Joomla Software solutions Template

Payday loan

Малкият принц

Вчера видях Малкия принц.Не приличаше съвсем на онзи от илюстрациите,но почти съм сигурен,че беше той.Ще си кажете: Този пък какво се прави на интересен,нали всеки знае,че световноизвестният герой на Екзюпери отдавна е заминал за своята планета!И изобщо,това си е художествена измислица!Между другото,Малкият принц никога не е бил сред любимите ми герои.Но вчера го видях.

Седеше на пейката пред училище:Челото му не се виждаше от русолявите кичури,неподстригвани отдавна.Носът му беше прав и някак си прекалено изострен.Безцветните устни почти се сливаха с призрачната белота на лицето.На дясната му буза се виждаше избледняващо вече кафеникаво-жълто петно.

Малкият принц беше мушнал ръце в джобовете на закопчаното си догоре палтенце.Единият му крак,обут в евтина маратонка,търкаляше камъче напред-назад,а другият беше свит под пейката.Гледаше право напред с втренчен,немигащ поглед на очи с цвят на мокър пясък.

Няколко момчета от началния курс се гонеха между дърветата и викаха, сякаш ги преследваше чудовище.Две-три групички от трети и четвърти клас закусваха и разговаряха оживено.Само той седеше на пейката.Седнах до него и протегнах пакетчето с чипс.Той не промени позата си,само изкриви поглед към мене.Една малка,почервеняла от студа ръчичка посегна бавно и взе само едно златисто парченце.После го пъхна в устата си и отново потърси закрилата на джоба.

-Ти от нашето училище ли си?

-Не,но тук е много хубаво-ми отвърна той.

-Защо не поиграеш с онези момчета?-посочих към петимата,които ритаха с все сила празно пластмасово шише.

-Те сигурно няма да ме харесат.А и не ги познавам.Ние сме тук отскоро. Срещу нашата къща живеят две деца,но те не ми обръщат внимание. Сякаш съм невидим.

-Защо не си отидеш вкъщи да гледаш телевизия?Тук ще умреш от студ.

-Не обичам телевизорите.Те все показват разни майки в красиви дрехи,които целуват децата си,преди да заспят и  им разказват приказки...

-Ами това е нормално.И моята майка ми разказваше приказки,като бях малък.Твоята не обича ли приказките?Или работи нощна смяна?

-Мама вече не е тук.Баба ми каза,че имала рак и затова умряла.Но аз не варвам,защото през лятото ходихме на море и там си намерих едно раче. Беше много смешно,едно такова мъничко и добричко.Цял ден си играх с него и после го скрих зад един камък,за да не го смачка някой.Не разбирам как може мама да е умряла заради него.Понякога е много трудно да разбереш възрастните.

-Така е.Те винаги мнохо обясняват,докато накрая съвсем се объркаш.А ти защо не си на училище?

-Баба не ме пуска,защото имало грип,а тя нямала пари за лекарства.Днес отиде да си вземе пенсията и аз дойдох тук.Вкъщи ми стана много самотно.Само че вече трябва да  се прибирам.Не искам баба да се тревожи.Когато се ядоса,тя цялата почервенява,понякога ме удря,а после ме милва и плаче.Сигурно не знае какво да прави с мен.

Ивестно време мълчахме и гледахме врабчето,което беше кацнало наблизо и чоплеше захвърлена закуска.Моят дребничък събеседник извади от джоба си смачкана кърпичка,изтри си носа и се обърна към мен:

-Ти какво обичаш да правиш?

-Ами,обикновено прекарвам доста време пред компютъра или гледам телевизия.Сега е студено,иначе ходя всеки ден на баскетболната площадка.Събират се много деца и е весело.На теб сигурно ти е много скучно самичък?

-Не ми е скучно.Ще ти кажа,но...само на тебе,защото другите ще ми се подиграват. ...Аз рисувам.

-Какво?

-Рисувам една планета.Отначало на нея нямаше почти нищо,но аз всеки ден добавям разни неща.Първо нарисувах само трева и едно дърво.После-слънце.Но така винаги щеше да бъде светло,затова сложих и луна.Преди няколко дни нарисувах цветя и река,и две деца под дървото.

-Сигурно е станало много хубаво?

-Това е най-красивото място на света.И...нали няма да ми се смееш?

-Няма,обещавам.

-Баба си ляга рано,защото е стара и се изморява бързо.Когато заспи,аз светвам нощната лампа,слагам картината си на леглото и доближавам очи до нея.Когато я погледна,трябва само да почакам малко и съм там,под дървото.

Е,ти си още малък.Естествено е да си представяш разни неща.

-Наистина отивам там.Мога да пипна дървото и да усетя колко топла и грапава е кората му.В клоните пее едно птиче,а понякога даже забелязвам и една катеричка.Когато ме видят децата винаги ми подаряват разни неща:ябълки,венчета от цветя,красиви камъчета.И всеки път искат да играем на различни игри.Снощи правехме с едно семейство бобри бент.Само че не можахме да го довършим,защото баба се събуди и ми се скара,че още не съм заспал.

Малкият пътешественик отново помълча,след това стана и запристъпва от крак на крак.

-Трябва да тръгвам.Ти...ако понякога нямаш какво да правиш,можеш да идваш на пейката!

Той си тръгна,като вървеше бавно,с ръце,пъхнати дълбоко в джобовете,а зад него се развяваха краищата на вълненото му шалче(не златно,но много му приличаше).

Дали ще го видя отново?Може да ви се струвяа невероятно,но аз наистина седях до Малкия принц на малката пейка в училищния двор. Преди няколко дни най-силното ми желание беше да имам по-модерен компютър.Сега най-много ми се иска моят малък прител да отиде завинаги на чудесната планета,която дорисува всяка вечер.Да седи под своето дърво с цветно венче на русите си коси,хванал ръцете на своите приятели и да не престава да се усмихва.