Home Литература Максим Горки-драматургия

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Максим Горки-драматургия ПДФ Печат Е-мейл

МАКСИМ ГОРКИ-ДРАМАТУРГИЯ

Насочва се към драматургията под влияние на дружбата си с Чехов.Първа пиеса-“Еснафи”-1900-01.В Б-ия 1907г Бакалов “Еснафлии”.Създава я в началото на револ.подем,преди революцията от 1905г.В разказите си с босяшка тематика никъде не показва образа на истински положителния герой.Отчасти Григорий Орлов и Коновалов са хора от по-друг тип.Дори като представители на социалното дъно те са раздирани от социални противоречия.Те мъчително изживяват несъответствието между живота,който водят и идеалите си.Със собственото си положение на босяци те отричат класата на господарите си.Орлов и Коновалов са дълбоко отвратени от морала на господарите,те протестират срещу него чрез жест,силна фраза или с нежеланието си да работят и по този начин да увеличават богатството на тези,които и без това имат достатъчно много.Горки ги квалифицира като отрицателно-положителни.

В “Еснафи”Г.създава качествено нов образ на недоволника.Нил е продължение,но на ново стъпало на ония положителни черти в характера,които притежават Орлов и Коновалов и в същото време е художествен тип на работник.Коренно се различава от печатарите в “Тома Гордеев”.За разлика от романтичните герои,той е изобразен в конкретни условия.Онова,което го издига над другите герои е интелигентността.Знае какво му е нужно,пътищата,по които да реализира своя идеал.Носи революционно съзнание,избистрено и извисено.Настроен е оптимистично,активно,готов е във всичко да се намеси,да помогне на доброто и прогресивното,

да смаже злото,да спре развитието му.Той е непримирим,упорито и последователно върви към своята цел,макарче в пиесата тя е само загатната.Обича да работи,изпитва удоволствие от своя труд.От собствен опит е разбрал една голяма истина:правата не се дават,а се вземат.Готов е в бой да защити правата на своята класа.

Образът на Нил е бил неправилно разбран от мнозина съвременници.Един от тези,които проникват в неговата същност е Чехов.”Той не е селянин,занаятчия,а нов човек-работник,издигнал се до интелигента.”-вярно е доловил остовното в образа на Нил.Но не всичко му е ясно.Не го възприема като представител на революционния пролетариат.Освен това,той не схваща правилно конфликта на пиесата.Конфликтът не е поколенчески,между бащи и деца,а съсловен-между буржоазията и пролетариата.Този конфликт Чехов като че ли не иска да види.Смята,че героите трябва да са сами за себе си.Казва на Горки да не противипоставя Петър и Татяна,но Г не се вслушва в съветите му.Когато подготвя “Еснафи”за печат,подсилва някои от чертите на Нил като борец.Изостря конфликта между него и Безсеменови.Нил е показан напълно чужд на еснафите в техния дом-и на старите и на младите.В рамките на сюжета Нил никъде на се изявява в типичната за него работническа среда,но не създава впечатление,че е герой-единица като Тома Гордеев.Очертава се не само като естествен,здрав човек,но е като личност,която не приема неморалния живот,натрапван му от Безсеменови.Олицетворява новия човек-раб.класа.

Царското правителство е силно разтревожено.Пиесата е забранена.Много реплики са премахнати от театралната цензура.Буржоазната критика тълкува темата като конфликт между бащи и деца.Всъщност този конфликт е съвсем по новому осветен.Борбата с либералната буржоазия,нейната изолация от народа,разобличаването и като враг на революцията са на преден план в борбата на пролетариата.Именно в това направление нанася удар.Разкрива несъществеността на конфликта между патриархално-консервативните бащи и либералничещите деца,разобличава техните претенции да бъдат “трета сила” в борбата между бурж.и пролетариата.

