Home Литература Астрид Линдгрен

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Астрид Линдгрен ПДФ Печат Е-мейл

Творчеството на Астрид Линдгрен разкрива изумително красивия свят на детското въображение. Писателката разказва увлекателно и интригуващо, създава най-невероятни ситуации. В част от своите творби Астрид Линдгрен пресъздава специфичната за детските игри атмосфера. За своето творчество тя получава десетки престижни литературни награди, между които “Андерсен” и “Луис Карол”.

Една от най-популярните и харесвани книги, сред малки и големи е “Пипи Дългото чорапче”. С корицата си в ярък жълт цвят и с изрисуваното момиченце с щръкналите плитки, с луничките и със закачливите очички така хипнотично привлича, такова истинско духовно удоволствие доставя, че нямаш търпение да разгърнеш кориците й.

Тази книга разкрива добродетели като: откритост, състрадателност, милосърдие, щедрост,доброта. Тя вдъхва оптимизъм, помага на читателят дори изправен на пръв поглед пред неразрешим проблем, да намери сили в себе си за преодоляването му. Това са част от нещата, които се разкриват по време на прочита на книгата.

Произведението е увлекателно и езикът му е лесно достъпен за малките читатели. Главната героиня е очарователно момиче, което провокира децата да бъдат по-самостоятелни, по-смели, по-силни, да ценят приятелството.

Родена на 14 ноември 1907 г. в малкото градче Вимербю, провинция Смоланд, Астрид Ана Емилия Ериксон е второто от четирите деца в семейството. В градчето пускат за пръв път електричество, когато малката Астрид тръгва на училище. Любимото й занимание в детските години е четенето на книги и приказни истории, чиито главни герои са момичета. Нейна любимка е Ан от Зелените поля. Уменията на бъдещата писателка проличават още от ученическите й есета, едно от които е публикувано на страниците на местен вестник. Заради подигравките на останалите деца, Астрид решава, че никога няма да стане писател. За щастие на милиони деца, израснали през XX век, решението й изтрайва "само" двайсетина години.
Макар любимият герой на самата Астрид да е палавият Емил от Льонеберя, няма никакво съмнение коя е най-прочутата й героиня.- Пипи Дългото чорапче, която в Русия се казва Пипи ДлиннЫй чулок, в Израел - Билби Бат-Герев, в Бразилия - Биби Майеа-Лонга, а в Уелс - Пипи Хосан-Хир. Тя живее сама във Вила Вилекула, има стърчащи рижи плитки и е толкова силна, че може да вдигне кон, при това само с една ръка.

Астрид Линдгрен разказва следното за създаването на “Пипи дългото чорапче” :

През 1914г. Дъщеря ми Карин,която беше тогава на седем години,лежеше болна вече няколко месеца и все ме молеше да и разказвам нещо.Веднъж я попитах:

-За каво да ти разкажа?

-Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче-отговори тя.

Това име го измисли в момента и тъй като беше необикновено,аз също измислих за него необикновено хлапе.Няколко години наред аз редовно разказвах на Карин за Пипи,но и не помислях да пиша книга за нея. Но ето че през една мартенска вечер на 1944 г трябваше  да гостувам у мой приятел. Валеше сняг,улиците бяха хлъзгави,аз паднах и си счупих крака.Наложи ми се известно жреме да лежа в леглото.Нямаше какаво да правя затова  почнах да стенографирам своята  история за Пипи с намерението да поднеса ръкописа на дъщеря си ,като подарък когато навърши през май 10 години.”

Когато за първи път писателката изпраща ръкописа си той е отхвърлен,но по-късно в друго издателсво го публикуват. И така по света тръгва една от най-завладяващите детски историии.Или както самата Линдгрен казва:"Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета - Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света."

Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче. Тя е 9-годишна, червенокоса, с две стърчащи настрани плитки, която живее във Вила Вилекула. Нейни съседи са децата Томи и Аника, чийто родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи.

Пипи е необикновено силно момиче, богато и с талант да разправя врели-некипели, макар че никога не лъже със зла умисъл. Тя живее без родителски контрол и често се надсмива над възрастните - нещо, което импонира на младите читатели - особено, когато тези възрастни са несправедливи или нечестни.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим, от който е наследила огромната си сила. Баща й попада в корабокрушение и се заселва на остров в южните морета, където става "дебел бял вожд". Баща й се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели.

И именно тук се крие очарованието на вироглавата героиня - в стремежа и да запази детското в себе си. Та какво друго е Пипи, това малко шведско момиченце с невероятна сила, жизненост и доброта, с неизтощимо въображение и непресекващ оптимизъм, ако не негов своеобразен символ? Има ли нещо по-хубаво от неговия свят на игри и палавост, на предано другарство и смели приключения, на шеги и мили занимателни измислици? И каква душевна чистота, каква влюбеност в хората, в справедливото и доброто! Чудно ли е тогава, че малките герои на книгата в нейните последни страници не искат да порастват, не искат да напуснат този вълшебен свят?

Пипи е жизнерадостно,остроумно в много случеи своенравно, но в същината си и крайно беззащитно дете. И за да неутрализира комплексите на сирачеството и самотата, на лесно уязвимата беднота, Линдгрен дарява героинята си с безпределно въображение,което всеки миг е способно да превърне мечтата в овладяна реалност. Пипи трябва да се съхрани, трябва да оцелее в този свят на несигурност и заплаха за слабите и по тая причина тя непркъснато черпи сили от другият, от въображаемият свят на справедливостта, на юначеството, на бащината закрила.

В този неен свят няма място злобата и безчовечността. Дори когато възмутените лелички и чичковци от градчето заявяват, че не е редно да живее сама,а трябва да бъде под опеката на възрастни, тоест да бъде отведена в детски дом и полицаите идват да я отведат Пипи ги посреща усмихната и с готовност за игра. Тя решажа,че би било много забажно да поиграят на гоненица. Но пазителите на реда не са съгласни с щурата й идея. Започва луда гонитба, при която Пипи благодарение на ловкостта си успява да накара преследвачите си да си скубят косите. Когато се опитват да я хванат, Пипи им показва голямата си сила като хващайки ги за коланите ги изхвърля на улицата. Но въпреки всичко, на което ги подлага Пипи, те си тръгвт с усмивка защото луничавата им приятелка ги изпраща с курабиики ,“макар и препечени”, във формата на сърца. Въпреки, че е заплашено съществуването й, тя се отнася с усмивка към натрапниците.

Подобна е историята, когато двамата разбойници посещават къщата й. След дълги усилия да отворят вратата със спецялен уред,крадците с учудване разбират,че тя всъщност е отключена. Малката палавница ни-най малко не се плаши от тяхното присъствие, а напротв-започва оживен разговор. Когато наканените гости любезно я молят за парите й, тя на драго сърце им ги дава. Но когато си ги иска обратно и не ги получава им показва силата си,качвайки ги върху гардероба. След като се оказват вързани със въже, обирджиите запяват друга песен. Те казват на Пипи че само са се шегували. И тогава игривата червенокоска им предлага да потанцуват полка и да посвирят на гребен.След изморително танцуване и свирене,когато часовникът е ударил три часа след полунощ,Пипи проявява своето гостприемство като любезно им предлага обилно угощение.След като гостите решават да си тръгнат, въпреки нейното недоволство,Пипи им дава по една златна паричка, казвайки че са си ги заслужили. И ето отново проявя на безкрайното очарование на малката палавница - дори пред някой, който се опитва да злоупотреби с нея тя проявява справедливост.

В главата на червенокоската няма място за страх, не само защото е най-силното момиче в света, но и защото тя обича всички, държи се естествено и безкористно и това и очаква от останалите. Такъв вижда света детето - справедлив и забавен.

Когато директорът на цирка се опитва да изхвърли Пипи тя не се обижда а най чистосърдечно пита защо е ядосан. Тъй като за нея прекъсването на представлението и демонстрирането на способностите и за нея не е нещо лошо. Това е поредното забаление. Защото Пипи намира  живота за забавен и обича да кара хората да се смеят. Ето в тези моменти ние се срещаме с детското, с невинното, с чистото. И как няма да смятаме Пипи за чаровница като събужда в нас сладките спомени от времето, в което ние самите сме били 9-годишни. Когато изважда наи-доброто във всеки един от нас.

Малката лудетина освен всичко е и безкрайно щедра.Тя кара съседските деца да играят на “нещотърсачи” цял ден, само за да им подари тефтерче с кожена подвързия , сребърен молив и огърлица от червени корали. А когато дамата на касата в цирка иска да й върне ресто Пипи купува с него,не само за себе си ,но и за Томи и Аника билети за най-хубавите места. Така приятелите й усмихнато махат на съучениците си, които седят много по-назад. Та Пипи дори први подаръци на Томи и Аника на собственият си рожден ден. Когато учудените деца и съобщават, че нямат рожден ден  тя пита,….” че защо да не ви подаря нещо и аз или във вашите учебници така пише? Заради уморението ли не може?” В детският свят парите нямат никаква стойност и точно това демонстрира Пипи през цялото време.  Тя проявява безкористната си щедрост дори и спрямо учителката, подарявайки й изящно златно чесовниче, заплашвйки, че ако учителката не го вземе Пипи ще се върне на другият ден : “ и ще видиш какво ще става!”

