Joomla Software solutions Template

Payday loan

Автобиография – жанр на мемоарната литература, при който авторът описва собствения си жизнен път.

Мемоар -  описание на събития и преживявания от очевидец или сънременник.

Елегия – “жалба, плач”; жанр на лириката, стихотворение пропито с тъга, отчаяние повод на скръбно събитие или на тъжен спомен.

Балада - жанр във фолклора и в художествената литература с митологично и фантастично съдържание. Литературната балада се опира на предание, фантастично събитие, на тайнственост и невероятност.

Повест –по творческа задача и обем заема междинно място между разказа и романа, но стои по-близо до разказа, отколкото до романа, но с по – стеснен кръг действащи лица, конфликтът се разрешава в по- кратко, еднопланово изображене

Роман – повествователно художествено произведение, отразяващ широк кръг на жизнени прояви в процеса на тяхното развитие, обикновено при участието на много герои, чиито интереси не само се преплитат, но често и взаимно се изключват.

Лирически герой – понятие  за означаване на изразените чувства в лирическата творба, лирическото “Аз “ на поета. Не винаги лирическият  герой се слива с образа на поета. В повечето случаи той е израз на чувствата на поколенията или на социалната среда

.Литературен герой – художествен образ с въплътени в него характерни черти. Литературният герой е движеща сила в сюжетното развитие. Наред с индивидуални черти литературният герой притежава и типологически черти – обобщение на цяла група хора със сходни черти, преживяване, поведение.. Литературният герой може да бъде разграничен в лирически, епически и драматически.

Драма – гръцки: drao – действам;  един от основните родове на литературата наред с епоса и лириката. Главната й особеност е действието - като реално представено чрез играта на актьорите.текстът в драмата е диалогична или монологична реч на персонажите и е в неразривна връзка с извънезикови елементи – интонация, мимика, жест, поза и т. н.

Комедия – един от основните видове на драмата, в която героите са изобразени в комична светлина и в смешни ситуации. Комизмът обикновено е свързан с отрицателни човешки или обществени недостатъци, които се изобличават чрез осмиването им.

Лирика - заедно с епоса и драмата основен литературен род, в които получават израз човешки чувства. Нейните произведения се изграждат в мерена(стихотворна) реч. Получава названието си от старогръцката песенна поезия, изпълнявана в съпровод на лира.

Поанта - фр. “острие”; обобщаващо твърдение; изненадващ обрат в развитието на произведението, най-често в завършека; подчертава художествената идея; дума, израз, сентенция, строфа, която обобщава посланията в текста

Българското възраждане е период на промени във всички сфери на обществено-икономически, политическия и културен живот - от 18 век до Освобождението на България през 1878;  В социално отношение промените през епохата на Възраждането водят до оформяне на буржоазно общество в българските земи. Промените в културната и духовната област а свързани с новобългарското просветно движение, борбата за църковна независимост и национално освобождение.Поставя основите на новата българска литература и култура. Дълбоките промени в обществото водят до формирането на българската нация. Тя се изгражда в  граници на обща територия, с единен книжовен и говорим език, с и единна религия, история и култура.

II. Тропи – фигури на заместването. Прякото значение на думите се замества с преносно                                     1. Метафорични тропи:                                                                                                                                                             а) метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях. Пример: Златните лъчи на слънцето. б) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети. Пример: Природата страда, звездите се смеят. в) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно. Пример: лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство. д) ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка. Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен. е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак. Пример: Очи като звезди. ж) епитет – означава се признак на предмет или действие. Пример: Гробно мълчание. 2. Метонимични тропи.                                                                                                                                                 а) метонимия – названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях. Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша. б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно. Пример: Родна стряха. 3. Тропи от групата на количеството.                                                                                                                           а) хипербола – предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават. Пример: 100 пъти ти казах. в) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка. Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош. III. Фигури на съвместването (реторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.                                                                                                                                                                             1. Фигури на неравенството.                                                                                                                                        а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет. Пример: Тя е хубава, изключителна. б) низходяща градация (антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо. Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам. 3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.                                                                      а) оксиморон – съчетаване на взаимноизключващи се понятия. Пример: В близката далечина.              б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува. в) гротеска  - иалиански “пещера” /Grotta/; подземията в Рим; означава нещо странно, фантастично, грозно или странно и за това е често използвана да показва странни и изкривени форми; чрез хипербола и деформация се подчертава комичното в литературата;                                                               г) парадокс – в логиката – твърдение, което противоречи на общоприетия смисъл, а в литературата се приближава до афоризма “Бързай бавно”; съчетаване на противоположни образи                                • инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция. Пример: Векове цели, разум и съвест с нея се борят. • реторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното питане.