Младото поколение на еснафството е представено от Татяна и Пьотър Безсеменови.Те са неудовлетворени от застиналия, дребнав, некултурен живот на бащите,измъчват се в него.Пьотър чувства,че в стария патриархален ред всичко се руши,преобръща.Те се стремят да влязат в редовете на интелигенцията.Пьотър е бил “гражданин за малко”,докоснал се е до освободителното движение.Но радикализмът му бързо се изпарява-след изключването му от университета горчиво се разкайва,че е взел участие в студентските вълнения.Татяна също иска да се изтръгне от патриархално-еснафската среда-учителка,но работата бързо и омръзва,изморява я,в края на пиесата тя е вътрешно примирена.Пьотр се опитва да се изтръгне от еснафската среда под въздействието на любимата жена-Елена.В края на пиесата даже напуска бащиния си дом и иска да се ожени за нея,въпреки бащината воля.Но авторът ни дава да почувстваме,че този бунт в семейството е за “половин час”.Когато се изостря конфликтът между Безсеменов и Нил ,Пьотр променя своите позиции,вътрешно е на страната на баща си.Изобличителят на Безсеменови-бродягата-певец Тетерев предсказва по-нататъшната съдба на П.-връщане в бащиния дом в качеството на достоен наследник на бащата-еснаф.Горки в писмо до Станиславски:”Той ще бъде еснаф като баща си,не толкова силен и работоспособен,но по-умен и хитър.”Темата за еснафството заема видно място в творчеството на Горки.Но “Еснафи” е нов етап от разработката и.Критиката на еснафството в  пиесата е проникната от духа на революционния марксизъм.Новаторство в темата-не само разобличава еснафската патриархалност,но и еснафската природа на индивидуалистичния бунт срещу еснафската закостенялост.Пьотр се бунтува срещу обществото в името на личността,на нейната свобода.Утвърждава,че личността може да се развива само в изолация от обществото.Свободата на личността той разбира като свобода от обществото.Рязко противопоставя личност-общество,въстава срещу идеите за граждански дълг,за служене на обществото.Свободата на П.-това е “независимост”от обществения дълг,от исканията на народа.Претендиращ за аристократически дух, той с презрение говори за хората от народа,осъжда Шишкин и Цветаев за тяхната просветителска дейност сред работниците и войниците.Моралната разруха на еснафа-индивидуалист особено ясто проличава в отношението му към родината.Показва как индивидуалистът .,загубвайки връзката си с народ и родина,стига да морално опустошение,разрушение на личността.

Рязко противопоставя персонажите един на друг,сблъсква ги в идеологически конфликти,дава ясно да се разбере идейната позиция на самия автор.В реалистичната тъкан на риесата се съчетават своеобразно три елемента:изобличение,добиващо в някои моменти сатиричен оттенък;

хумор,който влиза в характеристиката на жертвите;героичен патос,който облъхва положителния герой-Нил.Хумористичен и образът на декласирания човек,стъпкан от живота/Перечихин/Действащ без егоистични подбуди,искрен и наивен,”естествен”човек,Перечих.

Се оказва извън буржоазно -еснафското общество.Но този волен птицеловец страни от борбата,пасивен е ,примирява се с положението си на “малък човек”.Тетерев-певец-гуляйджия,другата жертва на еснафския свят.Той е безпощаден обвинител на хората от този свят- бащата и сина Безсеменови.Но с критиката се изчерпва неговата сила,той не е способен на никакво действие.Отровен от индивидуализма и скептицизма,той насочва своята ирония срещу всичко окръжаващо го и съм самия себе си.Авторът подчертава несъстоятелността на подобни характери.Подобен на Сатин.Тетерев се чувства изгубен в еснафския свят,ненавижда ги и ги разобличава.Неговите симпатии са на страната на Нил и Поля,но не желае да влезе в редовете на борците.Хора от типа на Нил той счита за донкихоти,безкористни,но безполезни герои.”Я сам по себе”.През цялото време той се стреми да бъде настрана от разприте.В лицето на Перчихин и Тетерев се развенчават анархистичните настроения на декласираните елементи,на тези слоеве от социалните низини,които не се включват и не могат да се включат в започващата революционна борба под ръководството на пролетариата.Конфликтът на Тетерев с Безсеменови е безперспективен,а конфликтът деца-бащи-мним,несъществен.Действителна и персрективна се оказва само борбата на пролетария Нил с целия собсвенически свят на децата и бащите Безсеменови.Нил е работник-машинист,храненик,възпитаник на Безсеменови,но в психологията,в идеите му,няма нищо,което да го свързва вътрешно с еснафския им свят.Това е образ на революционния пролетарий,готвещ се за борба.Образът на Нил е извънредно важен етап в творчеството на писателя.Той е въплъщение на новия герой,който далеч надминава своите предшественици:Павел Грачов,печатарите от” Тома Гордеев”.Машинистът Нил-това вече е истински герой на историята,”гордият човек”от романтичните разкази,показан в условията на конкретния живот,в индивидуален облик и представящ определена класа.В образа на Нил изпъкват най-важните черти на интелигентния революционер-пролетарий:ясно класово съзнание, решителност,целеустременост,смелост,непримиримост.Той е изпълнен с волева енергия,с трудов патос,готовност за борба за преустройство на живота.Оптимизъм,непреклонна вяра в победата.Чрез Нил Горки противопоставя на буржоазно-еснафския индивидуализъм,разрушаващ личността,новата идеология на пролетарския колективизъм,чрез която се възражда човешката личност.Нил е един от най-ярките,силни и ниваторски образи на Горки.С огромната си идейно-обществена наситеност той надраства по своето вътрешно значение тези сюжетно-битови обстоятелства,при които се появява.Въпреки че Нил е показан на сцената в нетипични обстоятелства,не е даден в обкръжението на родствения му пролетариат,макар че неговите стълкновения с патриархално-еснафския свят са само част от великата борба,която е призван да води,въпреки това,Нил израства пред нас не като изключителен бунтар-самотник,който въстава срещу своята класа,подобно на Т.Гордеев,а като типичен пролетарий.В лицето на Нил за първи път не само в тв-вото на Горки,но и в цялата световна литература получава реалистическо въплъщение като типически характер образът на действения,целеустремен герой-борец,представител на колектива,на работническата класа.

