Joomla Software solutions Template

Payday loan

Христо Ботев - един световен поет

Христо Ботев е роден в Калофер на 25 декември 1848 година.Баща му Ботъо Петков, виден български учител и книжовник, възпитава сина си в дух на патриотизъм и отрано го насочва към света на просветата и знанията.Завършил начално и прогимназиално образование в Калофер, той заминава през 1863 година да учи в Русия, където постъпва в Одеската мъжка гимназия като стипендиант на Одеското българско настоятелсво.Ботев прекарва в Русия три години, които оказват силно влияние за неговото идейно израстване.Там се запознава с творчеството на руските революционери-демократи Александър Херцен, Николай Чернишевски и други, чете с увлечение произведенията на големите руски поети и писатели.Чрез руската литература Ботев влиза в досег с постиженията на западноевропейската революционно-демократична мисъл.

В 1867 година Ботев се завръща в родния си град, където за кратко време става учител.Там прави силно впечатление на калоферската общественост със своите бунтарски и анархистични възгледи.На единайдесети май по случай деня на братята св.св.Кирил и Методий Ботев произнася пламенна реч, която предизвиква възторг у младежта, но същевременно поражда безпокойство сред по-консервативно настроени калоферци.Същата година Ботев напуска завинаги родния си град и отива в Румъния.Там се свързва с българската революционна емиграция и изцяло посвещава живота си на националоосвободителното движение.

Младият Ботев попада в обкръжението на Любен Каравелов, който най-много импонира на неговия темпарамент и идейната му нагласа.В тази духовна среда той бързо израства като колоритна личност сред своите съмишленици благодарение на яркия си публицистичен талант.Особено силно впечатление правят дръзките му публицистични изяви в неговите вестници „Дума на българските емигранти” и сатиричния „Будилник”.

През тези години блясва с голяма сила и поетичната муза на Христо Ботев.Той постига своя творчески апогей чрез магията на художественото слово.Неговите стихове са истински триумф на човешките възможности за постигане на пълна хармония между словесното майсторство и богатството на мисловното съдържание.Вълнувашите стихове и огнените публицистични страници на поета-революционер разкриват един необятен и богат мисловно-идеен свят.Това е един свят, проникнат от емоции, силни страсти и чисто човешка душевност.Естествено в центъра на този сят стои съдбата на българския народ и проблемите, свързани с борбата му за свобода и независимост.Прави впечатление обаче, че проблемите на българската революция са експонирани и се третират винаги в широкия котекст на универсалните актуални проблеми на деня, които вълнуват цялата тогавашна европейска и световна общественост.

Получил солидни знания чрез интензивно самообучение, Христо Ботев възприема и творчески осмисля всички най-напредничави идеи на тогавашната руска и западноевропейска революционно-демократична мисъл,както и идеите на анархизма и социализма.С буйния си нрав и присъщата му емоционалност Ботев проявява подчертан пиетет към всичко бунтарско,допада му нестандартното и еретичното.А всичко това е спонтанен израз на откровен протест и отрицание на стария свят, основан на съсловни привилегии и брутално насилие, изпелнен с лицемерие, коварсво, суета и човешка несправедливост.Тези свои възгледи поетът-революционер представя в своето творчество.

Ботев е един от онези велики българи, които отдават живота си в отстояването на своите идеи.Тези идеи той вплита в своята безсмъртна поезия и актуална и до днес публицистика.Ние българите спокойно можем да кажем, че Ботев е поет от световна величина.Това не е израз на някакъв гол патриотизъм, защото най-силния аргумент за това твърдение е неговото творчество.Ботев е световен поет, защото поезията му е пропита от общочовешки ценности неподвластни на времето.

В стиховторенията „На прощаване” и „Майце си” по неповторим начин поетът поставя философския проблем за съотношението между любовта към отечеството от една страна и обичта към майката и либето от друга.Той решава тази дилема без колебание в полза на патриотичната идея и на борбата за освобождаване на поробеното отечество.

Неподвластни на времето са стиховете на Ботев, в които той възпява безсмъртието и величието на борбата за свобода на родината.В стихотворенията „Хаджи Димитър” и „ Обесването на Васил Левски” той издига на висок пиедестал безкористната саможертва на българина пред олтара на отечеството.Тази саможертва не е плод на стремеж към слава, нито пък на някакво безразсъдство , а е израз на дълбок и осъзнат синовен дълг към родината.

Актуално и в наши дни е последователно защитаваната от Ботев идея за социална справедливост.В пламенната си защита той не разделя бедните и онеправданите на турци и българи, защото те еднакво страдат от бремето на турските бейове.В публицистиката си Ботев развива идеята за социална справедливост до висотата на утопичния социализъм.

Справедливост,саможертва, свобода-това са общочовешките идеи и ценности, които Ботев обезсмъртява в своята поезия и публицистика.Те имат непреходен характер и принадлежат на цялото прогресивно човечество.

В българската литература Ботев няма свой аналог не само с уникалността на своето творчество, но и с личния подвиг в името на отечеството.Няма друг български поет, на чието име да е посветен ден от българския календар.Всяка година на втори юни ние се прекланяме под звуците на сирените пред подвига на всички велики българи отдали живота си за създаването, укрепването и свободата наскъпата родина.Този ден българският народ е нарекъл „денят на Ботев”.И по този начин е възвеличил поезията, идеите и подвига на своя велик син.