Home Литература Исторически развой на прилагателните имена

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Исторически развой на прилагателните имена ПДФ Печат Е-мейл

I. Степенуване на прилагателни имена

 Постепенното развитие на аналитизма в българския език обхваща и старите синтетични форми за степенуване на прилагателните. В старобългарския език са съществували специални форми за изразяване на сравнителната степен на прилагателните, доката превъзходнта система е била изразявана още тогава описателно или по същия начин, както и сравнителната степен. Както може да се заключи от среднобългарските паметници, най – рано започва да изчезва първия тип, който е бил по – рядък още в старобългарския език. Преди да изчезнат напълно синтетичните форми за сравнителна степен, те и в българския език притежават развой, който ни е познат и от другите славянски езици. Именно тяхната форма за именителен падеж започва да се изменя под влияние на формите за косвените падежи. Така вместо богатэи имаме богатэиши, вместо старэи – старэиши. За женски род е продължила да се употребява старата сложна форма богатэишия, старэишия. Често обаче тя бива изествана от форми с окончание –шаа. Формите за среден род по – рано от формите за другите родове се изменят от богатэе, старъе в богатэише, старэише. Чистата родителна форма на имената при сравнитена степен започва от XIII в. Бавно да отстъпва място на конструкции с предлог  о т .

Описателните форми на степените за сравнение в българския език се образуват с помощта на частици п о и  н а й. Най – ранни примери от аналитично изразяване на сравнителна степен срещаме в българските паметници от XIVв. Така в един ръкопис от този век, който се пази в Българската академия на науките, намирае следните случаи, яков© же видэлъ еси полат© по добр© имат тебэ сътворити, не ожеши более по тамо wт сего мэста поити. Доста на брой са аналитичните сравнителни форми и в Троянската повест, напр. побогатъ, похраберъ, подобръ. В същата повест се срещат съчетания на частицата по със старата сравнителна степен на прилагателните, напр. полэпшаа.

Аналитичните форми за степенуване на прилагателните имена (с помощта на частиците по и най) представят не само замяната на синтетични средства с аналитични, а и нов етап, на който сравнителната и превъзходната степен са диференцирали ясно своите формални изразители.

Още в старобългарските писмени паметници частицата наи се среща при някои наречия, като усилва тяхната сравнителна степен и й придава значение на превъзходна: наипаче, наив­ште. Единичен, но много интересен приер е засвидетелстван в Супрасълския сборник. Това е формата наитрэбьши „най-нужни”, в които частицата наи като представка предава на синтетичната сравнителна степен на прилагателното име значение на превъзходна. Приери от този тип са чести в езика на Троянската повест: наилэпшаа, наилэпш©­, наилэпэиша. Очевидно продължително време старите синтетични и новите аналитични средства за степенуване са съжителствали в рамките на една и съща форма.

Частицата по, която се смята за лексикален вариант на наречието паче, не се среща в старобългарските писмени паметници.

Много рано е започнал процес на изместване на звателните форми на прилагателните имена от именитени. До пълна загуба на звателните форми се е достигнало на два етапа. Най – напред са престанаи да се употребяват звателните форми на простите прилагателни имена. Вместо тях известно време са продължили да се използват сложните форми, чиято форма за звателен падеж ед.ч. е съвпадала с именителната. Силното ограничаване на сложните форми на прилагателните имена в българския език е ограничило и звателната форма на –и (от-űи).

II. Среднобългарски текст на откъс от Врачанско евангелие, Лука XV, 17 – 19

вь себэ же пришьдь. рече колико наемникь оу w(ца моего. избьiва©ть хлэбьi. азь же зде гладомь гьiбл­. вьстьвь и ид© кь о(цоу моемоу. и рек© емоу w(че. съгрэшиőь на н(бо и прэдь тобо©. оуже нэсмь достоень нарещи с­ с(нь твои. сьтвори м­ яко единого (w наемьникь твоихь.

IV. Езиков анализ на среднобългарския текст от Врачанско евангелие, Лука XV, 17 – 19

въ –предлог с Винителен падеж – “в”

себэ вм. себе – възвратно лично местоймение, родителен и винителен падеж

же - енклит. съюз  - „но”

пришедъ вм. пришьдь – мин. деят. прич. на глагола „дайда” I  мъжки род Именителен падеж

рече – аорист, 3 л. ед. ч глагол - I спр. „река, кажа”

колико – местоимение с родителен падеж „колко”

наемникь вм. наимъникъ – съществително име, м.р., 3л.ед.ч. „наемник, наемен работник”

оу – предлог с родителен падеж „у, при”

w(ца – отьць – м.р. ед. ч.,Дателен падеж, смекчаване на о - основа – „баща, Отец, стар човек”

моего – притежателно местоимение „моето”

избьiва©ть вм. избűвати – глагол, 1л.ед.ч. „в изобилие съм”

хлэбьi вм. хлэбъ – съществително име, м.р., 3л.ед.ч. „хляб”

азь вм. азъ- лично местоимение,1 л.ед.ч.,именит падеж – „аз”

же - енклит. съюз  - „но”

зде

гладомь

гьiбл­

вьстьвь

и - съюз “и”

ид© - глагол, несв.вид, 2л.ед.ч. „минавам”

кь ( от * kъn ) – предлог с Дателен падеж – „към, при” ( след означаващи движения св. глаголи )

о(цоу - отьць – м.р. ед. ч.,Дателен падеж, смекчаване на о - основа – „баща, Отец, стар човек”

моемоу –

и - съюз “и”

рек© - 2л. ед. ч глагол - I спр. „река, кажа”

емоу - анафор. местоимение м. р. ед. ч. Дателен падеж

w(че - отьць – м.р. ед. ч.,Дателен падеж, смекчаване на о - основа – „баща, Отец, стар човек”

съгрэшиőь – глагол, мин.св.вр., 1л.ед.ч. „сгреших”

на - предлог с Винителен падеж, означава посока към някаква повърхност – „на, върху, срещу”

н(бо – небо – съществително име, 3л.ед.ч., ср.р. s – основа „небе”

и - съюз “и”

прэдь вм. прэдъ – предлог, с творителен падеж означава място пред предмет „пред”; с винителен падеж означава движение към място пред предмет „пред”

тобо© вм. тобо« - форма за творителен падеж, ед.ч. на местоимението тű

оуже – наречие „вече”

нэсмь – отрицателна форма на бűти за сегашно време

достоень вм. достоинъ – прилагателно име „достоен, годен”

нарещи с­ вм. нарешти с­ – глагол,3л.ед.ч. именителен падеж „нарече се”

с(нь– сûнъ – м.р. ед. ч. , Им. падеж, й – основа – „син”

твои – местоимение „твой”

сътворити, сътвор«, сътвориши – глагол св. вид – направя IV спр.

сьтвори – мин. деят. прич. I м. р. ед. ч. сложна форма Именителен падеж

м­ – енклитична форма на местоимението азъ за вин.падеж ”ме,мене”

яко – наречие „как, както”; съюз „като, че, защото”

единого - единъ – числително име мъжки род ед. ч. Именителен падеж „единият”

(w – междуметие, стои пред обръщение О ; предлог с вин.и род.падеж

наемьникь вм. наимъникъ – съществително име, м.р., 3л.ед.ч. „наемник, наемен работник”

твоихь - твои – местоимение „твой”

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG