Joomla Software solutions Template

Payday loan

Артър Конан Дойл е създателят на Шерлок Холмс, вероятно най- известния измислен детектив на всички времена. Конан Дойл е роден в Единбург и завършва медицина в Единбургския университет. В образа на Холмс- по- конкретно широките му познания и способности да анализира и най- малката улика- са събрани черти на професори, които Дойл познава от университета.

През 20- те си години Конан Дойл започва да пише тайнствени истории с главен персонаж Шерлок Холмс- блестящ детектив, който озадачава полицията, като разрешава престъпления по умозаключителен път. Дойл пише 4 романа и 56 разказа с прочутия детектив, като във всеки участва и д-р Уотсън - добросърдечен приятел и помощник на Холмс и разказвач на неговите истории. Двамата детективи аматъори - занимаващи се с разследванията за удоволствие, а не за пари - живеят на “ Бейкър Стрийт” в Лондон.

Холмс е изключително умен и находчив, притежава най- разнообразни умения- свири на цигулка, владее бокса, сабята и старинната фехтовка, има задълбочени познания по анатомия, запознат е с островите, първокласен химик е. Освен това Холмс е майстор на дегизирането- можем да го срещнем като : моряк, коняр и пастор, безделник, търговец на книги, водопроводчик, жена и много други.

Въпреки че е описван като джентълмен, Холмс не е типичния изтънчен, но случаен господин, характерен за Викторианска Англия. Доктор Уотсън описва дори неговите пороци - той е пристрастен към морфина и кокаина, пуши лула и често нарушава законите на страната.Последното обаче не се възприема като нещо лошо, защото то е извършено от джентълмен с благородна цел. Не по- малко интересен е и характера му, благодарение на  който той успява да бъде винаги нащрек и да разгадава дори най- сложните и заплетени случаи. Холмс е хладнокръвен и студен дори когато е по горещите следи на някого, той съумява да запази спокойствие и често демонстрира своята апатия. Има невероятен нюх и го използва за да заложи капан на виновника. Холмс не е безразличен към човешките емоции и взаимоотношения. Той притежава способността да вдъхва спокойствие и увереност.

Като детектив Холмс използва дедукцията- научен метод, основаващ се на систематизирането на дребни подробности и използването им за извличане на информация за човека.Изхождайки от малките детайли, Холмс прави логически безупречни разсъждения и разкрива престъпления, без да излиза от квартирата си.

В “ Знакът на четиримата “ той използва създадения дедуктивен метод като подлага своя приятел д-р Уотсън на него :

“ Например според наблюденията ми тази сутрин вие сте посетили пощенската станция на улица “ Уигмор”, докато по силата на дедукцията съдя, че оттам сте изпратили телеграма… Според наблюденията ми между подметката и тока на обувката ви се е залепила червеникава бучица. Точно срещу пощата на улица “ Уигмор” настилката е махната и изкопаната пръст е разхвърляна така, че не е възможно човек да не мине по нея, когато влиза. Пръстта има особено червеникав оттенък и доколкото зная, не се среща никъде другаде в околността. Толкова за наблюденията ми. Останалото е дедукция.” .

Холмс е особено внимателен откъм разграничаването на същинското наблюдение от чистата дедукция. За него единственото нещо, което е от важност е любопитното аналитично разсъждение от последствие към причини, чрез което разрешава всеки случай. Още в началото на “ Знакът на четиримата “ той демонстрира своите способности относно дедукцията, като прави перфектни логични заключения относно брата на Уотсън, изхождайки от това, че само е погледнал неговия часовник. Което е неясно за всички е разбира се абсолютно очевидно за Холмс- “ толкова абсурдно просто, че обясненията са излишни “.

Докато Холмс е въплъщение на причината, Уотсън е въплъщение на емоцията. Холмс е абсолютно критичен към емоционалните и романтични черти на Уотсън и казва, че дедукцията е, или трябва да бъде точна наука и би трябвало да се отнасяме към нея по същия студен и лишен от емоции начин. Когато Уотсън коментира забележителната привлекателност на новодошлата клиентка, Холмс отговаря “ Така ли ? Не забелязах “. Той не обръща внимание на красотата, а на студените факти и заявява, че е от първостепенна важност преценката да не се базира на личните качества.

