Joomla Software solutions Template

Payday loan

Неофит Рилски

(1793-1881)

Неофит Рилски е български монах,учител и художник. Роден през 1793 год. в Банско под името Никола поп Петров. Баща му, поп Петър, произлиза от рода на Бениновци, а майка му, Екатерина, от род, който е принадлежал към заможна разложка буржоазия през 18 и началото на 19 век, и която е въртяла голяма търговия с памук от Драмско и Сярско със Сърбия и Австрия. Първият учител на Неофит в родното му село е бил баща му.Още от малък ,той завързва тясно приятелство с едно от момчетата в Банско-Димитър Молеров,чийто баща е зограф-Тома Вишанов-Молера(създател на банската живописна школа).Налага се обаче Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконописец.Никола не може да се раздели с приятеля си,и против волята на баща си бяга от вкъщи през 1808 год. и заедно с Димитър отива в манастира.Скоро иконописането му омръзва и той става послушаник при проигумена Йеротей,който го покалугерува през 1811 год. и го прекръства на Неофит.През 1818 год. Неофит бил изпратен в София,за да бъде посветен в духовен сан от тогавашния гръцки митрополит.В София той среща първия си учител-млад грък,солунчанин.Понеже той знаел добре църковнославянски и гръцки,Неофит го взима в манастира за учител и секретар-да води гръцката кореспонденция с патриаршията и със съседните владици.Младия учител останал в манастира до избухването на Заверата през 1821 год. и след това избягал тайно и отишъл да се бие за свободата на отечеството си.Неофит отишъл да се учи при един погърчен влах в град Мелник.Там учил от 1822 год. до 1826 год. и станал добър елинист.През 1827 год. Неофит започва да преподава в Самоков и известно време е секретар на епископ Игнатий.След Одринския мир епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир през 1829 год. където продължава да учителствува.Там съчинява „Стiхи надгробнiи с красноречiем обясняющим имя и епархiю обiеннаго архiерея".На 13 януари 1833 год. манастирът изгаря и той прекъсва учителската си работа.Тогава Неофит е пратен при патриарха,заедно с няколко други братя,да издейства разрешение за възобновяването на манастира,както и за събиране на помощи от целия български народ.Мисията е успешна,ако се съди по султанския ферман от 10 ноември,1833 год.Същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък.Там среща търновския митрополит,който по искане на Васил Априлов,ги изпраща в Букурещ,за да изучи алилодидактическия метод на гръцкото училище.Също така Неофит трябва да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово.През 1834 год. той се връща в България и на 2 януари,1835 год. е открито първото взаимно училище,където Неофит преподава известно време.През това време той прави първият успешен превод на Новия Завет на новобългарски език.Тъй като не се разбира добре с учителите в училището,той напуска и отива да учителствува в Копривщица.През 1836 год. създава първия български глобус,а прес 1837 год. излиза от печат неговият първи учебник от поредицата за взаимоучителния метод –„Краснописание”.След 2 години в Копривчица,той се прибира в Рилския манастир и продължава книжовната си дейсност.Назначен е  за секретар със задължение да ръководи и манастирското училище.В манастира остава до 8 април,1846 год. и после отива в Стара Загора,където го канят още от 1842 год.Училището там го възмутило,той се разболява и решава да се върне в манастира.Има покана за учител по славянски езици в богословското училище на остров Халки,в Гърция,която той приема.Преподава там от 1848-1852 год. и се връща в Рилски манастир,поради върлуващата в училището холера.По сведенията се вижда че две години седи без никаква длъжност в манастира.През 1852 год. излиза неговата „Христоматия славянского язика”През 1858 год. е поканен за учител в Хасково,но не приема.От 1860-1864 год. е игумен на манастира.През 1875 год. е издаден неговият „Словар на българския език,изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език”.Умира на 4 януари,1881 год. в манастира.

