб, не може да бъде свободен!”. Затова Мойсей и хората му 40г. се реят из пустинята. Те, робите, никога не бива да видят Ханаан.

Нора напуска дома си, защото иска да бъде свободна.

„Такава, каквато съм-казва тя,-аз немога нищо да им дам!”

Идеалният вариант за всяко дете е да има майка, която да го:

- обича

- да се грижи за него

- да е със свободен дух

Но в семейството на Нора има два алтернативни варианта:

1. Да имат добра, грижовна майка, за която те да са смисъл на живота и, защото нищо друго не оправдава съществуването и-тя е без мечти и вяра в себе си и другите

2. Да нямат майка, защото Нора се е оказала ЛИЧНОСТ, а семейството е като манастир за душата и

„Изкуството отразява ония, които го възприемат, а не живота.”

И най-висшата, и най-нисшата форма на критиката е един вид автобиография”.

Оскар Уайлд

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG