Joomla Software solutions Template

Payday loan

Даниел Дефо (1660-1731) е известен у нас с романите си "Робинзон Крузо" и "Мол Фландърс", но в английската литература той е заел достойно място и като поет. Това място се дължи най-вече на полемичната му поема-сатира "Чистокръвният англичанин", която той пише по повод коронацията на Уилям ІІІ, холандец по произход, за крал на Англия през 1688 г. Мнозина тогава одумвали избора, защото смятали за недопустимо Англия да се управлява от чужденец. С тази своя поема (от която по-долу виждате само най-прочутата й част), Дефо излиза в защита на новия крал. Основната теза, която той развива, е, че станалото въобще не е скандално, тъй като самите англичани нямат особено основание да се гордеят с чистокръвния си произход.

За по-голяма достоверност, оригиналната графика на думите е отчасти запазена и в превода. За днешния английски читател тя има горе-долу същия странен вид, както и за нашия.

Даниел Дефо

ИЗ "ЧИСТОКРЪВНИЯТ АНГЛИЧАНИН"

Смес от какво ли не, е този стар

наш Англичанин - разнородна Твар.

В насилна Похот, дето всичко смита,

зачнáт между Шотландеца и Брита,

сервилният му Род се хваща тук

да впряга свойте Крави в римски Плуг.

И тъй се пръква Племе като плява -

без Име, Нация, Език и Слава,

в чиито Вени, сред Миазми адски,

текат мешавици Саксонско-Датски.

Достойните им Щерки с лъстна Стръв

тъй алчно пиха всевъзможна Кръв,

че се роди по Воля уруспийска

известната ни чиста Кръв Английска.

НИЕЛ ДЕФО

Даниел Дефо е  английски новелист, памфлетист и жуналист, роден през 1660 в Лондон. Hо датата му на раждане е неизвестна. Умира през април 1731. Считан е за основоположник на английския роман и за пръв автор на новинарски репортажи.

Животът на Даниел Дефо е доста странен. Истинската му фамилия е Фо, но той прибавя "Де" към нея. Причината за това не е напълно ясна, но се предполага, че е променил фамилията cи, защото по този начин фамилията Дефо би го представила, като човек с благороден произход.

Той е роден в семейство на занаятчии. Баща му Джеймс Фо е суров поританин, който смята, че най-доброто място да се образова неговия наследник е духовната семинария. Синът му обаче получава много добро образование в академията на Чарлз Мортън. Даниел усвоява практически знания по история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки. Получава образование, което го подготвя да се присъедини към редиците на църквата. Hо проповедническата дейност е чужда за него и през 1685 г. той решава да се заеме с търговия - става фабрикант на чорапи, посредник е за износ на платове и внос на вино, собственик е на тухларна фабрика. Дефо много обичал търговията и написал безброй есета и памфлети на икономическа тема.

През 1684 Даниел Дефо се жени за Мари Тюфлей, дъщеря на търговец. Двамата имат 8 деца, от които 6 оцеляват,а бракът им продължава 47 години, но за съжаление е изпълнен с много трудности, заради постоянното отсъствие на Дефо, многото му пътувания инестабилното му богатство. Година след сватбата си Дефо участва във въстание срещу католическия цар Джеймс II. Криейки се като беглец в църковния двор, след като въстанието било потушено, той видял името Робинзон Крузо, издълбано върху камък и по-късно дал това име на известния си герой.

През 1692 Дефо загубва богатството си, a 3 години по-късно постъпва на държавна служба - изпълнява възложени задачи, пътувайки да Шотландия. По това време имало движение за обединяване на Англия и Шотландия, което било неправилно разбрано от шотландците, а Дефо имал задачата да им го обясни.  По-късно работи и като таен агент и журналист, пишейки изобличителни памфлети срещу феодално-монархическата и църковна реакция.

През 1703 Дефо е осъден да бъде привързан на позорния стълб и на затвор, именно заради един от тези памфлети, чието име е „Най-краткият начин за справяне с несъгласните". Д. Дефо е бил първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се е превърнал в национален герой.  В едно полицейско съобщение Дефо е описан така: "човек на среден ръст...мургав, с тъмноруси коси, носи перука. Той е с гърбав нос, остра брадичка, сиви очи и голяма брадавица до устата."

