Home Биология Полово възпитание

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Полово възпитание ПДФ Печат Е-мейл

Полово възпитание

Половото възпитание на младото поколение е необходимо условие за пълноценен самостоятелен живот в обществото.За неговото успешно осъществяване е необходимо познаване особеностите на биологичното, психическото и социалното развитие на човека и то в един цялостен възрастов диапазон – от раждането до настъпването на зрелостта, а и след това то не загубва значението си през целия му съзнателен живот.

В научната литература съществува голямо разнообразие на интерпретациите и подходите при разкриване на същността и особеностите на половите взаимодействия на личността.В сексологията се диференцират няколко основни направления, свързани с изследването на половото възпитание и развитие.

Половото възпитание може да се дефинира като специфично социално-педагогическо взаимодействие, насочено към повишаване качеството на половите взаимоотношения и емоционалната удовлетвореност на личността от сексуалното общуване с партньора.Сексуалното възпитание е иманентна част на половото и негова конкретизация във възрастов план. Свързано е с целенасоченото предаване и активно усвояване на сексуални знания и опит.Половото и в частност, сексуално възпитание на личността, не би трябвало да се свързват само с чистото натрупване на информация.За да са ефективни в процеса на развитието на личността, би следвало да водят до промяна в нагласите, действията и постъпките на личността.

Задачите на половото възпитание следва да разкриват единството и взаимовръзката с умственото, моралното, естетическото и други развитие на личността.Тези задачи обхващат:

- формиране на полова самооценка и адекватно половорелево поведение; конструиране на адекватна полова самооценка и развиване на увереност в себе си; запазване и развитие на специфични стереотипи на мъжественост и женственост;

- обогатяване културата на половите взаимоотношения на различни равнища, сфери и дейности; формиране на потребност от полово информиране и консултиране;

- полово развитие на личността с оглед емоционална удовлетвореност от връзката с партньора; формиране на сексуално-емпатично отношение към партньора, стигащо до предвъзхищение;

- изграждане на хармонични отношения между двата пола при запазване на специфичните различия между мъжа и жената;

- полово развитие с оглед пълноценно физическо и духовно израстване на личността.

Семейството.По данни на изследвания повечето родители осъзнават потребността да говорят с децата си по полови и сексуални въпроси, но не знаят как и не могат да го направят.Важно е да се предизвикват въпроси, ако децата не ги задават.Поводи за подобни разговори могат да бъдат – бременната жена, снимки на бебе, сватба и други.Това са конкретни неща, които водят до развитие на половата и социална компетентност на децата.

С усложняването на обществените отношения и характера на взаимодействието между партньорите се видоизменя и целта на половото и сексуалното възпитание в семейството.Специално внимание следва да се обръща на единствено на подготовката на момчетата и момичетата.

Училището.Училището заема твърде нисък статус в подрастваща и юношеска възраст като източник на информиране и консултиране по въпросите на пола и сексуалността.Чрез обучението по различни учебни предмети, овладяването на различни аспекти от на половата култура от личността и неутрализиране влиянието на случайни източници. Непосредствено, доверително общуване между децата и специално подготвени по тези въпроси – педагози и психолози, би довело до преодоляване на реални предпоставки за поява на сексуални дисхармонии по-късно.Практиката на „половата просвета” у нас в средното училище чрез епизодични лекции на училищния лекар се оказва недостатъчно подпомагаща половото социализиране на младото поколение.

Връстниците.Опитно се установява, че групата на връстниците след 10-годишна възраст е:

- основен източник на информация по въпросите на пола и сексуалността.Тя удовлетворява естествения интерес у подрастващите към въпросите, свързани с половото съзряване, пробуждане на половото влечение, особеностите на сексуалния живот.В тази група по-лесно и непринудено се осъществява възприемането и осъзнаването на сексуална информация и други.

- групата на връстниците – среда за активна комуникация по интимни въпроси.В съдържателен план светът на общуването с връстниците, може да се разглежда като специфична полова субкултура със свои ценности, норми, образци на подражаниеОбщуването с връстници е естествена среда за обсъждания, разговори, шеги и закачки по въпросите на пола и сексуалността.

- поведението на връстниците – източник на модели за подражание – децата, подрастващите и юношите са особено чувствителни към това, което мислят и говорят за тях връстниците.Ето защо те наблюдават и активно подражават на стереотипи на мъжественост и женственост, на свие секс идоли,съвършено различни и чисто неприемливи за обкръжаващите ги връстници.

 

WWW.POCHIVKA.ORG