***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Илиада ПДФ Печат Е-мейл

ЕПИЧЕСКИЯТ ПОДХОД В ИЗОБРАЗЯВАНЕТО

НА ГЕРОИТЕ В “ИЛИАДА”

В своето произведение “Илиада” Омир дава ярко художествено изображение на живота на древните гърци. Това е свят на идеализирано минало, на силни и обаятелни богове и герои; свят, в който красотата е свързана с идеята за цялост, мяра и хармония. Именно затова определят “Илиада” като “превъзходна енциклопедия на древността”.

Основна фигура в Омировата поема е героят, въплъщаващ идеалното и типичното в изобразяването на човешкото въобще. Водещо при изграждането на образа му е епическото начало, той носи в себе си черти на класическия епос. За Омир и неговата епоха красив означава физически силен и високоблагороден човек. Главна житейска цел за героя е славата. За него смисълът на човешкия живот се крие в постоянния стремеж към подвиг и саможертва в името на колектива, семейството, приятелството, справедливостта. В този си стремеж героят развива силно чувство за чест и лично достойнство. Славата, честта и любовта са най-важните стимули на събитията от Троянската война. Но тези чувства са колкото лични и индивидуални, толкова и израз на обществените настроения и колективната воля.

Ахил и Хектор са основните героически персонажи в “Илиада” – едновременно сходни, изградени според типа и нормите на героическата епика, и различни, носещи индивидуални черти. Те са изразители на уникалното в духовния свят на античния човек. Изключителната личност в духа на Омировото време е Ахил – идеал за войнска сила и мъжество. Но времето утвърждава като вечна и привлекателна и човешката красота на троянеца Хектор – неговото родолюбие, чувството за обществен дълг и човешко достойнство, съпружеската му привързаност и бащината обич.

“Илиада” е поема за драматичните събития от последната година на Троянската война, последвали гнева на могъщия Ахил. Син на мармидонския цар Пелей и морската богиня Тетида, надарен с божествена красота и сила, Ахил е най-добрият и силен войн на ахейската войска, обграждаща Троя. Омир е певец на вождовете и героите, а заедно с това на подвига и човешката красота. В поемата името на Ахил най-често се свързва със сложните епитети “богоравен” и “бързоног”. В тях е изразено преклонението на Омир и неговото общество пред войнското могъщество на древния герой. Когато Ахил изтегля с “яка десница” своя “огромен меч”, и противници, и съюзници занемяват от страх и възторг. Той е главното действащо лице в много батални сцени, наситени с драматично напрежение. Прочутите омировски сравнения на Ахил с бога на войната Арес, със звездата Орион, която вещае гибел, с бързоног жребец или хищен планински ястреб ярко очертават мощта на непобедимия войн. Когато неговата божествена сила се съчетае с гняв или ярост, тя се излива като могъща лавина и сее смърт по пътя си. Ето защо пред гледката на разгневения Ахил старите троянски владетели Приам и Хекуба молят със сълзи на очи обичния си син – юначния Хектор – да се прибере зад стените на града. Те знаят, че той не ще се опази от гнева на ахейския войн. Бистрите води на река Скамандър почервеняват от кръвта на дванайсетте троянски младежи, удавени във вълните й. С човешки глас тя се обръща към Ахил:” Спри се най-сетне, водачо народен! Обхваща ме ужас!” Войната е стихията на Ахил. В нея той реализира огромната си мощ. Войната ще го дари със славата, към която той се стреми. За древните гърци, които виждат във войната поминък и поле за изява на личността, войнът Ахил е идеал. Затова неговият образ е обгърнат с ореола на величието.

Но не само силата е войнската добродетел на Ахил. Неразделими от нея са чувството му за чест и достойнство, доблестта. Когато върховният водач Агамемнон лекомислено накърнява неговото честолюбие, Ахил се оттегля от боя. Чувството за достойнство у героя е толкова силно, че той не помисля какво ще причини с това на своята войска. Но Ахил съзнава правотата си в защитата на Калхас от отмъстителния Агамемнон и на войниците от мора на бога Аполон. Той не е просто войн, а вожд с чувство за отговорност пред хората, които са тръгнали с него на война. Защото за него е определящ не стремежът към плячка, а победният изход на войната. Той не воюва заради богатствата на Троя, а заради гръцката чест и слава.

С могъщество е белязан и душевният свят на Ахил. Още в конфликта с Агамемнон (Iпесен) се открояват като негови добродетели честността, прямотата и справедливостта. Те са неизменна част от морала на вожда, война и човека Ахил, върху тях се изгражда до голяма степен неговият авторитет сред голямата и разнородна ахейска войска. Но онова, което прави Ахил уникален като човешки характер, е неговата емоционалност. Непосредствен като дете е той, когато със сълзи изплаква болката си от обидата на Агамемнон пред своята майка и иска чрез нея възмездие. Мъката на стария му баща, който тъгува за него и го очаква да се завърне жив от войната, също извиква сълзи в очите му. Той е любящ син и още по-любящ и предан приятел. Трогателната му дружба с Патрокъл внася особен лиризъм в поемата за героизма на силните мъже. С нюанси на нежна любов и привързаност се откроява и отнощението му към робинята Бризеида, която му отнемат.

Колкото е силна у Ахил любовта, толкова е страшна неговата ярост към тези, които са посегнали на съкровените за него неща. Агамемнон оскърбява честолюбието му и с това предизвиква оня “гибелен гняв”, който ще стане причина за безброй поражения на ахейците. Хектор убива скъпия му другар и с това предизвиква омразата на изстрадалата му душа, както и своята смърт. Чувствата у Ахил имат сила на непобедими страсти. Те утихват само тогава, когато получат удовлетворение или възмездие. Тази мощ на чувствата органично се съчетава с войнската сила на Ахил, за да изгради един величав образ на полубог, получовек.

