Joomla Software solutions Template

Payday loan

С  елегията „Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението представлява напрегната и мъчителна изповед за човешката неудовлетвореност, за отчаянието и самотата, за житейското обезверяване и трагична безнадеждност, за липсата на социална опора и за загубата на духовни идеали.

Един чувствителен, непримиряващ се с неправдите млад човек, надраснал идейно и духовно сънародниците си, самотен сред  другите, в трогателна изповед пред майка си изплаква своите чувства и мисли, търси подкрепа и разбиране.

Простонародното, изпълнено с обич и уважение обръщение „мале” отприщва драмата на една неудовлетворена от безличния живот личност:

”Ти ли си, мале ,тъй жално пела

ти ли си  вене 3 години клела...”

Изповедта е в дискурс аз-ти.Обръщението е лично към майката.към най близкия за него човек.Към единствайнният който би го разбрал, единственният който би усетил вътрешната му болка.Той търси утеха в споделянето с родната си майка.В тази  изповед на ботевия липически гарой той търси отговор на своето страдание.Изживява се в архетиха на сирака за това и обръщението е точно към майката.Едва ли не той търси причината за страданието си в някаква майчина орисия.След нова плавно приема и друга теза –

Бащино ли съм пропил имане,

Тебе ли покрих с дълбоки рани

Пита се дали не е сторил най големите  грехове в родовия свят.Упорито търси причината за своето страдание , за своята участ. Като че  разсъждана на глас и иска да открие грешката си .За това и  пита  майка си , макар че знае истината.

Лирическият герой сякаш търси причините за своята самота в заобикалящия го свят, за своето духовно скиталчество. Действителността не удовлетворява този „скитник злочестен”. Душевната му драма се задълбочава от тъжното чувство за самотност дори и сред „мили другари”. Безгрижността и непринудеността в отношенията им е привидна.Милите другари  в същност са духовно чужди.Те нямат онзи плам който той носи в сърцето си .Той слага веселата маска ,когато е сред тях, но в душата си  страда.И тази духовна самота го измъчва ,тя го погубва.Има усешането че е чужд сред свои.Че е различен.

Появява се и образът  на човекът- растение.

...мойта младост слана попари...

Растение което вехне , което не маже сда вирее на чужда почва.

Образът на огъня също е застъпан в творбата.Авторът го спаменава на 2 пъти-...веч тлея... и ... сърце догаря... От начало огън е имало макар и тлеещ, но с времето той е застрашен да изчезне.Щом той започва да изчезва от сърцето това говори само за духовна смърт.Която не е изненадваща имайки се в предвид че героят не е сред свои и е далич от родината си.

Темата за страданието и самотата започва все повече да се усилва , да градира.Получава се усещането,  че тази самота  с нарастването си започва да тежи  на лирическия аз.

...Приятел нямам

да му разкрия що в душата тая

От тези думи строи отчаяние.Героят привидно има другари но не споделя с тях .Не ги усеща близки  за да разкрие душевните си терзания. Това, което не знаят другарите, е длъжна да знае майката. От нея не героят търси  не само съчувствие, но и разбиране.Онова, което не може да сподели с приятелите ще сподели с майката

В 5ти коплет откриваме образът на майката –Родина .Тук вече идва и момента на споделянето- ...Освен тебе мале другиго нямам...Тя за него е всичко най-ценно и най-свято.И далеч от родната си майка и родината той  духовно умира.Няма кой да го подкрепи .Сам е сред чужди .За това и последната строфа завършва  думите-сърце догаря.Мотивът за огъня отново намира своето място.До сега сърцето на героя е горяло , а сега няма какво да го разпали и то просто  догаря.Като че ли вече е ненужно, като че ли бавно и агонизиращо  то умира.Може би търси искрата която би го накарала да се разгори отново но е мн трудно да я намери  далеч от родина и майка.

Вследващият  коплет Ботев разкрива своите копнежи-

... Много аз, мале, мн мечтаях

щастие слава да видим двама,

сила усещах-що не желаях?

Изразява желанието си за свободата на Родината.Споделя едничката си мечта.Но глаголите са в минало време(мечтаях, усещах) като че ли сега вече не е така.Той се е примирил.Това като че ли го е искал преди.Сега когато вече е духовно мъртав и далеч от родината му остава само да жали.За това и търси утеха в монолога  насочен към майка му.

Изключително силен е последния стих на 6ти коплет-

Но за вси желби приготви ямя!

Той е наситен с доста емоционалност.Ямата е символ на гроба.Там ботевият герой иска да зарови щастливото минало и мечтите си.В този гроб той не може да възкръсне.Това, което е мечтал ,няма да се сбъдне.Все повече се усеща деградирането на неговата душевност.Той като че ли започва да се примирява със положението в което е изпаднал. И все пак лирическият герой, въпреки страданието и уязвената си младост, съвсем не се осъзнава като победена от живота личност. Болката и чувството на самотност са една мъжествена изява, те са зов за борба, за вяра в народните сили, за освестяване на пасивните и безразличните, както и предчувствие за неизбежната саможертва.

Последните 2 коплета на Майце си  могат да се приемат като предсмъртно желание.Там вече са описани посл едните желания на героя.Той мечтае само за прегрътка.Това е единственото, което иска.Желае  само за последно да усети този ритуал на обичта ,защото така ще изпита катарзис.

Във финалните 2 стиха се промъква темата за смъртта

...пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!

Тя идва като утеха.Успокоение за душата на героя.Той предпочита да е мъртав , отколкото да  е жив и да  е безполезен за Родината , народа и близките си.Думите – измръзнат и изгния придават усещането за влагаи студ.Влага, която ще изгаси тлеещият огън.Смъртта , олицетворена чрез образът на гроба  ще излекува болката му.Само така той вижда своето спасение.