Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. 1. Забавяне темповете на индустриално развитие на Франция и особено на френския капитализъм: Темпът на нарастване на промишленото производство през разглеждания период е почти два пъти по нисък от средния темп на нарастване на световното промишлено производство. В сравнение с 1860г. през 1914г. промишленото производство във Франция нараства едва 4 пъти срещу 7 пъти в Германия, 13 пъти в САЩ и около 2,5 за Великобритания. Ако през 1860 г. Франция заема ІІ място в света по обем на промишленото производство, то през 1880 г. тя изостава на 4 място след САЩ, Великобритания, Германия.Франция значително изостава по степен на концентрация на производството, по технологично равнище, по отраслова структура на промишлеността. През І десетилетие предприятията до 10 работници съставляват 98 % от всички предприятия. Преобладават предприятията от занаятчийски и полуманифактурен  тип, за производството на предмети за разкоша и други потребителски стоки. Тези предприятия имат ограничени възможности за използване на най- новата техника.
2. 2. Причини за забавяне: Една част от тях са свързани с френско-пруската война. В процеса на водене на война Франция изразходва 15 млрд. Франка и освен това заплаща 5млрд. контрибуции. Това отслабва сериозно финансовата система на страната като особено тежко се отразява върху френското стопанство загубването на областите Елмаз и Лотарингия, които стават собственост на Германия. Франция се лишава от много суровини и предприятия, които са в тези области. Важна причина е ограничеността на суровинната база на Франция. Тя се принуждава да внася големи количества каменни въглища, мед, железни руди и др. Поради това много от френските индустриални стоки стават значително по-скъпи. Друга пречка е древният и примитивен характер на френското селско стопанство. То не е в състояние да осигури достатъчно широк пазар и суровини за индустриалното производство. Освен това запазването на дребното селско стопанство ограничава и пазара за наемна работна сила за промишлеността. Друга причина за забавянето е специализацията в производството на предмети на разкоша - златарски, модни и други стоки, които изискват най вече ръчен труд. Провеждането на политика на протекционизъм за много дълъг период също е причина за забавянето.

Друга пречка – обременената със стара техника производствена база.

Нужни са големи капиталовложения, а производителите рядко се решават да ги направят и предпочитат да изнасят капиталите си в чужбина. До І св. война Франция, независими, че изостава в индустриално развитие, поддържа ІІ място в света по износ на капитали след Великобритания. Всички клонове на промишлеността увеличават производството си, но все пак Франция удовлетворява само около 2/3 от нуждите си от каменни въглища.

Развиват се така наречените нови отрасли: електродобив, машиностроене, като за известно време тя заема І място в света по производство на автомобили. Френските фирми наред с германските и американските са най-влиятелни в света на оръжейната индустрия.

В тежката индустрия е достигната значителна концентрация на производството само в някои отрасли – оръжейно производство, химическо производство и др. Но все пак в значително по слаба степен от САЩ и Германия. Най-разпространената форма на монополистични обединения са картелите и синдикатите, рядко тръстове и почти никакви концерни. Така на пример 3 компании обхващат 50% от тонажа на морския флот, 4 компании около 60% от желязната руда в страната. Все пак в навечерието на войната се осигурява ролята на концерните и тръстовете с уговорката, че тяхното влияние в икономиката ще бъде не така силно както в Германия и САЩ. Отличителна черта става достигането на много по-голяма концентрация на капитала в сравнение с промишлеността. Постепенно Франция започва да се превръща в световен банкер. Оформят се няколко големи банки, основна дейност, на които са отпускането на държавни заеми, спекулации с ценна книжа. Най-големи са банките в Лион (Лионски кредит, Национална кантора и др.). Постепенно се издига ролята на около 200 семейства съставящи фин. капитал. Водеща роля в икономическата експанзия от края на 19 век началото на 20 век заема износва на капитали за периода 1880-1914г. темпът на нарастване на износа на капитали е 3 пъти по-висок от темпа на нарастване на капиталовложенията вътре в страната. Изнасяните в чужбина френски капитали през 1914г. вече достигат 60 млрд. франка, т.е. увеличили са се 6 пъти в сравнение с 1870. Характерното е, че френският капитал се изнася главно по-слабо развити европейски страни под формата на държавни заеми. На пример френски банки контролират най-големите петербургски банки и притежава повече от половината от активите й.

3. Селското стопанство и колониалната експанзия. Делът на селското стопанство във Франция през 1880-1914г. е много по-голям в сравнение с др. водещи капиталистически държави. По стойност селското стопанство превишава към два пъти промишленото производство. Разширява се отглеждането на технически култури - слънчоглед, памук, захарно цвекло и се развива продуктивното животновъдство. Другите отрасли обаче са в криза, на пример намаляват посевните площи на лозя, лен, коноп и други. Това постепенно западане на селското стопанство особено остро се чувства в края на 19 век. Изход от кризата Франция търси в насочване на селското стопанство към отглеждане на все повече технически култури, също в развитието на копринарството и птицепроизводството.

