Joomla Software solutions Template

Payday loan

А Новата империя на Запада.

В началото на 10 б. В централна Европа се оформя Немското кралство,чиетоядро са бившите източнофранкски владения.Първата управляваща династия на тази държава е Саксонската, или Отоновата (919-1024) , а в нейните предели са включени племенните херцогства Швабия, Бавария, Саксония, Тюрингия и Франкония. На основата на тези германски племена се оформя немската народност.Крал Отон I (936-973) предприема важни реформи,които укрепват властта на немските владетели. Той създава силна рицарска армия, изгражда множество кралски замъци и поставя под свой контрол църквата в немските земи. През 955 г. Немските рицари разгромяват унгарските племена и слагат край на техните нападения в Западна Европа. Към територията на Немското кралство са присъединени  Херцогство Лотарингия и Кралство Италия (Ломбардия).

През 962 г. След успешен поход  в Италия Отон I е коронясан за римски император от папата в Рим. Този акт поставя  началото на новата империя на запада – Свещената Римска или Римогерманската империя,която оцелява до началото на XIX в. Нейно ядро остават земите на днешна Германия, но владенията й се простират и в днешна Франция, Италия, Чехия и Нидерландия. Император Отон I довършва църковната реформа и създава т. Нар. Имперска църква, която е зависима от владетеля, а не от папата. Това води до остър конфликт между Папството и Империята през следващите столетия. Засилените културни и династични връзки с Византия и възраждането на имперската идея са в основата на т. Нар. Отонов „ренесанс” – краткотраен разцвет на духовната култура в двора на Отоните , който възражда традициите на Каролингската епоха.

Б. БОРБАТА С ПАПСТВОТО

През X – XI в. Отоновата идея за имперска църква предизвиква пряк сблъсък със Светия престол, където имат надмощие представителите на Клюнийското движение.

По време на Франконската династия и особено при управлението на Хайнрих IV (1056-1106) конфликтът, познат като Войни за инвеститура, достига връхната си точка. Противник на Хайнрих IV е Папа Григорий VII. Като освобождава от клетва за вярност васалите на императора, папата го принуждава лично да се покае и да моли за прошка след тежък преход през Алпите до Северно-италиянския замък Каноса (1077). Конфликтът приключва през 1722 с Вормския конкордат, който запазва в много орязан вид имперската църква в немските земи.

Нов опит да наложи пряката власт на империята в Северна и Средна Италия прави император Фридрих I Барбароса (1152-1190) от династията Хоенщауфен(1138-1254). Хеговите войско обаче са разгромени от градското опълчение на северноиталиянските градове, обединени в Ломбарската лига начело с Милано. Императорската власт в Северна и Средна Италия остава напълно формална.

Фридрих II Хоенщауфен (1220-1250), е един от големите дипломати и политици на своето време, подновява усилията за подчиняването на Италия и Папството. Той използва като база владенията си в Южна Италия и Сицилия, но усилията му за обединение на Италия под властта на германските императори се провалят. Скрая на динстията Хоенщауфен активността на германските императори на Апенините и опитите за изграждане на централизирана империя са изоставени.

В. ИРОЧНА ПОЛИТИКА, ИЛИ НАТИСКЪТ НА ИСТОК

През ранното средновековие на Изток от Немското кралство живеят многоройни непокръстени славянски племена. Още през X в. Немските рицари проникват в земите между реките Елба и Одер. През  XI и XII в. Славянското население е покорено и християнизирано, а през следващите столетия и претопено. Още на изток немските рицари се сблъскват с Полското и Чешкото кралство. Макар да губят част от Западните си земи, Полша устоява своята независимост. Чешкото кралство е принудено да признае върховенството на немските императори. Германският „натиск на изток” е продължен от държавата на Тевтонския орден, която подчинява под властта си части от днешна северна Полша и Прибалтика.

Освен с военни средства германската експанзия се осъществява и чрез мирна колонизация. В Източна и Централна Европа (Чехия, Полша. Унгария) се заселват стотици хиляди мирни немски колонисти. Прочутите саксонски рудари основават богати градове в Трансилвания и на Балканите.Градския живот от западноевропейски тип и множество стопански и цивилизационни постижения са пренесени там от немските колонисти, но „натискът на изток” донася и много незгоди и беди на местното население.

Г. ИМПЕРИЯТА И НЕЙНИТЕ КНЯЗЕ ПРЕЗ XIV И XV ВЕК

С края на династията Хоенщауфен възможността за създаване на силна и централизирана Свещена империя отпада. Засилва се политическото влияние на имперските князе. Специялна колегия от князе електори започва да избира императорите от своите среди. Райхстагът ( общоимперския конгрес) става събрание на отделни държави, членуващи в империята. Независимостта на държавите, влизащи в империята, е напълно утвърдена със „Златната бубла” на император Карл IV Люксембург от 1356 г. Правата на градовете и рицарите, които настояват за имперски реформи и засилване на централната власт са ограничени.

През XIV и XV  в. Процесите на рзпадането се засилват. Чехия, Северна Италия и Нидерландия запазват само формална връзка със Свещената империя.Могъщата Северногерманска ханза води напълно независима политика. Към 1343 този съюз обединява 85 града от крайбрежието на Северно и Балтийско море. В упорита борба с Дания ханзейските градове  налагат пълната си политическа и търговска хегемония в т. Нар. Северна икономическа зона – от Англия и Фландрия до Прибалтика. Ханзата излиза извън контрола на имперските структури и до края на XV в. Нейната хегемония на Север е неуспорима.

В южногерманските земи се обособява Швейцарския съюз. Процесът на обединение на местните свободни общини (кантони) е предизвикан от опитите на династията на Хабсбургите да наложи строг политически контрол върху територията на днешна Северна Швейцария ( Алемания) и да ограничи древните свободи на местното населения. През 1291 г. 3 кантона – Швиз, Ури и Унтервалден , сключват съюз за взаимопомощ и оглавяват борбта срещу Хабсбургите. Герой в тази борба е легендарния Вилхелм Тел. През 1315 г. Армията на Хабсбургите е сломена, а формалната независимост на Швеизарския съюз от империята е призната през 1499 г. В новото политическо обединение влизат народностни групи, говорещи немски, френскопровансалски, италиянски и други романски наречия, но обединени от новата конфедерация в нова етнополитическа общност- швейцарци.

С избора на император Максимилиан I Хабсбург (1493 – 1519) на преден план сред имперските държави излиза Австрия, а амбициозните Хабсбурги налагат своята воля над останалите имперски князе и полагат основите на нова политика, насочена към изграждането на Световна католическа империя. Тази нова илюзия забавя с векове националното обединение на немските земи.