Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПОЛИТИЧЕСКО МОГЪЩЕСТВО НА БЪЛГАРИЯ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР ЙОАН АСЕН ІІ (1218-1241)

Личността на Йоан Асен ІІ

Йоан Асен ІІ е най-големият син на цар Йоан Асен І от брака му с царица Елена. Сам той се нарича “цар Йоан Асен, син на стария цар Асен”. Съществува и документ с български произход, който го споменава с името Калоян (гр. “красивият, добрият Йоан).

Годината на раждането му е неизвестна. Според свидетелството на Георги Акрополит при убийството на Калоян през 1207 г. синовете на стария Асен – Йоан Асен и Александър, все още били в детска възраст, което се тълкува като възраст между 8 и 11 години. При това положение се приема, че Йоан Асен е роден някъде към края на управлението на своя баща – най-късно през 1195 или 1196 г. Станал свидетел на смъртта на баща си, престолонаследническите му права не били оспорвани от чичо му Калоян, който посветил собствения си син на духовна кариера, т. е. запазвайки престола за законния му наследник. Нова промяна в съдбата на Йоан Асен настъпила с убийството на цар Калоян. Новият цар Борил (1207-1218), вуйчо на Йоан Асен, не бил чужд на мисълта да премахне синовете на стария Асен и така да укрепи властта си. Затова верни на престолонаследника хора се погрижили да го отведат (заедно с възпитателя му) най-напред при куманите, а после и при русите, за да запазят живота му. При русите Йоан Асен прекарал 10 години, за които няма сведения с какво младият престолонаследник се е занимавал. Ала по това време той е вече женен, жена му Анна вероятно е била от руски произход и той е имал от нея две дъщери.

Йоан Асен успява да се завърне в България през 1217 г. с малка дружина руски наемници. В началото успял да завладее северните краища на държавата, а по-късно му се подчинили и останалите области. Единствено Търново затворило вратите си за законния цар – там Борил издържал 7-месечна обсада, но в по-голямата си част боилите минали на страната на Йоан Асен и му отворила вратите на столицата. Борил бил заловен, ослепен и заточен в манастир по заповед на новия цар.

Политически задачи за решаване

Цар Йоан Асен ІІ (1218-1241) заел престол с помръкнал политически престиж. При управлението на Борил могъщата някога българска държава била сведена до незначителна сила, без влияние върху съдбините на Европейския югоизток. Новият владетел бил изправен пред решаването на нелеки задачи – от една страна, да възстанови единството на страната, нарушено през 1207 г., и нейната външна стабилност (1), сериозно разклатена през изминалото десетилетие; а от друга – да търси (и постигне!) така желаното териториално, народностно и политическо единение и вътрешна стабилност (2), което било основната цел на Асеневци, поставена още през 1186 година.

В царуването на Йоан Асен ІІ могат да бъдат разграничени два добре обособени периода, а именно: І период 1218-1230 г. (той бил посветен предимно на решаване на първата задача, което било естествен преход към втората) и ІІ период 1230-1241 г. Как са се развили събитията, довели до изпълнението на тази трудна и амбициозна програма?

Външната стабилност на страната новият цар постига не чрез множество войни, а чрез династични бракове. Първата му външнополитическа стъпка била наложена до известна степен от обстоятелствата, а именно: унгарският крал Андрей II, връщайки се от не особено сполучлив кръстоносен поход, бил принуден да сключи договор с българския цар, който бил скрепен с брак между Йоан Асен ІІ и дъщеря му Анна-Мария. Този брак донесъл на България двете области, Белградска и Браничевска, отстъпени на маджарите от Борил. По-нататъшната позиция на Йоан Асен ІІ била привидно пасивна. Тази пасивност се обяснява, от една страна, с умелото и търпеливо изчакване на българския владетел, а от друга, с безспорната стратегическа позиция на България през това десетилетие – позиция, с която били принудени да се съобразяват останалите три страни в региона, а именно: Латинската империя, Никейската империя и набиращата сили Епирска държава на Теодор Комнин (през 1224 г. Комнин превзел Солун, по-късно бил коронясан за император и станал основен претендент за короната на византийската империя).

И наистина предложенията за съюз не закъснели. Теодор Комнин, в желанието си да си спечели подкрепата на България или поне да получи гаранция за нейния неутралитет при възможен бъдещ конфликт с Латинската империя, предложил на Йоан Асен ІІ договор (сключен през 1225 г.), който бил скрепен с династически брак между Мария (дъщеря на българския цар от първия му брак) и деспот Мануил, брат на Теодор Комнин.

