Joomla Software solutions Template

Payday loan

17.Отделителна система

Устройство

Основни отделителни органи в човешкия организъм са бъбреците. Те имат бобовидна форма. Повърхността им е гладка, покрита с мастна тъкан. През вътрешната им вдлъбната страна навлизат бъбрената артерия и нервите, а излизат бъбречната вена и пикочопроводът.

Функция

Образуването на урината и отстраняването с нея на крайните продукти от обмяната на веществата е основната функция на бъбреците.

Формирането на урината (нейното количество и качества) зависи от три основни процеса: филтрация, обратно всмукване и секреция.

Бъбреците със своята дейност допринасят за поддържане на постоянството на вътрешната течна среда (хомеостазата) на организма.

Обемът и съставът на урината се регулират по нервен и по хуморален път.

Хигиена

Нормалното функциониране на отделителната система е важно условие за общото здравословно състояние на организма. Ако дейността на бъбреците се прекрати само за няколко дни, настъпва смърт. Функцията им може да се наруши от употреба на спиртни напитки, от възпалителни процеси, инфекциозни болести и др.

Заболяванията на отделителната система може да се избягнат, ако се спазват някои хигиенни норми. При приготвянето на храната е необходимо да се избягват силни подправки и добавяне на много готварска сол. Обилното приемане на течности също не се препоръчва. То води до допълнително претоварване както на сърцето, така и на бъбреците.

Възпалителните заболявания може да бъдат намалени, ако се избягват простуди. Това особено важи за пикочния мехур у жената. Простудата и късият пикочен канал благоприятстват преминаването на бактерии и възникване на възпаление на пикочния мехур (цистит). Много лесно то може да обхване легенчето (пиелит) или нефроните (нефрит). При възпалителни увреждания на бъбреците в урината почти винаги има белтък, еритроцити и левкоцити. Нерядко се повишава и кръвното налягане.

Увреждане на бъбреците се получава при прекомерно приемане на алкохол и на някои лекарствени препарати.

Когато в бъбречното легенче се създават условия за утаяване на разтворените в урината соли, се образуват бъбречни камъни и пясък. Съвременната медицина разполага с възможности за отстраняването им не само по оперативен път, но и чрез разрушаване, като се използва насочена вибрация отвън във водна баня.

В случаите, когато бъбреците са функционално негодни и животът на болния е застрашен, той трябва периодично да бъде подлаган на диализа чрез включване на т. нар. изкуствен бъбрек. С помощта на диализата се отстраняват вредните крайни продукти от обмяната на веществата. В нашата страна има центрове за изкуствена диализа, където периодично се лекуват около 3500 души.

През последните години във всички напреднали страни, включително и у нас, се извършват присаждания на бъбреци (трансплантация) на сравнително млади болни, на които бъбреците не функционират и животът им е застрашен. Важно условие за успешно присаждане е предварително много добре да се познават имунните характеристики на приемателя и иа дарителя.

Здравни познания и хигиена на отделителната система

Образуването на камъни в бъбреците е заболяване, което се среща най – често в страни с топъл и сух климат. Заболяването се характеризира с образуването на твърди частици с различна големина в бъбречното легенче. Те са изградени от калциеви соли или урея. Понякога камъкът може да достигне големи размери. Заболяването се проявява в бъбречна криза с остри болки в кръста, които могат да се разпространят към пикочопроводите и пикочния мехур. Рядко камъкът се отделя по естествен път с урината, по – често се налага болнично лечение. Възможно е разтварянето на някои видове камъни с помощта на лекарствени средства, съпроводени с приемането на повече течности – т. нар. ‘воден удар’. Успешно се прилага методът на ударните вълни – болните се поставят във вана с вода и към камъка се насочват серия от ударни вълни с помощта на специален апарат, които го разрушават на малки късчета, отделящи се чрез урината.

Гломерулонефритът се характеризира с увреждане на нефроните. Предизвиква се предимно от инфекции, които водят до образуването на комплекси антиген-антитяло в бъбречните телца, причиняващи тяхното увреждане. Първите прояви на болестта обикновено настъпват 10-20 дни след прекарана инфекция. Изразяват се в отпадналост, липса на апетит, намалено количество на отделената урина, която придобива кафеникав цвят. Заболяването може да се съпроводи с повишено кръвно налягане, отоци и др. Лечението включва определени мерки – режим, диета, лечение с лекарствени средства и най – вече лечение на инфекциозни огнища. Диетата е безсолна, съпроводена с антибиотици и вещества, които увеличават количеството на отделяната урина.

