Joomla Software solutions Template

Payday loan

Когато Кант възкликва:”Най- важният въпрос на живота се състои в умението да се живее!”, той всъщност изразява теза, че между въпросите: Колко живее човек? и Как живее човек? има безспорна връзка .

Фактът, че хората сега живеят по-дълго, има причини, обусловени от стремежа на човека да опознава света, себе си и отношенията между тях. Разумният човек е осъзнал, че формите на живот са неизброими, че всички те живеят в един свят, че човешкият живот е краен и преходен. Следователно, този феномен е функция на дълги(от гледна точка на историческото време) изследвания, емпирични опити, хипотези, доказателства и теории от всички научни системи- от биологията и медицината до философията и икономиката.

В древността считали, че човек може да живее вечно, ако за това има божия воля. В периода на Средновековието на  „ светия” индивид напълно сериозно отреждали срок на живот 1000 години. Колкото по-дълго време минава, толкова по-вече скъсявали учените човешкия живот и днес се приема, че периодът на дълголетие е в границите 90-120 години. Истина е, че от тези цифри може да има съществени отклонения. Например, през 1967 година в Канада починало от „старост” 11 годишно дете. То умряло от така наречената „прогерия” – рязко ускорен жизнен цикъл. А в книгата на Г. Пицхелаури „ Дълголетниците на Грузия” се говори за 191 годишния иранец, чиято пета съпруга била на 105 години.

В историята на човешката цивилизация няма по-точно и кратко дефиниране на човека от това на Аристотел. – „Човекът е социално същество.”

Хората сега живеят по-дълго, защото от медицинска гледна точка знанията за продължителността на човешкия живот като биологичен вид са количествено и качествено научно доказани. Продължителността на живота е видов признак, заложен в генетичната програма на всеки отделен индивид. Човекът е единственият биологичен вид, при който продължителността на живота значително надхвърля срока на способността му да  създава потомство. Тъй като реализирането на наследствено програмираната продължителност на живота зависи съществено от средата – хранене, стрес, заболявания, интоксикации- сега хората, сравнени с хората от древността, живеят не само по-дълго, но и по-качествено. Съвременният човек познава устройството и функциите на своя организъм. Това допринася за повишаване на биологичната му култура. Важно е, да подчертая, че културата на човека започва от личната хигиена. В този контекст здравните и хигиенните знания му помагат да формира здравна култура – как да  укрепва организма си и да се предпазва от заболявания. Съвременните общества са наясно, че продължителността на живота на конкретния човек и на човешката общност зависи първо от нормалното функциониране на човешкия организъм, второ от функционирането на правни норми в държавата, отнасящи се до спазването а правилата на личната и на обществената хигиена.

Безспорно, първата причина сега хората да а живеят по-дълго са научните постижения на анатомията, физиологията и хигиената. Историята на тези три научни системи доказва, че борбата на човека за по-дълъг живот е била борба на човешките разум и воля. Така че, съвременният човек никога не трябжа да забравя, ако иска в бъдеще още по-дълго да живее, извода на Сенека :”Животът ни е кратък, защото го употребяваме глупаво.” За нашия по-дълъг живот сега, има хилядолетия вложени човешки енергия, интелект, талант и това не трябва да е забравя. Някога китайските лекари първи извършили операции в гръдната и коремната област под наркоза и първи отрили правилата за  хранене и режим на работа и почивка. Лекарите в Индия не само първи ампутирали крайници, но и първи написали книги за правилата на обществената хигиена: изолиране на заразноболни, обособяване на гробища. Във Вавилон се изграждат първите водопроводи и канализация. В древна Гърция се ражда култът към здравото тяло, но се ражда и бащата на медицината Хипократ, който прокламира: „Здрав дух и здраво тяло.” В Римската империя се постига значителен напредък: строителство на акведукти, бани, модерна канализация; за първи път се въвеждат санитарни правила за войските. През Възраждането Леонардо да Винчи и Андреас Везалий създават научната анатомия. Изключителен принос срещу пандемиите: едра шарка и чума имат Е. Дженер – откривателят на метода ваксинация и Луи Пастьор – основател на съвременната имунология. 19 век е векът на големите научни открития, отнасящи се до по-дългото и здравословно живеене на човека. Откриват се научната физиология, хистологията, с усъвършенстването на микроскопа анатомията се насочва към строежа на клетката. През 20 век се създават биофизиката, електрофизиологията, микробиологията, генетиката.

