***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Дракула ПДФ Печат Е-мейл

Княз Дракула е действителна историческа личност, противоречива и ярка каквато е и историческата епоха по негово време. За днешните румънци той е национален герой, за тогавашните съседни народи – унгарците, саксонците и особено турците той е олицетворение на извратена жестокост.

Истинското име на този герой е Влад. Роден е в 1431 година в село на границата между Валахия и Трансилвания. В градовете на този край живеели немци, дошли от Саксония, които се отнасяли доста грубо и пренебрежително към местното население. По това време България и Сърбия вече са завладени от турците, които напират и към Валахия. От рано Влад се проявява като добър воин и защитник на християнската вяра във войните против настъпващите турци. Тези му качества го правят управител на тогавашното княжество Валахия и като такъв той и се установява в столицата на Валахия град Търговище, близо до днешния Букурещ. Под титлите “войвод” и “княз” и с помощта на влашките велможи, наречени “боляри”, той води много битки с турските войски. Към своето население е справедлив, но към турците, богатите саксонци и изменилите му боляри е изключително жесток. По тази причина, местните саксонци го наричат Влад Дракула, войвод Дракул или Влад Цепеш. Под влияние на легендите и историите, разказвани от немците и унгарците, по-късно писателят романист Брам Стоукър го описва като жесток садист, с което той става известен по целия свят.

Постепенно, под натиска на турските войски, княз Влад отстъпва на запад и строи замък в Карпатите, на границата между Валахия и Седмоградско (Трансилвания), което тогава е част от Унгария. Замъкът му носел името Бран. В 1431 година обаче турците нападат и това място и пред опасността да бъде пленен, княз Влад напуща замъка и отива в Унгария. Бягството му е успешно, тъй като по съвет на местните селяни, той заковава петалите на конете си в обратна посока, което заблуждава нападателите. Съпругата му обаче се хвърля от замъка в пропастта отдолу, за да не попадне в ръцете на турците.

В Унгария княз Влад стои 12 години, след което начело на войска се връща и се бие срещу турците във Валахия. В една от битките загива. Главата му е отнесена в Цариград като доказателство, че големият душманин на турците е убит. Тялото на княз Влад е погребано на един малък остров във Влахия, наречен Снагов. На това място днес има църква. При разкопки на този остров са намерени погребани много тела, но все обезглавени.

Интересното в тази история са термините, имената и топонимите. По това време населението на Валахия е смесено. Дълго време областта е била част от Отвъддунавска България, населена със славяни и прабългари. Старото дакийско (тракийско) населени отдавна е унищожено от нашествията на хуни, авари и готи в периода IV – VII-ми век. Съдбата на заселените през 150-годишното римско управление латинизирани колонисти в провинция Дакия не е много ясна. Според една теория, по време на варварските нашествия те бягат на юг от Дунава, в днешната област Косово, от където през X и XI век се връщат обратно. Според друга теория, те се скриват в горите на Карпатите и частично се запазват. Вероятно, истината включва и едната версия и другата. Така или иначе, първите писмени данни за поява на население, говорещо на латиноподобен език на север от Дунава са от XII-ти век и са направени от унгарци. Постепенно, това население извършва демографски взрив и претопява славяно-българите. Основната причина за това е унищожаването на българската държава на юг от Дунава от турците и големите демографски загуби, причинени от продължителните войни с османските турци. Независимо от това, езиковите и исторически следи от славяно-българите в съвременна Румъния са огромни. До към 1820 година, всички книги и официални документи, издавани във Влахия са на български език и кирилица. Като държава, Румъния се създава през 1857 година от съединяването на две полунезависими княжества, Влахия и Молдова, които в най-ранната си история от XIII-ти и XIV-ти век се изявяват като български княжества, а техните князе и боляри като роднини и съюзници на българските царе. Доскоро, църковната служба в румънската православна църка е водена на старобългарски език, превърнал се в църковен език на всички православни славяни.

Като имаме пред вид всичко това, не бива да ни очудват следните факти от историята на княз Влад. Рожденото име на княза е Влад, което е славянско. Спечелил си е прозвището Дракула, което идва от влашката дума Дракул – дявол, завършваща с прабългарския суфикс –ул. Прозвището е членувано по български образец – Дракула, което значи Дявола, т.е, Влад Дракула означава Влад Дявола (Дяволът). Замъкът на княз Дракула се нарича Бран, което е стара славянска дума със значение “защита, отпор”. Между другото, името на немския град Бранденбург е немски превод (калка) на първото му и оригинално славянски име Браниград. Велможите на княза се наричат “боляри”, която е българска дума, произлизаща от прабългарската титла“боил”. Другото прозвище на княза е Цепеш, което е старинна форма на типично българската (вероятно с прабългарски произход) дума “цепещ”, понеже той е имал лошия навик да проявява изключителна жестокост към своите врагове. Набучвал е на колове, заковавал е чалми с гвоздеи към главите на нещастните турци, проявили недосетливостта да не си свалят шапките пред Негово величество. Най-вероятно обаче тази жестокост е силно параболизирана от неговия романист Брем Стоукър, който явно се е ръководил от пресилените легенди на местните саксонци. Названието на ранната столица на княжество Валахия, Търговище не се нуждае от коментар. Това е типично българска дума, която обаче никога няма да срещнете в северните славянски страни, защото там липсва прабългарско влияние.

Интересно е и името на острова, където е заровено обезглавеното тяло на княза - Снагов. В този топоним виждаме българската (вероятно прабългарската) дума “снага”, по славянски “тяло”. Между другото, думата “остров” на румънски език е пак “остров”, така че остров Снагов по румънски звучи като “Снагов остров”. Това много напомня прабългарския израз “Показов кричаг” – “Чашата на Показ”, написан с кирилица върху една делва от Плиска. От тук, “Снагов остров” ще означава “острова на тялото” или “острова, където е заровено тялото”. Ясно е, че тялото е на княз Влад Дракула Цепеш, но на какъв език е фразата “Снагов остров” – български, славянски или прабългарски? Всъщност, точният отговор е: на румънски!

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG