Joomla Software solutions Template

Payday loan

Реформация и обсадата на Виена 1529 година

• Реформацията

Идеология:

Началото на Реформацията било поставено през 1517 год. в Германия от Мартин Лутер.

1. Реформацията била породена от нежеланието на Римокатолическата църква да се реформира; от установилата се практика за купуване и продаване на църковни постове (симония) както и от засилената корупция в църковните среди.

1. Конкретният повод, поставил нейното начало, била поредната разпродажба на индулгенции през 1517 г. с цел събиране на средства за войната с османците, т.е поредния кръстоносен поход. Mартин Лутер, който по това време бил предан католик и монах от враждуващия с Доминиканците, Августински орден се противопоставил на тази акция.

1. Мартин Лутер - немски теолог и духовен баща на протестантската реформация

1. На 31 Октомври 1517 г. той издал първият си трактат съдържащ 95 тезиса, в които критикувал срамната търговия с индулгенции и правото на папата да дава очищение на греховете и призовавал за реформация на Римокатолическата църква.

1. Изхождайки от идеята, че християнството трябва да се върне в изначалното си състояние на първична чистота, както е написано в Свещеното Писание, Лутер издигал Библията, като единствен източник на вярата, а вярата - като божи дар и единствен път към спасението. Проповедта станала център на богослужението и то на народен, достъпен език, а не на латиснки, както било при католицизма. Целта била да се ликвидира ролята на църквата като посредник между човека и Бога. Спасението се превтрнало в лично дело на всеки вярващ.

1. Немските принцове подркепяли тези идеи, защото разбирали, че отричането на Църквата било шанс да се откъснат от Римското влияние. Когато през 1521г. Лутер бил извикан от императора на Свещената Римска империя - Карл V (1519-1556) дa се яви пред Вормския райхстаг, той не се отреъл от учението си. С едикт императорът обявил Лутер за еретик и заповядал да го арестуват.
2. С подкрепата на немските князе първо във Витенберг, а после и във цяла Саксония започнали да се прилагат новите идеи. Дания и Швеция също се присъединили към реформацията. Лутеранството се приело от Саксония, Хесен, свободните градове – Страсбург и Франкфурт. Църквата се превърнала в обикновен молитвен дом, литургията била съкратена максимално, а пасторите заели мястото на свещениците. Доктрината за пречистване чрез вярата станала лозунгът на реформацията.

Последователи:

Стремежът за морално и доктриналното очистване на църквата намерило много последователи – както сред бедното население, така и сред аристокрацията. Името „протестанти”, с което ги наричат, се дало първо на немските принцове, които заедно с 14 имперски града протестирали през 1529 г. срещу решението на Шпайерския райхстаг, което забранявало проповядването на евангелисткото учение, признаващо само четирите новозаветни евангелия.

Протестанството от самото си начало се раделило на различни течения, обикновено сплотени около определена фигура.

1. Една от тях била Томас Мюнцер ( 1490-1525). Той започнал като последовател на Лутер, но се повлиял от създадената век по-рано идеология на Ян Хус и радикалното селско движение в Чехия от началото на 15 век, чиито традиции изучавал. Така той стигнал до доста по-крайни схващания, с който се противопоставял на умерените принципи на лутераните за реформи

2. Жан Калвин - френски теолог, представител на християнската Реформация, основател на калвинизма ( калвинизмът е богословска система развита въз основа на неговите възгледи. Системата на Калвин набляга и разглежда господството на Бог над всичко тленно и земно ). Според калвинизма всички хора са грешници и спасение носят не добрите дела, а само вярата.

3. Улрих Цвингли (1484-1531) - швейцарски реформатор. За разлика от Мартин Лутер се стремял да даде по-рационално обяснение на някои християнски обреди. Провел реформа в църквата и политическата организация в Цюрих. Подчинил църквата на градските власти и забранил военното наемничество. Полагал усилия да създаде християнска църква с републиканска организация.

4. Филип Меланхтон - филолог, философ, хуманист, теолог, автор на новолатински, поет, бил известен като „Praeceptor Germaniae“ (Учител на Германия). Заедо с Мартин Лутер бил един от вдъхновителите и двигателите на немската и европейската Реформация.

Поради различното вероучение и противопоставяне от страна на римокатолическото християнство в Европа се състояли множество религиозни войни между католици и протестанти.