През 1835 год. излиза от печат „Болгарска грамматика” от Неофит Рилски. Това е първата системна българска граматика, която се счита за начало на новобългарската граматична традиция и под чието влияние се развива българската учебна граматична литература през първата половина на ХІХ в.Неофит съставя граматиката като помагало, предназначено за обучението по български език в първото новобьлгарско училище в Габрово. Тя се ползва като учебник в почти всички български училища през 30-те години на ХІХ в. Точният тираж на книгата е неизвестен. Самият автор получава 387 екземпляра,а на Габровското училище издателите на граматиката, братя Мустакови, изпращат 535 еземпляра.Неофит изпраща екземпляри от граматиката на много места в България, където се създават взаимноучителни училища. Габровското училище също разпространява граматиката. Според приходните сметки на училището от 1837 до 1858г. са продадени над 400 екземпляра, а цената и е била 8 гроша. През 1836г. в “Мнение на В. Априлов за устройството на новобългарското оброзование” Априлов оценява високо книгата на Неофит Рилски, но прави редица критични бележки.Неофит Рилски не се съгласява с някои мнения. Особено остро реагира на предложението да се отхвърли членната форма. В същото време обаче той приема част от критичните бележки. В писмо до Р. Попович от края на 1838г. Неофит съобщава: “Защото требува да се притурат еще потребни работи в нея, за това има велика правда г. В., каквото ще имам готово рукописно и прибавлението и..... И веднага с горчивина добавя , че при липсата на печатница в България, този труд му се струва безсмислен. Въпреки това Неофит Рилски е написал това “прибавление”. В неговия архив се пази ръкопис със заглавие: “Допълнение къ болгарской Граммат. изданной Н. П. П. Р. 183“. В университетската библиотека в София се пазят два екземпляра от граматиката на Неофит Рилски, които съдържат ръкописно допълнение към печатния текст.Последната част за залозите в славянския език липсват в екземплярите. Единият екземпляр е дар на Университетската библиотека от известния възрожденски деец д-р Стоян Чомаков от Копривщица, където Неофит Рилски става учител след като напуска Габрово. Другият екземпляр се съхранява в книгохранилището на Университетската библиотека от 1902г. Купен е заедно с още 40 книги (повечето български старопечатни) от Иван Хамамджиев, вероятно потомък на родолюбивия и влиятелен сопотски род Хамамджиеви. На празния лист в началото на книгата има приписка, в която авторът и Христо Луков съобщава, че през 1842г. е купил граматиката от брат си Калист в Габрово, като платил за нея 15 гроша заедно с подвързията, а това означава и заедно с ръкописното допълнение. На вътрешната страна на горната корица има друга приписка със следното съдържание: "Начнаха да пиша дополнението на Грамматиката отъ Ноемв: 10-й, 1841, въ Габ;".Ръкописът в Научния архив на БАН е със заглавие "Дополнение..." със сигурност може да се твърди, че е от ръката на Н. Рилски. Очевидно това е първоизточникът на останалите преписи, който авторът е съставил, с цел да допълни граматиката си и го е оформил в подходящ за отпечатване вид. Вероятно впоследствие, убеден че ръкописът няма да види бял свят, самият Неофит или негов ученик е направил преписът в Габровския екземпляр. Заглавието на този препис и на останалите известни досега е "Вступление". Освен това всички ръкописи подвързани заедно с "Болгарска грамматика", съдържат добавката, която представлява ерови правила и мястото и се определя след стр. 162. Новото заглавие, добавката от ерови правила и цялостното оформление подсказват предназначението на тези преписи - допълнението, макар и в ръкопис, да заеме мястото си в самата книга като въведение. Ръкописът е разделен на части, озаглавени “За азбуката и за грамматиката вообще”, “За разделението на буквите”, и т. н. Н. Рилски прави опит да даде определение на граматиката като наука, да разграничи нейните дялове, опитва се да формулира дефиниции за буква, сричка, дума, изречение. По-нататък разглежда въпроси на фонетиката и правописа. Следват морфологични въпроси, засягащи словообразуването и имената. Авторът се стреми да запълни някои празнини на граматиката си като дава определение на съществително и прилагателно име, обяснява понятията собствено, нарицателно, събирателно име. Спира се върху степените за сравнение на прилагателните имена, като специално отбелязва, че “славенските уравняеми имена другояче се уравняват”. Интерес представлява и следващата част на допълнението, озаглавена “За технологията”. Според обяснението, дадено под това заглавие, понятието “технология” на езика на съвременната граматика означава морфологичен разбор. Текстът представлява методическо пособие – чрез въпроси и отговори е разработен примерен морфологичен разбор на молитвата “Отче наш”. Както сам авторът отбелязва, това е начинът, по който учениците ще навикнат да определят “секоя часть слова споретъ преднаписанните правила”. Направен е разбор на частите на речта на целия текст на молитвата. Заедно с това се изясняват всички морфологични явления в текста, т. е. налице е цялостен (хоризонтален) морфологичен разбор, който се смята за най-подходяща форма при обобщаване и преговор на знанията по морфология.

Първият въпрос се поставя, с цел да се определи към коя морфологична категория принадлежи всяка дума от молитвата. Така думите са класифицирани в 6 части на речта – име, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз.

Вторият въпрос вече предполага пълна морфологична характеристика. При това спазени са някои изисквания, които и днес са валидни при прилагане на този учебен метод.

  Разборът се извършва по определен ред – след като е посочена морфологичната категория, означени са най-напред постоянните признаци, а след това непостоянните, например “да приидетъ, естъ глаголъ, наклонение желателное, залогъ среденъ, видъ первообразенъ, начертание сложенно, число единствено, лице третие, время будущее, родъ всякий, сопряжение третие, като носимъ, садимъ”.

  Употребените форми на морфологичните категории се изясняват Например при имената се посочва именителният падеж, паралелно се определят падежите, към които се отнасят формите според славянската и българската граматика и т. н.

  Морфологичният разбор се свързва с лексикалния и със стилистичния. На много места смисълът на славянските думи се изяснява с превод на новобългарски “иже еси, значи: ты който си”, “насущный – катадневный, повседневный”. Често се изтъква стилистичното значение на конкретно употребената форма – “падежъ звателенъ: понеже призываме отца небеснаго на помощь себе”. При глагол в повелителна форма например има дълго обяснение под линия: “...повелителните глаголи содержавать два разума: сир: повелителенъ и молителенъ...” и т. н.

Със своето съдържание ръкописът допълва граматиката като учебно помагало и заедно с нея играе ролята на пръв учебник по български език в новобългарското училище. По този начин ръкописните добавки в “Болгарска грамматика” от Н. Рилски “представляват интересен момент от историята на родното образование и филологическа наука през Възраждането”.