2. Латинската държава била притеснена от този съюз и за да осуети договора, предложила на през 1228 г. на Йоан Асен ІІ да стане регент-настойник на малолетния латински император Балдуин ІІ. Извършен е и годеж между 11-годишния Балдуин и 3-годишната дъщеря на Йоан Асен ІІ Елена.

3. Теодор Комнин недоволствал срещу този съюз и организирал поход срещу България. Решителното сражение се състояло при Клокотница, близо до дн. Хасково, на 9 март 1230 г. Епирският деспот претърпял поражение, бил заловен с цялото си семейство и бил отведен в Търново, а пленниците били освободени. След победното сражение българските войски настъпили устремно и без да срещнат сериозна съпротива, овладели голяма част от Тракия, Македония, Велика Влахия и Албания, или както е казано в надписа от търновската църква „Св. Четиридесет мъченици", „от Одрин до Драч“. Българският цар проявил гъвкавост спрямо местния ромейки етнически елемент, запазил част от ромейската провинциална администрация, а друга подменил с българска, назначил български епископи и митрополити. Унищожавайки краткотрайната империя на Теодор Комнин и присъединявайки към България стари български територии, а и такива, които били населени с ромеи, Йоан Асен ІІ завършил делото на своя баща и чичовците си, като възстановил някогашната политическа, държавна и етническа цялост на България. За да приключи окончателно този процес, той трябвало да стори още една стъпка, която на пръв поглед имала формален характер, но много силно идеологическо звучене. И той сторил тази стъпка, подготвена отчасти от неговите предходници: през 1230 г. Йоан Асен ІІ приел титлата „цар на българи и гърци“, припомняйки на своите партньори за политически идеи от времето на цар Симеон. Българският владетел не пропуснал да демонстрира тази своя нова позиция, а именно: отсякъл първата в българската история златна монета; следвайки традициите на византийските василевси, той приел под свое покровителство Света гора и издал дарствени грамоти в полза на редица тамошни манастири.

Латинците били обезпокоени от засилващото се могъщество на България и тайно се споразумели с бившия ерусалимски крал Йоан (Жан) дьо Бриен. Според това споразумение, подписано в италианския град Перуджа, дъщерята на бившия ерусалимски владетел трябвало да се омъжи за Балдуин, а самият Йоан дьо Бриен поемал властта в Константинопол до пълнолетието на своя зет. Когато узнава това, през 1231 г. Йоан Асен ІІ скъсва отношенията си с Латинската държава и обявява край на сключената от Калоян през 1204 г. уния с Римската църква.

За да възстанови Българската патриаршия, българският владетел започнал преговори с никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци. През 1235 г. е договорено да се възстанови Българската църква, начело на която застава патриарх Йоаким. Освен това дъщерята на Йоан Асен ІІ Елена е дадена за жена на малолетния бъдещ император на Никея Теодор ІІ Ласкарис, а според договора българският цар отстъпил на никейците територията между р. Марица и Галиполи, като по този начин никейците за пръв път стъпили здраво на Балканския п-в. Ала засилването на Никейската империя не било изгодно, защото евентуалното възстановяване на Византия би накърнило българската хегемония на Балканите.

След третата си женитба за дъщерята на Теодор Комнин, Ирина, цар Йоан Асен ІІ възобновил Солунската империя, начело на която поставил брата на новата си жена Димитър (1237 г.). Потърсил сближаване с Унгария и с Латинската държава. Договорът с Никея обаче се запазил само 2 години, тъй като през 1237 г. умрял Йоан дьо Бриен и у българския владетел се възродила надеждата отново да го изберат за регент. Ето защо той върнал дъщеря си от Никея в Търново и бил създаден Българо-латински съюз срещу Никея. Обединените сили на българи и латинци обсадили града Цурулум (дн. Чорлу – в Одринска област), който признавал властта на Йоан Дука Ватаци. Под стените на обсадената крепост българският владетел получил печалната вест за смъртта на царицата, патриарха и едно от децата си. Георги Акрополит пише, че царят приел това като Божие знамение, свалил обсадата, унищожил обсадните си машини и се завърнал в Търново.

