Joomla Software solutions Template

Payday loan

КРАСОТАТА НА МОМЧЕШКАТА МЕЧТА

Едно от произведенията на Елин Пелин, наситено с много доброта, красота и благородство, е разказът “Ангелинка”. Творбата е художествено връщане към прекрасните спомени за първите любовни трепети в човешката душа. Чрез изповедта на героя е разкрита вярата в прекрасния идеал, който осмисля съществуването и подтиква към проява на ценни добродетели.

Красотата на момчешката мечта е в нейната сила да откъсне сирачето от тягостното му ежедневие. Любовта помага на пастирчето да прекрачи безболезнено в света на зрелите хора и да осъзнае, че уважението на другите се печели само чрез подвизи в името на доброто. Полетяло на крилете на своята фантазия, сирачето се изявява като жертвоготовен и всеотдаен човек, за когото красотата и добротата се сливат в неповторима хармония. Момчешката мечта е израз на вечния човешки стремеж към щастие, признание и доброта.

Разказът звучи интимно-изповедно. Писателят въвежда читателя в чистия и неподправен свят на момчето. Убеждава, че срещата с Ангелинка събужда обич и нежност в сиромашката душа и оставя трайни следи в съзнанието.

Главният герой е дванадесетгодишно момче, което живее в дома на леля Станка. Лишен от майчина ласка и нежност, той копнее за един съвършен свят, в който да прояви богатството на своята душевност. Сирачето живее истински само в свободните мигове в планината. Вечер в гората, загледано в нощното звездно небе, то отпуска своето въображение. Единствено природата с могъщата си сила внася хармония в детската душа. “Двете чудни планински нощи под самите звезди” го пренасят в прекрасния свят на мечтите, далеч от еднообразието на живота в селския дом. Отражението на пламъка, вълшебните приказки на пастирите, тайнството на мрака подхранват неговата фантазия. През малкото прозорче на колибата момчето се отправя към непознатия и красив свят, където съществува Ангелинка. В нейния въображаем образ се открива прекрасното съчетание на фолклорните и християнски мотиви с романтиката на природата. В представите му тя оживява като “мъничка, хвърчаща, прилича на някакво бяло врабче , с лице сияещо и усмихнато като на ангелчета”. Самото й име подсказва за хармония между приказния й вид и ангелската доброта на момичето. Пастирчето се превръща в нейн юначен покровител, който я предпазва от злото. Прекрасните видения издават богатата душевност на устременото към красотата момче. То извършва смели подвизи, за да защити изпадналото в беда девойче. Земният герой се превръща в юначен покровител, извършващ невероятни приключения. Разваля магии, убива огнен змей, спасява я върху крилете на орел. Юношата воюва с всичкото зло на света и побеждава. Трогателен е поривът му към доброто и героичното, вдъхновен от любовта и мечтата. Силно е желанието му час по-скоро да се срещне с “царицата на своята фантазия”, която осмисля неговия сиромашки живот. “И колко, колко желаех...”. Повторението на въпросителното местоимение “колко” разкрива романтичния копнеж към неизвестното в душата на малкия мечтател.

Ангелинка е блян и красива мечта, защото превъплъщава един прекрасен и мечтан свят на красота и доброта, различен от този, в който живее чувствителното сираче. Мисълта за слънчевото момиченце му носи щастие и утеха. Пастирчето понася тежкия живот на село по-леко, защото юношеската му любов преобразява неговото ежедневие, внася нов смисъл в живота му. Въображаемият му свят, който е далечен от реалния, е светъл и слънчев, в него владее справедливост и доброта. Горчивината е забравена и стопена от радостния лъч на надеждата, от копнежа по любимото същество.

Красивата момчешка мечта е на път да се осъществи след получаването на писмото за гостуването на леля Димша и Ангелинка. Сирачето се чувства огорчено, че е пропуснато в поименните поздрави на софиянката. Едва в този момент момчето осъзнава, че е чуждо в тази къща. Страданията на героя показват колко важно е за всеки чувствителен човек да може да мечтае и да се стреми към постигане на тази мечта.

Момчешката мъка бързо се разсейва, когато леля Станка заръчва на пастирчето да се завърне за празника “Възнесение”. Символиката на този християнски ден е тясно свързана с мисълта, че човешката душа се извисява под влияние на красивите мечти. Наистина сирачето слиза от планината с приповдигнати чувства. Вълшебният свят, където юношата се е чувствал свободен и щастлив, се слива в празничния ден с човешкия свят на грижи  и неволи. Израз на радостта от съществуването на мечтата е песента на момчето и набирането на иглика. Колкото по-близо е до селския дом, толкова по-безсилен става героят, защото се притеснява, че може би няма да бъде приет и разбран от гостенките.

Красивата мечта за среща с Ангелинка помага на момчето да осъзнае, че хората трябва да се оценяват не според външността си, а според мислите и чувствата си. Грозотата на леля Димша не отблъсква юношата, защото в кроткия “кравешки поглед” на гостенката разказвачът прочита доброта и майчинска загриженост. Този важен за зрелия човек  житейски урок подтиква момчето да изрази отношението си към леля Димша “непобутнат от никого”.

Срещата с Ангелинка е миг на върховно щастие за героя, защото мечтата му да види “царицата на своята фантазия” се е осъществила. Писателят е използвал контраста, за да изрази ярката и запълняща се представа за прелестта на девойчето. Сирачето е поразено от ограничеността на своето въображение. Блянът му е дотолкова надхвърлен, че героят твърди: “в нея нямаше нищо земно”. Ангелинка е същество с приказна и иконописна красота. Неслучайно Елин Пелин е използвал колорита на иконите, за да направи портретната характеристика на гостенката. Бялата рокля, златната коса, сините и червени панделки са елементи от външността на Ангелинка, които потвърждават представата за неземната чистота и невинност на момичето. Красотата на мечтата и силата на любовта помагат на пастирчето да изживее пълноценно щастливия миг на срещата. Героят признава: “Усетих се слаб и недостоен.” Момчето разбира, че любовта му е неосъществима, защото двамата с Ангелинка принадлежат към два различни свята. Но тъй като силно религиозният човек се усеща щастлив, когато получи знак от Бога, юношата се чувства радостен, макар само да се е уверил, че Ангелинка наистина съществува. Като знак за любов и като дар от своя свят, поднася в скута на момичето “като на жертвеник” всичката иглика. Мигът е отминал, но следата от преживяното щастие е трайна. Тя помага на момчето да се справя с трудностите и да вижда красотата в на пръв поглед невзрачния свят на обикновените хора.

Разказът на Елин Пелин “Ангелинка” е история за първите любовни трепети на обикновеното селско момче. Неговите мечти му помагат да се докосне до магията на прекрасното и съвършеното, което е различно от ежедневното.