|
9) ЕП се превръща в равностоен законодател по отношение на почти всички европейски закони
10) Въведена е клауза за солидарност, която предвижда държавите членки да си оказват помощ в случай на въоръжена агресия
11!) Работата на Европейския съвет ще се председателства и ръководи от постоянен председател избран за срок от две години и половина с възможност да бъде преизбиран. Той/Тя ще подготвя съвещанията на Европейския съвет и след това ще докладва пред ЕП.
12) Европейския съвет се превръща в самостоятелна институция на съюза, подлежаща на контрол от страна на съда
13) с изключение на Съвета на Външните министри, оглавяван от върховен представител, другите секторни съвети (формати) ще се ръководят от екип от министри на 3 държави членки за период от 18 месеца. Съветът следва да осъществява своята законодателна дейност публично
14) най-голямата държава в ЕС (Германия) ще има 96 представителя в ЕП, а най-малките (Малта и Люксембург) по 6 (БГ = 18). Членовете на ЕП ще представляват „гражданите на съюза”, а не „гражданите на държавите членки”
15) председателят на ЕК ще се избира от ЕП, парламента ще назначава и цялата комисия, включително Върховния представител по външните работи, който ще бъде и зам.председател на комисията. Върховния представител за външната политика ще ръководи съвета по външна политика и новата Европейска служба за външните работи, която ще бъде създадена през 2008 година.
16) размерът на ЕК ще бъде намален след 2014 година и ще отговаря на 2/3 от броя на държавите членки освен ако комисията реши (единодушно) друго. Ротационна система ще осигури на всяка държава представителство в 2 от 3 колегии/състава на ЕК, за да се осигури равенство между държавите
17) разширява се юрисдикцията на Европейския съд (бивш СЕО), за да обхване всичките дейности на съюза с изключение на общата политика по външните работи и сигурността и отбранителната политика.
18) признава се върховенството на правото на ЕС макар и не особено умело
19) ЕС получава единна правосубектност в международното право по отношение на всички свои компетенции. Правосубектността означава, че „третия стълб” в областта на правосъдието и вътрешните работи ще изчезне напълно след 5 годишен преходен период като общата политика в областта на свободата, сигурността и правосъдието (в това число и шенгенското пространство) ще бъде включена в рамките на „първия стълб”.
Само общата външна политика и политиката на сигурност и отбрана, предвидени в ДЕС, продължават да бъдат подчинени като цяло на специални междуправителствени процедури.
20) разширен е диалогът между институциите и гражданското общество (в това число и църквите)
21) въведена е нова правна основа в сферите на правото на интелектуална собственост, спорта, космическото пространство, туризма, защитата на гражданите, административното сътрудничество
22) политиката по опазване на околната среда е допълнена с оглед на включване на борбата с климатичните промени
23) ЕП има засилена роля в процедурата по бъдещето преразглеждане на ДЛ
Правото на ЕС (нова тема)
- Основни източници на правото на ЕС
- Правото заедно с институциоте на ЕС са основните елементи, на които се гради и функционира ЕС. Изграждането и развитието на ЕО, а в последствие и на ЕС се базира на създаването и усъвършенстването на една правна система, която разписва права и задължения както за самите държави така и за техните граждани и компании. Европейското право представлява нов и самостоятелен правен ред, който не съществува в други международни организации и чиито разпоредби имат по-голяма правна сила от националните разпоредби.
Правната система на ЕС се базира на една стройна и логична структура, която в най-опростен вид изглежда така.
- - Източници на ПЗ на ЕС са:
а) учредителните договори на ЕО
б) договори, които се внасят съществени изменения в учредителните договори; в това число и ДЕС
в) договорите за присъединяване на нови държави членки към ЕС
- Източници на ВЗ за ЕС са:
а) регламенти
б) директиви
в) решения
г) препоръки
д) становища
- други източници на правото на ЕС:
а) общи принципи на правото на ЕС
б) съдебната практика на СЕО
в) правните обичаи
- актовете в рамките на 2-рия и 3-тия стълб на ЕС:
а) общи позиции
б) общи действия
в) рамкови решения
г) конвенции
- Първично законодателство
- основните договори, които съставляват първичното законодателство на ЕС са: ДЕОВС (’51), ДЕИО (ДЕО) (’57), ДЕВРАТОМ (’57), Договор за сливане на институциите (’65), ЕЕА (единен европейски акт) (’86), Договор от Маастрихт (включително ДЕС) (’92), ДАмстердам (’97), ДНица (2001), ДЛисабон (2007)
- близки по характер до ПЗ са и международните споразумения на ЕО с трети страни или други международни организации, които също се подписват и ратифицират от държавите членки на ЕС. Някои измежду по-важните от тях са:
а) споразумение за създаване на СТО; всички държави членки на ЕС са членове на СТО, като в областта на търговската област (търговските аспекти) ЕС има изключителни компетенции да взема решения. Мандат за преговори от страна на съвета се предоставя на ЕК
б) преференциални ТС (търговски споразумения) (например със страните от АКТ)
в) непреференциални споразумения с трети страни (например с някои държави от Латинска Америка и Азия, от бившия СССР, с които ЕС е подписал само споразумение за партньорство и сътрудничество)
г) споразумение на ЕИП
д) споразумение за асоцииране
- Вторично законодателство
а) РЕГЛАМЕНТИТЕ – едни от основните актове, които се приемат от европейските институции в рамките на първия общностен стълб. Регламентите имат общо приложение и са пряко приложими във всички държави членки. Отнасят се както до държавите членки, така и до техните граждани и компании. Влизат автоматично в сила от датата, която е предвидена за тази цел. Имат широко приложение най-вече в политиката на сближаване на ЕС, в рамките на МС, правилата за контрола върху сливанията, в областта на конкурентната политика и др.
б) ДИРЕКТИВИ – също задължителни актове, които са обвързващи по отношение на резултата, който следва да бъде постигнат за всяка държава членка, но при който се дава възможност на националните компетентни органи да изберат формите и средствата за тяхната реализация. Директиви се приемат в областта на вътрешния пазар, политиката за защита на потребителите, общата селскостопанска политика, общата политика за опазване на околоната среда и други
в) РЕШЕНИЯТА – също със задължителен характер и са обвързващи в своята цялост за онези, до които са предназначени. За разлика от регламентите и директивите, които са уникални актове, решенията са класически инструмент на правото. Могат да бъдат адресирани до отделна държава членка, няколко държави членки, до определена компания или физическо лице. Решенията се взимат в областта на общата конкурентна политика, общата селскостопанска политика и др.
г) за разлика от регламентите, директивите и решенията – ПРЕПОРЪКИТЕ нямат правно обвързваща сила
д) подобно на препоръките, СТАНОВИЩАТА също нямат правно обвързваща сила
- Основни принципи на правото на ЕС:
а) принцип на върховенство на европейското НАД националното право
б) принцип на директния ефект
в) принцип на субсидиарността
г) принцип на пропорциалността
д) принцип на недискриминация
е) принцип на взаимното признаване
|
