Joomla Software solutions Template

Payday loan

В публикуваните сборници с народни песни от Североизточна България намираме пълни цикли от жетварски песни, песни на копан, на сенокос, на гроздобер. При много от тях е обозначено и по кое време на деня се пеят – сутрин, из пътя, по обяд, по пладне, привечер и навръщане от полето.

Жетварските песни, изпълнявани сутрин имат явна близост по тескст и мелодия с оплаквателния жанр. Изпълняваните песни най-рано сутрин са свързани с времето, когато росата още не се е вдигнала, а жетварките вече са на път към нивата. Попринцип из пътя се е пеело рядко, само в отделни случаи в миналото са изпълнявани сутрешни жетварски песни още щом излязат жетварките от селото. Песните из пътя са се пеели поединично, много рядко групово.. Много от тях не са били свързани пряко с жетвата. Достатъчно е било в началото на текста да се споменава думата „тръгнали” и по-рядко – „вървят”, за да бъдат причислени към този вид  песни. В много от тях е преобладавало съдържание на текста, свързано с несгодите на румана. Най-често са били свързани с девойки, които неиздържат на тежкия труд, разболяват се и умират далеко от родното село. Някои от тях са очевидно „поръчкови” – за погинала девойка, каквато е широко разпространената „Нанкината песен”.

Намират се жетварски песни произлезли от оплаквателния жанр, които са преминали към сутришните жетварски най-вероятно от това, че сутрин жетварките са слушали на път към полето оплакванията на жените на гробищата. А най-вероятно от там идва и тази група от песни, иззпълнявани рано сутрин в началото на трудовия ден. ( Пр 1)

Анализът на мелодията на песента показва много общи черт с оплаквателните песни от Североизточна и Средна Северна България. Повишаването на трета степен в началото на втората мелодийна редица е типично за сватбените песни от този район.

В сутрешните жетварски песни срещаме и темата за вграждане на невестата при градене. Баладата попада в този цикъл поради съвпадението по време на трудовата и сюжетната ситуация.

Образците на сутрешни жетварски песни от Североизточна България съществено се различават от тези в Северозападна България по сравнително по-разпятата, ненакъсана мелодия. При тях липсва характерното за Западна България провикване, но и тук заедно със песните, свързани със сутрешната жетва, навлизат и образци, които се изпълняват в други моменти от жетварския ден, а също и песни,носещи белези на други жанрове.

След разгледаните до тук песни, свързани с пътя и първите един–два часа от труда на полето, следват т. нар. Централни песни, които повече или по-малко са свързани по текст с трудовия процес. В тези ранни часове, когато жегата е още поносима, наред с типично жетварските песни, певиците са пеели и седенкарски, и по-рядко трапезни песни. Често обаче песните са били променяни според жетварската обстановка и различните акустични условия. Изпълнителите са търсели напрежението в жетварската песен. От този тип претворяване на мелодията  наблюдаваме в една песен от Новопазарско. Пр 2

По текст песента се свързва със сватбата и седянката, но мелодията отразява напрежението на жетварската песен.  Извисяването в първата мелодийна редица дава възможност песента да се чуе далече. Характерно за песните в началните часове на жетвата е богатата музикална фантазия, пищната орнаментика, съчетана със странни ладови изменения. Райна Кацарова записва през 30-те години на миналия век типичен пример на такава песен със старинно звучащ текст – „Заспала бяла Тодорка”. В нея се наблюдава неочаквано повишаване на втора степен, което е типично за сватбарските песни в областта, но основният тон е многократно алтерован и се появява в „чист” вид чак в края на строфата, което е нетипично. Пр 3

Провикванията в жетварските песни постепено се губят колкото по на изток отиваме. Но в отделни селища се срещат сутрешни жетварски песни, в които се открояват елементи на провиквания.

