Home Икономика Потребление, производство, инвестиции

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Потребление, производство, инвестиции ПДФ Печат Е-мейл

ПОТРЕБЛЕНИЕ – ПРОИЗВОДСТВО – ИНВЕСТИЦИИ

1. Презентация на тема ”Население”

- население – природни ресурси и как увеличаването на населението влияе върху природните ресурси

- икономически механизми за намаляване на прираста на населението

- политика за опазване на околната среда – заетост ( преструктурирането на кои сектори доведе до намаляване на работни места и доведе до създаване на работни места в други сектори)

1. Устойчиво производство, устойчиво потребление, продоволствена сигурност

а) Продоволствена сигурност

Независимо от забележителни постижения светът не става по-богат, а бедността дори се задълбочава. За действително нарастване на богатството може да се говори само тогава, когато то нараства на глава от населението в световен мащаб.

Статистиката показва, че през 60-те години на ХХ век производството на хранителни продукти в развиващите се и в развитите държави се движи с относително еднакви темпове, в същото време обаче ръстът на населението на първите е в пъти по-голям. Пример: Съгласно възприетите методики на Световната здравна организация към ООН същината на продоволствения проблем е в ежедневното задоволяване на хората с храни, чиято калоричност е не по-малка от 2000 калории. Статистиките сочат, че за около 60 % от населението на развиващите се страни може да се осигури ежедневна дажба от храна с не повече от 1400 калории. За развитите държави средното ниво на потребление на глава от населението е с 600 калории повече от приетата средна норма.

Според световните стандарти продоволствената сигурност е гарантирана, ако до получаването на новата реколта в запасите на страната има зърно за минимум още 70 дни. Практиката показва, че в развиващите се страни няма случай, когато това изискване да е спазено.

Най-сериозният въпрос по отношение на продоволствения проблем са крайно ограничените възможности за по-нататъшно нарастване на добивите главно поради ограниченото количество на някои от природните ресурси земеделски площи и прясна вода за напояване.

Пример: През 90-те години на ХХ век засетите със зърнени култури земи са едва с около 20 % повече, отколкото те са били през средните векове, докато населението е многократно повече. С нарастване на населението количество на площите, засети със зърнени култури на глава от населението, непрекъснато намалява и тази тенденция ще се запази за продължителен период. Сега този процес успешно се компенсира от нарастването на поливните площи. И тук възниква вторият фундаментален въпрос – запасите от питейна вода.

В наше време, човечеството използва около 55 % от годишните си запаси на питейна вода, като 70 % от нея са за напояване, 20 % за промишлени и 10 % за битови нужди. Ако се запази сегашното ниво на потребление, само за сметка на нарастването на хората на Земята консумацията на вода ще се увеличи до 70 % от световните запаси. В случай че се увеличи и общото потребление, питейната вода ще се превърне в най-важния екзистенциален проблем на човечеството. На фона на очертаващите се климатични изменения и глобалното затопляне проблемът с водните ресурси заплашва да се превърне в един от възловите въпроси на сигурността.

Изхранването на населението в развиващите се страни е в силна зависимост от вноса на хранителни стоки. В някои страни те съществуват в изобилие, но като цяло тяхното разпределение е крайно неравномерно между различните държави и като правило е най-малко в страните с многолюдно население.

б) Устойчиво производство - За осигуряване на продоволствената сигурност и другите нужди на хората в цял свят промишленото производство бързо се увеличава, което изисква използването на все повече природни ресурси. Основните причини  за това са:

1. интересът на производителите да изпреварват конкурентите си и да изпълняват задълженията си към акционери, финансовите институции и др.

2. увеличаването на населението на Земята и възприемането на “западния” начин на живот, който се характеризира с потребителски изисквания и високо ниво на консумация.

Един от начините за преодоляване на проблема с оскъдността на природните ресурси е преминаването към чисто производство. То представлява прилагане на  интегрирана, превантивна стратегия, насочена към процесите, продуктите и услугите за увеличаване на ефективността и намаляване на рисковете за хората и околната среда. За преминаване от традиционно към чисто производство е необходимо да се осъществят стъпки в следните посоки:

  • Промяна в производствения процес

Тя включва подобрения в производствените технологии, за да се предотвратят течове и разливи, да се намали използването на токсични материали и да се внедри използването на рециклиращи системи в самите заводи, за да се използват отново отпадъчният материал, отпадъчните води и топлина, отделящи се при производството, които иначе се изхвърлят. Често за тези мерки не са нужни никакви инвестиции или са необходими съвсем малки инвестиции, докато спестените средства могат да бъдат значителни.

ПРИМЕР: Системите за чисто устойчиво производство са кръгови системи и използват възобновими и/или по-малко (нетоксични) материали и по-малко вода и енергия.

За да се посрещнат нуждите от продукти по един устойчив начин, трябва да се полагат усилия за използване на възобновими, неопасни материали и ефективно използване на водата и енергията.

