Joomla Software solutions Template

Payday loan

Апокрифните творби- отричани от църквата и приемани от народа

Думата “апокриф” е с гръцки произход- αποκρνφος и означава нещо, което е скрито. Тайна книга, скрита или съхранявана на тайни места. Най-ранно откритите апокрифи  датират от І-ІІ век от н.е.

Историята на апокрифните творби е много интересна. От самото начало на съществуването си църквата ги обявява за лъжливи-следователно вредни.

Но защо?

Апокрифите възникват от текстовете на стария и новия завет.  Апокрифът цели да обясни онези моменти в свещените книги, където има неяснота или пък информацията е трудна за  разбиране.В този си смисъл те не противоречат на църквата и християнската религия, защото в основни линии  обесняват това което постулира религията, но по свой  по-опростен начин. Притеснена  от начина на разясняване на основните  моменти  в християнството  църквата ги обявява за вредни и забранени.                   За да въведе ред  и да поясни на хората, какво трябва  и какво не трябва да  четат църковната институция се ангажира със създаването на т.н. индекси. Това са списъци, в които са изброени каноничните книги  носещи истинското християнско учение, а всички извън тях са вредни и не трябва да се четат. По този начин църквата се опитва да ограничи влиянието и разрастването на апокрифите.

Това обаче не дава резултат - според Проф. Д. Петканова

апокрифни творби се намират на Бълканския полуостров до ХVІ – ХVІІІв.

Издаването на индексите и силното влияние на църквата не пречат на разпространението на тази книжнина и на нарастването на броя на почитателите й.

Защо тази книжнина остава толкова дълго време, развива се, обогатява се, разпространява се и най-важното се чете?

С какво апокрифите успяват да впечетлят хората и да устоят на времето, на ударите на църковната институция? С какво привличат хората?

На всичките тези въпроси не може да се даде еднозначен отговор. Интереса на средновековния човек към апокрифите е продиктуван не от една тяхна черта. Напротив апокрифната литература се характеризира с множество от взаймносвързани черти, който дават облика на конкретната творба и на цялата съвкупност от апокрифи. За да се даде отговор на въпроса защо са били харесвани от хората, трябва да се направи анализ на поне част от основните характеристики, които притежават.

Апокрифите се зараждат и развиват като  израз на социален протест на народните маси по времето на борба между Египет и Сирия за Юдея до ІІІ в.пр.н.е. Това е бурно време,  наситено с кръвопролития, отчаяние, страх, негодование,а както знаем от историята всяко едно такова време има своята форма на социален протест срещу цялата социална  несправедливост и именно апокрифа е тази форма.

Още от самото си  зараждане апокрифите стават популярни сред средите на низшето духовенство и ересите. Във времето обаче те започват да се разпростират  и сред обикновенните хора. Сред тях  те  намират среда за развитие и това се превръща в главната предпоставка  да просъществуват през цялото средновековие. Обикновиният човек през средновековието много трудно е можел да се сдобие с  високо образование.Масата хора са били слабо образовани и имено те са  приемали най-бързо апокрифите и най-силно са се увличали по тях.

А са се увличали по тях, защото  са давали по-опростено обяснение за нещата. Езика и стила на писане са били по-близки до народния и съответно по-разбираеми за хората. Освен това в различните апокрифи са се вплитали много фолклорни вярвания, антични мотиви близки и познати на хората

Интереса към тях е предизвикан и от тематиката им. Проф.Д.Петканова тематично разделя апокрифите на Старозаветни и Новазаветни.

На тези две групи проф. Петканова обособява следните няколко подгрупи:

Табл.№1

Овен на тематичен принцип проф.Петканова разграничава апокрифното творчество от гл.т. на жанровите форми на поетическо и прозаическото, което е по-големият дял.

Табл.№2

Както се вижда от таблиците апокрифната  литература в тематично отношение засяга най-важните  и основни теми залегнали в стария и новия завет. От гл.т. на жанровото разпределение тя се характеризира с  многообразие и богатство на жанровете.

Сюжетът на апокрифа  е еднолинеен и се разгръща последователно във  c времето. Всичко става пред погледа на главния герой и пред погледа на читателя. Няма дву или трисюжетни линии, а това опростява творбата и я прави по-лесно разбираема.

Всеки апокриф представлява сбор от отделни епизоди, които са обединени около действията или виденията, или преживяванията  главния герой.

Такъв е апокрифа “Детство Исусово”. В него се разказва живота на Христос в поредица епизоди обхващащи  от 5 до 12 годишна възраст неговия живот.