През 1555г се сключил т.нар. Аусбурски мир (основен принцип –„ Чието е царството, негова е религията” ).  На германските принцове било позволено да избират лутеранство или католицизъм във владенията си, чиято независимост се потвърждавала.

• Ситуацията в Европа преди обсадата на Виена

1. Преговори на унгарският владетел Лайош II със Свещената Римска империя за военна помощ срещу османското настъпление

Обсадата на Унгария от османсците накарала Лайош II да търси съюзници в лицето на Хабсбургите, тъй като  те не само споделяли общи политически интереси, но били и тясно свързани с династичен брак. Надеждите за помощ от Хабсбургите бързо се оказали илюзорни.

2. Позицията на Фердинанд Хабсбургски по османския въпрос

През 1521 г. Карл предал наследствените земи в Австрия на своя брат Фердинанд I. Още от същата година Фердинанд показал сериозна загриженост за турският натиск в Източна Европа. Той осъзнал, че ако не се реагира на възобновената отоманска агресия, може да се стигне до катастрофа за Унгария, и дори за Германия и за Австрийските владения на Хабсбургите.

Той подчертавал изключителната опасност, извисяваща се над Унгария, като оценявал, несигурното положение, в което Империята би се оказала в случай на турска победа в Унгария. Подобни аргументи били разглеждани многкратно на заседанията на Райхстага през този период. Поне до 1526г. , Фердинанд вярвал, че Унгария може да бъде спасена ако бъде осигурена помощ, затова, от 1521г. до битката при Мохач той бил ревностен поддръжник за помощ на Унгария.

3. Позицията на Карл V

Карл не би позволил на турската заплаха за Унгария и на изток да имат предимство пред мечтата му за възстановяването на християнското единство в рамките на нова Свещената Римска империя.

През 1522г. Фердинанд и Лайош II осъществили кореспонденция с Карл  V. Молели го да установи незабавен мир на Запад, да обърне поглед към Унгария и да я спаси от предстоящата катастрофа, изпращайки военна и финансова помощ на притиснатите унгарци. Карл, от своя страна, отказал това предложение, под предлог, че кампаниите му на запад са твърде разточителни и отбелязвал нежеланието на френския владетел – Франсоа I за преговори за мир. Заявил ,че ако постигне благоприятен за него мир е склонен да предостави помощ.

Според него една анти-турска война в този момент може би била неуспешна без съдействието на Франция и папството. Формирането на Лигата на Коняк ( Франция, Папството, Венеция и Милано ) била убедителни доказателство, че няма да се  предприемат действия срещу турците, докато не се разреши италианският въпрос за надмощие между Франция и Свещената Римска империя . Италианските войни били възобновени през 1525 г. и са водени на прага на бедствието при Мохач.

4 Позицията на Германските провинции

Фердинанд се обърнал към друг източник на потенциална помощ – Райхстага. Решението му, било може би не навреме с оглед на  вътрешната немската ситуация през 1521 г.

Като император на Свещената Римска империя, Карл изправил Мартин Лутер пред Вормския райхстаг през 1521г. По-късно същата година той издал Вормският едикт, който обявил Лутер и последователите му извън закона. Но зает с други грижи Карл V не успял да заклейми протестантството.

Фердинанд скоро разбрал, че  немския народ не желае да допринесе за спасението на Унгария. Немската резервираност към исканията на Фердинанд произлизала от почти универсалното чувството, че проблемите в Германия трябвало да имат предимство пред всички други въпроси. Повечето германци смятали, че средствата за походи срещу турците отклоняват вниманието от критичните немски  условия и обогатявали папата за сметка на немския народ. В това и в някои други отношения техните становища били подобни на тези на Лутер, който е изобличавал многократно всяка офанзива срещу неверника. За тези хора борбата с турците била неоправдана, освен в случай на пряка атака на Османската империя  срещу Германия.

Райхстага не желаел да приеме исканията от Хабсбургите за съдействие на Унгария. Силно подозрителни към унгарците, те вярвали, че унгарските пратеници преднамерено се опитвали да ги заблудят. Недоволни от Карл, който оставал безразличен към  германските действия те настоявали самият император да даде своя принос към която и да е от програмите за помощ на Унгария. По заинтерсовани от немските въпроси, от всеки друг, те не биха  предложили външа помощ преди да се справят със своите вътрешни проблеми. Още повече, че до бедствието при Мохач германските провинции не били наистина притеснени от турските действия в Източна Европа. Съветът на принцовете и градовете обърнал малко внимание на исканията, направени от унгарски пратеници на Събранието, свикано във Ворм през 1521 г..