Промяна на процеса на производство

В Полша “Програмата за по-чисто производство” показа 20-25% спиране на емисиите без да се правят никакви или при съвсем малки допълнителни разходи.

Промяна на продукта

Въвеждането на чисто производство изисква също ново отношение към дизайна на продукта, използване на възобновими или рециклирани, безопасни материали и намаляване на тяхното количество. Освен това, дизайнът на продуктите би трябвало да е насочен към удължаване на техния полезен живот чрез използване на трайни материали и компоненти, които лесно могат да бъдат сменени или подобрени, за да се насърчи дълготрайното използване на продукта. И последно, но не по-малко важно, дизайнът на продукта трябва да включва използване на материали, които лесно могат да бъдат демонтирани и възстановени за повторно използване и рециклиране.

Промяна в методите на управление на околната среда

Правителствата традиционно се заемат с управлението на околната среда чрез установяване на стандарти за допустими стойности на изпуснатите в околната среда замърсители. За да изпълнят тези изисквания, промишлеността често използва технологии, прилагани в края на производствения процес, като филтри и скрубери. Този подход предполага, че околната среда може да понесе определено количество замърсяване. Но тъй като качеството на въздуха, водата и почвата се контролират от отделни органи, а токсичните вещества често преминават между въздуха, водата и почвата, прецизният контрол е труден.

ПРИМЕР: Използваните замърсени филтри, се депонират, откъдето токсичните вещества могат да замърсят почвата и подпочвените води или утайките от пречиствателните станции като се изгарят в пещи, причинявайки замърсявания на въздуха, както и на почвите и подпочвените води, когато се депонира пепелта от заводите за изгаряне на отпадъци.

Чистото  производство има и недостатък, тъй като то не се занимава със свръхпотреблението. Независимо от този недостатък стратегията за  чисто производство може да бъде смятана като много ефективен подход за намаляване неблагоприятните въздействия от днешното промишлено производство и решаване на кризата с отпадъците.

ПРИМЕР: за стимулиране на чисто производство: За да се ускори преходът към чисто производство има редица стимули.
Суровините и химикалите с неблагоприятни въздействия върху околната среда би трябвало да се оскъпят значително чрез облагане с данък или екологична такса. Приходите би трябвало да се използват за популяризиране и подпомагане изработването на екологосъобразен дизайн на продукта, използването на възобновими, неопасни материали и ефикасно използване на енергията и водата.
Някои европейски държави дискутират идеята за постепенно прехвърляне на данъците от труда към ресурсите. Такава данъчна система ще насърчи трудоемките дейности като поправката на продукта, почистването и/или модернизирането за повторно използване, демонтирането и рециклирането. Производителите би трябвало да се държат отговорни за своите продукти дори след използването им от потребителите. Те би трябвало да се задължат да приемат обратно продуктите след използването им. Тъй като ще трябва да решават проблема с увеличения поток използвани стоки, производителите ще имат стимул да разработват продукти с по-продължителен полезен живот, с части, които ще могат да се използват отново, и с материали, които са годни за преработка. Би трябвало да се въведат програми с депозитни програми (отново), за да се подпомогнат системите за обратно приемане на продуктите. Производството на стоки с кратък живот като продукти за еднократна употреба е нужно или да се ограничава, или финансово да не се поощрява. Освен това, от производителите би следвало да се изисква да дават информация за екологичните характеристики на техните продукти на специален етикет.

в) устойчиво потребление

Едновременно с осъществяването на устойчиво производство е

необходимо и промяна в навиците на потребителите, водещи до устойчиво потребление. То може да се постигне, когато се осъществят промени в следните области:

  1. Произвеждането на възможно по-малко отпадъци и тяхната

преработка чрез поощряване рециклирането, избягване на излишните опаковки, разделно събиране на отпадъци, купуване на дълготрайни продукти

  1. потребление на енергия и вода- разпространение на невредни за

околната среда технологии, изследвания и развитие на възобновими източници на енергия, намаляване на потреблението на вода, използване на пестящи енергия и вода уреди.

  1. мобилност- преминаване към транспортни средства с по-ниско

потребление, използване на градски транспорт.

  1. изхранване - повишаване на дела на регионалните продукти,

предпочитание към хранителни продукти от екологично земеделие и животновъдство, купуване на продукти на сезона

  1. природосъобразно доставяне - преработка на употребявани

продукти, Предпочитане на продукти със знак за екологични продукти, Оферти за наем, втора употреба и размяна, Съвместно ползване на дълготрайни потребителски блага

3. Инвестиции и околна среда

Презентацията “Инвестиране в устойчивост” – инвестициите за подобряване на околната среда, социално и екологично влияние на инвестициите, проблеми, произтичащи от инвестирането в дейности, опазващи околната среда

4. Потребление, благосъстояние и опазване на околната среда

Презентацията “Предизвикателствата на устойчивия начин на живот” , “Покупки в полза на хората и планетата” – потребление-благосъстояние – опазване на околната среда, полза от рециклирането, “зелени покупки”

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG