Home Литература Жертвената орис на роба в стихотворението Елегия

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Жертвената орис на роба в стихотворението Елегия ПДФ Печат Е-мейл

Васил Димитров 11г #5

Жертвената орис на роба в стихотворението “Елегия”

Според лирическия говорител робството е житейска съдба на народа, което е резултат от примирението му със злото. Предателството към човека води началото си още от библейски времена. Социалното подтисничество и националното поробване предопределят на българина ориста на роба. Лирическият глас се стреми да внуши на българите мисълта, че не трябва да очакват свободата като дар, а на дело да разрешат националния си проблем

Според героя на Ботев народа се намира в “робска люлка”. Люлката е свързана с народните вярвания, че каквото се ориса в люлката, остава за цял живот. В този смисъл робството се явява житейска орис на българите още от самото им раждане – родения в робство израства с робски манталитет и се чувства роб. Робската люлка се свързва още и с детското. Детето по принцип е невинно, но и наивно и лесно манипулирано. Същият е и народа в тези времена. Но Аз-ът не само съчувства на народа за участта му, а също ги укорява че са се примирили със съдбата си и не предприемат никакви действия за да я променят.

Злото съществува още от дълбока древност. Исус Христос е символ на доброто и предателството към него е всъщност огромно предателство към цялото човечество.

Тоз ли що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата

С тези стихове лирическият герой заклеймява тези, които по всякакъв начин пречат на спасителите. А спасителите в тези времена са борците са свобода.

Син на Лойола и брат на Юда

Тези имена които символизират пълно лицемерие, алчност, егоизъм и подкупничество. Юда е бил пръв приятел на Христос но въпреки това го предава за пари. Според героя на Ботев дори вътре в народа има хора готови да предадат всичко за пари. От всичко това може да заключиме, че злото съществува откакто и човека, то е вечно и трудно може да се изкорени. Предателя и тиранина нямат националност, те се интересуват единствено от това те самите да са добре, се цената на каквото и да е спрямо другите.

Робската участ на българите се поддържа не само от външния поробител, а и от определени слоеве от българското общество, които или ги е страх за живота си, или имат изгода от сегашното положение.

или тоз, що толкоз години ти пее:

Търпи и ще си спасиш душата?!

С тези стихове лирическият говорител заклеймява духовенството което проповядва примирение и бездействие. Действително в самата християнска религия е заложено търпение, отвръщане на злото с добро и смирение, но също проповядва отстояване на позиции – мъчениците са умирали заради своята вяра. Само че духовенството не говори за защита на позиции, които в тези времена означава борба за свобода, а единствено търпение и чакане.

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси

Тук Аз-ът има предвид чорбаджиите. Те имат изгода от сегашното положение, защото могат свободно да експлоатират селяните и да живеят в охолство за сметка на мизерията, в която живеят техните подчинени. Тези феодали също са от най-големите поробители на народа – измъчват го със същото с което и османските турци. Всичко това навежда на мисълта, че представителите на държавната власт, духовенството, интелигенцията и чорбаджиите имат непростима вина и тежки грехове към собствения си народ, защото или проповядват покорство  така служат на робството, или експлоатират народа и намаляват до минимум съпротивителните му сили.

След като е осъзнал причините за народното страдание, лирическият говорител няколко пъти призовава народа си да му посочи своите мъчители:

Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!

Немотата на българите предизвиква гнева на говорителя. Множеството носи вина за положението си, защото е безсилно да преодолее своя страх и покорство. Същевременно народът е осъзнал кои са неговите потисници и мълчанието му съдържа истинска заплаха.

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тяло

ръжда разяжда глозгани кости

Чрез метафорите “кръст” и “камък гробен” се създава усещането че народът е жив мъртвец. Нарисувана е чудовищна картина на духовното мъртвеене, което се оказва по-страшно от физическата смърт.

А бедният роб търпи, и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим, и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода

Народът е дотолкова примирен със житейската си орис, че просто е започнал да брои дните “откак влачи окови”. Ботев съвсем ясно казва на народа, че свободата няма да им дойде на готово като подарък. Освобождението не може да се осъществи чрез примирение и търпение, а чрез сериозна борба за свобода.

В стихотворението “Елегия” Ботев изгражда образа на роба и представя неговото страдание. Народа предизвиква съчувствие у героя, но в същото време и безброй укори за своята примиреност и покорство

 

WWW.POCHIVKA.ORG