5. Завладяването на Белград – 1521 година и падането на Родос – 1522

Белград, ключова крепост на река Дунав, която възпирала турски нападения в продължение на половин век, най-накрая паднала през 1521г. Част от сръбските жители били депортирани в Истанбул, където основали квартала Београд махала, в близост до едноименната порта. По този начин султанът държал вече в свои ръце ключа към Централна Европа.

На следващата година, Сюлейман превзел още един християнски бастион - Росос. Адриан VI, обезпокоен от обсадата на Родос и страхувайки, че  рицарите на Свети Йоан няма успеят да удържат неверниците, умолявал Франсоа I, Хенри VIII, и Карл V да спасят острова, но не успял да събере достатъчно голяма войска. Така съдбата на остров Родос била предрешена. Падането на Родос, една от основните християнски крепости в източната част на Средиземно море, през 1522 година допълнително помрачило перспективите за Източна Европа.  Падането на Белград и Родос увеличило натиска върху Унгария, която била неспособна да устои на голяма турска офанзива.

Провинциите най-сетне признали съществуването на пряка заплаха на Турция над Унгария. Назначила се комисия, която да се срещне във Виена с представителите на нациите застрашени от турската опасност, които да определят степента на опасност и размерът на нужната помощ.  Райхстага загрижен Карл да отделя повече внимание на немските въпроси искал от императора да сключи мирен договор на Запад и да отдели повече време на германския мир и турският въпрос.  До 1524г. Райхстага бил основният поддържник на тезата, че условията в Германия не давали основание за едностранно усилие в името на унгарците, но същевременно никога напълно не  отхвърляли имперските искания за помощ.

6. Религиозният въпрос в Свещената Римска империя

Последователите на Лутер не свързвали въпроса за помощта на Унгария с немските религиозни проблеми и нямали възражения срещу исканията на Фердинанд или Карл, различни от тези на останалата част от делегатите. Всъщност, в повече случаи, избирателят на Саксония – (лутеран) препоръчвал повече помощ от онази, която католическите членове на Райхстага имали желание да предоставят. Той подкрепял имперската политика за Унгария не като лутеран, очакващ отстъпки в замяна, а като германски водач,  убеден в нуждата да се  предотвратят още завоювания от турците.

През 1524г. се появил един нов елемент. И католици и лутерани поискали  от Събранието в Нюрнберг да реши чрез съвет религиозния въпрос. Но се съмнявали дали императорът, който е бил настойчив за прилагането за Вормският едикт от 1521 г., ще  се съгласи с тяхното искане. Ето защо, те се надявали да си осигурят одобрението на Карл за техния план, като част от програмата си за подпомагане на Унгария. Въпреки всичко Карл останал непреклонен, убеден в способността си да смаже лутеранството след прекратяване на Италианската кампания.

7. Събрание на Райхстага в Шпайер  през 1526 год.

През 1526 год. било свикано ново Събрание в Шпайер. Императорът изпратил Фердинанд да уведоми Райхстага за неговото решение да преговаря с папа Климент VII, със становище за свикване на Съвет за решение на германският религиозен въпрос. Стаатхалтера ( Фердинанд ) обещал, че Съветът ще бъде свикан в срок от осемнадесет месеца. За да задоволи желанието на лутераните за гаранции по време на този интервал от време, той се съгласил да добави към изявлението си , че временно се спирал Вормският едикт до обещаното заседанието на Генералния съвет. В резултат провинциите приели да изпратят 24 000 души на помощ в Унгария. Събранието се разпуснало на 27-и август, 2 дни преди предстоящото бедствие при Мохач.

1. 8. Битката при Мохач – 29 Август 1526 год.

През 1526г., след нерешителна кампания в Близкия изток, Сюлейман отново се обърнал на запад. Унгария станала обект на интензивна атака, която започнала през лятото. Армията на Кралство Унгария била разгромена от войските на султан Сюлейман I, а централната част на страната попаднала под османска власт. Мохач променил драстично унгарското положение. Лайош II и много от неговите последователи били убити в битката и Унгария останала открита за турско завоевание.

9. Борба за унгарският престол след смъртта на Лайош II

Аристокрацията от повечето от оцелелите решила да подкрепи претенцията на Фердинанд за свободния трон въпреки провала на Хабсбургите да предоставят адекватна помощ до момента. Причината за това била .............Негов съперник за трона бил Янош Сапояи, водач на анти-хабсбургското движение и подкрепян от османският султан.  И двамата претенденти са обявени за крале на различни събрания. След няколко месеца на безплодни преговори по между им, Фердинанд решил да разреши въпроса със сила, но не успял да получи нито помоща на брат си Карл V, нито на Райхстага. Разгорещилият се конфликт принудил Фердинанд I да продължава да предявява претенциите си над унгарския трон и да разпростира властта си над колкото се може по-голяма част от земите на Кралство Унгария. Обжалванията на Фердинанд пред германските провинции били в неподходящ момент. За провинциите, осигуряването на имперски ангажимент за събирането на съвет, който да реши религиозният въпрос бил от първостепенна важност и от позицията на Хабсбургите по този въпрос зависело пълното отхвърляне или не на исканията на Фердинанд за помощ срещу турците. Именно тук се появила последвалата практика на „помощ срещу отстъпки”.

10. Ролята на религиозният въпрос в източно-европейската политика

Провинциите решили да се възползват от обещанията дадени и записани официално в Първото събрание в Шпайер. Голямото мнозинство на делегатите, католици и лутерани, търсели реално доказателство, че Хабсбургите ще изпълнят скоро обещанията си. Двама лутерански водачи – Филип фон Хесе и херцогът на Саксония били първите, който осъзнали следствията от Събранието през 1526г.  Знаейки, че бързо споразумение за религиозните проблеми в Германия било малко вероятно, те смятали мораториума от Шпайер за голямо постижение за тяхната кауза, и основа за разширението на религиозното и политическо влияние на лутеранството в Германия.

11. Събранието в Еслинген

Един месец след разгрома при Мохач, Фердинанд свикал събрание на принцовете в Еслинген за да се обсъди унгарското положение. На това събрание принцовете признали сериозността на Османската заплаха за Унгария, но отказли да се ангажират по искане на Фердинанд с предоставянето на помощ за защита на тази страна от възобновената турска атака. На събранието се насрочило провеждането на ново Събрание на Райхстага, на което да се обсъдят исканията на Фердинанд.

12. Предварителни дискусии за Регенсбургската Диета

Мнозинството отхвърлило искането на Фердинанд за помощ срещу Сапояи. Така че, освен ако нямало директна офанзива срещу Германия, Фердинанд не трябвало да очаква съдействие. Вместо това той трябвало да концентрира своите усилия за ускоряване, на съвета обещан в Шпайер.

Фердинанд бил разочарован от реакцията на делегатите.

13. Войната на Фердинанд  срещу Сапояи

Осъзнавайки, че никаква подкрепа не може да бъде очаквана от Райхстага, той решил, през пролетта на 1527 сам да се справи с унгарският проблем.

Сапояи бил формално признат за крал на Унгария от Каностантинопол. Затова Стаатхалтера, без подкрепа на Карл или германските провинции започнал война срещу него. Сапояи от своя страна се оказал неподготвен и неспособен да си осигури на време помоща на турците и през есента на 1527г. бил победен.

14. Победа на Фердинанд и търсене на признание на легитимността на властта му от Високата порта

Победата на Фердинанд обаче трябвало да бъде дипломатически призната от султана. През лятото на 1527г., той изпратил първият си официален пратеник в Константинопол. Той се надявал да признаят легитимността му, впечатлени от мирните му намерения спрямо Високата порта.

15. Позицията на лутерани и католици по исканията на Фердинанд – „ помощ срещу отстъпки ”

Поради нарастващата сила на лутеранството след събранието в Шпайер католиците искали незабавно свикване на обещаното събрание за решение на религиозният въпрос. Фердинанд не можел да разчита на подкрепа от страна на католиците за изпълнение на политиката му в Унгария. Лутераните от своя страна не споделяли католическият интерес за бързо уреждане на религиозните въпрос, но въпреки това, одобрили решението да се откаже помощ на Фердинанд по причини, които скоро щели да станат ясни. Фердинанд разбирал отказът на католиците, тъй като смият той бил загрижен от разпространението на лутеранството в империята. Въпреки това той не можел да изостави унгарската кампания преди да е получил признание от Цариград. До каря на 1528г. такава възможност не се открила.

