Home Литература Есхил- Прикованият Прометей- Прометей- Символ на прогреса- Олимпияда 2003

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Есхил- Прикованият Прометей- Прометей- Символ на прогреса- Олимпияда 2003 ПДФ Печат Е-мейл

ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”

ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС

Прометеевият образ е първият при­мер за герой-хуманист в световната литература. Създаденият от Есхил об­раз на драматургичен герой се основава на ранния Хезиодов мит, но носи бе­лезите на едно по-късно мислене на древния елин. Пречупен през погледа на Есхил, образът на Прометей се превръ­ща в герой, който остава в световната литература като вечен символ на човешкия прогрес.

Прометей е вълнуващ пример за това, как една отделна личност, надарена с безгранично човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечес­твото, макар да знае колко много тряб­ва да пожертва в името на този идеал.

Есхиловият герой е носител на ново мислене. Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове Океан, Хермес, Власт, Сила и самодържеца Зевс. Нито един от тях не може да вникне в същ­ността на великото му дело, нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана. Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост. Именно в противопоставянето на начина на мис­лене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между ста­ро и ново, прогресивно. Думите на Зевсовия слуга Власт към Хефест: „Мрази го! Бог е, но на боговете пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!”

са доказателство за страхопочитани­ето към владетеля на Олимп и сляпата вяра на повечето богове в него. Те му се подчиняват безусловно, без да сме­ят да се опълчат срещу силата и гнева му. Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълниеносеца, но го прави открито и с пълна увере­ност в правотата си. Дори и да знае (благодарение на пророческите си спо­собности) колко много болка и страда­ние го чакат заради любовта му към хората, титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. Нещо повече, съзнанието за извършената добрина го изпълва с гордост, както откритието радва уче­ния, и му дава морални сили да търпи насмешливото мнение на Океан, Хермес, Власт и Сила:

Та ето всичко, с кратка реч изказано:

от Прометей са всичките умения!

Дори и да е прикован и лишен от сво­бода. Прометей побеждава в словесни­те двубои със слепите изпълнители на Зевсовата воля. В диалога между тита­на и Океан проличава твърдостта, ко­ято Прометей проявява, докато оста­налите богове, предпочитайки да останат на страната на Зевс, са изменили на предишните си позиции: „Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен сподели всички дързости...”

Прометей не пропуска да иронизира низостта на Океан. Титанът воюва за морално превъзходство над Зевс. В тра­гедията на Есхил най-силният между олимпийските богове е представен кос­вено чрез своите слуги и поддръжници и победата на Прометей над някои от тях в словесен двубой представлява всъщност своеобразна победа над Зевс. Дори и окован, благодетелят на хора­та нито за миг не се поддава на предложението да бъде освободен, ако предскаже бъдещето на мълниеносеца. Той е носител на огромна морална сила и високи идеали, от които не би се отказал. Пренебрегвайки себе си в името на прос­тосмъртните и опълчвайки се гордо срещу Зевс, Прометей отстоява ново­то и възвишеното в себе си, което така ярко го отличава от останалите. Него­вото дело допринася за развитието на човешката цивилизация. Но има нещо още по-силно - Прометей е първият, ос­мелил се да не зачете Зевсовата воля и да защити правото на по-слабия. Такова  дръзко поведение не е имал нито един от боговете на Олимп, въпреки че във вижданията на древните гърци те са носители на идеала им за съвършен­ство. Прометей нарушава установени­те представи за хармония, но в по-къ­сен стадий от развитието на човешкото мислене, поведението му печели симпатии и уважение.

В Омировата „Илиада” епическият ге­рой Ахил се счита за най-съвършен сред останалите воини и дори ,,конеукротителят” Хектор не може да бъде смятан за по-могъщ от него. Причина за това е неговият начин на мислене, проявен при раздялата с Андромаха и в двубоя с Ахил. Хектор не иска да загине, но не за­щото е страхливец. Изпитва чисто човешки чувства - любов и жажда за жи­вот. Това е възприемано от древните гърци като проява на слабост. Поглед­нато от съвременна гледна точка оба­че, тази негова проява е напълно нор­мална и е признак на по-различно мис­лене от това на обикновения епически герой, готов на всичко, воден от своя гняв. И в „Илиада” съществува проти­вопоставянето на утвърдената стара представа за образа на героя и новото, което чака да бъде осмислено и оценено.

Именно това ново и различно мисле­не може да развенчава утвърдените догми и да проправя пътя на прогреса в развитието на човешката цивилизация. Поведението на Прометей може да се оцени и като ненужно дръзко, както мислят Зевсовите слуги. Заслужава ли си да се извърши такава саможертва в името на простосмъртните и какво но­си тя, освен страдания? Наистина да­ровете на Прометей към човешкия род са плод единствено на неговото жела­ние да улесни и да внесе светлина в жи­вота им и не биха могли да му донесат нищо друго освен удовлетворение. За­това и носителите на робско мислене. Каквито са Сила, Власт и Хермес, не раз­бират постъпката му. За тях е безсмис­лено да се прави нещо за другите, осо­бено ако си заплашван от гнева на Зевс. Хермес пита:

И какво не погазва, че той е без ум?

Обузда ли беса си, макар и за миг?

Заплашва Прометей със страшни мъки:

ако не ме послушаш, помисли каква

ужасна буря и море от бедствия

ще те слети...

Като слуга на Зевс, самият той из­питва страх от него и оценява Прометеевата смелост като безумие. Съзна­нието му е също толкова робско, колкото и това на Сила и Власт.

Прометей намира съчувствие от Океанидите, Хефест и Йо, но никой от тях всъщност не може да го разбере напъл­но. Единствен той се е осмелил да се изправи срещу Зевс и да понася вековни мъчения. Въпреки че му съчувстват, те не биха могли да бъдат като Прометей. Затова той е сам. Дали винаги тези, ко­ито се жертват в името на човечест­вото, са съвсем сами в делото си? Едно обаче може да се каже и да е валидно за всички тях: щом с цената на своите уси­лия са допринесли за развитието и усъвършенстването на човечеството, те са символ на прогреса и ще имат дос­тойно място в историята на нашата цивилизация.

С образа на Прометей Есхил изгражда превъзходен пример за хуманен герой. В историята има още много такива бла­годетели на човешкия род, но Прометей е първообразът и затова името и ми­тът за него са символ на нов тип мислене, саможертва и прогрес за ця­лото човечество.

Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

 

WWW.POCHIVKA.ORG