Home Литература Немили Недраги

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Немили Недраги ПДФ Печат Е-мейл

ПЕТА ГЛАВА

1. В повестта "Немили-недраги" образът на Странджата заема
особено място. Старият знаменосец приютява братята си в бедната кръчма и с примера си им вдъхва сили да понасят лишенията и несгодите на емигрантския живот. В V-та глава авторът прави читателите свидетели на страданията на поваления от болестта
знаменосец и на последните мигове от неговия живот.

2. Героичното и мъченическото се преплитат и в смъртта на
Странджата. Страшно и тежко е за Знаменосеца да издъхне далеч от България, самотен и в нищета.

3. Описание на кръчмата - Експозицията представя промяната на народната кръчма, след като стопанинът й е повален от смъртоносна болест. Тлеенето на живота на Знаменосеца е внушено от преображението на неговата изба, в която се възцаряват студът и разрухата: "Огнището загасна...съдовете, шулците, чашите, немити и без ред, лежаха повалени...дебел пласт прах ги покриваше вече..."Скромната изба на благородния герой вече не може да служи за дом на изгнаниците. Обстановката е в контраст с обичайното оживление. Доскоро шумна и многолюдна, кръчмата запустява, защото болестта на Странджата му пречи да се грижи за своите събратя. Противоположният смисъл на думите: "многолюдна" - "запустението" внушава контраста между "преди" и "сега". Определенията "немити", "повалени" изграждат представата за една обстановка, различна от обичайната подреденост. Огнището, символ на уюта, на хармонията в дома, на топлината и живота, угасва. Лаконичното описание на обстановката създава тягостно и тъжно настроение, предчувствие, че нещо лошо и неизбежно ще сполети хъшовете. Чрез изразителните детайли се внушава усещането за самотност и изоставеност. Не от неблагодарност, а заради грубата житейска действителност хъшовете са принудени да търсят пътища за оцеляване. Битката за съществуване прогонва емигрантите от кръчмата, доскоро тяхно убежище.

4. Старите хъшове не са около смъртния одър на Странджата. На него му е съдено да умре в самота и страдание. Хъшовете са сурови хора, срещали са смъртта и тя не ги трогва. Всеки се опитва сам да се спаси от глада. Край болния остава само Бръчков. Младият патриот не се колебае дълго. Неговото чисто сърце, неговото благородство и преклонение пред борците за свобода му помагат да вземе правилното решение - ще понася твърдо глада, но ще остане при заслужилия българин, ще се грижи за него, ще му бъде нравствена подкрепа. Момъкът изпитва към Странджата и възхищение, и възторг, и благоговение, и чувство за дълг.

5. В V-та глава е представено последното портретно описание на Знаменосеца. То наподобява изображението на светец и създава усещането за извисеност на героя. То красноречиво говори за физическите страдания, които превръщат Странджата в мъченик: "...лицето...от ден на ден се измахваше и добиваше смъртна бледност." Портретът, характеризиран чрез епитетите “смъртна” "ужасно" и изграден чрез глаголите "се измахваше", "потъмняха” разкрива болезненото приближаване на смъртта. Художествените определения "избистрени и необикновено лъскави” внушават духовната сила на героя, защото в очите му се чете стремежът да преодолее физическото страдание от болестта. Наречието "изведнъж" подсказва, че Знаменосеца е издържал до сетни сили. Обичта към България и отговорността към народното дело са го поддържали до последно.

6. С невероятна духовна сила Странджата преодолява физическата болка и намира упование в мисълта, че се е бил за България. Грижовното отношение на Бръчков го трогва до сълзи и той е готов да сподели с него и най-съкровените си мисли. За Странджата всъщност по-силна е душевната болка - той не се страхува от смъртта,
а съжалява за не докрай изпълнения патриотичен дълг. Дори пред лицето на смъртта Странджата запазва сила и гордост на духа, не проявява малодушие: "Той познаваше, че няма да го бъде, но търпеше гордо и чакаше смъртта като своя гостенка."

7. Вазовият герой е неутешим, че умира в постеля, а не в сражение в Балкана. Пред смъртта в паметта на стария хъш възкръсват образите на близките му, останали в родината. Но тези свидни образи са изтласкани от спомените за участията в четата и хъшуванията. Изповедта разкрива умиращия като изцяло посветен на идеала за борбата.

8.    Преките характеристики и диалогичните сцени съпоставят
образите на най-стария и най-младия сред хъшовете. За Бръчков името
на Странджата ще остане славно. Думите на момъка : "Ти си един герой" са доказателство за високата оценка, която младият хъш дава на
един живот, изцяло отдаден на борбата за свобода.

В тежките предсмъртни мигове образът на Бръчков вълнува с привързаността, загрижеността, възхищението, човешката преданост и съчувствие. Младежът възприема Странджата като свой духовен баща и не може да го остави сам в страданието му.

9. Авторът внушава близкия край на Знаменосеца чрез
изразителни детайли: "костеливите ръце", "разсеян поглед".Думите са кратки, а мислите - недовършени. Странджата с горчивина установява, че няма нищо материално ценно, което да даде на Бръчков като благодарност за грижите.

10.                   Писателят пестеливо, само с няколко, но твърде изразителни
жеста на своя герой, е нарисувал една внушителна сцена. Читателят
остава с впечатление, че присъства на велико тайнство, извършва се
някакво свещенодействие. Старият хъш оставя своя завет на младия си
приемник - той трябва да продължи делото, на което сам Странджата е
отдал целия си живот. Документите, които предава на Бръчков, са
символ на борбата, на великия идеал за освобождението на родината.
Като духовен водач на поета Знаменосеца му предава "скрижалите на
борбата", съхранени в неговия "ковчег". Съкровищата на Странджата
са "мемоарът" от 1867 г. и къс от "вето знаме", на което са останали
само думите " или смърт!". Ярък е контрастът между вида на
документа и духовното му съдържание.

11.                   Майстор на диалога, чрез репликите на героите, Ив. Вазов
дообогатява представата за тях. С дълбок психологизъм, чрез
накъсаната реч, чрез въпросителните и възклицателни изречения,
писателят разкрива драматичните преживявания на някога славния герой в предсмъртния му час. Заветните му думи " Помни Странджата! Умри за България!.." са кулминацията на V-та глава.

12. Авторът не пропуска да подчертае в краткия епилог по какъв мизерен начин, полузабравени и изоставени, са завършвали живота си нашите борци за национална свобода и ни кара да мислим за жертвите, с които е извоювана свободата, за признателността, която им дължим.

13. Независимо, че образът на Странджата има кратко присъствие в развитието на действието на повестта, той разкрива Вазовия идеал за хъша - мъченик и герой. Като изгражда образа на стария знаменосец, писателят дава пример за вярно служене на идеала за освобождение на поробеното отечество.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG