Блага Димитрова-творчество
Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София), литературните й интереси я подтикват да запише славянска филология в Софийския Университет, по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първия си роман, Бл. Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като 8 години работи като редактор на списание Септември (1950-1958). Този й роман - "Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите й творби, наред с "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице". През 1987 година участва в създаването на "Литературно-художествен кръг – 39-те".
Блага Димитрова печата за пръв път през 1938 година в списание "Българска реч".Автор е на многобройни книги - поезия,проза,публицистика,драматургия.Налага се в българската литература като талантлив и ерудиран творец.Основните посоки на нейните интереси са насочени към емоционалния свят на съвременния човек и към неговите граждански отговорности.В своите най-добри стихосбирки поетесата съчетава успешно емоционалното и интелектуалното начало.В една от най-известните и поетически книги "До утре" човекът е представен като същество,търсещо бреговете на своята чувственост. Любовта е представена като значение на живота.Тя е не просто емоционален подем,нетърпение,копнеж,отдаване,а и мощен фактор за самата личност.Именно в любовта човекът пораства духовно,открива неподозирани страни в изживяното си на света.
ДО УТРЕ – До утре! – ти казваш и тръгваш си вече. А с поглед уплашен изпращам те аз. До утре?... Но то е безкрайно далече. Нима часове ще лежат между нас? До утре да бъде за мен непозната менливата сянка по твойто чело, горещата тупкаща реч на ръката, на мислите тайното потекло. До утре, ако ти е жадно, не мога да бъда твой извор. Студенина ако те облъхне – да бъда твой огън. Ако ти е тъмно – твоя светлина. – До утре! – ти казваш и тръгваш и даже не чуваш, че отговор нямаш от мен. – До сетния ден! – аз очаквах да кажеш и с мен да останеш до сетния ден.
Белетристиката на Блага Димитрова също поставя на разискване основни морални проблеми на обществото и на отделната личност.Романите "Пътуване към себе си" , "Отклонение" , "Лавина" , "Лице" са своеобразни художествени изследвания на такива основни понятия,като любовта,верността,честта,свободата.Поставени в различни критични ситуации,нейните герои трябва да намерят сили,за да се справят с тях.Писателката вярва в силата на човека,в способността му да устоява на изпитания,да ги надмогва и да продължава напред.
Търсещият дух на Блага Димитрова я води към огромни експерименти в областта на художественото изразяване.Тя разчупва традиционните жанрови форми,експериментира със стила,търси скритата същина на словото.За нея езикът не е готов материал,а е място на провокация,среда,където въображението може да открие писта за неочаквани полети.Така както няма готови истини,така няма готови изразни средства.Всичко това представя Блага Димитрова като творец на съпротивата - срещу застиването,леността,инерцията.Точно това прави от нейното творчество интересен портрет на съвременния човек.
между съдържащо и съдържано – Залата ръкопляскаше.
между цялото и съставните му части – Класът се засмя.
между селище и жители – Целият град излезе.
между създател и автор на произведение – Изчетох Йовков.
между предмет и материала, от който е направен – Спортистите ни се върнаха със злато и бронз.
СИНЕКДОХА
Вид метонимия, при който названието на част от цялото се употребява като название на цялото или обратно – чрез цялото се подразбира частта.
между предмет и предмет – Цял живот сме без покрив.
между видово и родово понятие – Бедното животно заскимтя.
между единствено и множествено число /сингуларизация/ - Всичко спи - и човек, и звяр, и птица.
ПЕРИФРАЗА
Вид метонимия, при който названието на презмет, лице, явление се заменя с описателен израз за предаване на негови съществени признаци. Връзката е между предмет и признак на предмет.
корабът на пустинята – камила
черноморската ни столица – Варна
ТРОПИ НА КОЛИЧЕСТВОТО
Хипербола, мейозис, литота
ХИПЕРБОЛА
Вид троп, чрез който предмет или признаци на предмет преднамерено се пресилват, за да се увеличи емоционалният ефект от речта.
Сто пъти ти казах!
Чакам те цял ден!
МЕЙОЗИС
Троп, чрез който предмет или негов признак се пренамалява. Мейозисът е обратен на хиперболата.
Нека кажа две думи!
Не съм пил капка вода!
ЛИТОТА
Троп, който чрез отрицание преднамерено намалява, опростява признак на предмет, с цел да отслаби положителната оценка на предмета на речта. Говорещият изказва своята сдържаност, предпазливост.
Задължителна е употребата на частицата не.
Филмът не е лош.
Не отричам качествата му.
Не ти липсва чувство за хумор.
СРАВНЕНИЕ
Съпоставят се два предмета по общ за тях признак, за да се даде образна характеристика на единия от тях.
Двете части на сравнението се свързват чрез различни думи: като, сякаш, приличен, прилича на, изглежда...
бяло като сняг
песента сякаш се носи на вълни
ЕПИТЕТ
Назовава съществен признак на предмет или на действие с цел да се даде оценка или да се характеризира образно обектът на речта.
епитет определение – диви ветрове; дива, зла река
епитет приложение – а аз, глупакът, си мисля
епитет обстоятелство – Старецът го изгледа мрачно.
ФИГУРИ
ГРАДАЦИЯ
Началното значение се степенува възходящо, чрез наслагване на синонимни думи и изрази.
АНТИТЕЗА
Съпоставят се две противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия контраст да се постигне изразителност на речта.
ОКСИМОРОН
Предметът се характеризира чрез противоречащ на неговата същност признак. Едното понятие изключва другото.
жив труп; плаче, смеейки се; голям малък човек
|