Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ХУМАНИЗМА, БОРЧЕСКОТО НАЧАЛО И ПОРИВА КЪМ СВОБОДА И ПРОГРЕСАвторът на античната трагедия „Прикованият Прометей” - Есхил, взема своя герой като готов, колективно изграден образ от митологията. Преди да добие стойността на образ-символ, Прометей изминава сложен път. До този момент Прометей е претърпял трансформация, чрез която се е превърнал в Прометей, дарител на огъня и от там - в Прометей - б

ожество с човешки лик - господар на огъня. Есхил дава ново тълкуване на образа. Точно в неговата траге­дия той започва да се превръща в символ, за­щото се противопоставя на друго божество, преследвайки определена цел. Гьоте добавя към образа идеята за бунтовната и творческата натура. По-късно, в епохата на ро­мантизма, Прометей е бунтуващата се, освобождаващата се личност.

Като най-популярен античен образ днес, Прометей символизира грижата за съдба­та на хората, саможертвата в името на тяхната свобода, стремежът за постигане на справедливост, поривът към прогрес и творческото начало у човека.

Сам помогнал на Зевс да отнеме властта от баща си Кронос, Прометей се противо­поставя на неговото управление и желание да унищожи хората. Властен и жесток, Гръмовержецът се самозабравя:

Щом сяда на престола

бащин, почва той

да разпределя почетните

длъжности

сред боговете, да раздава

властите.

За бедния човешки род ни

думица не каза. Щял да го изтреби

целия,

за да изникне ново поколение.

От съюзник на Зевс, титанът се превръ­ща в негов противник. В основата на конфликта е съдбата на човечеството. Проме­тей се възправя срещу неуважението на ти­рана към традициите, грубото потъпкване на добродетелите: „...Властва днес безбожно Зевс с новия свой закон. Той стъпка всичко, което бе свято”.

Негодуванието на Прометей към поведе­нието на Зевс е продиктувано от обичта му към хората. Той живее с тяхната съдба, съчувства им и ги подкрепя. Застъпва се за техните права, защитава ги и намира сво­ето наказание:

Аз само дръзнах. Аз избавих

смъртните.

...а така безмилостно разбит,

вися - за Зевс позорно зрелище.

В името на човешката свобода и на защитата на справедливостта хуманистът Прометей жертва живота си. Той знае, че унищожавайки хората, ще бъде нарушен световният ред. Хората са създадени от боговете, за да живеят щастливо. Несправедливо е да бъдат унищожени за това, че са такива, каквито са създадени. Състра­данието на човеколюбеца към хората предизвиква гнева на боговете. Те го намразват и го обявяват за предател. Прометей знае всичко и това го откроява сред олимпийското поколение. Трогателна е готовнос­тта му за саможертва в името на оцелява­нето на човечеството. Той знае пътя за пос­тигане на човешката свобода и го извървява. Дарява огъня на хората, както и много други блага:

Пак за тях,

за хората, измислих

най-великата

наука за числата, още

буквите -

Аз пръв запрегнах във ярем

добитъка и го. зажеглих, за да бъде в

тежките усилия помощник пръв на

смъртните...

Голяма е помощта на човеколюбеца за хората. За тях създава домовете, корабите, лекарствата, цифрите и буквите, зана­ятите, огъня. Всички тези добрини изброява сам във втория си голям монолог (442-471 и 476-506). Обичта и грижата ръководят жи­вота и делата му. Именно те го насочват към проблемите и страданията на хората и подбуждат мисълта му да се съсредоточи върху откриването на помощници за тях. Много са Прометеевите открития. От не­го човекът се научава да строи, да лекува, да общува с боговете и да избягва злото, да облекчава труда си, като опитомява жи­вотни, да съхранява човешката мъдрост в букви и цифри. Тези умения правят човека свободен и независим от природните стихии. Прометей става носител на порива към прогрес. Сам разкриващ новото, той тласка хората към откривателство и усъ­вършенстване на живота.

Новият човек, повлиян от помощта на титана, се стреми към прогрес. Той носи нова духовност, защото неговото съзнание е променено. Учи се да цени и да обича себе­подобния, да се стреми към доброто.

Интересен дар за хората е умението им да гадаят, да прозират съдбата:

Аз дадох много ясновидски

способи, открих им пръв кои

съновидения се сбъдват, изясних им

също тъмните гадания и смисъла на

срещите, показах им кои сред

кръвоноктите грабливи птици

предвещават щастие, кои сред тя х- неволя...

Това изкуство — гадателството, в антич­ността е било на особена почит. Чрез него Прометей учи хората да избягват проти­вопоставянето с боговете, да им отдават почит. Религиозните вярвания на гърците от бремето на Есхил и атинската демокрация все още високо почитат олимпийските богове и този дар е безусловно необхо­дим. Чрез хуманистичното отношение към човека Есхил дава нова трактовка на мита. Обичта към хората тласка титана към саможертва в името на хората: „Аз знаех всичко предварително. Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!”

