Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДРЕВНА ТРАКИЯ

Далечното минало на нашата страна е свързано с живота и историческата съдба на траките – нашите най-стари прадеди, за коит о историята е запазила малко писмени спомени, но земята ни е съхранила многобройни исторически паметници – дело на техните ръце.

Траките били многоброен, уседнал народ. Те живеели в племена.  В Дунавската низина живеели племена трибали, мизи и гети, край Черно море – тини, мелиногафи и асти, по горното течение на Марица – беси, а по средното и долното й течение – одриси, в долината на Струма – меди,  край Арда – койлалети, в  Кюстендилското поле –дентелети, в Македония – пеони, край Бяло море – одоманти и корпили, в Софийското поле – серди. Името си сердите оставили в най-старото название на столицата ни – Сердика.

Траките били снажни, светлооки  хора, сводолюбиви и храбри. Те живеели в родови общини – малки селища от по десетина къщи, разположени край реките, сгушени в пазвите на планините или в естествено защитените им склонове.  По трудно достъпните чуки те имали укрепени със стени убежища, където намирали опора и спасение при вражески нападения. По-късно някои селища се развили в градове Севтополис и Кабиле, които по нищо не отстъпвали на гръцките градове от тази епоха.

Тревожен бил животът на траките. Чуждоплеменни групи неведнъж  прекосявали тракийските земи. Към средата на второто хилядолетие пр.н.е. гръцки ахейски племена връхлетели от  север. Около XII в.  пр.н.е.  от към северозапад нахълтвали илири.

Един век по-късно от север нахлули  дорийци. Траките обаче устояли на всички.

Животът на обикновения тракиец бил прост и беден. Той не познавал разкоша и безделиетона робовладелеца. Къщичките на траките, изплетени от пръти и измазани с глина се губели сред обширни дворове, оградени с висок плет, огласяни от веселия глъч  на децата и блеенето на овцете. Край огнището мъжете скътавали оръжието си – копие, лък, стрели с бронзови върхове, а жените сивочерни съдини от глина, които изработвали сами на ръка.

Мъжете ходели на лов в горите, богати с дивеч, ловели с въдици и харпуни риба, която се въдела обилно в реките и езерата, работели земята с мотики и дървено рало и отглеждали добитък. Земята раждала едро, добре изпечено от слънцето жито, стадата се множели, а конете, гледани с особена  любов и грижа, изпълвали с гордост сърцето на Тракиеца. В топлите долини и изложени на припек склонове растели лози и от техния сладък плод траките приготвяли хубаво вино. От недрата на земята вадели руда и изработвали оръжие и съдове от бронз, сребро и злато.

Тракийските жени, много сръчни и работливи стривали с ръчна мелница  житото и месели “квасен хляб”. Майсторски били набухвани погачи. Те опъвали с глинени тежести нишките на своите вертикални станове и тъчени конопени дрехи и така изкусно изработвали конопа, че дрехите, приготвени от него, приличали на лени.

Тракийските вождове били богати, защото събрали данък от подчинените им села и нйголемият дял от плячката се давал на тях. Буйни и разточителни те обичали разкоша, битките и пиршествата. Трапезата им блестяла от златни съдове, за тях се внасяли красиви рисувани керамични съдове от Гърция и платове от Изтока.

Траките имали свои схващания за живота и природата, свои вярвания и обичаи. Те почитали майката – земя, наречена Бендида. Изобразявали я като жена-ловец. Тракиецът свързвал пролетното пробуждане на природата с идването на бога Дионис – весел и жизнерадостен бог. През пролетните нощи по планинските хребети лумвали огньове и факли, еквала музика. Тракийските жени, които особено почитали този бог, посрещали окичени с бръшлянови венци, с музика и танци раждането на новата пролет – раждането на бога Дионис.  От тракийската земя култът към бог Дионис преминал у гърците. От песните, танците и мимическите игри, с които представяли идването на Дионис гърците създали театралното представление. Така се родила драмата и комедията, които и  днес  заемат голям дял в нашия живот.