Литературни термини – 11 клас

Елегия – “жалба, плач”; жанр на лириката, стихотворение пропито с тъга, отчаяние повод на скръбно събитие или на тъжен спомен.

Поема - вид на епоса с многобройни и разнообразни жанрове, чиито произведения са повествования в стихове и имат за основа събитие;с разновидности: лирическа,сатирична, фантастична, историко - героична,романтична,философска

Ода - възторжена песен, жанр на лириката на възторга , отличава се с ведър дух, приповдигнато настроение и патетизъм.

Повест – по творческа задача и обем заема междинно място между разказа и романа, но стои по-близо до разказа, отколкото до романа, но с по – стеснен кръг действащи лица, конфликтът се разрешава в по- кратко, еднопланово изображене

Роман – повествователно художествено произведение, отразяващ широк кръг на жизнени прояви в процеса на тяхното развитие, обикновено при участието на много герои, чиито интереси не само се преплитат, но често и взаимно се изключват.

Разказ – повествователен жанр, в който участват ограничен брой действащи лица. Основава се на преломен епизод, очертаващ нов момент в съдбата на героя или на изход от положението, в което се озовава.

лирическа миниатюра                                                                                                                           Фейлетон - (на френски feuilleton, от feuille -лист) - жанр на публицистиката. Основава се на актуални събития и има злободневно сатиричен характер и образен и ироничен език.

Памфлет - публицистичен жанр с художествени елементи, насочен срещу отрицателните обществени прояви или личности , характеризира се със сатиричен нерв и изобличителен патос.

Сатира – разновидност на смешното. Сатирата е гневен, презрителен, убийствен смях. Тя е директна, агресивна и нападателна. В литературата – произведения, в които открито се критикуват отрицателни явления в човека и обществата със средствата на сатирата.

Епопея – значително по обем и по съдържание епическо произведение, в което се прославят събития и герои, свързани със съдбините на някой народ. Обикновено епопеята. възниква от обединяването около един или няколко тематични центъра на отделни сказания, създадени в народна среда

Епос – гръцки “дума, разказ”; един от трите основни литературни рода; художествена картина- повествование за света:елементи - експозиция, завръзка, развитие на борбата, кулминация, развръзка. Видове: мит, легенда, предание, приказка, анекдот, идилия, очерк, фейлетон, разказ, новела; повест; роман

Лирически герой – понятие  за означаване на изразените чувства в лирическата творба, лирическото “Аз “ на поета. Не винаги лирическият  герой се слива с образа на поета. В повечето случаи той е израз на чувствата на поколенията или на социалната среда                                                                                                                Литературен герой – художествен образ с въплътени в него характерни черти. Литературният герой е движеща сила в сюжетното развитие. Наред с индивидуални черти литературният герой притежава и типологически черти – обобщение на цяла група хора със сходни черти, преживяване, поведение.. Литературният герой може да бъде разграничен в лирически, епически и драматически.                                                                                            Реализъм - литературно направление от втората половина на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци. Основната цел на реализма е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията. Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи като алчността, лицемерието и суетата.                                                                                                         Индивидуализъм - философско учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност В изкуството - идейно направление от втората половина на XIX и началото на XX в., което представя творчеството като достояние само на силната отделна личност.                                                                                               Модернизъм - период който обхваща края на 19 век и началото на 20 век. Характеризира се със стремеж към новото и привързаност към идеите на съвременността. Понятието включва субективно отражение на действителността. Това е течение, което се противопоставя на реализма, има черти на декадентство и мистика. С модернизма се свързват дадаизъм, абстракционизъм, екзистенциализъм, експресионизъм, сюрреализъм, нов роман, театър на абсурда, кубизъм, футуризъм, попарт, фовизъм и други.                                                        Символизъм - течение в изкуството и литературата от края на XIX в., служещо си със символи, проникнато от краен индивидуализъм, изразява мистицизъм. Символ – знак, носещ някакво значение, в зависимост от връзката си със семантиката на творбата. Той е многозначност, която е една отворена за тълкуване система. Символистите свързват своята теория за символите с големия проблем за мястото на човека в света. Превръщат се в откриватели на по-свободните връзки между обект и субект. Създават представата за един подвижен от взаимоотношения свят, създават свят на безкрайни аналогии, чрез който разгръщат развитието на философската лирика. За тях материалните обекти са знак за една втора реалност, за една скрита същност. Тази реалност е метафизическа – дух, идея. Индивидуализъм (1892 – 1910) – Пенчо Славейков; Символизъм (1905/1906 – 1930) – Пейо Яворов, Теодор Траянов; Авангардни течения (1920 – 1940) – Гео Милев (символист – авангардист)