След излизането си от затвора Даниел получава шанс да започне всичко отначало и издава вестник "Преглед на френската дейност", който е свързан с въпросите в Европа. Издаването на този вестник е невероятно амбициозно начинанание за един човек. Дефо се ползва с благоволението на правителството, което не пропуска шанса да използва таланта му за целите на своята политика. Изследвайки различни сфери от обществения живот, писателят стига до печалната констатация: "Аз видях опакото на всички партии, опакото на техните претенции и на тяхната искреност." Със статиите си по въпроси, касаещи историята, географията, икономиката, педагогиката, медицината и други, Дефо става един от основоположниците на Английската журналистика. Той въвежда популярното есе, уводната статия, интервюто - жанрове, без които не може нито един вестник.

Дефо е бил търговец, фабрикант, застраховател на кораби, затворник, войник, злоупотребител, шпионин, беглец, политически представител. Но най-вече велик писател, защото чрез творбите си е добил световна популярност.

Даниел Дефо има над 250 публикации. Първата му важна публикация е през 1698г - An Essay upon Projects, а известността му започва през 1701 с написването на поемата "Чистокръвният англичанин", в която защитава Уилиям III и oсмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв. Когато наближил 60-те си години, Дефо започва да пише романи. През 1719 публикува романът, който му донася най-голяма известност - "Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо". Успехът е изумителен и авторът издава две продължения - "Следващите приключения на Робинзон Крузо" и "Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот", но те не достигат популярността на първата книга.

Други романи, чийто герои предизвикват по-сериозен интерес са - "Мол Фландърс" (1722) - история на самотна жена от Лондон и крадец, "Капитан Сингълтън" (1720), "Полковник Джек" (1722), "Роксана" (1724), в чиято основа е вплетена съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата.

Добил слава на талантлив писател, Даниел Дефо умира в страшна самота, далеч от семейството, криейки се от преследващите го кредитори, за да докаже за сетен път баналната истина, че славата и материалното благополучие най-често се разминават.

След Шекспир Даниел Дефое е може би най-четеният и известен английски творец, той е активна и волева натура и воюва срещу всичко, което нарушава хармонията в обществото.

Безспорно "Робинзон Крузо" е един роман със световно значение.

Робинзон Крузо и просвещенският модел за човешка личност

дата: 18.01.2009

автор: Евгени Цанков Иванов

прочитания: 16163

Епохата на Просвещението е преломна за развитието на човечеството. Родените през Ренесанса хуманни идеи излизат от затворения кръг на образованите интелектуалци, за да станат достояние на всички прослойки. Едва през осемнадесети век те намират своето широко приложение, като обосновават нови и могъщи теоретични движения, отра-анващи необходимостта от сериозни обществени реформи, които да осигурят човешкия просперитет. Това движение на мисли, идеи, социални проекти намира отражение и в литературата от XVIII век. Една ог показателните творби на тази епоха е романът на Даниел Дефо „Робинзон Крузо". От момента на появяването си досега той пленява човешкото въображение със силата на човешкия дух.

Освен като приключенско четиво произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Романът „Робинзон Крузо" обобщава в художествен текст опита на обществото да намери нови пространства за социалния просперитет на човека. На един необитаем остров поср&дством личната история на героя човечеството сякаш получава шанса да започне своята история на чисто, за да реализира основните просвещенски идеи за разумно общество, за живот, посветен на доброде-юлите, Чред образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята нз труда като основно бпаго за чове-

ка и като средство за извисяване до Бога Територията на острова става необозрима територия на духа. в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.

Романът на Даниел Дефо разработва една доста популярна за времето си тема - приключенията и пътешествията на един моряк сред екзотични и мечтани като в сън непознати местенца нз планетата. Писателят сбаче преформупира акцента на творбата си - той се интересува не от приказните земи и чудновати ппемена, които среща неговият герой, а от самия него. За разчитането на авторови-те послания е важно да знаем за кого е предназначено произведението Това не са образованите и изискани аристократи, които четат мъдрия Аристотел, а са непретенциозните английски буржоа, едва-що усетили чувството за свобода и силата на материалния просперитет, излязъл изпод труда на ръцете им Ето защо в романа плвнгаа не измислицата за райския острой и чудното спасение спед страшно корабокрушение, а успехът на героя във всяко негово действие - от най-простата направа на плет до опитомяване на животните и човека.

