Joomla Software solutions Template

Payday loan

Палеонтологична история на човека

Данните от сравнителната анатомия, сравнителната физиология и сравнителната ембриология, генетика и палеонтологията показавт, че човекът притежава редица общи белези с гръбначните животни и се нарежда в системата на животинския свят. /фиг.1/ 

I. Родствени връзки на човека с животните

Тези връзки се откриват чрез рудиментарните органи и атавизмите. Мното от белезите се появяват в процеса на еволюция при едни групи животни и се доразвиват в следващите групи. Костен скелет и слухов апарат се появяват за пръв път при риби, петопръстни крайници и белодробно дишане – при земноводните; плацента и живораждане – при бозайниците. Всички изброени белези са характерни и за съвременния човек. Много теорий казват, че възникването на човека като биологичен вид има много тесни връзки и общи белези с човекоподобните маймуни

II. Антропогенеза

Произходът и еволюцията на човека от най-древните му предшественици до разумния човек в резултат на обособяването му в самостоятелен вид в процеса на формиране на обществото - социогенезата. Ч. Дарвин обосновава хипотезата за произхода на човека от високоразвити маймуни от третичния период. Съвременната теория се основава на преки и косвени доказателства от палеоантропологията, палеодемографията, палеонтологията и сравнителната биология. Предполага се, че хоминидният клон се отделя преди 14-6 млн. години. Хоминизацията се характеризира с изправен вървеж, увеличаване на обема и диференциране на мозъка, развитие на ръката като орган на труда, приспособяване към трудова дейност. Членоразделната реч и развиващите се социални закони оформят човека от съвременен вид - Хомо сапиенс. Еволюцията на човека се разделя на 2 основни етапа: формиращи се хора (включва предчовеци - австралопитеки, най-древни - архантропи, древни - палеоантропи, и хора) и оформянето на хора от съвременен тип (разумен човек).

Натрупаните данни от съвременната палеонтология дават възможност да се проследи полеонтологичната история на човека. Тя преминава през следните етапи:

• Предшественици на човека – прачовеци
• Най-древен човек – архантроп
• Древен човек – палеоантроп
• Съвременен човек – неоантроп

Предшественици на човека – прачовеци. За най-ранно звено в еволюцията на човека се приемат находки отпреди около 30 мил. години на висшите маймуни – парапитеки. Те живеели в гори, водели живот по дърветата, но се движели по земята. Възможната изходна в развитие на семейство Хоминиди е т.н. Дарвинов дриопитек. Промеждутачен етап са рамапитеките с възраст 10 до 14 мил. години, който живеели в покрайнините на горите, търсели храна в изправено положение в откритите тревисти пространства, били всеядни с по-финни челюстни зъби. Останки от рамапитеките са намерени в Индия и в Източна Африка.

Австралопитеки Род изкопаеми високоразвити човекоподобни маймуни, живели преди 5-1 млн. г. Представители на прехода между животното и човека. Открити в Южна Африка, откъдето произлиза името им (южни маймуни). Изправен вървеж, силно развит мозък (400-600 cm3), използват готови оръдия на труда. Линията, водеща до човека, се отделя преди 3 млн. г.

Промяната в климата довела до намаляването на горитеи до адаптирането им към нов начин на придвижване чрез изправено ходене на двата крака. Намерени са стъпки в Танзания, които потвърждават това. Горните крайници се освободили и ги използвали за боравене с природни предмети /камъни, кости, рога и зъби на животни и др./ като оръдия за набавяне на храна и за защита. Тези изменения станали възможни с развитието на висшата нервна дейност.

Австралопитеките са обединени в две групи въз осново на физичните им белези. Едната група включва видове, които били с обем на черепа от 410 до 530cm³. Те имали изпъкнало лице, полегнало чело, малки кучешки зъби и резци, тъй като се хранели с твърда храна вероятно – ккорени и зърна. Другата група обединява представители с обем на черепа от 400 до 500cm³. Лицето им било по-дребно, челото-леко и изправено, имали добре развити резци и кучешки зъби, което показва, че се хранели с месо.

Най-древен човек – архантроп Най-древните представители на човешкия род. Появяват се преди 2 млн. г.; архантропи са олдувайският човек. Преди 400 000 г. започват да еволюират към палеоантропи. Всички архантропи се обединяват в един вид - хомо еректус (изправен човек).

Останки от него са намерени в Южна Африка. Добре запазени са и първите изработени каменни инструменти, с които си служели. В еволюцията на архантропа са известни два последователни етапа, свързани с появата на първите представители на род Хомо – Хомо хабилис /сръчен човек/ и Хомо еректус /изправен човек/.

Вида сръчен човек -  По-силно еволюирал към човека хоминид в сравнение с австралопитеките; преходна форма към архантропите. Открит през 1960 в долината Олдувай в Танзания. Погрешно определен като презинджантроп - предшественик на зинджантропа. Живял преди 2 млн. години. Обем на мозъка 600-775 cm3; крайниците са с близко устройство до човешкото, лицето било по-плоско, челото – повдигнато, кътните и предкътните зъби – по-малки, а изпъкналостта над очите липсвала. Някои учени го приемат за първия човек. Хомо хабилис е съвременник на австролопитеките, но се различава от тях не толково по морфологични белези, колкото по способността да изработва разнообразни оръдия на труда и да изгражда убежища.

