Joomla Software solutions Template

Payday loan

Ренесанс в Испания

Златният век на италианския ренесанс обхваща последната четвърт на 15 – ти век до 30 – те години на 17 – ти век. През 16 – ти век Испания е могъща феодална монархия със силна католическа църква. Това определя и характера на ренесансовата литература през 16 – ти и 17 - ти век. През първата половина на 16 – ти век се развиват рицарския и пикаресковия роман (пикаро – скитник, авантюрист). В Испания са издадени около 129 новорицарски романа. В средата на 16 – ти век се развива пикаресковия роман, който е наречен накратко пикареска. Пикареските са контрастни разновидности на рицарския роман, защото и рицарите и пикарото се стремят към авантюри и презират труда. Разликата е в това, че в рицарските романи действието се развива илюзорно, а в пикареската в реалността. Пикареската въвежда в европейската литература устойчивата сюжетна схема за по – високи социални слоеве, а разказът е в първо лице. В жанровата характеристика на ренесансовата литература, освен романа се включват историческата драма и новелата.

Мигел де Сервантес Сааведра

(1547 – 1616г.)

Сервантес е написал около 20 пиеси, също така и стихотворения. Между двата тома на романа си „Дон Кихот” издава сборникът „Поучителни новели”, в който използва пикарескови елементи. През 1605г. Сервантес издава първият том на романа си „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча”. През 1614г. излиза фалшив втори том на романа, написан от без известният автор Авеленеда. През 1615г. Сервантес бърза да издаде вторият оригинален том на романа. В предисловието към първия том Сервантес посочва, че ще напише роман пародия на модерните рицарски романи. Пародията е особено силна в първия том до седма глава и е осъществена на всички нива: сюжет, герои, композиция, идейна структура. За разлика от рицарския роман, в който героят извършва приключения – подвизи в името на дамата на сърцето, в „Дон Кихот” приключенията на рицаря са поредица от несполуки.  В „Дон Кихот” е утроена кръговата композиция на рицарския роман със завръщането на героя в изходната точка на пътешествието. Пътешествието на Дон Кихот включва три концентрични кръга. За разлика от традиционния рицарски роман Сервантес превръща фантастичния разказ за героични подвизи в реалистичен разказ за всекидневни поражения. Сервантес подържа двойна оптика в повествованието. Първата гледна точка, това е рицарското виждане на Дон Кихот и реалния поглед върху събитията на Санчо Панса. Още по – последователно е проведена пародията на нивото на героите. Дон Кихот и Санчо Панса са пълната противоположност на традиционните рицар и оръженосец, като най – напред са прехвърлили подходящата възраст. Дон Кихот е 50 годишен, а възрастта на Санчо Панса не е уточнена, но вероятно той не е много по – млад от Дон Кихот. Силна е пародията на значещите имена. Испанското Кихоте означава задница на товарно добиче. Истинското име на Дон Кихот е Алонсо Кихано, в превод – добрият. Значещо е името и на оръженосеца Санчо Панса в превод Санчо търбуха и чрез това име двамата герои са поставени в контрастна опозиция. Дон Кихот е висок, слаб и изпит, докато Санчо Панса е закръглен отвсякъде. Комизмът на езиковия каламбур е удвоен и чрез името на коня Росинант. В превод това означава бивш кон. За своя дама на сърцето Дон Кихот избира пъпчивата си съселянка Алдонса Лоренсо – Дулцинея дел Тобосо. В пародиен план е представено и рицарското въоръжение.

Според Сервантес полудяването на героя е резултат от пагубния му навик да чете рицарски романи до степен сам да стане странстващ рицар. Следователно тази лудост е избирателна или мания на тема рицарство. В тази си роля той е способен на всякакви безумни постъпки, но в други обстоятелства, неутрални спрямо рицарството, той се проявява като мъдър и разумен човек. Не случайно в края на втори том той се завръща на село окончателно избавен от рицарските си илюзии и се превръща отново в Дон Кихано – добрия.

Един от най – авторитетните издатели и интерпретатори на романа през 20 – ти век – Мартин де Рикер, представя три фази в лудостта на героя. В първия том Дон Кихот е в халюцинираща лудост, защото той не може да различава реалността от рицарските си видения. Според Мартин де Рикер в първите глави от втория том нещата се променят, защото рицарят започва да разбира, че бълнува и, че очите му го лъжат. В края на романа, когато Дон Кихот и Санчо Панса пристигат в Барселона те извършват не въображаеми, а истински приключения и признават своите поражения. При тази трета фаза въображаемият, налудничав свят на Дон Кихот се разпада при срещата с реалността. През втората половина на 20 – ти век психиатрическата диагноза на героя се съчетава с литературоведски идеи, сред които е идеята за Дон Кихот като герой маска и театралната ситуация в романа.

Според Гиермо Диас – Плаха Дон Кихот не е луд, а герой, осъзнаващ себе си като литературен персонаж. В третата и четвъртата глава на втората част Дон Кихот и Санчо Панса разговарят с един бакалавър. От неговите думи разбираме, че са продадени 12 хиляди тома от първия том на творбата.

Театралната ситуация в романа е свързана с така наречената Донкихотовска ситуация. Тя е ефект на трагикомизма в романа. Същината на тази ситуация е във взаимоотношенията на двойката безумци със заобикалящия ги свят. Всички, които ги срещат им се присмиват, защото светът вече не вярва в рицарството. От своя страна Дон Кихот и Санчо Панса не приемат света около себе си. Взаимното неприемане и отхвърляне е сърцевината на донкихотовската ситуация. С нея и свързан и проблема за двойствената оптика в романа и сдвоените герои в него. Повествованието се развива на принципа на контрапункта, т.е. чрез две гледни точки. Гледната точка на Дон Кихот е погледът на въображението и идеализацията, а гледната точка на Санчо Панса е снижена към реалността и прозаичното. В този смисъл двамата герои са сдвоени образи. Те взаимно контрастират, допълват се и се оглеждат по между си. Цитиращият герой Санчо Панса използва 253 пословици, когато говори с Дон Кихот. Именно те свалят възвишените слова на рицаря върху реалността и те са мост между два отдалечени и постоянно сближаващи се в развитието на романа свята.