Идеен съюзник на Нил е годеницата му-шивачката Поля,дъщеря на Перчихин.Значимостта на тази фигура Горки подчертава в писмо до Станиславски:”Главнь1ми фигурами являются Нил и Поля”.В пиесата тя е носителка на мечтата за истинския герой,когото намира в лицето на Нил.Със своята поетическа развълнуваност и романтичните си устреми тя противостои на Татяна и Пьотр,които са настроени прозаически,плоско-разсъдъчно,еснафски трезво.С Нил зружат и представителите на демократичната интелигенция-студентът Шишкин,учителката Цветаева.Те си поставят задача да служат на народа,да сеят сред него семената на прогресивната култура,напредничавите идеи.Цветаева е противоположност на Татяна.С ентусиазъм се отдава на възпитанието на младежта,хората на бъдещето.Образите са епизодични,но важни-исторически верни,отразяват подема сред демократичната интелигенция,посредством контраст разобличават еснафството.Важно значение в пиесата има темата за изкуството.Започва с четене на глас и спора на Татяна и Поля за литературата.Интелигентната еснафка Татяна подхожда към изкуството с искания за натуралистическо правдоподобие.Близка е до отрицание на изкуството въобще.Пьотр е сходен с Татяна в своето неприязнено отчуждено отношение към изкуството.За света на собствениците и интелигентите еснафи изкуств. е чужда и враждебна стихия.Обявяват се против правото на писателя да твори по законите на худ.измислица.Напротив,героите от лагера на пролетариата и демократичната интелигенция горещо се увличат от изкуството,ценят възпитателната му сила,виждат в него възможност за общуване с народа и за въздействие върху него.Естетическите възгледи на тази група герои се разкриват най-вече чрез Полина.В изкуството я пленява героичното,говорещо за напрегнати жизнени конфликти Изкуството създава образи на положителни герои,волеви и целеустремени.

“НА ДЪНОТО”-В драматична форма разработва старата,позната от босяшките разкази тема за жертвите на социалното неравенство,за ужасните условия,при които се налага да живеят тези,които са достигнали социалното дъно на обществото.Темата има остър политически смисъл. Криза в Русия до 1905г.Глад.Горки лично познава босяци.Чисто литературна причина-МХАТ подготвя премиерата на “Ханнели”- Хауптман,в която героите са лумпени,проститутки,скитници в приют за бедни.От името на своите герои Х дава опрощение на греховете на всички,които се разкайват.Срещу тази утешителна за бедните лъжа въстава Горки.Заема се да напише пиеса,в която да покаже колко антисоциален и вреден за обществото е сантиментализмът.Той отрича всяка теория,която проповядва да се примирим със социалните неправди тук,на земята,и да чакаме да получим награда за страданията си на небето.В интервю “Петербургская газета”1903 Г    казва:”Основният въпрос,който исках да поставя е следният:кое е по-добро,истината или състраданието.Нужно ли е състраданието да стига до положението,от което се ползва Лука?Този въпрос не е субективен,а общофилософски.Малко преди революцията  1905 въпросът да истината и лъжата има остър политически смисъл.Стотици религиозни и философски дружества си поставят за цел да успокоят съвременника.Конфликтът е на социално-класова основа-2възгледа за човека,2 принципа за оценка действията на съвременника.На утешителната,примиряваща лъжа  /като принцип/Горки противопоставя върата си в човека,щом той е въоръжен с истината.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG