Joomla Software solutions Template

Payday loan

МИТОЛОГИЯ, ФОЛКЛОР, ЛИТЕРАТУРА

Развитието на човешкото общество определя формирането натри мисловни представи за обяс­нение картината на света. Тя е творчески продукт на човешката мисъл, която, от своя страна, пре­минава през три етапа на развитие, известни ка­то митологичен, фолклорен и литературен. Всеки от тях допълва от своя позиция представи­те за света на древния човек. Мисловният процес получава нови възможности за изява чрез раз­витието и обогатяването на словесния изказ.

Митологичният разказ търси външното сход­ство между човека и света. Връзката между тях няма логично, причинно-следствено обяснение. Образът на света е общ и неговите явления не са анализирани. Те съжителстват в общо синкретично цяло. Твърде често са обединени стран­ни, взаимно изключващи се детайли от необяс­нимия за човека природен разум. Той е неделим, винаги хармоничен, макар че обединява контрастите в реалната действителност. Те остават скрити за митологичните представи на човека. Всичко в природата има свое място, отредено от висши божествени сили. Този факт не буди съмнение, приема се за първозданна и абсолютна истина. Не се подлага на наблюдение и анализ. Митът формира универсално образно мислене, което обобщава видяното и почувстваното. Всичко се повтаря в природния кръговрат, изразен от раж­дането и смъртта, от деня и нощта. Затова и чо­векът, макар и приписал божествен произход на видяното в картината на света, повтаря чрез ри­туалния жест на обреда отразения в съзнанието му цикличен кръговрат на природния разум. Той се оказва еднакъв с циклите на човешкия живот. Словото на митологичния разказ носи частица от божествената сила на природния разум. Затова и хората, създатели на митове или пре­даващи ги чрез слово, са обожествявани. Те имат особени, жречески функции. Произнасят слово с божествена същност, определят чрез свеще­нодействието на ритуала бъдещата посока за раз­витие на човешкия живот. Обществената им ро­ля е свещена, а словото - сакрално. Така в ета­па на митологичното мислене словото обвър­зва човека с божествения свят на хармоничния природен разум.

Но с развитието на човешкото общество проблемите на рода и семейството излизат на преден план. Изискват нов тип мислене. Започ­ва етапът на т.нар. фолклорно мислене на чо­века, формирало нови колективни представи не само за света, но и за трудния човешки делник. Обикновеното, всекидневното започва да въл­нува мисълта на човека. Словото изразява не­говите преживявания в бита. Мисълта има кон­кретна посока на развитие, фолклорният раз­каз обобщава знанията на човека в трудната битка с реалностите на живота. Словото загуб­ва своята сакралност. Изпълва се с обик­новеното, всекидневното, като преосмисля мал­кото и незначителното като смисъл на живота. Историята на рода се предава от поколение на поколение чрез фолклорното слово. В него е концентрирана опазената духовна енергия на рода. Патриархалният колектив изразява сво­ето преклонение пред героизма на предците, търси допирни точки между своята и древната родова история. За това говорят фолклорните творби. Те са анонимни и имат устна форма. Словото разказва за миналото на рода чрез от­делния човек. Той остава анонимно неназован. Помни се като певец или разказвач на фолк­лорни сюжети до определен хронологичен мо­мент от биологическото продължение на рода. След това неговата авторска анонимност изчез­ва и остава да функционира със своето въздей­ствие само фолклорният сюжет в колективната памет на човешкото общество. Приемствената традиция опазва разказаното, чието първоначало е родено от всекидневието и бита на човешкия род. Особен ореол се създава около жи­вота и деянията на определен фолклорен герой, който става идеал за подражание от следващи­те поколения, чули фолклорния разказ. Фолк­лорният сюжет е жив единствено чрез устното слово и умението на разказвача или певеца да остави трайна следа на въздействие в човеш­кото съзнание и памет. На такива фолклорни анонимни интерпретатори на странстващи на­родни сюжети обществото отрежда специална почит. Те имат правото да се идентифицират с героя, за който разказват, да изменят словото като образен художествен изказ, да преподредят сюжета, създавайки нови фолклорни ва­рианти.