Въпреки лудориите, които върши в клас човек не може да не се трогне от смаяното й изказване : “Лошо ли се държах?” Тя не може да възприеме държанието си за лошо, защото всичко, което малката героиня прави идва от  дълбините на чистата й детска душа. За нея учението е скучно и безмислено и тя много ясно дава да се разбере това.Защото тя е открита и честна. И според нея няма нищо лошо в това да кажеш директно какаво мислиш. И ето как писателката внушава, че детското непокорство  е необходима личностна добродетел.

Освен всичко, Пипи е образец за приятелство и подкрепа. Не само златни монети и скъпи подаръци, но и други мили жестове за своите приятели прави Пипи - изненадва ги със устройването на приятен излет, за който е приготвила много вкусотии, пече им курабиики, кифлички, прави им кафе.

Госпожица Дългото чорапче притежава и качества характерни за възрастните. Умее да готви, да организира празници и излетидори се самонаказва. Ето тук се вижда отново изтъкване на самостоятелността като необходимо качество.

Затвърждавайки приятелството си към Томи и Аника тя рискува дори собственият си живот,хвърляйки се срещу разяреният бик за да им помогне. Но и на тази ситуация палавата червенокоска гледа със смях. И как да не я намираме за очарователна като всяко нейно действие е толкова забавно.  Макар двата й чорапа да са различни, да има лунички по лицето и най-добрият й приятел да е маймуна - г-н Нилсън, Пипи е вечната оптимистка, забавлява се всяка минута и знае как да накара децата и в най-тежкото им време да се засмеят.

Дори в липсата си на родители Пипи успява да намери нещо хубаво. Защото друго си е то баща ти да е негърски крал - съответно ти негърска принцеса, а майка ти ангел. И ето тук авторката засяга темата за смъртта съвсем директно, но по-начин приемлив за детското съзнание. Показва как детето успява да преодолее страховете и съмненията си, чрез своят свят на фантазията.

Пипилота Дългото чорапче използва лъжа на всяка своя втора дума. Осъдително. Но не и в нейният случай. Лъжите на Пипи са винаги с благородна цел. Тя не лъже, за да облагодетелств себе си , а за да забавлява останалите и да накара проблемите да изглеждат по-леки и по-преодолими. И как да й се ядоса човек, когато тези малки измишлъотини те карат да се засмееш, да видиш нещата от по-добрата им страна. И ето тук още по-силно се усеща детското присъствие - със въвеждането на света на фантазията. Защото нима има дете, което да не е фантазирало? Нима има дете, което да не е бягало в света на измислиците, за да се спаси, когато реалният свят го плаши? И нима има нещо по-очарователно от това? (Дори и във външният й вид е скрита обаятелност и закачка.

“Косата й имаше цвят на морков и бе сплетена на две стегнати , стърчащи пилтки. Носът й ,досущ като мъничко картфче,  беше обсипан с лунички. Под него аленееше доста голяма уста, пълна със здрави беи зъби. Роклята й беше напражо странна. Пипи си я беше ушила сама. Отначало смяташе да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи се принуди да пришие тук-там по някое червено парче. Дългите й тънки крачета бяха обути в дълги чорапи- един кафяв и един черен. Освен това носеше черни обувки точно два пъти по-големи от стъпалата й. Татко й беше купил тези обувки в Южна Америка, та краката на дъщеря му да имат на къде да растат, и Пипи не искаше да чуе за други.”

Ако сравним Пипи с Аника-едно обикновено дете, ще открием множество разлики, но и някои прилики. Една от тях е желанието за игри и забавления. Стремежът ктм веселие. Освен това нуждата от приятелство. И двете момичета търсят сродни души за игри и споделяне на детските си блянове. С цената на всичко се стараят да запазят ценните си взаимоотношения. Освен това като всички деца и дветве обичат да си похапват разни вкусотии, обикновено забранявани от възрастните - като бонбони, сладкиши, курабиики и други подобни изкушения.