Романът е построен като изповед на РоВинзон

Крузо и още в началото героят признава своята склонност към приключенията н нетърпимостта си към скучния живот на буржоа, какъвто води неговият баща. Но тоеа признание прозвучава като провокация към съдбата на. младия мъж - когато остава сам на безлюдния остров и има време да разсъждава върху постъпките си. той преценява младежките си пориви като безразсъдни. Става така, че по стечение на обстоятелствата Робинзон Крузо трябва да прекара почти три десетилетия (т.е. целия си активен съзнателен живот) на един скучен остров, борейки се за своето оцеляване. Б неговия живот тук няма приключения, няма разнообразие, а изненадите може да струват сигурността или здравето на героя. Следователно, бягайки от безинтересния живот на своето съсловие в Англия, той изживява времето си тъкмо като долови и целеустре-мен, ангажиран докрай в най-дребните неща от бита си човек.

В съдбата на главния герой на романа се сблъскват две разбирания за значимостта на човека: изключителното и обикновеното. Онзи, който е с неспокоен дух и непрестанно търси богатство и авантюри, бива отведен до самота, еднообразие и вдълбочаване в свое си, но чрез труда достига до нова, просоещенска представа за хармонията между човека, природата и обществото. Останал беззащитен пред могъществото на майката природа, героят постепенно се отърсва от суетата и клишетата на своето поведение и на своето общество - тук парите са ненужни, социалните предписания са съвършено измислени и безполезни пред истинските изпитания пред силите на природата. Жизнено важни се оказват дреболии, на които обикновено не се обръща никакво внимание - ножче, игла, чадър. Нещо повече, в недрата на цивилизацията човек губи своята чувствителност към тези неща, оплетен в суетните условности и фалша на обществото. Затова с много усилия и временни неуспехи героят се връща при изворите на човечеството, за да извърви сам пъти от първобитното земеделие до занаятите и политическото устройство.

Знакови ей нещата, които героят спасява от кораба, защото в тях се чете признанието на Просвещението за стойностните постижения в хилядолетната история на човека: случайно оцелелите житни семенца (далеч по-ценни от банкнотите), сечивата. Библията С тях Робинзон не само оцелява, но и превръща непознатия остров в своя земя, а спасения дивак - в неразделна част ог своето съвършено общество. В това общество човекът разчита сам на себе сиг на своите сили и разум, с помощта на които може да се пребори с всяка трудност. Разбира се, на Робинзон не му е лесно - излиза, че направата на една лула е трудна и изтощителна работа, но затова пък носи на героя истинско удовлетворение. Тук тай разбира, че истинската стойност на човешкия живот не е в грандиозните планове, а в простичките неща, в труда и удоволствието от него, в търпението и в мъдростта на делника. Животът на острова му носи радост, защото е изпитал удовлетворението на сътвореното - той сам е моделирал и изградил всичко около себе си - от битовите принадлежности, с които си служи, до прими-

тивната система за отчитане на времето.

Преодолял страха от самотата и слабостите си, героят се превръща в една проекция на разумното отношение към света и се&е си. У Дефо човешкият разум е градивна сила срещу враждебния, неадекватен свят, противопоставящ човека на обществото и природата. Просвещенският модел и философската идея за разума изисква човек да подложи на критичен анализ цялото си видимо бити© и да намери същинските му основания в се&е си, в своите възможности и воля, в своя морал и практическа деятелност. Ето защо романът представя СЙОЯ герой основно в действие - час по час, ден по ден, стъпка по стъпка в облагородяването на дивото пространство. Робинзоч рядко разсъждава, защото неговата сила не е във философстването, а в действието. Дори неизбежните разговори с Бога, когото той признава, че е открил едва тук, на безлюдния остров, са прагматичните основания на един нов морал, основан на човешката активност. Не Бог трябва да помогне на човека, а той сам да си помогне; не Бог може да избави човека от злото, а човекът сам трябна да различи злото и да опази доброто. По този начин самият човек е въздигнат до Бога, признати са му неговите творчески сили, защото той сам създава и усъвършенства света, в който живее. Така историята на Робинзон Крузо може да се чете и като версия на библейската история за сътворението на света, но този път без чудесата на божественото сътворение» а със силата и енергията на личността и с неукротимия дух за развитие и постижения.