Общественото развитие в историята на човеш­ката култура и цивилизация създава условия за формиране на литературен тип мислене - трети етап от развитието на човешката словесност. Литературата е немислима като творчески ре­зултат без многовековната традиция на устното творчество. Тя е индивидуална писмена форма на словесността. Наличието на писменост е пред­поставка за нейната поява. Но преходният пери­од между фолклор и литература обединява тър­сенията на двата типа мислене. Дълго време ли­тературата продължава да следва традициите на фолклора, които имат изцяло устна форма на изява. Така вътрешното взаимодействие между фолклор и литература обогатява мисловните про­цеси у човека. Появяват се два типа изкуство -на устния и на писмения разказ. Твърде често те са творческа проява на един и същ човешки ин­дивид. Но и до днес този вид дарба е особено явление сред творчески настроените човешки индивидуалности. Те са съхранили нещо от синкретизма на древния човек, при когото устното слово ражда идеите и творческите послания на писмената словесна реч. Затова и днес се забе­лязват в творби на съвременни автори елементи на образно фолклорно мислене.

Митологичното, фолклорното и литературното мислене са етапи в развитието на човешката словесност. За всяка национална култура те имат различна продължителност и трудно мо­гат да се разграничат в общата история на човешката цивилизация. Появата на, фолклора не означава елиминира­не и изчезване на мита, както и развитието на литературни процеси и течения не може да отхвърли и пренебрегне традициите на устното народно творчество. Приемственост­та между мит, фолклор и литература е естест­вен, макар и вътрешно противоречив процес на взаимно развитие и съзряване.

Литературата несъмнено обобщава опита на човечеството и всичко постигнато като мисло­вен потенциал в развитието на човешката словесност. Но без присъствието на фолклора и мита в развитието на човешката културна ис­тория появата на литературата е немислима.

Митологията е отправна точка и изходен ма­териал за развитието на философията, научни­те представи и литературните художествени творби. Затова могат да се открият сходства между мит и литература, мит и фолклор, както и образните послания на митологичните разка­зи и религиозните притчи. Близки и често вза­имно наподобяващи се като повествование и сюжет, макар и с различна жанрова насоченост, са приказката, героичният епос, легендата, ис­торическото предание и митът.

В своето устно словесно съществуване ми­тът се променя. Ритуалните действия на обреда, разиграващи сюжетното съдържание на мита, се десакрализират. Митологичното слово -също. Разколебава се дълбоката вяра в истин­ността на чутото и видяното при обредното пред­ставяне на мита. Появяват се нови устни вариа­нти, но вече разказани не от жреца на племето или от колективната човешка общност, а от от­делни членове на колектива. Всеки от тях при­бавя нови сюжетни елементи към словесната цялост като съдържание на мита. Те са плод на човешкото въображение.

Художествената измислица отнема божест­вения ореол на митологичните герои. Редом с тях, в сюжетното действие започват да участ­ват обикновени хора. Сакралността на митоло­гичното време се руши. Разколебан е „стату­тът” му на вечно и свещено. Художествената из­мислица разширява „границите” на митологич­ното време. В него влиза реалният живот на чо­века и времето, в което живее, но с желание да ги промени, да ги направи по-добри и по-щаст­ливи. И промяната е налице. Художественото време в мита става приказно неопределено, универсално неназовано, но отразяващо бита и всекидневието на хората. Появява се приказ­ката - най-представителната жанрова форма на фолклора, от чиято тематична и художествена основа ще бъдат създадени произведенията на литературата.

Мит, фолклор и литература са не само етапи от развитието на човешката словесност, но и естествени процеси на формиране и съзряване на човешкото образно мислене.