Пиелонефритът е бактериално възпалени на бъбреците и пикочните пътища. Попаднали микроорганизми в бъбреците предизвикват морфологични промени – загиване на някои участъци, малки кръвоизливи. Началото на заболяването е съпроводено с висока температура, втрисане, обилно изпотяване. Появява се болка в кръста, често уриниране, съпроводено с парене. Хроничния пиелонафрит се съпровожда и с други симптоми – промени в цвета на лицето, суха кожа, обща слабост и лесна уморяемост. Лечението включва приемане на антибактериални средства, калорична храна, богата на витамини, чай, сокове, минерална вода.

Възпалението на пикочния мехур, което се нарича цистит, е често заболяване, особено при жените. То е съпроводено с често и болезнено уриниране. Причинява се от бактерии, но може да бъда и резултат от лоша лична хигиена, простуда и др.

Възпалението на пикочния канал се нарича уретрит и се среща по – често при мъжете, съпроводено е с болезненост и парене при уриниране. Причинява се от бактерии.

При болни с тежки увреждания в структурата и функциите на бъбреците се налага периодично пречистване на кръвта по изкуствен начин. Апаратът, с които се прави това се нарича ‘изкуствен бъбрек’. Процесът се нарича хемодиализа.

Пълното изключване на функциите на бъбреците изисква провеждане на трансплантация – приемане на орган от друг организъм. Трансплантациите на бъбреци е една от най – успешните.

За детската възраст е характерно откриването на вродени аномалии на пикочните пътища и бъбреците. Вродените аномалии най-често довеждат до възпаления и крайно рядко до образуване на камъни. Специфични за децата заболявания са острият нефрит и детската нефроза. 

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА
Това възпаление засяга пикочния мехур и пикочопроводите. Протича остро (остра пиурия) илл дълготрайно (хроничен пиелоиефрит).
Острите пикочни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст се изявяват с повишела температура и намален апетит. В някои случаи може да има повръщане,, храносмилателни разстройства и значителна отпадналост. Нерядко обаче болестните прояви са слабо изразени: незначителни нокачвания на температурата, бледност, намален апетит и слабо наддаване на тегло. Понякога детето изплаква при уриниране, п други случаи уринира често, а в трети — задържа урината и уринира рядко. Урината става мътна и понякога има лоша миризма. При тези прояви и при всяко неясно повишение на температурата трябва навреме да се търси лекар.

ОСТЪР НЕФРИТ (ОСТРО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА БЪБРЕЦИТЕ)
Това е предимно детско заболяване, като най-често засяга децата-от пет до десетгодишна възраст. Обикновено е последица oт бактериално възпаление на гърлото (най-често причинено от стрептококи и по-рядко от други бактерии).
Болестните прояви се появяват 1—3 седмици след боледуване от общи инфекции (скарлатина, ангина и др.) или местни гнойни кожни възпаления.

Температурата може да се повиши, но може да остане н нормална. Появяват се отоци, които най-често се разполагат по лицето и специално около очите. В някои случаи отоците са едва забележими. Апетитът е намален. Може да се появи леко главоболие. Денонощното количество на урината намалява до 300—200 куб. см, а в някои случаи се стига до временна задръжка на урина. На вид урината е мътна и често има изглед на вода, в която е мито месо.

При леките форми симптомите могат да бъдат леко проявени. Разпознаването на заболяването в подобни случаи се постига само чрез изследване на урината.
При някои, протичащи с усложнения остри нефрити могат да се появят признаци на сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност (учестен пулс, учестено дишане, задух), а понякога (макар и рядко) п прояви от страна на нервната система (главоболие, нарушено съзнание, поява на гърчове).
Протичането на острия нефрит е най-често благоприятно. В течение на 2—4 седмици болестните прояви изчезват, но пълното оздравяване настъпва в продължение на 4—5 месеца. До пълното оздравяване болните деца трябва да се намират под лекарско наблюдение.

ДЕТСКА ПЪРВИЧНА (ЛИПОИДНА) НЕФРОЗА
Това е характерно за детската възраст заболяване, което най-често засяга деца от две до шест години. Неговите причини не са все още напълно изяснени.
Най-яркият симптом е появата на големи отоци, които най-ясно се забелязват около очите, по шията и в областта на половите органи. Отоците имат блед цвят. През известни периоди от дълготрайното протичане на заболяването отоците могат да бъдат леко изявени, а в някои периоди дори напълно да липсват. При образуването на отоци теглото на децата може Да се увеличи и това кара родителите погрешно да мислят, че детето е здраво. В този период денонощното количество на урината може да намалее.
Най-характерната находка при заболяването е отделянето с урина 1а ма големи количества белтък (албумин), което се установява при изследване на урината.