С умението на голям художник Омир е спасил своя любимец и “любимеца Зевсов” от възможността да остави тягостно впечатление у читателя със своята необуздана жестокост към тялото на убития Хектор. В края на поемата (XXIV песен) той рисува грандиозна по своя психологизъм картина на срещата между Ахил и Приам. Силата на бащината скръб, величавото самоунижение на един достоен човек не могат да оставят недокоснато сърцето на Ахил. Той потиска гнева си, забравя доскорошната си ярост и отново е способен на великодушие и благородни постъпки. Сякаш Омир иска да ни убеди, че жестокостта на Ахил е рожба на войната, а истинското му лице са благородството и човечността.

В поемата “Илиада” войната е неразделна част от света на човека, а войнските добродетели – от представата за голямата, героичната личност. Войната е попрището, на което се изявяват силата и мъжеството, доблестта и достойнството. Тя възпитава силните и горди характери на античността. Сред динамиката на баталните сцени, сред богатството от изяви на войнска храброст и героизъм се извисява величествената фигура на Ахил, въплътил идеала на древните за войн, вожд и непобедима човешка емоционалност. Но човешкото съзнание на художника Омир е привлечено и от врага на великия герой – троянеца Хектор. Той също е велик войн, също се опива от славата и победата, но същевременно е и носител на вечната човешка красота, защото въплъщава обичта към родината, чувството за дълг към колектива, на който служи, и предаността към семейството.

Макар и да няма легендарната слава на Ахил, Хектор е също прославен герой. Син на цар Приам и царица Хекуба, най-силен и най-храбър сред войните на Троя, той е всепризнат вожд на троянските войски, които отбраняват града. В поемата той е враг на ахейците, към които принадлежи и които възпява Омир, затова в някои батални сцени героят е оприличен със силата си на змей, на черен орел. Проявил по този начин чувството си за народностна принадлежност, певецът изгражда неговия образ, като му придава такива черти, които би искал да види, а не вижда у войните на Елада. Сам заживял сякаш с обичта и уважението към троянския герой, той избира красивите синоними на неговото име: “шлемовеец”, “светлобронен”, “велик”. А когато разказва спокойно за обикновените неща в живота на героя, Омир оставя у нас усещането за естествена човешка емоционалност и духовна извисеност. В VI песен на “Илиада” поетът показва Хектор, отлъчил се за малко от боя, за да изпълни своя религиозен и братски дълг – да накара майка си да моли богиня Атина за помощ и да укори Парис за бездействието му в този решителен момент. Но читателят остава с впечатлението, че по-силен е тайният му копнеж да прегърне любимата си жена и свидната си рожба. Срещата на Хектор и Андромаха при Скейските порти носи емоционалността на прощална сцена и трогателна изповед на двама влюбени. Молбата на Андромаха към Хектор, да не проявява безразсъдна храброст в боя, изразява искрената обич на една жена, която няма друга опора в живота си освен своя прочут съпруг и друга утеха освен своя син. На искреността се отвръща с искреност и тъкмо в своята искреност Хектор се изявява като уникална, прекрасна човешка личност. Любовта към Андромаха не може да накърни у него достойнството на храбър войн, предан син и уважаван вожд. За него има неща, които са по-скъпи от живота – родният град и честта. Уникален е начинът, по който Хектор разбира връзката родина-семейство. Отбранявайки Троя, той защитава мирния сън на най-скъпите си хора. Оставаме с впечатлението, че този силен мъж от древността копнее за мирен живот, а във войната е въвлечен от необходимостта да брани свободата на родината и семейството си. Прозрението за онова, което ще ги сполети в близкото бъдеще – гибелта и робството, придава на усилията му характер на саможертва, а на образа му – трагическа окраска. Певецът, възпял войната, дала слава и богатство на гръцките царе и вождове, разбира дълбоко човешката природа. Земният човек носи естествения копнеж по мирния живот, осмислен от труда и любовта. Но когато обстоятелствата налагат, той става войн или борец. И ако е достоен човек, ще бъде и достоен в битката.

С проникновението си на психолог и със силата на художник Омир рисува двубоя между Ахил и Хектор (XXII песен). Нерешителността и страхът, които обземат троянския вожд пред необуздания гняв на Ахил, сеещ смърт по пътя си, не накърняват представата ни за човешката красота на Хектор. Те даже правят образа му по-реалистичен и по-пластичен. Сърцето на Хектор е човешко – както тръпне от тревога за бъдещето на любимата си жена и невръстната си рожба, така то може да тръпне и пред смъртта. По-съществено обаче е това, че след разсъжденията той превъзмогва временно обзелия го смут в името на честта и достойнството. В предсмъртните мигове на Хектор няма озлобление към победителя, а уважение към него. Предсмъртната му молба за пощада на трупа му е отново израз на обичта към родния град и близките.

Ахил и Хектор представят величието на древния войн в два аспекта – завоевателския устрем и разумното начало в отбраната. Тези два аспекта сякаш определят и типа човешка душевност, разкрита чрез образите им. Докато Ахил – характерна рожба на древния свят, въплъщава първична емоционалност, която не поставя предели нито пред любовта, нито пред гнева, Хектор въплъщава равновесието между разум и чувство. Ахил е неумолим и безсърдечен, величав като разгневен бог, а Хектор – земен със своето колебание между примирието и сражението, с надмогването на страха, с мисълта за близките.

И двамата Омирови герои изразяват идеала на древните гърци за човешка личност. И двамата са носители на уникалното в духовния свят на античния човек – войнската храброст, предаността на една идея, благородството, обичта към семейството и родината.

 

WWW.POCHIVKA.ORG