Joomla Software solutions Template

Payday loan

АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ

Агрономически факултет

Катедра: Генетика

Дисциплина:

Растителни клетъчни и тъканни култури 

Курсов проект на тема:

Тотипотентност и проблеми на диференциация. Индукция на калусогенеза, ембрио и органогенеза. Регенерация на  растения in-vitro, изисквания за приспособяване към условията на in-vitro.

Проверил:                                                                   Изготвил: Д. Георгиев   Доц. Янчева                                                              Спец. Арб фак. № 4B

Мултиплицирането на растения се използва предимно при размножаване на трудни за клониране по конвенционален път растения. Мултипликацията от своя страна се оповава на способността на растителните клетки постевени в специална хранителна среда да репродуцират цялият растителен организъм от клетка или група клетки, съдържаща цялата необходима генетична информация за успешното възпроизвеждане на дадения растителен организъм. Тази способност на растителните клетки е известна като „Тотипотентност”. Процеса на образуване на de novo на цял организъм от диференцирана клетка е свтрзан с процеса на дедиференциация, при който диференцираните клетки започват да се делят и възобновяват своето ембрионално-активно състояние. От своя страна, делящите клетки могат да останат в недиференцирано състояние, образувайки калус или да преминат в редиференцияция и да образуват нови тъкани, органи или цяло растение. След стерилизацията и въвеждането на изходните експланти в in-vitro култура, растенията могат да бъдат подържани и мултиплицирани чрез  in-vitro методите за вегетативно размножаване. Основните фактори, които оказват влияние върху този процес при отделните растения са типа на хранителната среда, вида и концентрацията на екзогенно приложените фитохормони, вида на органичните добавки, фотопериода, температурата, интензитета и спектъра на светлината, влажността и др. Независимо от култивирането на растенията във фитостатните камери, при постояни условия от важно значение е „in-vitro сезонноста”. Редуването на периоди на покой и активност за отделните растения е различно и не винаги съвпада със сезонноста им в природата. Основни проблеми, свързани с подържането и мултипликацията на някой in-vitro растения са свързани с процесите на вкореняване. Към тях спадат някой овощни и многогодишни декоративни растения. Известена е способността на повечето растения да се вкореняват и растат на минимална хранителна среда. Този фактор може да се използва с цел да се ограничи мутагенното действие на „in-vitro култивирането” . Philips et. Al.  Съобщават, че in-vitro култивирането само по себе си е мутагенен фактор. За да се ограничи неблагоприятното въздействие е необходино:

-          Разработването на работен портокол да се извърши след морфологична и цитологична характеристика на растенията, които са продължително култивирани в in-vitro условия.

-          Максимално придържане към изискванията на растението в естествени условия, а там кадето това не е възможно да се намерят оптимални условия за продължителен период на култивиране

-          Ограничаване на форсиращите процедури. Желанието за бързо мултиплициране и по-голямото количество растителен материал подвежда към употребата на по-високи концентрации от фитохармони, които от своя страна могат да доведат до „встъкляване” на растителния материал, изменения във физиологичното състояние а често и генетичният статус на растенията.

Най-често срещаните проблеми при in-vitro размножаването са:

-          Израждането на растителния материал

-          Встъкляването на растенията (култивиране върху среда с високо съдържание на натриеви йони и повишена въздушна влага), което от своя страна довежда до изпълване на растителните клетки със вода и имат характерен зелен цвят. При операции със зелените части, растенията се чупят, а промяната на физиологичното състояние на встъкленото растение отнема време.