Joomla Software solutions Template

Payday loan

Джон Стайнбек (1902–1968) е американски писател, драматург и есеист.

Носител на Нобелова награда за литература (1962). Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939) — роман, считан за класика на 20-ти век. Силата на въздействието му е сравнявана с тази на „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичер Стоу. Епическата картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на 20-ти век), предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието.

Джон Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния — по-късно място на действие в повечето му произведения. От 1920 до 1926 г. следва морска биология в Станфордския университет, но така и не завършва. Започва работа, като сменя различни професии, верен единствено на писателското си призвание. Първата му книга е „Чаша злато“ (Cup of Gold) (1929). С нея не успява да изкара дори 250 долара — сумата, която е получил в аванс от издателя.

Следва „До един непознат бог“ (1933). В този роман се разказва за самотника Джоузеф Уейн, който се заселва в далечна долина и развива собствена система от вярвания за живота и смъртта. За да сложи край на необичайно дълго продължила суша, Уейн сам се принася в жертва върху един камък, превръщайки се в „земя и дъжд“. Стайнбек не желае да обяснява историята, която е съчинил, и предварително знае, че тя няма да намери читатели.

Още един негов роман остава незабелязан, преди да дойде първият пробив през 1935 г. Това е „Тортила Флет“ — хумористично повествование за отдадените на удоволствия мексикано-американци. Книгата е направена и на филм. Така финансовото положение на Стайнбек се подобрява.

„В неравна борба“ (1936) е роман за стачката на 900 берачи на ябълки в Калифорния.

През 1937 г. се появява едно от най-добрите произведения на Стайнбек — „Червеното пони“. В „Червеното пони“ се проследява възмъжаването на Джоуди, като понито от заглавието символизира неопитността на героя и, по-сетне, узряването му. През 1949 г. по книгата е направен филм. Стайнбек сам написва сценария за него. Други негови сценарии също са филмирани — „Спасителен пояс“ на режисьора Алфред Хичкок (1944) и „Вива Сапата!“, режисиран от Елиа Казан (1952).

„За мишките и хората“ (1937) е повест, която се радва на голям успех още с публикуването си. Джордж Милтън и Лени Смол пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма. Лени е едър и тромав, умствено изостанал мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж го закриля и внимава глуповатият Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата му физическа сила. Веднъж Лени изпада в ярост и счупва ръката на бригадира, който се държи грубо с работниците. Младата снаха на собственика на фермата е възхитена от първичната сила на Лени. Тя започва да флиртува с него. Докато я гали по меката коса, Лени внезапно я хваща за гърлото, тя надава писък, Лени се уплашва и я убива, без изобщо да осъзнае какво е направил. Група от разгневени мъже подгонва Лени. Джордж го застрелва, за да го спаси от линчуване.

За да напише „Гроздовете на гнева“, Стайнбек обикаля лагерите на сезонните работници в Калифорния през 1936 г. Когато романът се появява, конгресменът Лил Борън го характеризира като „лъжа — черна, низка измишльотина на болен мозък“. По-късно, когато Стайнбек получава Нобеловата награда, Шведската академия нарича книгата „епическа хроника“. „Гроздовете на гнева“ също е филмиран.

По време на Втората световна война Стайнбек служи като военен кореспондент във Великобритания и Средиземноморския район. През 1942 г. написва романа „Луната залезе“ (The Mоon is Down). Той е на тема съпротивата в малък град, окупиран от нацистите. „Свободните хора не започват война“, пише Стайнбек, „но веднъж озовали се във война, те се борят, за да се защитят.... Свободните хора винаги печелят войните“.

През 1945 г. излиза един от най-широко известните романи на Стайнбек — „Улица Консервна“, в който се разказва за сполуките и несполуките на работниците в една калифорнийска консервна фабрика. Продължението на „Улица Консервна“ – „Благодатният четвъртък“ — се появява през 1954 г.

През 1943 г. Стайнбек се заселва в Ню Йорк, който остава негов дом до края на живота му. Същата година сключва втори брак, почти веднага след като първият му брак се разпада след 12 години съвместен живот. От втората си съпруга, певицата Гуиндолин Конгър, има двама сина — Том и Джон. Но и този брак е нещастен и завършва с развод през 1949 г.

Следвоенният творчески период на Стайнбек започва с „Руски дневник“ (1948) — описание на негово пътуване до Съветския съюз. Идеята на Стайнбек е била да разкаже откровено за тази огромна страна, но когато отива там, не му разрешават да се движи свободно, той не говори руски, а съветските ръководители, като добри домакини, се грижат на трапезата му винаги да има достатъчно водка, шампанско, хайвер, месо, мед, домати и дини. Чревоугодническият маратон се прекъсва само от посещения на балет и театър или коктейли с джаз музика.

След втория си развод, Стайнбек все по-често прекалява с алкохола. През 1950 г. за трети път сключва брак. Същата година синът му Джон, едва седем годишен, е хоспитализиран за пристрастеност към кодеин. Оттогава — през целия си живот (умира през 1991 г.)- Джон младши има проблеми с алкохола и наркотиците.

„На изток от рая“ (1952, East of Eden) е обемиста семейна сага, чието действие се развива в селските райони на Калифорния в началото на века. В основата й е библейският разказ за Каин и Авел. Обстойно са проследени съдбите на две семейства заселници — Траск и Хамилтън, които са огледален образ на съдбата на самите Съединени щати, когато „на Дивия запад едновременно пристигнаха църквата и публичният дом“. Втората част на книгата е посветена на живота на близнаците Арон и Калиб и най-вече на конфликта между тях.

В книгата си „Отвъд рая“ (The Other side of Eden) Джон Стайнбек-син пише за прочутия си баща: „По правило, хората на изкуството не са добри родители. Те са егоисти и когато опре до възпитаване на деца, стават груби и неотстъпчиви. Налага се децата им да се възпитават сами.“

През 1962 г. излиза „Пътувания с Чарли в търсене на Америка“ — публицистична творба, в която Стайнбек разказва за пътешествието си из цяла Америка заедно с пудела Чарли. Синът му Джон пише в мемоарите си, че баща му е бил прекалено стеснителен и едва ли е разговарял с толкова хора. „Той не би могъл да издържи на такова интезивно общуване. Така че книгата си е същински роман.“

„Зимата на нашето недоволство“ (1961) е последният голям роман на Стайнбек. Той продължава да изследва моралните дилеми на човешкото съществуване. При публикуването му, романът не е приет добре и критиците обявяват, че Джон Стайнбек е изчерпан. Дори Нобеловата награда не променя мнението им. Вестник „Ню Йорк Таймс“ задава риторично въпроса как така комитетът по награждаването не е могъл да направи по-добър избор. Стайнбек приема тежко този удар. През малкото оставащи му години живот той пътува все повече. Заминава и за Виетнам, за да направи репортаж за войната. Това, което последва, е несигурен опит да открие някакъв смисъл в тази война, в която е изпратил и единия от собствените си синове. „Ню Йорк Поуст“ го атакува, че е изменил на прогресивните си разбирания. Стайнбек умира от сърдечен удар в Ню Йорк на 20 декември 1968 г.

В посмъртно публикуваната му книга „Крал Артур и неговите доблестни рицари“ (1976) Стайнбек е обърнал гръб на съвременните теми и е възкресил за живот Артурианския свят с неговия древен кодекс на честта — един роман, явно започнат с голям ентусиазъм, но така и останал незавършен.