Но и разликите между тях са много. Като се започне от най-основната- Пипи няма родители,които да се грижат за нея и да й помогнат в израстването й. За разлика от Аника тя трябва сама да посреща предизвикателствата на живота и да се справя с тях. Започвайки от елементарните битови нужди-чистене, готвене и т.н. Аника ще получи своето образование благодарени на подкрепата на своите родители, но Пипи трябва сама да направи своя избор, който по някога не е правилен. На нея няма кой да й обясни, значението на образованието за бъдещото развитие на живота й и детето се ръководи само от собствените си разбирания. А те са, че училището е нещо скучно и безполезно. Освен това липсата на родители лишава Пипи и от нормално приетото възпитание. И така тя е подложена на хорските критики, че е нахална и вироглава. И дори тя самата го осъзнава. Не случайно когато учителката й казва, че не се държала прилично тя й отговаря :”Лошо ли се държах? Виж , госпожице, когато имаш майка, която е ангел и баща, който е негърски крал, а самата ти цял живот си обикаляла моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.”

Момичето не е научено и на това да бъде пестелива и да мисли за утрешният ден. Но липсата на родители има и положителна страна в изграждането на характера на Пипи. Тя я е направила силна, смела и решителна личност. Докато малката Аника е плахо и крехко създание, което непрекъснато се нуждае от нечии напътствия и подкрепа, за да успее да се справи с трудностите. Така малката Пипи е подготвена донякъде за големият живот. Освен това Аника е послушно, мило дете, което винаги е послушно. Тя дори не може да си представи да се опълчи на общоприетите норми и правила. Докато вироглавата й съседката винаги изразява собственото си мнение, макар и то да не е общоприетото(както в повечето случаи и се оказва).

Рзлики между двете деца има и във външността им. Аника е винаги спретната добре изглеждаща малка госпожица. Докато осбнячката Пипи със странният си външен вид дори не държи на него. Тя гази в локви, катери се по дърветата и прави палачинки на пода. И това е поредният начин Пипи да изрази собственият мироглед. Тя не се поддава на приетите правила и норми дори и по отношение на външният си вид. Но въпреки, че е нетипична тя все някак си успява да бъде чаровна, сладка и забавна.

Та ето тези именно разлики и прилики межу Пипи и Аника са разликите и приликите между едно съвсем обикновенно дете и между това дете, на което то желае да прилича. Защото мечтите на децата без значени от кое поколение, пол или страна са, си остават едни и същи. Всяко едно дете винаги си е мечтало да е силно, смело ,свободно както нашата главна героиня.

Но при всичките й странности Пипи е необходима и ценна приятелка в живота именно на тези - обикновените деца. Дори в самато начало на книгата има момент, в който това ясно е подчертано. Малките Томи и Аника седят и се чудят “а на какво ли щяхме да си играем ако я нямаще Пипи?” Неините палавост, игривост и веселие са едни от основните неща, които привличат малките й приятели. Те не биха имали този живот, не биха използвали пълноценно детските си години ако Пипи не беше там. Тя е малкият живец, който нахлува с гръм и трясък в иначе скучният им и подреден живот. Тя е нещото, което ги кара всяка сутрин да стават и да бързат да закусят, за да не изпуснат часовете игра, които им се полагат и за да могат да ги споделят именно с нея. Пипи е едно от онези чаровни създания, което внася хаос в реда, но го прави толкова умело, че в същност околните си казват: “я какво необикновено и много симпатично дете!”

Освен всичките си положителни качества Пипи се изявява и като защитник на по-слабите. Играейки си с томи и Аника на “нещотърсачи” те попадат на схватката между шест момчета, пет , от които налагат шестото. И макар че Пипи не познава “бедният Виле” тя веднага се запътва към Бенгт и му казва да остави момчето на мира. В този момент самата Пипи се оказва в центъра на нападението- лукавите момчета започват да се подиграват с нея и с външният й вид. Но смелата ни героиня не се поддава и им дава да се разберат. В края на схватката тя публично заявява на Виле, че ако пак решат да го бият спокойно може да се обърне към нея за помощ. Така момчето остава защитено и от бъдещи нападения. А Пипи прави всичко това за него без да го познава и напълно безкористно. Действията й са продиктувани единствено от засиленото й чувсво за справедливост и от вродената й доброта, която й диктува, че щом може, трябва да направи всичко, за да помогне и да защити по слабите, към които има какъвто и да е акт на несправедливост. И така Пипи добавя в сптсъка си още един приятел. Разбира се героинята не оставя висящ и въпроса с подигравките към външността й. Тръгвайки си усмихнато пита Бенгт дали ще има какво още да каже за косата или за обувките й и разбира се той няма какво да добави.

