Joomla Software solutions Template

Payday loan

Биография на Кирил  и Методий

Кирил и Методий са родени в Тесалоники, Византия (днешен Солун, Гърция) през IX век в деветчленното семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на чичо  си Теоктисто - влиятелна личност в Империята.  За детските им години почти липсват данни.

Св. Методий е византийски политически и културен деятел, и по-голям брат на Св. Константин-Кирил Философ. За детството на Методий се знае по-малко отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че източниците подчертават големите му умствени способности. Знае се, че преди да се оттегли в манастир, той бил управител на византийска област, населена със славяни (843-851).

Св. Константин-Кирил Философ е по-малкият брат и още от ранна възраст показва удивителни способности и наклонности към философията и поезията, заради което е изпратен да учи в прочутата школа в Цариград – Магнаурската - където получавали образованието си царските деца и синовете на византийската аристокрация

По това време Магнаурската школа е най-висшето учебно заведение във Византия и в нея се изучават разнообразни дисциплини в две степени: тривиум и квадривиум. Сред учителите на Константин-Кирил са Лъв - философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през ІХ в., както и Фотий - бъдещ патриарх. По време на следването си младият Константин-Кирил проявява големи дарования, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването й той остава там като преподавател по философия и получава прозвището "философ".

Един от най-съществените въпроси на кирилометодивистиката е този за народната принадлежност на двамата братя.Обикновено в западната наука се твърди без колебание, че по народност са били гърци. Така са мислели и мислят мнозина руски и сръбски учени от миналото и сегашното столетие.но от 1981г. насам се забелязва известна промяна. Все повече изследователи смятат, че братята са били по народност български славяни, получили високо и всестранно образование и владеещи в еднаква степен, както българославянски, така и гръцки език.

Именно така получава реално историческо обяснение твърдението на византийския император Михаил III (842-867г.), който преди да изпрати Кирил и Методий като учители в Моравия им казал, че само те могат да изпълнят тази поръка, защото като “всички солунци говорят чисто славянски”.

Освен това в краткото житие на Константин Философ изрично се споменава, че той бил българин по род. Същностното обаче в подкрепа на разбирането, че Кирил  и Методий не са могли да бъдат гърци, е съвършеното знание от тяхна страна на  старобългарския разговорен език, който те съумяват да превърнат в литературен и да превърнат в литературен. Също така превеждат и сложният текст на цялата Библия.

От този период е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил - спорът му с патриарх Йоан VІІ Граматик, който е противник на почитането на иконите. В диспута между тях младият философ блясва със своето остроумие, красноречие и точни знания и оборва аргументирано своя противник. От житието му проличава, че в диспута с тях се разисква не само въпроса за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата.

Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, Константин бива натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (през 851г.) и при хазарите (през 860г.), в която участва и брат му Методий.

Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им. Според житиеписец, Константин-Кирил ги "наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление". От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар-слово и отлична подготовка, включително и по Корана.

Така Константин-Кирил сломява противниците си сарацини и умело защитава авторитета на държавата, която го изпраща. Завършил успешно задачата си, Константин Философ се завръща в Цариград, а скоро след това отива при брат си Методий в манастира "Полихрон", където се отдава само на "беседа" с книгите.
Съдбата обаче не оставя Константин-Кирил да прекара дните си в тишина, далеч от света. След няколко години той отново е принуден да тръгне на път. Неговото високо теологично образование, подкрепено с добро познаване на езиците арабски и иврит, го правят най-подходящият кандидат за първата държавна мисия при абасидския халиф Ал Мутауакил, с цел дискутиране принципите на Светата Троица и затягане на връзките между Абасидския халифат и Империята.
Така през 860 г. братята са натоварени с нова мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Фотий - един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негова пътеводна светлина в по-ранните години. Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдеизма в Хазария. Тази мисия се оказва неуспешна и по-късно хаганът налага на народа си юдеизма като национална религия.

След завръщането им в Константинопол, Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон.

Поява и разпространение на славянската писменост и книжнина

Деветото столетие не блести в наниза на вековете нито с епохални етнически размествания, нито с революционни и дълбоки социални сътресения. Величеството на тези сто години е в могъщия процес на народно изграждане. В ново възникналите през IX век  държави се заражда нуждата от поява на писменост.Приели християнството от Рим или от Цариград, те били подложени на силно чуждо езиково, културно и политическо влияние.През втората половина на IX век проблемът “писменост” се чувствал най-силно във Великоморавия и България.

Опити за създаване на писмени знаци или за пригаждане на гръцките букви към славянската реч, са били правени у нас, както разбираме от произведението на Черноризец Храбър “Сказание за буквите” : “Прочее славяните нямаха книги, но, бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.Когато се покръстиха,бяха принудени да пишат славянска реч с гръцки и римски букви без устроение.”

Върху тухли, керемиди, керамика и други материали се срещат многобройни знаци, които свидетелстват за една примитивна графична система, използвана в страната от VII до IXвек . Българските владетели водели своята кореспонденция на гръцки език.

И ако денационализацията бива избягната то това е заслуга на Кирил и Методий.В произведението си “Сказание за буквите” Черноризец храбър пише че Константин Философ създал азбуката “ в годината 6863 от сътворението на света” –по византийската ера отговаря на 855г., т.е по времето когато двамата братя са били в манастира “Полихрон”.Съществуват обаче и две други мнения: че това е станало в 863 или 862година.

Най-разпространеното становище гласи, че Кирил създава глаголицата, докато Климент Охридски въвежда кирилицата в България.Напоследък обаче основната теза е, че и двете азбуки са създадени от Константин-Кирил Философ.

Дейността на Кирило-Методиевите ученици в България

В България пристигнали трима от учениците –Климент, Наум и Ангеларий.

Основната дейност на Климент Охридски била да обучи и подготви църковен клир, т.е. духовници, които да извършват богослужението на славянски език. За около 7 години подготвил 3 500 ученици. Същевременно Климент развил широка просветна дейност сред младото поколение. Център на неговата работа станал манастират “Св.Пантелеймон” в Охрид. През 893г.  Климент бил ръкоположен за “пръв епископ на български език” в югозападните български земи. Освен пряката си учителска и просветителска дейност Климент разгърнал силите си и като писател, той убогатил с нови произведения младата славянска литература. Климентовият житеписец твърди, че той изнамерил по-ясни и по-прости букви от тия на своя велик учител  Кирил. Обикновено това се тълкува в смисъл, че той е създал нова азбука, която нарекъл  “кирилица” в чест на Философа.Всъщност истината е по-различна: идвайки в този край, Климент очевидно е забелязал, че част от българските славяни са вече грамотни и пишат със славянска азбука, напомняща гръцката, т.е. това са онези славяни, за които Кирил създава азбука и обучава обучава по р.Брегалница. Изглежда, че Климент не е правил дълго опити за налагане на глаголицата, а след време се е върнал към първоначалното дело на Кирил Философ.Така че глаголицата имала сравнително кратък живот в България. Името нановата азука- кирилици- безспорно е дадено от Климент Охридски в чест на славянския първоучител. Постепенно кирилицата окончателно се наложила като се превърналав официална държавна азбука, използвана и за църковни и за светски нужди.

За дейността на Наум в североизточните предели на българската държава не знаем много неща. Явно и той не е занимавал с църковно-проповедническа дейност, съдействал е за изграждането на църковната организация и за налагането на българския език като богослужебен. С голямата подкрепа на княз Борис I той създал известната Плисковско-Преславска книжовна школа, която е имала за свой център манастира край Голямата базилика в Плиска. Под неговите непосредствени грижи работили видни български книжовници като Константин Преславски, Йоан Екзарх, младият княз Симеон и други. Когато през 893г. Климент бил ръкоположен за “пръв епископ на български език”, Наум бил изпратен в Охрид на неговото място. През 900-та година построил манастира “Св.Архангел Михаил” ( преименуван по-късно на “Св. Наум” ) край Охридското езеро, където прекарал последните години от своя живжт. Починал на 23 декември 910г. и бил погребан в едното крило на своя манастир. Три години преди неговата смърт се бил разделил с живота княз Борис (15 май 907г.), а шест години след смъртта на Наум се поминал и Кимент Охридски (27 юли 916г.).

Ангеларий е един твърде слабо документиран в средновековните извори духовен деец. Той е сред учениците на архиепископ Методий, съумяли да намерят убежище в княжество България след разгрома на кирило-методиевото дело във Велика Моравия и е един от св. Седмочисленици, култът към които с голяма вероятност е поставен през първата половина на ХІІІ век от охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Писмените сведения за живота на този православен светец са дотолкова оскъдни и лишени от по-конкретни факти, че някои автори се съмняват в това дали Ангеларий е реална историческа личност.

Не е известно кога Ангеларий е причислен към кръга от български светци. Интересното е, че не са открити никакви податки за религиозна почит към него преди да бъде развит култът към св. Седмочисленици. Ангеларий не е почетен със самостоятелно житие, нито са познати похвално слово или друг тип творба, писани в негова чест през Средновековието. Името му не се среща в нито едно старобългарско съчинение от периода ІХ-Х вв., а и датата на неговата смърт не влиза в българския църковен календар. Тези факти са доста учудващи предвид огромната популярност, с която неговата личност би трябвало да се ползва през Първата българска държава. Ангеларий умира в Плиска малко, след като Методиевите ученици пристигат при княз Борис и ситуацията предполага той да бъде превърнат от тях в един от първите собствено български светци. Нещо повече: култът към него би трябвало да е доста разпространен - ако не в цяла България, то поне в района около столичния град, тъй като са налице неговите мощи. В същото време старобългарските църковни дейци Климент Охридски, Наум Охридски, епископ Константин, Йоан Екзарх и др. полагат неимоверни усилия да наложат в България религиозното преклонение към славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и архиепископ Методий. Като се има предвид, че през разглежданата епоха култът към даден светец е неразривно свързан с неговите мощи, а тези на Константин-Кирил и Методий са извън пределите на страната, техният наистина успешен опит да превърнат двамата братя в основни символи на Българската църква буди огромно възхищение, но пълното "нехайство" към светеца Ангеларий изглежда още по-странно.