Главна причина за изоставяне на селското стопанство е дребно парцелния му характер, т.е. раздробеността на земята. Този процес не бил преодолян въпреки непрекъснатото разоряване на дребните селяни и стопанства. От 1890 до 1910 г. броят на стопанствата в страната намаляват с 200 хил. Средно на едно стопанство се полагат 30 декара земя. Липсата на достатъчно средства и ограничената площ, затрудняват механизацията. Франция се стреми да компенсира индустриалното и търговското си изоставяне със завладяването на нови колонии. Така на пример в края на 19 век началото на 20 век тя завладява около 1/3 от целия африкански континент. Освен това островите Океания, Индокитай. Така за периода до 1914г. колониите на Франция нарастват от 0,2 до 11 милн. км ², а колониалното население от 3 до 56 милн. Все пак до І св. война колониалната система играе значително по-малка роля, отколкото в Англия.

Стопанството на Русия края на 19 век началото на 20 век

1. Развитието на селското стопанство и промишлеността след отмяната на крепостното право. След тази отмяна капитализма се развива с по-бързи темпове във всички стопански отрасли. Все пак в тези райони, в които се запазва поместчичеството, модернизацията става по бавно, т. к. селяните продават земята си на старите собственици. По подобие на Германия развитието на капитализма се осъществява по така нареченото пруско-юнкерски път, т.е. не се сменя собствеността върху земята, собственици остават старите феодали и те постепенно организират капиталистически стопанства. Голяма част от земята те продължават да отдават под аренда, но се заплаща с пари. Една част от поместчичестките стопанства западат (около 1/3 от тях). Друга част от феодалите използват ефективно получения откуп от селяните и преустройват стопанствата си в капиталистически чрез закупуването на техника и работна сила, на която се заплаща с пари. Друга характерна черта е силното социално разделение. Формира се прослойка на едри собственици, наречени кулаци и друга прослойка – на селско стопанския пролетариат, съставен от селяни, които са откупили земята си, но под действието на лоши условия са я продали и сега са работници, които продават труда си.В европейската част на Русия само около 30 хил. поместчици владеят толкова колкото 2 милиона селски стопанства. Главни фактори за разорението на дребни и едри собственици са:

- Високия откуп да получат свободата си, тъй като те взимат заeми, които след това не могат да изплатят и вследствие на ипотеки губят земята си;

- Голямото намаление на цените на зърнените храни.

В началото на 20 век се извършва нова аграрна реформа по идея на Столипин. През 1906 г. е разрешено на селяните владеещи значителна общинска земя да могат да я отчуждават. До момента селските стопани са разполагали с идеална част земя от селската община. Съответния указ предвижда тази идеална част да бъде трансформирана в реална за периода 1906-1916г. около 2,5 милиона отделят земите си и ги продават.

Увеличава се няколкократно производството на зърнени храни, засилва се отглеждането на технически култури. Задълбочава се специализацията по райони на производството, на пример Украйна става главен производител на захарно цвекло. Отмяната на крепостното право стимулира развитието на промишлеността. Значителното разоряване на селяните осигурява на индустрията многобройна и евтина работна ръка. За периода 1870-1910г. броя на фабричните работници нараства 5 пъти. В големите градове ускоряването на индустриалното развитие спомага за засилването на индустриалния протекционизъм. Вносните мита на някои стоки са силно завишени, така например за периода 1870г. - 1910г. митото на чугуна се е увеличило 10 пъти, ж.п. релсите 4 пъти. Индустриалния преврат в Русия завършва в края на 19 век. През 90^-те години по темпове и индустриално развитие Русия надминава дори САЩ и Германия. Русия има най-бързо развиващата се нефтена промишленост и за сравнение със 70^-та година през 1905г. добивът на нефт се увеличава около 1500 пъти, на чугун и стомана около 10 пъти. Въпреки това почти не са развити електротехническата, автомобилната промишленост и др. На човек от населението, Русия произвежда 10 пъти по-малко от САЩ и 5 пъти по-малко в сравнение с Германия, в навечерието на І световна война.

2. Особености на монополистичния капитализъм в Русия: След 1861г. след отмяната на крепостното право, характерна особеност става голямата концентрация на производството към края на века в предприятията с над 500 работници са заети 1/2 от всички работници в страната, а в навечерието на в навечерието на световната война почти 60 % . По този показател Русия застава на 1 място по концентрация на производството. Ролята на монополите постепенно нараства особено през 1 десетилетие на 20 век, тогава вече съществуват около 60 големи монополистични обединения и то главно сключени под формата на синдикати, на пример синдиката “Продамет” контролира към 60 % от металургичното производство на Русия, синдиката “ Трибопрадажа” монополизира производството на мед. Синдикализирани са ж.п. релсовите заводи и заводите за селскостопански машини. Монополизацията обхваща в по-малка степен и текстилната промишленост. Осъществява се голяма концентрация на банков капитал. В някои случаи се образуват гигантски банкови монополи, като на пример Азовско-Донската банка. И при тях почти винаги като акционери присъстват френски или английски банки. При оформянето на финансовия капитал тук са срещат дори парадокси като: отделни лица участват в ръководствата на 20-25 индустриални предприятия или банки. Характерна особеност на руското стопанство е зависимостта от чуждия капитал. През 1900г. чуждестранните капитали съставят около ½ от капитала на АД /Акционерни дружества/ в страната. В някои отрасли чуждестранния капитал заема водещо място, като на пример в нефтодобива. В редки случаи Русия сама изнася капитали и то винаги в по-слабо развити страни – балканските страни.