Вида изправен човек – Откритите фосилни останки от архантроп в Африка, Азия и Европа са обединени под името Хомо еректус /изправен човек/. Той се появява преди около 1,8 мил. години и съществувал до  700 000 – 200 000 г. пр. н е. Според мястото им на откриване към Хомо еректус са причеслени и видовете питекантроп /открит на о. Ява/ -  Най-древните изкопаеми хора, представители на архантропите. Живели са преди 1,9 млн. - 300 хил. г. в Африка, Азия и Европа. Черепът продълговат и нисък, със слабо развити челни и теменни части, изпъкнало надвеждие и наклонено назад чело, силно изпъкнал тил, което ги доближава до висшите примати. Мозъкът с обем 800-1200 cm3. Еволюират към палеоантропите. Създават културата на ранния палеолит.; синантроп /открит в Китай/ и хайделбергския човек - Изкопаем човек, представител на архантропите (хомо еректус) в Европа. Живял преди 730 000 г. Установен по долна челюст, намерена близо до Хайделберг, Германия.

Характерно за представителите на Хомо еректус е наличието на голяма черепна кутия с обем от 850 до 1200cm³. Лицевият череп е с относително по-малки размери, а зъбите са близки, но по-големи от зъбите на съвременния човек. Размерите на костите на крайниците са сходни с тези на съвременния човек. Сечивата, които изработвали, са усъвършенствани под формата на двустранно обработени кремъчни късове и брадвички. Хомо еректус използва за пръв път огъня, което променя коренно поведението и начина му на живот. Приспособяването на Хомо еректус към климатичните условия в умерения пояс ускорила еволюцията му.

Древен човек – палеоантроп. Останки от палеоантроп са намерени първо в Европа и са на възраст около 200 000 – 300 000 години. Дълги е еволюционни промени довели до оформянето на прародителската линия на т. нар. неандерталски човек. Приема се, че по-късните истински неандерталци са се появили към 65 000 г. пр. н. е. и просъществували до 35 000 г. пр. н. е. Останки от неандерталци са намерени и се откриват на обширни територии на Европа и Азия. Неандерталците не са преки прародители на съвременните хора. Те имали набити тела, големи глави, широко лице, ниско и леко наклонено чело, изправени надочни дъги, голям нос и дръпнати назад скули. Предните зъби били големи и вероятно използвани за здраво задържане на храната между челюстите и при изработка на инстументи или обработка на кожи. Обемът на черепа варирал от 1200 до 1750cm³. Ръстът им достигал до 160cm. Неандерталците били сръчни ловци и събирачи, способни да се адаптират към суровите условия по време на ледниковата епоха на Европейският континент.

Предполого се, че палеоантропите живели на групи в организирано първобитно общество. Използвали огъня и обитавали пещери. Общуването помежду им довело постепенно до промяна в гласовия апарат за произнасяне на звуци на речта и до възникване на членоразделна реч. Палеоантропите изчезнали преди около 28 000 год.

Съвременен човек – неоантроп. Появата на ранния съвременен човек /разумен човек/ вероятно е причината да изчезването на неандерталците. Наи-ранните представители на съвремените хора са кроманьонците -  Група изкопаеми неоантропи, открити за първи път в пещерата Кроманьон, Франция. Живеят преди 40 000 г. и еволюират в днешния човек. Унищожават или асимилират неандерталеца, не са негови потомци, а на други палеоантропи. Първите съвременни хора се различавали анатомично от неандерталците. Надочните им дъги били по-слабо изпъкнали, черепът им – по-къс и закръглен, долната им челюст – по-финна и с издадена брадичка, скелетът им – по-висок и по-малко масивен. Кроманьоните имат белезите на съвременния човек: обем на черепа до 1700cm³, S-овидно извит гръбначен стълб, височина 160-185cm, стъпало с висок вътрешен свод, осигуряващо изправено стойка и вървене, ръка, която може да извършва различни трудови операции, членоразделна реч.

Развитието на речта и на активната трудова дейност на човека довели до създаване на организирано общество с материална и духовна култура и до издигане на социалната му същност. Неоантропът създал изкуство – по стените на пещерите са открити изображения на животни, ловни сцени, скулптурни форми. Откритите останки от погребения и свързаните с тях ритуали доказват съществуването на духовно обществен живот.

Кроманьонците и съвременният човек /Хомо сапиенс реценс/ се различават в хода на антропогенеза по две основни промени, които настъпили: преминаване от присвояващи форми на стопанство /лов и събирателство/ към произвеждащи /земеделие и животновъдство/ и възникване на познанието.

Култивирането на растенията и опитомяването на животни е важен етап в еволюцията. Те дали относителна независимост на човека от околната среда. Много от възникващите проблеми били разрешени с развитието на позвавателната дейност. Чрез словото натрупаният опит се предавал и обогатявал в следващите поколения.

В еволюцията на човека се формира втори тип информация – социална информация, която се предава от поколение на поколение чрез говора и чрез писмеността. Социалната информация има важно значение за индивидуалното развитие на човека и човешката цивилизация.