У някои племена вярата в безсмъртието се изразявала по много странен начин. Когато мъжът умирал,  между жените му, а той обикновено имал няколко жени, възниква спор коя е била най-обичаната. Онази от жените, която според предценката на близките е обичал най-много в деня на погребението отвеждали празнично облечена до гроба на починалия й съпруг и там най-близкият й сродник я убивал. Погребвали я заедно с покойния й мъж. Смятало се за голяма чест жената да бъде убита по този начин. Всички останали жени скърбели много, че е предпочетена друга.

Мъртвият според траките отивал при бога Залмоксис. Когато при война или друго бедствие искали да измолят помощ от бога, те избирали най- храбрия и най-достойния между младежите, дявали му своите заръки и го хвърляли върху изправени копия. Когато младежът умирал, те вярвали че Залмоксис ще изпълни молбата им. Ако оставал жив, избирали другиго, когото по същия начин изпращали при бога Залмоксис.

Богатият и знатен тракиец погребвали с големи почести и тържества. Три дни излагали тялото му на поклонение, колели жертвени животни и се угощавали. След това го полагали в специално приготвена гробница, а край него поставяли предметите, които е употребявал преживе, за да му послужат и в отвъдният свят. Пред входа на гробницата поставяли колесницата му и убивали любимите му коне. Погребалното тържество завършвало със състезания, най-често надбягване с коне и колесници. Над гробницата издигали могила. Тези могили, особено много на брой по поречието на р. Марица, където живяло голямото и богато племе одриси, понякога крият истински съкровища за науката. Предметите, намирани там – оръжие, части от конска сбруя, съдове, украшения, дошли от нас от дъблините на древността ни разкриват неизвестни страници от историята на траките, говорят ни за бита, живота, навиците и вкусовете на тези най-стари наши прадеди. Почитта към починалите свои близки траките изразявали, като им посвещавали каменни плочки с изображения на препускащ конник-ловец. Изображенията на този така наречен “Тракийски конник”,  който за тракиеца е бил божество и на подземното царство, и на лова, и на войната, са намерени навсякъде където  са живели траки. Той бил най-разпространеното тракийско божество и култът към  него преминал и у славяните.

Траките били музикално надарен народ. Обичали много музиката, песните и танците. С песни и танци те влизали дори в битките. Тава правело дълбоко впечатление на съседите гърци. Музикалната дарба на траките е отбелязана от древните писатели. Легендата за чудният певец Орфей, за музиканта Тамирид, който дръзнал да се състезава с музите са отзвук на изключителната музикална надареност на траките. 

Държава и общество

Начело на държавата стоял цар, който обикновено бил главнокомандващ, върховен жрец и съдия. Той изпращал и приемал пратеници, следял за управлението на стопанствата си, за данъците и движението на стоки и хора, за добива на метали. Владетелят вземал важните решения с помощта на съвета на висшите аристократи. От техните среди се избирали царете, парадинастите и жреците. Представителите на средната и нисшата аристокрация също носели воинската служба и осигурявали войници.

Владетелят бил заобиколен от доверените лица (“царски хора”) , на които поверявал хазната, търговските и дипломатическите мисии, граничните крепости. Дясната ръка на царя бил «вторият по власт» негов син, брат или племенник. Тракийските царе имали много жени, за да подсигурят наследството на трона си.

Тракийският народ се състоял основно от земеделци, животновъди и занаятчии. Те се управлявали в селските общини от старейшини и били данъкоплатци на царе и местни аристократии. Насилствено подчиняваните траки били превърнати в безправно население – работници в царските рудници , строители на крепости, храмове и гробници, в прислуга , били продавани в робство ли вземани за заложници на мира.

При силна централна власт държавата процъфтявала, при отслабване на властта от нея се отцепвали влиятелни аристократи заедно със земите си, населението от западните покрайнини въставало, идвали нашественици.  През отделните периоди силни държави създали траките от Егейското крайбрежие.

Видях аз конете му,

Много красиви и едри.

Те от снега са по-бели,

А от вихъра те са по-бързи.

Колесницата му е прекрасна –

Със злато и сребро украсена.

Той дойде с доспехи,

С оръжия златни, огромни.

Чудни са те да те видиш.

Не мъже смъртни родени

Могат да носят,

А боговете безсмъртни.”

Омир

“Илиада”