Home История Създаване и развитие на Българската държава през V¶¶-V¶¶¶век

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Създаване и развитие на Българската държава през V¶¶-V¶¶¶век ПДФ Печат Е-мейл

Създаването на Българската държава от хан Аспарух на Балканския полуостров е забележително събитие.Резултат от сложно исторически,демографски и икономически процеси в евразийската територия по време на Великото преселение на народите.Срещат се и заживяват прабългари номади и славяни земеделци.Интеграцията се извършва в земите,където преди векове са били земите на Тракийската,Елинската и Римската цивилизация,и където процъфтяват те. Сливането  на прабългари и славяни води до формирането на ново държавно обединение с времето се утвърждава в Европейския югоизток.

Средновековната българска  история заема важна роля в изследванията.С отделни въпроси се занимават Н.Державен,проф.Марин Дринов и други. Първо цялостно научно  изследване прави Васил Златарски,които издава през1918 година "История на Българската държава през средните векове",изключително ценен е приноса на българския историк Петър Мутафчиев "История на българския народ" и "Книга за българите".Цялостно изследване на Първо Българско царство в по ново време с определена тематика правят редица историци:Димитър Ангелов("Образуване на българската народност")Петър Ангелов("Българска Средновековна дипломация")Йордан Андрев ("Българските ханове и царе")Моско Москов(Именик на българските ханове-нов прочит) Петър Петров("Образуване на Бъларската държава").

Славяните принадлежат към индоевропейската етническа група-обособилите тъй наречени"прото-

славяни"(балтославяни).През първото хилядолетие преди новата ера те заемат териториите между

река Висла и Одер,на север до Балтийско море.Най-ранният период от етническата история на сла-

вянството е забулена в неизвестност,тъй като античните автори непознавали земите им.През І-ІІ век

протосавяните били назовани от римските автори-венети,енети,венеди.А готския историк Йорданес

презVІвек ги назова-венети,анти и славини.По време на Великото преселение на народите,антите се придвижили на  изток и станали прародители на руси,беларуси и украинци.Друга част от славяните били покорени от хуните и увлечени в тяхното движение.В историческите извори са споменати като венети,от които произхождат поляцити и чехите.В трета част  на протославянската общност  отстъпила на юг и завладяла бившите римски провинции Паномия и Дакия.Словаците,словенците,

хърватите и българите,на които прародители са славините.

Основен поминък на славяните били земеделието и скотовъдството.Сред тях били развити и различ-ни занаяти,като гръчарство,дърводелство.Търговията била слаба..Жилищата им били полувкопани в земята,малки с огнища в ъгъла или по средата му.Славяните били високи,руси или рижи,със сини очи и изключителна физическа сила и красота.Били буйни,невъздържани по варварски честни и гос-

топриемни.По време на пирове пиели медовина и пиво,приготвено от просо.На Балканите усвоили лозарството и се научили да правят вино.Държали си храната в големи делви,заровени в земята.Отглеждали домашни животни.Славяните били превъзходни войници.Когато нападали Византия въоръжението им било сравнително просто:лък и стрели,намазани с отрова,големи дървении неудобни щитове,две-три къси копия.Бойният строй бил непознат-разчитали на лични ка- чества ,отколкото на организацията и дисциплината.Към края на VІ век те усвоили византииския маниер за воюване.Обличали ризници,изкусно използвали мечове,строели обсадни кули.

Най-старата и устойчива социална единица е голямото славянско семейство-род(задруга)което се състои от общ прародител,синовете му и техните семейства.През V-VІвек славяните се намирали в стадия на военната демокрация,тоест в последната степен от разположението на първобитно общи-

нен строй.Няколко рода разположени една до друга се обединявали.Така възниква племето,което е по висока степен на етническа интеграция.При това се формира своеобразно народно събрание-вече

което решава общи полезни и трудни работи.Старейшините на отделните родове и вечето избират племенен вожд.Властта му обаче не инстиционализирана.Войната била своеобразен начин на  живот неговите функции били военновремени,поради което за вождове се избирали най-силните, най-сме- лите,най-опитните.Това обаче не означава,че властта им се дава веднъж завинаги или се предава по наследство. Военноплеменият вожд разчитал на собствените си качества и при всеки неуспех

можел да стане жертва на своите съплеменици.ПрезVІ-VІІвек по време на колонизацията на Балкан- ския полуостров славяните започнале да се обединяват в по-големи и мощни военноплемени съюзи, които обаче не прерастват в трайни политически организации.

