Home Икономика Теоретико-методологически проблеми на икономическата интеграция

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Теоретико-методологически проблеми на икономическата интеграция ПДФ Печат Е-мейл

Теоретико-методологически проблеми на икономическата интеграция

Регулирането на все по-глобализиращата се икономика се осъществява на 2 равнища: - световно и в рамките на регионални структури с по-малък или по-голям брой държави членки.

На световно равнище се създават организации, чиято дейност е насочена към нормативно регулиране на въпроси от световна величина (пример: СТО, МВФ, МБВР {световната банка}), а на регионално равнище се изграждат икономически общности (като например ЕС, МЕРКОСУР и др.), чрез които се цели насърчаване на регионалните връзки и по-успешно противопоставяне на глобалната конкурентност.

1. Същност на икономическата интеграция – терминът „интеграция” идва от латински (integratio) и в буквален превод означава обединяване. На отделни места в учебниците и справочната литература той се тълкува по-широко и определено с икономически нюанс. Икономическата интеграция по-специално се разглежда като форма на обединяване на отделни суверенни държави с оглед стимулиране на тяхното взаимодействие на базата на утвърдените общо-демократични принципи на междунардни отношения. От своя страна обединяването на държавите може да приеме различни форми от типа на: междудържавни обединения, междудържавни икономически съюзи, икономически блокове и др. Обединяването е подчинено на постигането на предварително определени цели.

В съвременната икономическа теория се употребяват също така термините регионална икономическа интеграция и субрегионална икономическа интеграция. Техният произход също е от латински (regionalis localis). По-специално регионално икономическата интеграция винаги е била разглеждана като процес на всеобхватно и дълбоко срастване на икономиките, най-малкото на няколко, намиращи се в непосредствена близост държави. При нейните конкретни форми на проява най-отчетливо се забелязва ПОСТЕПЕННО ОТСТЪПВАНЕ НА СУВЕРИНИТЕТ срещу получаване на допълнителна сигурност с външни ресурси. При равни други условия развитието й зависи и от наличието на други области наблизо между интегриращите се държави като етническа, езикова, културна, религиозна и др.
Субрегионалната икономическа интеграция (известна още и като локална) се разглежда като обединяване на териториални единици от различни държави с общи граници. Като правило това са по-слабо развити райони, широко разпространени във всички части на Европа. При определени неблагоприятни обстоятелства именно техния периферен характер ги поставя в много по-неизгодна позиция в сравнение с тези, намиращи се в центъра. В този факт трябва да се търсят и мотивите за тяхното обединение.
НЕ СЕ ИЗКЛЮЧВА НА ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ОТ СВОЕТО РАЗВИТИЕ СУБРЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ ДА ПРЕРАСТНЕ В РЕГИОНАЛНА.
Типичен пример е съюзът Алпи-адриатика, който по-късно става прототип на т.нар. централно европейска инициатива.

2. Форми на икономическа интеграция

В специализираната литература съществуват различни класификации на основните форми на икономическа интеграция. Те са направени на основата на присъствието или отсъствието на широк кръг от признаци, даващи облика на всяка една от съществуващите форми. Опитът да се направи обобщение по този въпрос показва, че с преминаването към всяка една следва по-висша форма, тези признаци се увеличават, а с това нараства и коефицента на зрелост на самите интеграционни процеси. Основните признаци на икономическата интеграция детерминират характеристиката на всяка една интеграционна форма, но в никакъв случай не я изчерпват. Налице са още много други характеристики, които ги допълват и по този начин може да се добие представа както за формата попринцип, така и за нейните специфични особености при едни или други конкретни реалности.

Основните признаци, въз основа на които може да се направи класификация на формите на икономическата интеграция включват:
1) прилагане на преференциални мита и увеличаване на квотите
2) прилагане на принципа на най-облагодетелствана нация
3) премахване на митата и намаляване/премахване на количествените ограничения
4) създаване на специални институции
5) провеждане на обща митническа политика спрямо трети страни
6) забрана за прилагане на антидъмпингови мерки
7) премахване на мерките с еквивалентен ефект на количествени ограничения
8) свободно движение на факторите за производство (стоки, услуги, хора, К)
9) провеждане на общи политики в другите сфери (регионална, конкурентна, селскостопанска и др.)
10) наличие на собствени средства (собствен бюджет)
11) прилагане на принципа на националното третиране
12) прилагане на принципа на взаимно признаване
13) хармонизиране на законодателството
14) система за обвързващи съдебни решения
15) провеждане на обща икономическа политика / тясна координация на икономическата политика
16) поддържане на неотменимо фиксиране на валутния курс / приемане на обща валута

На базата на тези основни признаци се разграничават следните няколко форми на икономическа интеграция:
- ПТЗ (преференциални търговски зони)
- ЗСТ (зони за свободна търговия)
- МС (метнически съюз)
- ВП (вътрешен пазар)
- ИВС (икономически и валутен съюз)

(всяко следващо съдържа характеристиките на предното + нови)

За домашно: колко признаци има всяко едно от тези? – (жокер) ИВС = 16, ПТЗ = 2

~ ЕИО не е изграждала ЗСТ, направо скача н МС
~  им структури, които си поставят за цел да изградят само ЗСТ или пък МС и нищо повече
~ част от държавите правят ЗСТ само с промишлени стоки (ЕФТА)
~ ЦЕФТА(централна европейска зона за свободна търговия) => промишлени и селскостопански стоки

 

WWW.POCHIVKA.ORG