Joomla Software solutions Template

Payday loan

Блага Димитрова, талантлив и ерудиран творец в българската литература, е автор на многобройни книги – поезия, проза, публицистика, драматургия. В основата на повечето и творби стои емоционалния свят на съвременния човек, а също така и неговите отговорности. А една от най- известните и, такива творби е стихотворението „Жена”.

Използвайки различни изразни средства Блага Димитрова съумява да опише всичките отговорности на жената, да представи нейното тегло- това, с което се налага да се справя всеки ден. Успява да спомене всички онези неща, за които жената трябва да се грижи със всеки изминал и скучен ден. Успява дори да спомене и каква голяма саможертва се налага да прави една жена, за да допринесе за разрастването на рода и за доброто възпитание на младежта.

Композиционната рамка на творбата е изградена от четири стиха. Първият е стихът на неспокойствието – „Как тревожно е да си жена”, вторият на дълга – „Отговорност е да си жена”. Третият стих е стихът на саможертвата – „Саможертва е да си жена”. И четвъртият, финален и най- емоционален стих е стихът на самочувствието – „Горда съм, че съм жена”.

В 36 реда авторът е успял да побере почти всички премеждия, през които се налага да мине една жена. Постигането на такова голямо въздействие и разкриването на толкова много сложности и тежести в живота на жените, а и съпоставянето им с гордостта, става благодарение на изразните средства, използвани за изграждането на творбата.

Първият стих разкрива пред нас двойнствената личност на жената. От една страна жената е представена в нормалната нежна светлина. Тя е „слаборъка”, грижовна, даваща радост на другите. Но от друга страна е разгледа като човек, който се отдава на емоциите си и следва безрасъдството на сърцето си. Жената, досега представяна ни като устойчив образ, тук е поставена пред трудни изпитания, едно от които е себеобмислянето. В този първи стих, за да ни покаже „как тревожно е да си жена”, още в началото, авторът е използвал изразно средство, а именно противопоставянето.

„Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневният сив кръговрат

Вярност – срещу изменчивия вятър,

Нежност – в загрубелия свят.”

В тези четири реда Блага Димитрова противопоставя женската красота и прекрасната „усмивка” на една жена със всекидневието и. Докато усмивката показва щастие, от „всекидневния сив кръговрат” лъхат чувства на пустота и мрак.

„Твоя единствена радост да бъде

Радост да даваш.. Да бъдеш в нощта

Светло прозорче, което чака;

Първа стъпка, разбудила утрото.”

Тук авторът си е послужил с метафора, която много лесно можем да разпознаем. Още от първия прочит на всеки му става ясно, че жената не може да бъде „светло прозорче”. Всъщност под „светло прозорче” се крие надежната за по- добър, за нов живот.

„Ти, слаборъката, да подкрепиш

Силата на ръката корава.”

В тези два реда намираме заложени три изразни средства. Едното е метафора, а второто – инверсия. С определението „слаборъката” жената бива описана като нежна натура, крехка и емоционално чуплива, а с „ръката корава” се постига благозвучие на текста. Третото изразно средство е съпоставката, а по- скоро и противопоставянето, между „слаборъката” и „ръката корава”.

Във вторият стих, пропит с епитети, метафори, а и метонимии, са разкрити отговорностите на една жена, и най- вече най- голямата от тях – да роди, отгледа и възпита дете. Целият стих е съсредоточен върху даването на нов живот.

„Твоите прострени ръце за прегръдка

Люлка да станат на нов живот.”

В тези два реда са описани задълженията на майката, когато нейното дете е все още малко бебе. Тя е длъжна да го люшка на ръце всяка вечер докато то не заспи.

„Всяка детска усмивка – със бръчка

Да заплатиш и в косите със скреж.”

Детската усмивка намираме там където дете или група деца лудеят. И разбира се, когато детето не слуша майка си и прави пакости, майката се нервира, безпокои се и дори се стресира. А в точно такива моменти започват да се появяват първите бръчки по женските лица, също и бели косми и косите.

„Сълза по сълза на новото стръкче

Своята хубост да предадеш.”

„Новото стръкче” е като символ на подрастващото дете, което майката е длъжна да възпита като цивилизован и възпитан човек. Всичките тези маниери в двустишието са представени като „хубост”, защото не е ли хубаво когато по- младите отстъпват на възрастните да седнат било то в автобус, театър или другаде? Не е ли хубаво когато видиш добре възпитан човек?

В третия, стих е разкрита саможертвата да си жена. В това предпоследно четиристишие са поставени на показ силите, нужни, за да „съществува светът”. Защото, за да „съществува светът” са нужни децата, а за тях както видяхме във втория стих са нужни много грижи, търпение и спокойствие. Обобщено жената е представена като войник на бойно поле, който се бори срещу всички онези неща, които усложняват живота, но са неизбежни. Споменато е и че дори когато е настъпило отчаяние в живота на една жена, тя не трябва да се предава. Всъщност, тя няма право на това. Единствената опция е да се изправи на крака и да продължи с отглеждането на новото поколение.

Последния, четвърти, а и най- къс стих показва, че една жена се гордее, че е такава. А ако не е така, то наистина би трябвало. Този заключителен стих пасва идеално на предните три, защото в тях са описани емоционалните преживявания и дългият път, който трябва да извърви жената.

Служейки си с различни изразни средства, Блага Димитрова успява да опише всички мъки и тревоги, на които е подлагана една жена по дългия и път към спокойствието. Спокойствието, което идва чак когато детето на една жена успее да уреди живота си добре.