Религията им била сравнително примитивна.Славяните обожествявали най-вече природните стихии.

Те вярвали в един бог,повелител на гръмотевиците и създател на всичко живо-Перун.Славянните вярвали също в самодиви,вили и други свръхестествени същества.Не смятали обаче съдбата на чо-век е предопределена-следователно всеки е господар на постъпките си.Оказвали на своите мъртви големи почести,дори устройвали в тяхна памет своеобразни състезния.Починалите били изгаряни,а

прахът им -поставен в урни и заравян в земята.Така те вярвали,че душата на човек отива на небето,а тялото му-в подземния свят.

Първите нападения на славяните срещу Византия започнали в края наVвек и се усилили през първата половина на VІвек.За да спрат техните нашествия,византийците построили редица крепостти край река Дунав,по протежението на Стара планина,в Епир и в Македония.Но всичките им усилия останали  напразни.Славяните продължавали да навлизат непрестанно  във Византия.Солун

била нападната няколко пъти:първа обсада 584година,втора обсада 597година,третата обсада е през 609година от 5000хиляди славяни,четвъртата е през 620година,пета 622годена Солун е обсадена 33 дни,шестата обсада е от645до647година.При своите набези славяните се задоволявали първоначално  със заграбване на вещи,добитък,пленици след което се завръщали обратно в своите земи отвъд  Дунава. През втората половина на VІвек обаче те започнали да се настаняват в нападнатите земи.В продължение на около един век,преодлявайки съпротивата на Византия, славяните заели почти целия Балкански полуостров.Те се деляли на две големи групи:Югоизточна и Северозападна група.Югоизточната група заела някогашните римски провинции Мизия и Тракия,част от Северна,Средна и Южна Гърция и много егейски острови.Северозападната група заела приблизително територията на днешна Сърбия.Двете групи били твърде близки помежду си,но се отличавали по-някой особеностти на своя език,които впоследствие станали още по-подчертани.

Заселването на славяните на Балканския полуостров предизвикало основни социално-икономически преобразования.Дошли тук със своите общини от свободни селяни-земеделци,славяниете унищо- жили в главни линии съществуващата обществена система,премахнали почти напълно робството и колоната.Едновременно с това масово заселване на славяните на Балканския полуостров предизви- кало и дълбоки етнически промени.В завзетите територии славяните получили числено превъз- ходство.Особено голям бил техния превес по днешните  български земи,където местното тракийско население започнало да се славянизира.

Настъпили и обществено-икономичестки промени у славяните.Острите имуществени-класови противоречия и борби сред славянското население довели до създаване на държавна организация.С настаняването си в Балканските земи вонно-племенната аристокрация придобила големи богаства, получила значиелни икономически и социални предимства. Тъкмо по това време на Балканския полуостров се появили прабългарите.