Такава си е Пипи- готова е да направи всичко за приятелите си. Дори някои неща, които не би направила за себе си. В природата на малката палавница далеч не е заложено трудолюбието. Вместо да почисти пода си тя предпочита да “обуе” четки и да танцува по него. Е, разбира се идеята е все пак да го почисти. Но когато става въпрос за Томи и Аника Пипи не жали сили. Тя е готова да им изпече 500 курабиики, винаги да им приготви палачинки  или да им свари кафе(та дори да го качи на голямото дърво в двора) да им организира празници с и без повод и дори да им подари една истинска хубава, бяла и с елха, Коледа.

Пипи е весела щура и гледа винаги от хубавата страна на нещата. За нея обаче смело може да се твърди и че е едно отговорно момиче. Освен, че никога не забравя да се погрижи за ситият стомах и хубавото прекарване на Томи и Аника, тя нито за миг не лишава от грижи и внимание и двамата си доста причудливи домашни любимци :господин Нилсън и конят. Маймунката дори има собствено легло и завивки. А към конят има спецялни грижи и внимание , от които той не е лишен при каквито и да е обстоятелства. Освен отговорност тук се проявява и чуството й за дълг. Момичето знае, че животните надали биха могли сами да се погрижат за себе си и затова тя съвестно изпълнява тази роля. Пипи дори възприема господин Нилсън като равен. Той има право да седи на масата, да има собствено креватче и да присъства при всички приключения на стопанката си. Дори когато крадците питат момичето само ли е в къщи тя отговаря невъзмутимо :”не рабира се господин нилсън е в къщи”. И тя го казва толкова естествено, че не оставя никакво съмнение  в тях, че господин Нилсън е човек. С такава любов и доверие се отнася Дългото чорапче дори към домашните си любимци. Тя просто не ги третира като такива, а като членове на семейството.

Освен, когато е застршен живота на приятелите й Пипи проявява смелостта си и в други ситуации. Девет-годишната фурия не се притеснява да се хвърли от скала или  да преживее каквото  да е подобно приключение. Тя  се хвърля върху акули и бикове без ни най-малка тревога. Може би смелостта й е продиктувана от невероятната й сила или пък от вярата й, че майка й-ангелът-я закриля от небето или просто е характерна черта за всички момиченца на девет години, които живеят заено с конят и маймуната си в голямата си вила, но което и от всички тези неща да е това прави малката чаровница още по-привлекателна личност.

Та това е най-общо казано е Пипи-смела, забавна, жвертвоготовна, щедра, вечна оптимистка, със засилено чувство за справедливост, и желание да помогне на всички. С две думи една малка чаровница. Тя е олицетворение на вечното дете, олицетворение на чистотата и волността на детството. Може би затова е толкова обичана и приемана от деца и от възрасни, които още си спомнят,че да бъдеш дете - та там се крие красотата на живота. От тези възрастни, които искат да съкратят разликата между тяхното поколение и това на техните деца и внуци.

За “Пипи Дългото чорапче” Атанас Свиленов, който е имал удоволствието да се срещне лично с Астрид Линдгрен пише:”Който и да чете тази книга, не може да не бъде заразен от очарованието на детството. Може да се смее неудържимо, може да се наскърби, но в последна сметка с пълна сила ще почувства какво богатство на живота ни, какъв необикновен дар представлява детството.”

Самата  Астрид Линдгрен казва на лекция изнесена от нея по време на Националната седмица на детската книга през 1984г в САЩ :”Едно малко японско момиче ми пише:’Досега много се страхувах да се връщам в къщи след училище, но сега не се страхувам защотто Пипи Дългото чорапче върви през целия път заедно с мен.’ Друго момиче от България ми казва в писмо;’Всяка вечер преди да си легна аз казвам лека нощ на Пипи.” Макар и възрастните читатели да са били възмутени от книгата заради освободеното държание на главната героиня, заради способността й да се справя сама без възрастни, заради засягането на теми като смъртта в нея, те са били принудени да я купуват за децата си защото увлеакателната Пипи ги е грабнала. И след като малките читатели са били запленени от приключенията на любимата си героиня какво са можели да напраят възрастните. Само да купят веселата жълта книжка. Самият факт, че героинята и приключенията й са били измислени от дете дава достатъчно ясно да се разбере, че това е, което децата искат.

Дори и сега една от най-четените и любими книги за много малки и големи си остава “Пипи Дългото чорапче”.

Астрид Линдгрен е не само най-великата детска писателка на XX век, а една от най-влиятелните личности на миналото столетие въобще. Издателствата горе-долу водят статистика за продадените копия от книгите й. Но надали някой може да каже колко милиона души са започнали смисления си живот с ето този пасаж: "В покрайнините на малкото градче имаше една зцапустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на 9 години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко - нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо, когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони."

 

WWW.POCHIVKA.ORG