В стремежа си за по-дълъг живот съвременният човек е открил: трансплантацията на органи, изкуственото репродуциране(„бебе от епруветка”), клонирането на клетки, фармакологичното стимулиране на теления и психичен статус и други. Бъдещето ще се „пребори” вероятно със СПИН, рак, сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

Да не забравяме обаче, че в определението на Аристотел за човека, има съществен признак- социален. В този смисъл другата причина, сега хората да живеят по-дълго е характеристиката на социума. Човекът е част от природата. Здравето на човека и продължителността на живота му зависят от чистотата на храната, въздуха и водата, които използва. Следователно, като замърсява околната среда, човек създава реални предпоставки за гибел на човечеството. Съвременният човек е човек с екологичен възглед. За него природата има статут на околна среда и нейното опазване като част от човешката среда е ценно, колкото живота му. Той е осъзнал агресията на потребителството и се бори срещу унищожаването на растителните и животински видове; срещу най-разпространения замърсител въглероден диоксид; срещу натрупването на въглероден диоксид в атмосферата и произтичащия от това „парников ефект”; срещу затоплянето на климата; срещу радиоактивния прах и други отпадъци от ядрената енергетика; срещу използването на аерозолите, климатиците и производството на пластмаси. Съвременният човек е човек с гражданско съзнание и живее по-дълго, защото е с активно поведение в гражданското общество. Например- програмата на ООН „Адженда 21”(санитарен контрол на селскостопанската продукция и проблемите с изхранването на населението) и програмата „Натура”(съхраняване на природните ресурси автентични, чисти и екологични защитими от икономическата експанзия). Международната общност води борба срещу енергийната криза и използването на атомната енергия с алтернативни такива – слънчевата енергия или силата на приливите. Българските граждани, чрез гражданския си протест срещу замърсяването на София от Кремиковци и опасността от всекидневното замърсяване с отпадъци доказват, че икономическите интереси и забогатяването са по-маловажни от здравето и живота на човека.

Изводът е, че на въпроса: Колко живее човекът? Са намерени два верни отговора, гарантиращи „по-дълъг живот” и те са следните: Човекът заема важно място в природата и в неразумното използване на природните богатства нарушава биологичното равновесие и може да доведе до екологична катастрофа. Проблемите по опазване на околната среда не са само национални, а общочовешки. Да опазваме природата, това значи да опазваме собственото си здраве и да съхраним човечеството.

Не на последно място е внесен и фактът, че съвременните правови държави дефинират живота на човека като ценност, която е условие за всички други ценности. За това правото на живот е първото, което документите за правата на човека защитават. Това разбиране не търпи промяна, въпреки постмодерното внушение за относителност на истината и правото. Например, независимо, че световните религии казват различни неща за живота на човека, всички са съгласни в едно: животът  самоценен дар.

Съвременните хора не трябва да забравяме съвета на Цицерон: ”За да живееш дълго, трябва да живееш бавно.” Днес човекът живее бързо, динамично, удобно пред телевизор или в кола, влизайки и излизайки в и от интернет, н няколко GSM в джобовете, без романтични нощни разходки в парка, прави любов и пари. Стъпка след стъпка вървим, хванати за ръка с всички битови достижения на човешката цивилизация по пътя на живота и забравяме, че животът ни винаги е под въпрос.

Настъпил е „кръстопът”! Задълбочено и „бавно” трябва да се анализират човешките: общуване, позитивност, толерантност, отговорности в глобалното живеене сега и в бъдеще. В началото на Третото хилядолетие виждаме обединение на човечеството и в същото време нови, невиждани форми на насилие. Същността на човека е същата. Човек се ражда, живее и си отива от този свят със задача да разбере кой е и какво да направи с живота си. Ако сега хората живеят по-дълго е поради факта, че живеят в по-добър свят, сътворен от тях самите. Наш дълг е да работим за още по-добър свят, в който хората ще живеят и по-дълго и по-смислено. Нима има човек, който да не мечтае за дълъг и добър живот?