Първите сведения за прабъларите е открит от римски хронограф през 354година.Прабългарите са един от многобройните на тюрко-алтайска етно-лингвистична общност,към която пренадлежат също хуни,авари,кумани,узи,печенеги и други.Прабългарската прародина,от която те тръгнали на запад,се намира във вътрешна Азия-в обширните територии на север от Китай,предпланите на Алтай,на запад до р.Иртиш и степите на Североизточен Казакстан.ПрезІ-ІІвек започват големи раздвижвания на народите в огромните степни и полупустини пространства предизвикани от  безкрайните войни на хуните с Китай.Вследствие от тях тюрко-алтайската общност пристава да съществува,а прабългарите заедно с много други племена се придвижват на запад в съюз с хунските племена.По-късно те се освободили от хунската власт.През 80-те години наVвек  панонските прабългари са наети от Визан- тия и воюват успешно срещу остготите.След оттеглянето им към Италия прабългарите се преориен- тират към Тракия и започнали нападения срещу незащитните провинции на империята.При император Анастасий те извършили светкавични опустошителни походи в провинциите Тракия и Илирик 493, 499,502г.През следващите 30-40години нападенията на прабългарите се превърнали в исторически кошмар за ромейското население. Към края на 50-те години на VІвек между две основни прабългарски племенни групи-утигури и кутигури избухнала вражда.Това ги отслабило  и те попад- нали под властта на аварите.Настанили се в областта на Среден Дунав и рТиса-в областта Панония.    Останалите продължили да живеят по старите си места около реките Волга и Дон и в северния бряг на Черно море.Няколко години след нашествието на аварите тези именно прабългари били покорени от западните турци и включени в създадения племенен съюз.Началото на VІвек обаче те успели да се освободят от турците и през632година да образуват обширно племенно обединение,познато на византийските писатели под името"Велика България"начело с хан Кубрат от рода Дуло.То обхващало територите на север от река Кубан,Азовско и Черно море.През660-665година,когато хан Кубрат бил починал вър- ховната власт била поета от най-големия Кубратов син Батбаян.Участие в управлението имали и другите му двама сина-Котраг поел управлението на северните райони,а Аспарух оглавил южните и югозападните земи на държавата.По същото време от изток се появили нови завоеватели-хазарите.Батбаян засталнал на чело на борбата с тях.Дълго време воювали,но в крайна сметка земите им били покорени.Котраговите българи заели земите около реките Кама и Волга.Третият син Аспарух начело с племето уногондури преминали река Днепър и покорили обширните лесостепни пространства между долното течения на рекитеДнепър и Днестър,продължили още по на юг-до река Прут,рекаСерети до делтата на рекаДунав.Макар че,Аспарух бил далеч от своята родна земя,той запазил традицията на държавното си минало.

Номадското скотовъдско определя начина на живот на прабългарите.Непрекъснатото им предвиж- ване от място на място е целегодишно.То е породено от жизнената необходивост на нови земи и пасища за отглеждане на многобройни стада.При тези обстоятелства и постояни войни и сбълъсъци родът се утвърждава като основна социална единица.Властта на родовата старейшина е огромна и неспорима.Тя се опира както на личните му качества,така и на традицията.Мощта на отделните родове  не е еднаква ,затова по-слабите признават властта на могъщите,даже понякога приемат името на мощните.Обединението на множеството родове е същността на племенната организация.Вождът на племето  вероятно е носил титлата хан.Родът и племето са организирани

на сторого йерехичен план.При всяко отклонение от  наложените принципи е едно-смърт.Също смъртно наказание се налага и при най-малка кражба,при езда на боен кон в мирно време,прелюбодеяние,бягство от бойното поле пред настъпващия враг.Номадското скотовъдство е в основата на стопанския живот на прабългарите.То се развива непрекъснато.През V-VІвек прабългарите се придвижвали целегодишно със стадата си и образували временни поселища.Те се състояли от различни брой юрти/шатри/-обикновено15-20.Този вид селище е известно под името "аул".

Към края на VІвек и началото на VІІвек по-заможните прабългари продължили да спазват  номадските традиции,защото имали  безброй много стада едър и дребен рогат добитък.Но обединилите се родове започнали да се установяват  по-дълготрайно време на едно място и да търсят препитание,различно от скотовъдството.Така прабъларите се запознали със занаятите.От Персия и до известна степен от Византия те възприели високо развитите за времето си занаятчийски технологии в областта на керамиката,строителството,металопреработването,оръжиеното производство, обработка на кожи,ювелирното изкуство.