16. Османската позиция по исканията на Фердинанд

Високата порта не давала конкретен отговор на Фердинанд и в същото време подкрепяла военно и окуражава Сапояи, който бил започнал ограничена офанзива срещу силите на Фердинанд в Унгария.  Действията на Сапояи предвещавали официалното отхвърляне на искането на Фердинанд от Високата порта и последвалата голяма турска офанзива срещу Хабсбургите в Унгария. Като Стаатхалтер и представител на Свещената Римска империя, Фердинанд се чуствал отговорен към релегиозните въпроси в империята. Затова решил да организира свикването на дълго отлаганото Събрание. Той съобщил, че Събранието трябва да бъде открито на 2 Февруари 1529г. в Шпайер. На него трябвало бързо да се вземе решение относно германския религиозен проблем и относно защитата на Унгария от очакваната турска атака. Докато чакал свикването на Събранието Фердинанд разбрал, че Великата порта окончателно отхвърля неговото искане за признаване му за пълноправен унгарски владетел. Турците изисквали от Фердинанд да изостави претенциите си за наследство на унгарският престол и го предупреждавали, че ще осигурят военна подкрепа на Сапояи, за да предотвратят Хабсбургска намеса в унгарските въпроси.

17. Второто събрание в Шпайер 1529г.

Когато Райхстага се събрал Фердинанд поставил пред него два въпроса:

1. За незабавна помощ на Унгария

2. Да се намери временно решение на религиозният въпрос, обещано през 1526г.

В отговор на исканията на Фердинанд Събранието заявило, че няма да разгледа въпроса за унгарска помощ, докато не се вземе задоволително решение по религиозният въпрос. Лутераните страхувайки се, че всяко едно решение може да им навреди, отказали да подкрепят Фердинанд  докато той не се съгласи на отстъпки. Фердинанд се опитвал да разграничи проблемите. Поради наближаващата турска опасност към Унгария Стаатхалтера настоявал първо да се реши  този проблем. Събранието този път не можело да  игнорира исканията му. Дори традиционните му опоненти виждали османската опасност поради множеството присигащи алармиращи докалди за голяма турска атака.

Самият Лутер обявявил покрепата си за Фердинанд. Католици и лутерани променили позицията и осигурили временна помощ на Унгария от 16 хил. души. Въпреки това се поставило условие, че за да има дългосрочна подкрепа от тяхна страна, трябва да се реши религиозният въпрос.

Фердинанд бил неудовлетворен и искал повторно разглеждане на своите искания. Католиците не променили своето решение, но лутераните, желаейки да спечелят благоразположението на Фердинанд, променили своята тактика. Те го уверили, че ще осигурят по-сериозна подкрепа, ако той реши религозният проблем в тяхна полза. Стаатхалтера не се изкушил от тяхното предложение. Религиозният проблем изглеждал неразрешим, тъй като нито лутерани, нито католици били сколнни на компромиси. Фердинанд разпуснал Събранието след като отменил отстъпките дадени на лутераните през 1526г. Неговото решение го поставило в уязвима позиция, последвал протест в Шпайер. Този протест се отразил освен на германската реформация и на политиката спрямо Унгария.

Фердинанд се страхувал от развоя на протеста, докато е зает да воюва с турците в Унгария. Някои от неговите притеснения обаче се оказват безпочвени, тъй като протестантите не били готови да се изправят срещу Карл V, който от своя страна заявил, че ще приеме ответни действия, ако те не окажат помощ на Фердинанд в необходимия момент.

Продължавали да пристигат доклади за подготвяне на грандиозна турска офанзива.

1. 1. Причини:

На 10 май 1529 г. Сюлейман I тръгнал на поход от Константинопол с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя.

2. Пътят на османските войски от Цариград до Виена

Той извървял същият път по който бил минал през 1526г. Янош Сапояи му се представил при Мохач: водейки му голям кавалерийски контигент и му се заклел във вярност на бойното поле. Сюлейман лесно завладял отново Буда, после продължил похода си към австрийската столица твърдо решен да срази Хабсбургите. Тогава Виена била обсадена за първи път.

