Joomla Software solutions Template

Payday loan

Борбата на Хамлет между синовният дълг и повелята на волята.

(Литературно Интерпретативно Съчинение)

Западно-европейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първият - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал, на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучлив, криза на хуманизма, характеризиращ се с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост. Човекът на късният ренесанс вече се превръща в духовно богата личност, но вече осъзнаващ несъвършенството на собственият си живот. Това, което се разжда от тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир - Хамлет.Тя се изявява като художествена реализация на трагичният сблъсък между ренесансовият идеализъм и обективната реалност.

Трагизмът на главния герой, се поражда най-вече от жестокия сблъсък между ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната действителност, в която попада при завръщането си в Дания. Хамлет е типичният ренесансов герой – мислител и интелектуалец, но както всеки друг ренесансов човек в живота му пресъства и драма, която го представя пред избор. Да изпълни синовният си дълг чрез убийство, нещо което е част от отминалото вече Средновековие, или да се отдаде на сърцето си. Това поставя душата му в борба между възгледите му и дълга. Героят избира да действа според свободната си воля, като изоблечава публично Клавдии и показва истинската му същност и по този начин той изпълнява и синовният си дълг.

Хамлет се представя в едноименната Шекспирова трагедия като типичният ренесансов хуманист и идеалист. Неговата престава за човека и света го показват не само като обикновен човек, но и като нещо повече.

Да бъдеш или не - туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшиците, стрелите

на бясната съдба, или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край?

Така започва прочутият Хамлетови монолог и той е най-дискутираният от литературните критици на художествен текст в западноевропейската литература. В него Шекспир поставя най-същностните, глобални проблеми, свързани с морала в човешкия живот. Реторичните въпроси на Хамлет са не само негово лично търсене на истинската философска същност на живота, но и неразрешени от човечеството нравствени проблеми, опиращи винаги до едно: вечната борба между доброто и злото. Тази борба се изразява в това Хамлет да изпълни синовният си дълг и да стане част от злото или да се отдаде на това какво му казва сърцето ида стане част от доброто.Той е трагичен в тази борба, защото е самотен. А неговата самотност е резултат от сложната му духовна нагласа, от задълбочения му философски начин на световъзприемане, от прозренията му за ужасяващата морална деградация сред човечеството. Още в началото на трагедията Хамлет изпъква като чувствителна натура, като личност с големи интелектуални заложби. Той идва от Витенберг, където сред света на книгите е почерпил знания, които задълбочават впоследствие неговата трагедия. Когато научава истината за смъртта на баща си, героят получава първия житейски удар и той е жесток не само поради личната загуба, но и защото, срещайки се с истината за бащината смърт, Хамлет се среща с горчивата истина за злото по света. Рухва идеализмът на датския принц, той вече не може да бъде мечтател, оптимист. Душата му е обсебена от съмнения, недоверие и мъка. Те го правят още по-самотен, още по-трагичен. И от тогава неговата дуща започва да бъде разкъсвана между отмъщението и добрината която се крие в него. Кагато се завръща в двореца след узнаването на истината той няма никакви притенции към властта, а само желаe да възцарува справедливостта за смъртта на баща си. От този момент Хамлет започа да съществува като типичен ренесансов герой и по мисли и по действия. Неговите отношения с хората се променят. ТОй не гледа кой от какъв произход е и колко е богат, а гледа на това какви качества и добродетели притежава човекът. В любовта си към Офелия се води не от това, че неговата любима не е от кралски произход, а от това какво му казва сърцето. От всичко което вижда във двореца Хамлет най-много се възмущава от порочността и първичността на човешката природа. Негавата представа за нещата е била далеч по-голям аот това което е видял. И най-голямото разочарование идва от неговата майка, коята е изявява като кралица но е недостойна съпруга, защото с е еоженила за брата на мъжа си, за да получи властта на кралица. Също така Хамлет бива разочарован и от неговите стари приятели, който са го предали за да служат на краля, който им е обещал награда за действита им. Неговите приятели предават отношенията си заради алчността, която се крие в тях. От всички тези случили се неща желанието за отмъщение се засилва у Хамлетовото съзнание, но все пак има останала частица от неговата добрина, която е голяма част от житейската му философия. И точно между тези две неща конфликтът се засилва още повече. Неговият синовен дълг изисква убийстовото на друг човек за да бъде изпъленен, а това е  грешно псоред възгледите на героя. След като разбира, че неможе да го изпълни той започва да се обвинява в бездействие както всеки ренесансов човек на неговото място би сторил. И заради това Хамлет ис поставя по вискоа цел за дълга си – да изкорини злото от хората около него и по света. Първоначално неговото отмъщение започва с оръжието на словото. Той започва да изрича гневни думи срещу всички.  След като става ясно, че той неможе да извърчи убийстово на друг човек заради хуманитарните си обеждения, у Хамлет се разжда неговата душевна драма. Той непрекъснато търси все повече и повече доказателства за делото извършено от Клавдии, за да може да се убеди, че убиойстовото е правилното решение. За да може да превъзмогне мисълта за бездействието си той търси начини да го превъзмогне. И пъряит начин, до който стига е „да бъдеш или не” . Той търси изход във смъртта, като избяга всичките си проблеми, но озъзнава че исктинкият боец и герой не може да се откаже от битката и да се примери със загубата и че всяка война изисква своите жертви. И вселдстие на това прозрение идеалът на героя претърпява промени. Вече за него е важна честта и достонството, да има благородни подбуди и да приеме борбата като морален дълг и затова успява да изпълни своя синовен дълг, като го вижда като част от неговата повеля на волята.

Шекспировата товрба се изявява като яка ренесансова трагедия за нравстеният проблем в нея – браотубийстовото и неговото отмъщение. Главният герой в тази трагедия се показва като типичен ренесансов човек, който ме образ на интелектуална личност, действаща и мислеща. Действията и обежденията и до днес слушат за пучение на хората, зашото неговата посъпка с ее запазила през другите епохи, което е доказателстово за универсалността на образа на Хамлет.