Литературни термини – 12  клас

Роман – повествователно художествено произведение, отразяващ широк кръг на жизнени прояви в процеса на тяхното развитие, обикновено при участието на много герои, чиито интереси не само се преплитат, но често и взаимно се изключват.

Разказ – повествователен жанр, в който участват ограничен брой действащи лица. Основава се на преломен епизод, очертаващ нов момент в съдбата на героя или на изход от положението, в което се озовава.

Поема - вид на епоса с многобройни и разнообразни жанрове, чиито произведения са повествования в стихове и имат за основа събитие;с разновидности: лирическа, сатирична, фантастична, историко - героична, романтична, философска

Лирически герой – понятие  за означаване на изразените чувства в лирическата творба, лирическото “Аз “ на поета. Не винаги лирическият  герой се слива с образа на поета. В повечето случаи той е израз на чувствата на поколенията или на социалната среда

.Литературен герой – художествен образ с въплътени в него характерни черти. Литературният герой е движеща сила в сюжетното развитие. Наред с индивидуални черти литературният герой притежава и типологически черти – обобщение на цяла група хора със сходни черти, преживяване, поведение.. Литературният герой може да бъде разграничен в лирически, епически и драматически.

Експресионизъм - от латински expressio, израз; течение в европейското изкуство, което намира израз в изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век. При него формите се създават от субективните реакции на твореца спрямо реалността, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Разглежданите теми са войната, големия град, разпадането, страха, самопогубване, апокалипсиса, но също така и любовта, опиянението, природата. При този литературен стил красотата отстъпва място на грозотата и тя заедно с лудостта и болестите става предмет на авторите.

Предметна поезия – направление в поезията през първите две десетилетия на ХХ век. В Германия и Русия. Като реакция против символизма се противопоставя на прекалената емоционалност и символизация, за да се насочи към реалния предметен свят на човека, неговите конкретни преживявания и състояния. У нас намира израз в произведенията на Ат. Далчев, Д. Пантелеев и др.

II. Тропи – фигури на заместването. Прякото значение на думите се замества с преносно                      1. Метафорични тропи:                                                                                                                                а) метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях. Пример: Златните лъчи на слънцето. б) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети. Пример: Природата страда, звездите се смеят. в) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно. Пример: лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство. д) ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка. Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен. е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак. Пример: Очи като звезди. ж) епитет – означава се признак на предмет или действие. Пример: Гробно мълчание. 2. Метонимични тропи.                                                                                                                                    а) метонимия – названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях. Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша. б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно. Пример: Родна стряха. 3. Тропи от групата на количеството.                                                                                                       а) хипербола – предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават. Пример: 100 пъти ти казах. в) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка. Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош. III. Фигури на съвместването (реторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.                                                                                                                                                                                    1. Фигури на неравенството.                                                                                                                                 а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет. Пример: Тя е хубава, изключителна. б) низходяща градация (антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо. Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам. 3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.                                                               а) оксиморон – съчетаване на взаимноизключващи се понятия. Пример: В близката далечина.                                                                                                                                                                                             б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува. в) гротеска  - иалиански “пещера” /Grotta/; подземията в Рим; означава нещо странно, фантастично, грозно или странно и за това е често използвана да показва странни и изкривени форми; чрез хипербола и деформация се подчертава комичното в литературата;                                  г) парадокс – в логиката – твърдение, което противоречи на общоприетия смисъл, а в литературата се приближава до афоризма “Бързай бавно”; съчетаване на противоположни образи                                                                                                                                                                                             • инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция. Пример: Векове цели, разум и съвест с нея се борят. • реторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното питане.

композиция, сюжет, експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог, повествовател; заглавие, мото, посвещение, художествено време и пространство, стихосложение, мит, фолклор