Не е нужно да се опитваме да открием себе си в лицето на Холмс, за да оценим неговата страст към дедукцията. В “Знакът на четиримата “ Холмс прилага силата на дедукцията по забележителен начин в случая на Мери Морстън, чиито баща изчезва при мистериозни обстоятелства преди около 10 години. Всяка година след изчезването му тя получава скъп подарък – рядко срещана и изключително ценна перла. Разследването разкрива факти от неговата смърт и изненадващото откритие, че той й е оставил огромно богатство. Интригата се заплита, когато богатството изчезва и наред с това мистерията води до класическото убийство в заключена стая. Загадъчната бележка “ знакът на четиримата “ изглежда е единствената улика към мистерията. Разбира се единствено Холмс може да разплете загадката, дори когато всички детективи са отчайващо заблудени именно от липсата на улики.

Той същото така владее и умело използва силата на дискусията. В процеса на прилагане на своите методи, той демонстрира проницателно и хитро отношение към хората. Той отбелязва, че основното нещо при хората е никога да не им се позволява да мислят, че информацията която дават е от изключителна важност. В противен случай те веднага ще млъкнат.

В “ Знакът на четиримата “ Холмс трябва да разкрие дълбоко скрити тайни, чиито корени са в далечна Индия. Център на загадката е еднокрак мъж, чиито приятел убиец би могъл да бъде краят за Холмс.

Написана през 1890г това е една напълно завладяваща и очарователна история с мистериозни капани, които единствено Шерлок Холмс е способен да победи, чрез умелото прилагане на дедуктивния метод.

Цял живот сме без покрив.

между видово и родово понятие – Бедното животно заскимтя.

между единствено и множествено число /сингуларизация/ - Всичко спи - и човек, и звяр, и птица.

ПЕРИФРАЗА

Вид метонимия, при който названието на презмет, лице, явление се заменя с описателен израз за предаване на негови съществени признаци. Връзката е между предмет и признак на предмет.

корабът на пустинята – камила

черноморската ни столица – Варна

ТРОПИ НА КОЛИЧЕСТВОТО

Хипербола, мейозис, литота

ХИПЕРБОЛА

Вид троп, чрез който предмет или признаци на предмет преднамерено се пресилват, за да се увеличи емоционалният ефект от речта.

Сто пъти ти казах!

Чакам те цял ден!

МЕЙОЗИС

Троп, чрез който предмет или негов признак се пренамалява. Мейозисът е обратен на хиперболата.

Нека кажа две думи!

Не съм пил капка вода!

ЛИТОТА

Троп, който чрез отрицание преднамерено намалява, опростява признак на предмет, с цел да отслаби положителната оценка на предмета на речта. Говорещият изказва своята сдържаност, предпазливост.

Задължителна е употребата на частицата не.

Филмът не е лош.

Не отричам качествата му.

Не ти липсва чувство за хумор.

СРАВНЕНИЕ

Съпоставят се два предмета по общ за тях признак, за да се даде образна характеристика на единия от тях.

Двете части на сравнението се свързват чрез различни думи: като, сякаш, приличен, прилича на, изглежда...

бяло като сняг

песента сякаш се носи на вълни

ЕПИТЕТ

Назовава съществен признак на предмет или на действие с цел да се даде оценка или да се характеризира образно обектът на речта.

епитет определение – диви ветрове; дива, зла река

епитет приложение – а аз, глупакът, си мисля

епитет обстоятелство – Старецът го изгледа мрачно.

ФИГУРИ

ГРАДАЦИЯ

Началното значение се степенува възходящо, чрез наслагване на синонимни думи и изрази.

АНТИТЕЗА

Съпоставят се две противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия контраст да се постигне изразителност на речта.

ОКСИМОРОН

Предметът се характеризира чрез противоречащ на неговата същност признак. Едното понятие изключва другото.

жив труп; плаче, смеейки се; голям малък човек