Тотемизмът е едно от най-старите вярвания на прабългарите.Те вярват че всеки човек произхожда отнякакво животно/тотем/,което е покровител и на рода.Тези животни били почитани като свещени такива например  са конят,кучето,соколът,змията,заекът.Особен почит прабългарите оказвали на свойте мъртъвци.Те се погребвали в зидани гробове с ориентация север-юг. Мъртвият се изпращал с богат инвентар,който да му служи  в отвъдния свят-лично оръжие,съдове,храна,любим кон.Особено пищно били погребвани вождовете и старейшините.Върховен бог на прабългарите бил Тангра,богът небе.Той е безплътен,изначален,вечен,без образ.Частица от него се съдържа във всяко живо същество.Ханът е върховен първожриц.Той е посредник между небето и земята,и затова му се приписвали чудодейни сили.Съществувало и специално жреческо съсловие-шамани,за които се смятало,че притежават магически  сили.Те се грижели за бойният дух на войската.

Конницата е основата на военната мощ на прабългарите.Всеки воин водел със себе си от три до

седем коня.При походите прабългарите карали и големи стада добитък-така воиската им изглеждала по многобройна.Благодарение на множеството силни и издържливи коне прабългарите изминавали за кратко време много дълги разстояния .По време на походи  носели лъковете си на рамо,а сабите си на гърба,закрепени със специални ремъци.На практика разлика между народа и воиската не съществува-всички,дори жени и деца,били обучавани да се сражават от най-ранна възраст. Прабългарите воювали по родове-така дисциплината била съзнателна и взаимопомощта между роднините била по-скоро морален дълг.Защитно въоръжение на прабългарите-шлемове, ризници, щитове.Със защитни брони били снабдявани понякога и конете им.

През  първата половина  наVІІ век започва масово заселване на славяни от река Дунав,което напълно променя етническата картина в тази част на Европа.Империята почти напълно губи контрол над земите между река Дунав и Стара планина,в Тракия,Родопската област, Македония. Неизбежно, неумолимо и безвъзвратно империята включва славяните в сферата на своята икономика,политика, култура.Но в същото време костантинополския император полагал големи усилия да установи контроли над новите пришалци,в тъй наречената местност Онгъла се заселват прабългарите унагондури,водени от Аспарух.Прабългарите  започват да нападат Византийските земи,като им причинява големи щети.Аспаруховите прабългари и славяните са в еднаква фаза на социално иконо- мическо развитие- занаяти,скотовъдство,земеделие.Имат еднакъв родово общинен строй род,

племе,старейшина,племеннен вожд,когото прабългарите наричали хан.Славяните и прабългарите имали и по-ранни контакти;презVвек,когато нахлули заедно на юг от Дунав  в  пределите на Византия

в края на VІвек,когато са били заедно под аварска власт и съвместните походи срещу Византия в началото наVІІвек.