Песните, които се пеят в най-усилните часове на жетвата  между 12ч. и 15х. Влизат в цикъла от песни на „пред пладне” и „право пладне”. Те сякаш найсилно отразяват силния пек и тежкия въздух по оедните часове на полето. Сравнително по-широкият тонов обем на песните от тази група сякаш се явява като заместител на провикванията, които са типични за жетварските песни по пладне о Северозападна България.

Няколко групи варианти на песните по пладне са намерени почти в цяла България. Десетки са вариантите, в които се подканва момата да кара равен чакъм . В някои райони вариантите са жетварски припевки, но в повечето случаи се пеят по пладне. Пр4

Тези много популярни жетварски песни се срещат в стотици варианти, които се пеят и в други моменти от жетварския ден.

В тази група от песни по пладне има и множество варианти на широко разпространената песен за Слънчова майка (майката съветва слънцето да пече по-слабо, че жетварките изгарят от жега). В някои от вариантите става явно смесване с коледарските песни – „Седнала ми Божа майка със слънциту да убядва”, а в други – със старинни митологични образци. Във всичките варианти обаче мелодиите носят напрежението на жетварската песен.( „Тръгмали ми са, тръгнали, зълва и буля двечкити” – с. Доброглед, с. Момино и др.). Песните по пладне са най-често в тонов обем кварта – квинта, предимно в минорен тетрахорд или пентахорд с подосновен тон, отстоящ на голяма секунда под основния тон.

Различията на песните преди пладне, право пладне и след пладне са предимно в словестното съдържание. Към обяд прегладнелите жетварки подхващат  песен, с която подсещат чорбаджията, че е станало време за обяд – „Всички юрачи юбядвали”. Това е един от вариантите на трагичната песен, в която орач впрегнал жена си да оре, защото му донесла късно обяда. Темата се среща и в други жетварски песни, но в случая има подканващо значение. От този тип е и песента „Седнал ми Господ обяд да яде”.

За съжаление няма изследвания върху разликата при пеенето в зависимост от това, дали на своя нива работи жетварката, дали има достатъчно слушатели наоколо или пее сама и т.н. Тоновият обем, ладът, структурата и т.н. непоказват обаче мастото на песента в трудовия ден.

На сенокос са изпълнявани песни както от жени, та и от мъже. Но косенето на сено е тежък труд и затова рядко косач си е позволявал да пее докато коси. По-често жените, които са събирали и трупали сеното на купи, са изпълнявали песни, в които текстът обекновено е свързан с косенето на сено. Оттук е произлязла и една от най-разпространените песни в Северна България „Елено моме”, чиято мелодия и текст са в основата на едно от най-разпространените хора тук, което е и под същото заглавие.Най- често това хоро се среща в размер 7/8, 13/16, 14/16 и по-рядко в 12/16. В североизточна България „Елено моме” е песен задявка. Докато в Северозападна България съществуват характерни песни за сенокос – бавни, близки по звучене до жетварските, то в Североизточна България се срещат главно от типа на шеговитите закачливи песни. Често се срещат вариантите, в които се пее за мома и момък, дори роднини, които се залюбват по време на сенокос.

Песните изпълнявани преди залез слънце се нареждат непосредствено след общите жетварски песни, които се пеят през целия ден, както и епосредствено след песните, изпълнявани след ставане от обедната почивка. При свечеряване са се изпълнявали и песни, които по принцип се пеят по пладне.. Но въпреки това най-предпочитани са песните, в които се азказва случка, станала по заалез слънце.

Преобладават жетварските песни, свързани с определен момент от трудовия ден. Най-голяма група са вариантите с начален стих „Слънцето трепти,захожда”. Сюжетоте са различни, но всички песни са двуредични. В някои райони на Североизточна България се е получило преплитане с варианти от седенкарския жанр. Мелодията им е с разширен тонов обем и има прибавен в началото на строфата („Брой, мъри, хей” или „Мри, брой”), който е типичен за седенкарските песни.