Саможертвата е осъзната. Но човеколюбецът не съжалява, не се оплаква. Неговите грешка и вина се състоят само в дързост­та и смелостта му да защити справедли­востта, противопоставяйки се на най-великия от боговете – Зевс.

Със своето дело Прометей се превръща в символ на хуманизма, на порива към свобо­да и прогрес, както и на борческото начало и подвига.

Хуманизмът му дава сила и го води в бор­бата за постигане на човешката независи­мост и свобода. Прометей се бори срещу тиранията и примирението с неправдата. Горда непреклонна личност, титанът отс­тоява своите принципи, защитава и избавя смъртните, затова те: „Не слязоха избити в преизподнята”.

Милостта и хуманизмът му не срешат отговор: „Бях милостив към хората - не срещнах милост...” Въпреки неблагодарността не се отрича и не страда за стореното добро. Чувство­то за собствено достойнство - резултат от съзнанието му за правотата на делото, обосновава неговото поведение. Героят раз­чита на себе си, на собствения си ум и сили: „Сам спасявай себе си. А аз ще нося дотогава мъките, додето Зевс смири гнева в сърцето си. ”

Надеждата, че доброто ще победи и ще повлияе на противника, както и вярата в правилността на делата му дават сили на човеколюбеца да издържи в страданието. Силната воля и непреклонният характер му помагат да отстои своята морална победа над тирана и властолюбеца Зевс.

Прометей негодува не само към несправедливостите и тиранията, но и към примирението и страхливостта. Не уважава, мрази и презира малодушните, приспособенците и лакеите. Ярко конт­растират в своето поведение и разбира­не за живота титанът-свободолюбец и ху­манист и Океан - титан и прародител на боговете. На крилат кон долита Океан, за да склони Прометей да отстъпи и да се помири със Зевс. Смелата и непреклонна личност на човеколюбеца се противопоставя на малодушното примирение със злото:

Благодаря, навеки съм

признателен.

На всичко си готов. Ала не се

труди

за мене.

Стой си, в безопасност си.

Отказът от помощта на Океан, кой­то се представя за приятел, е продиктуван от същността на предложението:

А ти кротувай тук и дръж

езика си. Какво, нима не знаеш ти,

премъдрият,

че скъпо струва всяка празна приказка?

Но, драги Прометее, не

разбираш ли,

че блага реч лекува разгневения?

Съветите на Океан свидетелстват за неговата неспособност да разбере трагичната красота в подвига на безумно смелия в името на хората:

Че ако страдам сам, не искам

бедствия да връхлетят главите и на

другите.

Готовността за саможертва и велича­вата гордост на бореца за свободата на хората е отразена и в диалога с Хермес — синът на Зевс, който идва да получи отговор на въпроса кой заплашва властта на баща му:

За твоята робия - запомни

добре - не бих отстъпил моите

страдания.

Прометей не скрива презрението си към „слугата на боговете”, както нарича Хермес. Дошъл да изисква отговор, да заплашва, синът на Зевс е пратеник на Всесилния, който изпълнява заповеди, без да изразява лично мнение. За него поведе­нието на Прометей е необяснимо. В ди­алога между двамата герои се сблъскват висшите идеали и величието на подвига с низшите потребности и нищожното раболепие: „...Добре мисли и разсъди - не смятай, че упорството е по-добро от трезвото решение”.

Уместен и Красноречив е отговорът на Прометей на обвинението, отправено от Хермес, че е неразумен: „Да, иначе не бих приказвал с ратаи”.

Отстоявайки своите принципи, тита­нът противопоставя с изключително са­мообладание своята смелост, дързост и непреклонност на хамелеонството и подчинението на Хермес:

Накратко: мразя всички богове,

които за доброто — зло ми

върнаха.

Недей помисля нивга, че

треперейки от страх пред Зевс, ще стана аз жена

по дух и че ще моля него,

най-омразния, като жена с ръце напред

протегнати, да ми свали оковите!

Дързостта, решителността и безстрашието на Прометей са резултат от неговия оптимизъм, че доброто и исти­ната ще победят, че Зевс „нивга не ще ме погуби”. Поривът към свобода, към прогрес, хуманизмът и увереността в тържеството на благото за хората превръщат Прометей в образ-символ.

Със своето победеше, идеи и цели, със своето красноречие и умение да защитава принципите си титанът се предста­вя пред нас в цялото си величие и нравс­твена красота. Морален победител от двубоя със Зевс, Прометей остава в историята като символ на порива към сво­бода и прогрес; на хуманизма и на саможертвата в името на човешкото щас­тие.

Титанът е символ на творческото на­чало у човека, а „Прикованият Проме­тей” - драма на утвърждаването на творческия дух, на борбата му с неподдаващата се на подчинение природна сти­хия, завършила с триумф на човешкия ум.