През 678година император Костантин ІVПогонат,нанася поражение на обсадилите Костантинопол ар- абски войски,сключва изгоден мир с тях и така получава възможност да се отправи на север.И през лятото на 680година начело с императора войските потеглят на поход по суша и море.Хроникът Тео- фан Изповедник отбелязва,че прабългарите като видели многобройните редици се уплашили и не са се осмилили да влязат в открито сражение.Отеглили се в предварително подготвени укрепления. Ромейте също не се осмилили да атакуват и така двете войски прекарват един срещу друг няколко дни без сражение.Летописечът пише,че КонстантинІV решил да замине на кални бани в Несебър,за да излекува подгарата си.А сред ромейските войски плъзва слух ,че императорът бяга и изоставя всичко.Деморализацията се превърнала в поражение-прабългарите разбрали какво става  в ромейския стан, нападнали светкавично при Онгъла.Византийската войска се оттеглила в безредие, преследвана до днешна Североизточна България.Походът завършил с неуспех и прабългарите стигнали  до Стара планина. Победителите начело с хан Аспарух влезли в споразумение с местнана славянска аристокрация,която възглавявала съюза на осемте славянски племена.Били предприети мерки за организиране на обща българославянска държава,която сега се създала и за отбиването на нови удари от страна  на Византия и други врагове.Според хрониста Теофан Изповедник Българската държава била създадена през 679година,но не била призната като такава.В краина сметка се налага датата 681година.Наскоро след това Аспарух подновил войната срещу Византия и започнала да напада земите на юг от Стара планина.Византийския император Константин ІVПогонат се видял принуден,през 681година да сключи мир с прабългарите,като се задължил да им плаща годишен данък.С това новата държава била фактически призната.Новосъздадената Българска държава е била с граници:на юг-билото на Стара планна;на запад-областта между реките Искър иТимок;на северозапад отвъд река Дунав-Източните Карпати;на север-южните склонове на Карпатите;на североизток-долното течение на река Днепър.Столица на славянобългарската държава станала град Плиска.Държавата е организирана съгласно древннотюркски традиции-"вътрешна област"пряко подчинина на хана,заобиколена от"славинии"от славянските племена.  Образуваната презVІІ век славянобългарска  държава по своя обществено-политически строй била държава от ранно феодален тип.В нея били налице две основни класи: свободно селячество и земевладелска аристокрация.Начело на държавата стоял хан.В неговите ръце била събрана върховната законодателната,съдебната и изпълнителната власт.Властта му била ограничена от волята на аристокрацията.Из нейни среди се излъчвал дворцовия съвет.

След смъртта на Аспарух през 700/701година поема властта хан Тервел.Може би хан Аспарух е създател,но хан Тервел е съзидател на Дунавска България. През 705година срещу обещания за щедри дарове и сродство Тервел оказал помощ на детронирания ЮстианІІ да си върне престола.С помоща на верни хора и хана на България,извършил преврат и успял отнов Юстиан да се провъзгласи за василевс на ромейците.В знак на благодарност императора оказал небивала почест на българския хан. Освен териториални отстъпки Тервел бил удостоен за почестната титла"кесар". Чрез тази титла хан Тервел станал член на тъй наречената"императорско владическо семейство". Според тогавашните международни норми това е единствената правна санкция и легитимация на владическото достойнство.На практика удостояването на хана с тая титла означава, че Византия  юридически признава съществуването на Дунавска България и тя става равноправен субект в международните правни отношения.През 711година след бурно и противоречиво властване на ЮстианІІ за втори път бил загубил трона.Този път помоща на хан Тервел не завършил с успешен край е била повече от символистична изпратенатаму войска,която наброявала 3000души. МеждувременноЮсианІІ бил убит,а българите се върнали без никакви пречки.През716година  византийския император ТедосийІІІ потвърдил направените по рано териториални отстъпки и се задължил да плаща годишен данък във вид на скъпи дрехи и червена кожа.В случай най-важно е уточнението за червения цвят на кожата.То е привилегия на императорското семейство,никой нямал правото да употребява червено в облеклото  си,освен имераторското семейство.Също двете страни се договорили да си предават  политическите бегълци.Търговските отношения също се регламентирали. Така отстъпките на ЮсианІІ се превърнали в норма,а българите уверено заемат място сред Европейските държави.В средата на VІІІ век при хан Телериг българската държава претърпява криза във власта.

Образуванетона Българската държава е политическо събитие в живота на българския народ и Европейския югоизток.Създават се условия за  самостоятелно развитие и съществуване.Българската държава заема плодородни земи,намира се на кръстопът между Изтока на Запада,в близост до Константинопол-културен и тъговски център.България прегражда Византия към западна Европа, а

Франската империя на изток към ромейте.В Дунавска България от значение се измерват няколко аспекта:запазване на държавностроителните традиции на Кубратова България,страната се превръща в притегателен център на Византийската империя.Възникването  на българската  държава  определя  бъдещето  развитие  на  населението  в  източната  половина   на  Бълканския  п-в,  като  се  превръща  в  люлка  на  една  оригинална  средновековна   европейска  култра -българската. Ражда се един от новите културни народи на Европа-българският.

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG