Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЗАДАЧА: КОМЕНТИРАЙТЕ ПРОБЛЕМА ЗА ДУХОВНОТО СПАСЕНИЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ПРИКАЗНИЯ СВЯТ НА КРАСИВИТЕ  В ОТКЪСА ОТ РАЗКАЗА НА ЕЛИН ПЕЛИН „КОСАЧИ”

Следете ключовите думи в текста: ДУХОВНОТО СПАСЕНИЕ, ПРИКАЗНИЯ СВЯТ, ФАНТАЗИИ И ТЕХНИТЕ СИНОНИМИ

І. Въведение

1. СОЦИОКУЛТУРЕН КОНТЕКСТ НА ЕЛИН-ПЕЛИНОВОТО ТВОРЧЕСТВО – ВАЛИДНО ЗА ВСИЧКИ НЕГОВИ ТЕКСТОВЕ, ПРЕДСТАВЕНИ В МАТУРИТЕТНАТА ПРОГРАМА

В историята на българската литература Елин Пелин остава като един от най-талантливите прозаици тълкуватели на драмата в съдбата на българския патриархален човек, опитващ се да съхрани традиционния си стил на живеене и в следосовобожденската епоха. Подобно на редица други произведения, принадлежащи към социалния критицизъм от този литературен период( началото на 20 в.), в творбите на Елин Пелин се разкрива вината на държавата за разрушаването на отколешния порядък на народностното съществуване, описва се социалното страдание на обикновените хора и опитите им за спасение и постигане висша справедливост.

2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНКРЕТНИЯ ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО КОНКРЕТИЗИРИНЕ. ТОЗИ СЕГМЕНТ Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ КОНКРЕТЕН ЗА ОТДЕЛНИТЕ РАЗКАЗИ

Разказите му са не просто тематично обвързани с българското село, но и са образци в жанра, а яснотата и простотата на повествованието крият изключителен смислов потенциал. „Косачи” представя  история за гурбетчийството-принуда и опита на човека да се съхрани. В повествованието се  разкриват мъката на българския селянин от несретната му съдба и несбъднатите надежди.

ІІ. ТЕЗА – трябва да съдържа буквално повторени ключовите думи

Героите от творбата, притиснати от сиромашията си, са поели пътя на гурбетчийството, което ги отделя от родното място, дома и близките, обрекли са се на лишения и изнурителен труд. Сплотени от клетнишката си неволя, срещу която са безсилни да се борят, те се опитват да преодолеят житейските изпитания, да надмогнат носталгията, да съхранят човешкото в себе си. Един от възможните пътища на духовното спасение за безхлебния човек е пребиваване в приказния свят, в причудливата фантазност.  Текстът проблематизира отношението между мечта и реалност и утвърждава необходимостта от вълшебство в човешкия живот.

ІІІ. ИЗЛОЖЕНИЕ

1. ЛОГИЧЕСКИ ПРЕХОД

Основен композиционен похват в „Кочачи” е разказ в разказа. Така се поражда антитезата между животът тук и сега, противопоставен на света на фантазното. Паралелите между дома и полето – там и тук - са белязани от съкровената болка, но и от обективните дадености на социалното страдание. Пътят към духовното спасение на героите е в чудния свят на вълшебната приказка, където човекът може да се отъждестви с героя, побеждаващ Злото – печален и постоянен спътник на  селяка.

2. първи микротекст – началото на разказа – смислови и символни значения на пейзажа.

В сюжета са втъкани различни фолклорни елементи – песен и приказка, които придават особен лиризъм и насищат емоционалната атмосфера на художествения текст.  Началното пейзажно описание е  прелестна природна картина, която поражда идилично настроение и хармонични чувства. Земята и небето се потапят в „мир” и „наслада”. И хората се чувстват уютно в тази благодатна космическа хармония. Образът на реката носи различен смисъл в съвършения и умиротворен художествен свят, защото „тайнствените й недра” крият заплашителни тайни, а водите й са „пълни с удавници”. Одухотворената природа моделира поетичните интонации в експозицията на разказа..

3. втори микротекст лиричното начало на текста -

Скупчени край огъня, символизиращ отсъстващия роден дом, косачите се унасят в сладостния приказен свят, където красива царкиня дарява любов, но отнема живот. Героите са частции от един свят, в който любовта и омразата, мракът и светлината непрекъснато се преплитат. Те страдат в отчуждението на един свят, подвластен на диви инстинкти, на егоистични сметки и институционално безразличие. Разговорите, нощните гласове и загадъчният небесен купол са детайли на пейзажа, но и психологически катализатори, които проясняват жизнената ситуация. Тези образи внушават тайнството на мирозданието и познанието като безкраен процес.