И в песните изпълнявани на залез слънце в Североизточна България преобладава осмосричният стихов размер – 5 + 3 и по-рядко 6 + 6, оформят се най-често две ясно профилирани редици.  Среща се още и от вида 5 + 5, но те са по-характерни за Северозападна България. Група песни са в десетосричен стихов размер от типа 4 + 6 срички с повторение на началните четири (коломиечен тип), но тук той се среща много рядко.

След смесване на различни мелодии в жанра в резултат на смесване на населението от различни краища, мястото на жетварската песен в трудовия ден в някои случаи може да се определи освен по текста, но и по интонацията. При песните изпълнявани надвечер доминира „пълзящата’ интонация, а трагичното съдържание цели да напомни на жетварките, че оставането до късно на нивата е опасно. Сред песните на залез слънце преобладават жетварските балади. Мракът се свързва с тайнството и неземните сили.

При песните с начален стих „Слънцето се слага да зайде” се наблюдава най-голямо разнообразие на формата. Има разгърнати припеви в началото и края на строфата и по-кратки към средата. Пр 5

Песента се оформя като триредична като първите две редици са разгърнат припев – „Драгано моме”, предназначен за разпяване. Втората редица е речитативна – „Драганке ле, джанъм”, а третата – изложение на основния стих в размер 8/8 + 5/8.

Свечеряването присъства и като одухотворен персонаж – „Руска на мръкньо думаше: - Не ме замръквай мръкньо льо...” Мракът в тази голяма група ве1ерни жетварски песни е свързан и с любовните прегрешения. При много от тях присъсттва мотивът за облог при надженване – жетварката забравя детето си на нивата, след като е изпълния облога. В разглеждания район този цикъл от песни е особено разнообразен. Това са типични жетварски песни с характерни мелодии с осмосричен стихов размер от вида 5 +3, но с голямо разнообразие във формата и разгръщането на текста. Най-характерно за структурата на жетварските песни от североизточна България две и три-редичната мелодийна структура. Мелодията се движи предимно вълнообразно и постепено, рядко е нарушавано от терцов и квартов скок от подтоничния тон нагоре в началото на мелодийните редици. Успоредно с това песните от този район имат по-широко разгърната мелодийна линия, която е разнообразена и ритмично. Мелодиите с повече орнаменти не са строго съобразени с метричната структура на стиха – освен пред цезура и диереза орнаментите се явяват свързани и с някои от първите срички Пр 6 (Е. Стойн – стр 340)

Тази песен има типичния за района начин на орнаментиране – по-богато в първата мелодийна редица и опростено във втората. Орнаментите не нарушават плавния и равномерен ритъм на мелодията и само предцезурните тонове са по-продължителни.

Тоновият обем на жетварските песни от Североизточна България е най-често квинта – тетрахорд с подтоничен тон. Някои мелодии се разширяват до секста, но не са малко и тези, които се изграждат върху трихорди с подтоничен тон. Подтоничният тон е важен, градивен тон в жетварските мелодии и в голяма част от тях той се явява като предцезурен.

В ладово отношение песните тук са по-разнообразни от тези в Северозападна България. Наблюдава се преобладаване на минорните ладове, но има и в мажорни, хроматични и фригийски ладове. Някои жетварски песни се явяват и в непълни пентатонични звукореди. Както при сватбарските, така и при някои жетварски песни втората степен не е стабилна, при което се получава смяна на минорен и хроматичен лад.

В целия Североизточен район има някои образци на песни, които са разпространени из много селища поради миналото преселничество и взаимното влияние. Едни от най-разпространените такива образци са: „Сеньо изневерьо”, „драгано робиньо”, „Слънцето трепти, захожда”, „Слънце зайде зад гора зелена” и др. На нива са се пеели и някои нежетварски песни – трапезни, седенкарски, хороводни, с характерните за жанра си особености, но с известни промени на темпото.

Днес народнопесенната традиция е загубила голяма част от количеството песни, разколебана е и функцията на съществуващите, поради липса на съответните поводи за тяхното изпълнение.