Постигнатото при управлението на цар Йоан Асен ІІ

До края на живота си (1241 г.) цар Йоан Асен ІІ запазил мирни отношения с останалите държави. Постигнатото голямо териториално разширение на българската държава след 1230 г. оказало благоприятно въздействие върху нейното стопанско и културно развитие:

1. Значително укрепнал авторитетът на държавата – цар Йоан Асен ІІ завършил делото на своя баща и чичовците си, като възстановил някогашната политическа, държавна и етническа цялост на България (българските граници опирали отново на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; територията на България обхващала почти целия Балкански полуостров – както в Х век при цар Симеон Велики).
2. Разширили се връзките на България с близки и далечни страни и народи. От това време българското стопанство интензивно се включва в търговски и технологичен обмен със западноевропейското стопанство – Йоан Асен ІІ дключил редица договори с европейски политически формации, регулиращи търговията им с Изтока.
3. Възстановената през 1235 г. Българска патриаршия добила важна роля в църковния и книжовния живот на славянските народи. Продължителното владеене на Константинопол от латинците довело естествено до нарастване на ролята на българската столица Търново в живота на православния Изток. Тук се стичали от всички части на Балканския полуостров книжовници, художници, монаси. Пренасянето и съхраняването на мощи на светци в търновските църкви допълнително увеличавало авторитета на българската столица.
4. Личността на цар Йоан Асен ІІ била почитана не само от поданиците, но и от други народи – ромеите и др. Неговото човеколюбие, мъдрост и дипломатичност спечелили възхищението дори на българофоби като византийския историк Георги Акрополит, който смятал Йоан Асен ІІ за най-превъзходния човек между варварите (т. е. между тези, които не били ромеи).

След смъртта на цар Йоан Асен ІІ в България започнала вътрешнополитическа криза, която била свързана с честите нашествия на татарите в българските земи, със започналите междуособици, бунтове, заговори, довели впоследствие до разпадането на България на няколко части. Така се оформили няколко български царства – Видинското, начело с Иван Срацимир, и Търновското, начело с Иван Шишман. Това разделяне на българските земи улеснило наществието на османските турци и завладяването на България от тях през 1393-1396 г.

Култът към св. Петка бил известен главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) Иван Асен ІІ постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Оттук, благодарение на българската църква и държава, култът се превърнал в национален, а скоро и в общоправославен. Още във времето на цар Иван Асен ІІ било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите й в Търново. Разбира се, най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Извори: историята на Георги Акрополит (ХІІІ век), надписът в църквата “Св. четиридесет мъченици” в Търново

План:

І. Личността на Йоан Асен ІІ – произход, изгнание – след убийството на цар Калоян, завръщане в България

ІІ. Политически задачи за решаване – възстановяване на единството и външната стабилност на държавата; завършване на националното обединение, започнато от чичовците му; два периода в управлението му - І период 1218-1230 г. (той бил посветен предимно на решаване на първата задача, което било естествен преход към втората) и ІІ период 1230-1241 г.

1. 12. Брак с маджарската принцеса Анна-Мария и връщане на Белградската и Браничевската области – 1221 г.
2. 13. Договор с Епирския деспот Теодор Комнин и брак на Йоан-Асеновата дъщеря Мария с брата на Теодор Комнин – Мануил – 1225 г.
3. Договор с Латинската империя – 1228 г.; предложение на латинците Йоан Асен ІІ да стане регент-настойник на малолетния латински император Балдуин ІІ; годеж между 11-годишния Балдуин и 3-годишната дъщеря на Йоан Асен ІІ Елена.
4. Недовоството на Теодор Комнин от българо-латинския договор и походът му срещу България; битката при Клокотница, на 9 март 1230 г., и нейното значение.
5. Йоан Асен ІІ приел титлата „цар на българи и гърци“ – през 1230 г.; отсякъл първата в българската история златна монета.
6. 17. Скъсване на отношенията с Латинската държава и обявяване на край на унията с Римската църква - през 1231 г.
7. 18. Военно-политически антилатински съюз с Никейската империя на Йоан ІІІ Дука Ватаци – през 1235 г.; брак на дъщерята на Йоан Асен ІІ Елена с малолетния никейски император Теодор ІІ Ласкарис; възстановяване на Българската патриаршия – патриарх Йоаким – 1235 г.
8. Брак с Ирина Комнина и възстановяване на Солунското деспотство; възобновяване на отношенията с латинците – Българо-латински съюз – 1237 г.; обсадата на Цурулум

ІІІ. Постигнатото при цар Йоан Асен ІІ.