4. трети микротекст -  въвеждане в сюжетната ситуация - пораждането на спора

Изкусният разказвач е Благолажът, най-възрастен, мъдър и авторитетен.  Както подсказва името му, той притежава изключителна способност – чрез сладкодумното си слово да увлича в магическите светове, където лъжата-фантазия изтрива ежедневната грижа и смекчава неволята. „Косачи”  е разказ за крехкостта на човешкото въображение, за силата и въздействието, което имат приказките върху съзнанието. Разказаната приказка и подхвърлените шеговити недомлъвки  дават воля на въображението на Лазо, събуждат ревността и раздразнението му. Възниква спорът за нуждата от небивалицата и истината.

5.четвърти микротекст - смисловиятцентър на спора – истина или бабини деветини

Ключовият въпрос е за необходимостта от истината, за прагматиката на живота, философска теза, която в разказа защитава младият Лазо. „Защо ти е истината ...защо ти е тая истина?” е същината на позицията на мъдрия Благолаж. Трикратното повторение на думата „истина” посилва болката от съществуващата социална несправедливост, чиито жертви са насядалите около огъня в тъмната нощ гурбетчии. Истината се съизмерва с ежедневните несгоди и с борбата за насъщния. Тя е грозна и отблъскваща, безмилостна и погубваща чувствителността на душата. Тя е известна на всекиго. Мечтата и въображението са уникални дарове за душата. Те представляват екзистенциално значимите пориви на сърцето.

Според писателя у човека се таи винаги един неподозиран нравствен и естетически ресурс. Той защитава измислицата пред истината, която е всеизвестна, и пртежава ратърсваща сила, коята всеки е изпитвал върху себе си. Според Благолажът човек има нужда от измислицата, от странната гледна точка. Истината е бедността и несретничеството, а лъжата – битийно значимата истина на душата. Затова са необходими измислиците, защото са хубави и хипнотизират („чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш”), измъкват от ежедневието и те карат „да разбереш, че си човек”. Мечтанието е това, което помага на човека да се себепознае, да понесе тегобите на съществуванието.  Приказното слово предизвиква коментар, взиране в невидимия духовен свят, събужда асоциации, поражда паралели, обяснява живота.

Песента е естествен спътник на селския живот – част от ритуалите на делника и празника.Тя е езикът на труда и почивката, тя е дълбокият език на душата, тя е средство за свързване и се „дочува” от далнините на пространството. Тя е огледалото, в което Лазо се оглежда, и така открива обратния път към дома. Той преосмисля истината за себе си, пренарежда своите ценностни доминанти и избира любовта пред раздялата, щастието пред сигурността.

6.  пети микротекст -обобщение

Песента и приказката се превръщат в нравствен коректив.  В логиката на повествованието това е победата на доброто, на любовта, защото двамата млади ще бъдат заедно, а не застрашени от отчуждението. Тук разказът игнорира опасността от разбирането на живота като низ от безпроблемни ситуации, за да утвърди необходимостта от това човекът да се обърне към себе си,

ІV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Човекът е видян като средоточие на изкуството и реалността извън него. Чрез фантазията – приказка или песен се постига спасението на човешкото въобще. Самият живот е мъдро уравновесяване на липсите и желанията.  Мечтателите жизнелюбци в белетристиката на Елин Пелин разкриват вечния и неугасим стремеж на човека към любов и красота. Същевременно жизнерадостният дух на словото в Елин-Пелиновата белетристика разкрива виталността на непомръкващия български дух и всепобедната сила на оптимизма над черните житейски несгоди. Клетнишката неволя на сиромасите селяци, трагично обречени на глада и мизерията, разделени от щастието в безизходната си немотия, понесли злочестината на болести и лишения, огорчения и обиди оформя специфичната тематика  на разказите му

Вещината на сладкодумен народен разказвач, непосредствената  близост на условно фикционалното  до живота на сирашкия "род селяшки", емоционално-психологическата пластичност на всеки образ, изостреният усет към интригата и конфликта, богатата орнаментация и живописна витиеватост на звънкото му слово – това са само най-познатите художествени очертания на живородния повествователен талант на Елин Пелин - поет, певец и художник на българското село.

ilG3"i y��yoman";mso-fareast-font-family:"Times New Roman";color:black; letter-spacing:-.1pt;mso-ansi-language:BG'> вдигат Бръчков на ръце и това е неговото посвещение в новата му "кариера". Сравнението "кръщение" разкрива светостта на народното дело.

Възпламененият дух на хъшовете намира "един изход" и гръмва " Тръба звучи, Балкан стене". Мощните звуци на бунтовната Чинтулова песен преодоляват тясното пространство на избата. Песента пренася хъшовете в мечтаните,юначни битки.

Повествованието на III глава разкрива как вдъхновеното слово на Странджата и една бунтовническа песен пречистват духовно хъшовете, извисяват ги над прозаичното всекидневие, над грижата за прехраната и покрива, преобразяват ги в герои, готови за саможертва.