Апокрифа “Ходене на Богоородица по мъките” е изграден на същия принцип- отделни епизоди които разкриват обиколката на богородица из ада.В тези епизоди са изобразени отделни картини  характеризиращи се  със засилен фантастичен елемент.Много внушителни и поучителни, те  силно въздействат върху съзнанието на читателя.

Адът е една умопомрачителна картина, която показва в детайли човешките страдания определени разбира се според извършеното престъпление:

“…И видя на друго място огнени столове и на тях горяха много мъже и жени. И пресветата попита архистратега, а той отговори:”това са тия, които не почитат поповете и не им стават на крака, когато излизът от божия храм. Затова се мъчат.

…И видя светата на друго място човек, който виси на четирите си краища и от ноктите му течеше много кръв, а езика му бе свързан от огнен пламък”

Този апокриф, освен че е показателен за силната художествена образност на картините е показателен и за функциите на средновековния апокриф.Цялото литературно творчество на средновековието е било подчинено на постулатите на християнската религия и християнския конон.Всички литературни образци са били или жития на светци или основни ръководства на религиозните деятели.

Така в “Ходене на Богородица по мъките” откриваме познавателна функция т.е. запознаване на читателя с ада, разкриване на ужасяващите мъчения, но същевременно с това ни се представят греховете, които отреждат място в ада.

Място в ада имат тези “които не са ставали и не са отивали в света неделя на утринна”, а също и тези които клюкарстват, тези които не служат достойно и праведно на църквата, а също и “оня, що четеше  светите книги и евангелието, но не изпълняваше волята божия  и живееше блудно и беззаконно…”.

Така съчетаните грехове  със съответстващите им наказания според мен изпълняват доста силно  възпитателно въздействие върху читателя.

В апокрифите е застъпена и идеята за справедливост, която е продиктувана от тежкото ежедневие на хората, от царящата навред социална и морална несправедливост. Затова читателя е бил привличан от апокрифите, защото те са задоволявали жаждата му за справедливост. Те са му показвали, че в ада има място както за обикновените хора, така и за духовниците, както за бедните, така и за богатите.

Популярността на апокрифите сред хората се дължи и на тяхната връзка с бита на обикновения човек. Наблюдава се странно преплитане на необикновените герой които се развиват в обикновена обстановка.

Ярък пример за това е образа на Исус в апокрифа “Детство Исусово”. Тук необикновеното дете  е представено чрез своите обикновени детски занимания:

“..И отиде детето Исус да скача и играе ”

“ Когато бе на шест години, един път майка му го прати да налее вода и да я донесе в къщи.

“ Друг път, във време на жътва, детето Исус излезе с баща си да сеят пшеница на нивата.”

В тази обикновена битийна обстановка се разкрива образа на детето което прави чудеса:

“ Съдията попита Исуса: “ Ти ли уби детето?” А детето Исус отговори:

“ Питайте самото дете!” Те казаха: “ Как можем да питаме разкъсан труп и счупени кости?” Исус го улови за ръката и рече: “Еноний (така се казваше датато),  стани и кажи кой те бутна!” И веднага детето скочи пред  всички и рече: “ Не ме бутна Исус, но аз паднах сам.”

Така  в апокрифната литература фантастичното и обикновеното земно пространство битуват заедно в едшин сложен синтез, привличайки вниманието на читателите.

Друга характерна черта на апокрифите  е диалогът.

Почти няма апокриф, в който да не се съдържа диалог.

Наблюдава ме го и в “Детство Исусово”, и в “Апокалипсис на Йоан Богослов”.

В “Ходене на Богородица по мъките” съвсем отговорно можем да кажем, че  творбата е построена изцало върху диалога между Богородица и Михайл, който я развежда из ада.Освен това “Героите могът да бъдат най-различни по вид и същност, но започнат ли да разговарят, те говорят като обикновените хора.”(1,ст.59)

Разбира се това не са всички характеристики на апокрифната книжнина, но това са онези  които оказват  най-силно въздействие върху  хората.  Това са онези неща, които са извън тежкия антораж на канонната книжнина, онези неща, които вълнуват хората на едно чисто битийно ниво. Афокрифите задоволяват жаждата за знания у хората просто и ясно, въздействат много силно и остават трайно в съзнието им. Едва ли може лесно да се забрави картината на ада обрисувана в “Ходене на Богородица по мъките”.

За финал ще завърша с един цитат на проф. Петканова, който според мен най-точно и пълно обяснява на какво се дължи привлекателността и устойчивостта на апокрифните творби:

“Със социалните идеи, с демократизма си, с критичното отношение към имотната и привилегирована класа апокрифите са се нравили на обезправените народни маси. Онова, което човекът е мечтал на земята, виждал го е осъществено в един отвъден, но вечен свят”(1,ст.62)