3. Състав на османската войска

Сюлейман I разполагал с около 120 000 войници, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията на Сюлейман I включвала и молдовци и сърби.

4. Обстановката пред стените на Виена

Пролетните дъждове, характерни за югоизточна Европа били особено обилни тази година и правели части от пътя непроходим. Много големокалибрени оръдия затънали в калта и трябвало да бъдат изоставени.

5.Състав на християнската войска

Фердинанд се обърнал за помощ към своя брат императора. Но зает с борбата срещу Франсоа I и немските принцове протестанти Карл V успял да му изпрати само няколко хиляди войни от всяващата страх испанска пехота. Към тях се присъединили и контингенти от Свещената империя, тъй като и самият Лутер се произнесъл този път в полза на борбата против неверниците. 20 хил. храбри мъже под командването на старият генерал Никалъс фон Салм, защитавали града.

1. 6. Опит за преговори за предаването на града

Султанът изпратил трима богато облечени австрийски пленници да преговарят за предаването на града. Салм от своя страна изпратил трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. С разполагането на турската армия гарнизонът на Виена започнал набези с цел да попречи на прокопаването на траншеи и минирането. Австрийците осъзнали, че прокопаването на тунели за взривяване на стените представлява по-голяма опасност от оръдейния обстрел. Те открили турски тунели и прокопали тунели срещу тях, свързвали ги и влезли в ръкопашен бой с  турците в тях.

1. 7. Военни действия

Обсадата започнала късно на 18 Септември 1529г. Турската войска била затруднена поради поройните дъждове и неможела да използва тежките си топове. Понеже леките оръдия се оказали неефикасни против крепостните стени, османците наблегнали на използването на миномети, съчетано с щурмове на пехотата. Когато полето около Виена било изцяло изравнено с земята, османските войски предприели набези до Ратсбон ( Бавария ) и до Брун ( Бохемия ), всявайки паника сред целият христински свят. Но това не било достатъчно за да се постигне победа.

1. 8. Краят на обсадата

Съществуват две тези за това защо обсадата на Виена е била неуспешна. Според едни от по старите автори причината за това била неблагоприятните климатични условия:

Фуражът за конете на турците бил на изчерпване, а рани, болести и дезертиране водели до оредяване на войската. Дори елитните еничари изразявали недоволството си от състоянието на нещата. С оглед на обстановката Сюлейман бил принуден да обмисли отстъпление. Осъзнаващ обезсърчението, обзело войските му, Сюлейман се примирил с неуспеха си и на 14 Октмври същата година дал заповед за отстъпление. Виена била спасена.

Друга група автори са на мнението, че обсадата сама по себе си не е била предварително обмисляна и целенасочена. Според тях това, което е сапасило Виена от разгром били не само климачитните условия, а помоща изпратена от провинциите. Османците научавайки за огромната християнска армия напредваща към тях решават да предприемат отстъпление, поради неспособността да се бият с тях. И на 14 Октормври Сюлейман дал заповед за отстъпление. Виена била спасена.

Този провал несъменено показвал, че османската армия е достигнала границата на силите си за по-нататъшна експанзия на Запад; тя се е сблъскала с въоражените с алебарди пехотинци, които можели да съперничат на еничарите. Нашествието и обсадата стрували живота на десетки хиляди войници и граждани, а хиляди били продадени в робство. Провалът на обсадата сложил край на разширяването на Османската империя към сърцето на Европа и началото на дългия ѝ залез като велика военна сила.

Изводи:

• През XVI век в Европа назрявали политически и религиозни проблеми

• Реформацията и създаването на Лутеранството придизвикали вътрешнорелигиозни борби в Свещената Римска империя

• Империалистичната политика, която водел  Карл V през своето управление дала път за разпространиение на лутеранството

• Религиозният проблем и незаинтерсованоста на Карл към Източна Европа, довели до приближаването на турската опасност

• Множеството свиквани събрания с неясни решениея влошили ситуацията - появил се принципът „ помощ срещу отстъпки „

• Цялата тази политическа обстановка довела до завладяването на част от Унгария от османците

• Със завладяването на част от Унгария османците все повече напредвали към Западна Европа и затвърждавали своите позиции

• Това довело до първата обсада на Виена през 1529 г.

• Провалът на обсадата слага край на разширяването на Османската империя към сърцето на Европа и полага началото на дългия ѝ залез като велика военна сила.