Представата на Дефо за човек, въплътена в Образа на Робинзон Крузо, намира интересна визия е неговото отношение към Петкан. Появата на дивака и включването му а повествованието като че ли нарушава величествената самота на помъдре-лия човек. Но този образ се оказва необходим, за да се изтъкнат някои опори на просвещенския човек. Очевидно е, ме е търсено различието в степента на цивилизованост на човека Петкан е първичен, той се страхува от природата и стихиите като едно неизкушено от науката съзнание. Обратно, Робинзон Крузо познава явленията в природата и не се страхува от тчх, а ги побеждава и това е част от неговото щколувано във вековното научно познание съзнание За Петкан злото е в природата, за Робинзон Крузо доброто и злото са категории на морала. Тази представа се приписва индиректно на просвещенската идея за човешкия разум като най-градивната и безспорна сила в подредбата из света. На Петкан е отредена ролята да бъде слуга на своя господар, но Дефо приема това за естествено, а не за парадокс, защото е съвършеното според него общество всеки има онова място, което съответства на неговата пригодност и принос в развитието му.

Образът на Робинзон Крузо е една вариация на естествения човек, завърнал се в лоното на природата, за да изгради свое си, света и обществото съобразно идеала на Просвещението. Той представя художествено осмисляне на труда и човешкия опит, на индивидуалното всекидневие и лична отговорност към собствената съдба.

книгата на даниел дефо представя в нова светлина човешките възможности,

олицетворява силата на духа и преодоляването на труностите чрез упоритост

и издръжливост.в романа си прокарва идеята за личностната устойчивост на

човека, поставен в условията на естествена и първична природа, изправен

пред задачата сам да се справи с обстоятелствата и бедите,в който изпада,

за може да оцелее.в първата глава на романа,пред читателя е представен

образът на герой,непритежаващ в особено голяма степен качествата на

личност от просвещенската епоха.попаднал на необитем остров,далеч от

циливизацията и обречен на самота,изправен преддилемата дали да се

примири, или да де бори. другата алтернтива пред него е да се бори

с несгодите и с природата.през време на целия си пестой на острова

героят се сблъсква с препятствия,които изискват от него силна

мобилизация,отговорност и опит.без да арзполага с опит и подходящи

инструменти, той съумява да използва прородните дадености и по

този начин малко по малко подобрява начина си на живот.героят

успява да си направи мебели, да прегради ,,пещерата си", да

опознае климата.с течение на времето робинзон започва да си

изработва дрехи от кожи на убити животни,постоява си лодка,

с която први пътешествия в желанието се да опознае острова.

не след дълго успява да си направи глинени съдове,като влага

много сили и търпение.с честите си обиколки героят открива нови,

потребни неща.разкривайки красотата, необятността и богатството

на природата,корабокрушенецът я сравнява с ежедневието на

обикновения човек и разбира заблудата,в която е живял.живеейки сам,

той преоткрива истинската си същност,надраства себе си и досегашните си

представи,нрави и амбиции. на острова робинзон се самовъзпитава.

след всичките години, през които героят се установява,обогатява

ежедневието си, напълно сам се изхранва и се научава да е подготвен

за всякакви трудности,той се сблъсква с туземеца петкан. робинзон го спасява

от ръцете на безмилостни канибали и го взема при себе си.при срещата им дивакът

не говори на разбираем език,но с времето робинзон се превръща в негов приятел,

покровител и приятел.корабокрушенецът го научава на всичко,което знае и може.

за да стане той по-добър и по-силен.през всичките 27 години на острова,

робинзон крузодоказва на себе си как човек,разчитащ на собствените си сили,

упоритост,воля за живот и трудолюбиеможе да оцелее сам сред природата.