|
Увод: Според едно остаряло и трудно обяснимо историческо схващане непоносимите условия на робството трябвало да предизвикат мощна съпротива на българите срещу чуждия окупатор. Това обаче не се е оказало възможно поради няколко важни причини и обстоятелства. Преди всичо България била заварена от завоевателя като една дълбока разложена средновековна държава, без сигурни сожери на своето народностно и държавно начало. От друга страна, балконското съпреничество лишавало българите от близки съюзници. Европейският Югоизток бил от къснат от Централна и Западна Европа.
Преодолели военната съпротива на българите, турсите завоеватели установили един режим, който изключвал жъзможностите за организация и пробуждане. Като разкъсват връзките на заваретоно общество и неговото минало, като унищожават държавните и църковнте институции, като обезвреждат физичеси и морално старата аристокрация и интелигенция и не позволяват появата на нови имотни групи като социялна и политическа отганизация на българския народ. А наред с това, опирайки се на своята прежъзхождаща военна сила, на религиозния верски фанатизъм и на огромния бюрократичен апарат за стопанска и политическа принуда, те обезсилвали българското общество в социално, народностно, културно и верско отношение.
При тези условия никоя народност, никое общество не би било в състояние да организира съпротива, която да отхвърли робството на един мнгократно по-силен противник. Именно поради това прес първите векове на османското владичество доминирали пасивните форми на съпротива. Тук най ярко изпъкнал стремежа на българите да запазят своето народностно съзнание, своята етническа и религиозна обособеност, език, битова култура и традиции. И това те успявали да постигнат в значителна степен поради дълбока разлика между християнската култура на българите и мюсюлманския фанатизъм на завоевателите.
Към народностното разграничаване от чуждоземния завоевател трябва да се прибави и стопанска съпротива. Историческите свидетелства сочат безброй много примери на отклонения от данъчното облагане. Българите бягали от ангарийните повидности, от леновете оказвали колективна социална съпротива срешу турските държавни органи. Тези факти показват, че българските селяни склонили доброволно глава пред репресиите на османската държава.
Но напред с пасивните форми на съпротива много по рано българите потърсили своите права чрез силата на оръжието. При липсата на възможности за организирано действие през първите векове на робството българите тръгвали по пътя на еднолична разправа с подтисниците. Много турски първенци заплашвали с живота си поруганата българска чест, вяра и достойнство. Принуждението към лично отмъщение и стремежите за самосъхранение превръщали отделните идндивидуални актове в колективно действие.
1 Търновско въстание: Първите признаци за залязващата османотурска военна мощ се проявяват в битката в залива Лепанто край адриатически бряг (дн. Навпакт) през 1571 г., в която турската флота търпи катастрофално поражение от испанско-венецианската морска ескадра. През следващите години военните неуспехи на империята продължават. Османското настъпление към Централна Европа е спряно окончателно при Виена. През 1593 г. Австралия започва война срещу османските турци като привлича на своя страна Влашко, Трансилвания и Молдова. Влашкият воевода Михаил Храбри предприема серия походи южно от Дунава и навлиза дълбоко в северозападните български земи, достигайки до София. Въстанието избухва през 1598 г. Във връзка с поредния поход на Михаил Храбри. Масово българите се присъединяжат към неговите войски и ативно участват в боевете при Никопол. След превземането на града обединените въоръжени сили се насочват към Плевен и Враца, които също са превзети. През това време започва въстанието в Търново, където преполагаем наследник е цар Шишман III. Въпреки успехите на съюзниците, са принудени да отстъпят под натиска на османската империя. Михаил Храбри се оттегля отбъд Дунава, а и с него хиляди българи напускат родните си места и се преселват във Влашко. Макар и разгормено, въстанието има важно политическо значение. То поазжа на антиосманските сили в Европа, че на
Юг оъ Дунава имат в лицето на българите съюзник, на когото могат да разчитат при бъдещи настъпителни действия. Освен това въстанието импулсира съпротивителните сили на българсия народ, вдъхва му дързост за нови за нови освободителни начинания. Особена активност развива охридският архиепископ Анастасий, който агитира за създаването на християнски единен фронт срещу османската империя. За тази цел са нужни съюзници и той се обръща към Рим, Виена, Прага и Москва като се опитва да убеди управниците за съдействие. В битката при Лепанто османските загуби се изчисляват на 30 000, около 3 000 пленени. Цяката им имперска флота от 200 кораба е потопена и част от нея пленена. Двете основни задачи на въстанието е да разбуди другите Европейски сили и да се обединят в едно, като така ще постигнат целите си.
2 Търновско въстание: През втората полувина на XVII век в Европа се формира Свещена лига, с участието на Хабсбургската империя, Полша, Венеция и Русия.Военната и дипломатическа подготовка на акцията се оглавява от Ростислав Стратимирович, наследник на Иван Срацимир. Въстанието избухва през пролетта на 1681 г. С благословията на руския патриарх Йоаким, чийто племенник Савелий Добровски се присъединява към бунтовниците. Въстанието е смазано от превъзхождащият противник. Въстаническите водачи заедно със 4 000 войници водят ожесточени сражения от Търново до София. Всички са избити освен двамата водачи които се укриват във Москва.
|