Детската липоидна нефроза е дълготрайно заболяване, което продължава много години, с периоди на подобряване и влошаване. При нея чест© се прибавят вторични инфекции, конто влошават протичането на заболяването и д-ават тежки усложнения (перитонпт, гнойни инфекции на кожата). При отглеждането ма тези деца освен спазването на безсолна диета важно място заема предпазването от прибавени инфекции.

Бъбречните болести у възрастните се нареждат на четвърто място по честота. Тяхното значение обаче се обуславя не толкова от честотата им, колкото от някои медико-социални показатели. Бъбречните заболявания обикновено се проявяват през най-активната възраст на човека (от 25- до 45-годишна възраст), имат продължително, неотклонно влошаващо се протичане и са една от най-честите причини за загубена работоспособност. И днес все още редица болести на бъбреците имат смъртен изход, и то в ранна възраст. Според данни на Световната здравна организация болестите на бъбреците заемат второ място (след травматизма) между причините за умиранията под 40-годишна възраст.

Болести на бъбреците

Бъбречните болести у възрастните се нареждат на четвърто място по честота. Тяхното значение обаче се обуславя не толкова от честотата им, колкото от някои медико-социални показатели. Бъбречните заболявания обикновено се проявяват през най-активната възраст на човека (от 25- до 45-годишна възраст), имат продължително, неотклонно влошаващо се протичане и са една от най-честите причини за загубена работоспособност. И днес все още редица болести на бъбреците имат смъртен изход, и то в ранна възраст. Според данни на Световната здравна организация болестите на бъбреците заемат второ място (след травматизма) между причините за умиранията под 40-годишна възраст.

Туберкулоза на бъбреците

Бъбречната туберкулоза се причинява от туберкулозните микобактерии — по подобие на белодробната туберкулоза. Заболяването обикновено се проявява години след прекарано друго туберкулозно заболяване (белодробна туберкулоза, плеврит, костна туберкулоза и др.).

Профилактиката на бъбречната туберкулоза се покрива с профилактиката на туберкулозните заболявания. От съществено значение е системното и продължително лечение на туберкулозата на лимфните възли, белите дробове, плеврата, перитонеума, костите и др. Избягването на контакти с туберкулозно болни, както и воденето на хигиенен начин на живот намаляват туберкулозната заболяемост.

Хидронефроза

Хидронефрозата се характеризира с постепенно разширяване на легенчетата и чашките на бъбрека поради смутен отток на урината. Бъбречната тъкан атрофира от натиска и намалява отделянето на урина. Препятствието за оттичането на урината може да лежи в легенчето, в чашките, в пикочопровода или в мехура. Понякога хидронефрозата е вродено заболяване. Тогава причината трябва да се търси при едностранна хидронефроза в съответния пикочопровод, а при двустранна - в пикочния канал. Освен механичните препятствия пречки за оттичането на урината могат да бъдат и някои заболявания на мускулния и нервния апарат на пикочопровода и легенчето. По-често се засяга десният бъбрек. Заболяването се среща еднакво често и в двата пола. Болестта се явява най-често между 20-и 40-годишна възраст, но не са пощадени (макар и рядко) и децата.

Лечението на хидронефрозата е оперативно според причината, която я е предизвикала. Когато другият бъбрек е запазен, бъбрекът, който не функционира, се отстранява.

Камъни и чужди тела в пикочния мехур

Камъните в пикочния мехур биват първични и вторични. Първичните се образуват в мехура, а вторичните слизат в мехура от бъбреците и пикочопроводите. Срещат се по-често у мъжете, в детската и старческата възраст. Камъните в пикочния мехур имат различна големина и са единични или множествени — могат да бъдат даже стотици. Формата им е кръгла или овална, а в някои случаи страните им са плоско изгладени. На цвят са различни според химическия състав (уратни, фосфатни, оксалатни камъни).

Лечението на малки камъчета в пикочния мехур става чрез раздробяването им със специален инструмент и последващо промиване на мехура. Големите камъни се вадят по оперативен път.

Бъбречнокаменна болест

Едно от най-често срещаните заболявания на пикочната система е бъбречнокаменната болест, т. е. формирането на твърди, камъкоподобни образувания в бъбреците и пикочните пътища.

По своя състав камъните могат да бъдат: уратни, оксалатни, фосфатни и смесени камъни.

Уратните камъни са единствените бъбречни камъни, които могат да се разрушават с помощта на лекарствени средства!

За профилактика на образуването на оксалатни камъни се препоръчва системното поемане на магнезиеви соли и витамин В6.

Надеждата да се разрушат оксалатните и фосфатните камъни с пиенето на отвари от билки е наивна и не е потвърдена от многото научни и клинични наблюдения.

Бъбречна недостатъчност

Бъбреците са жизнено важен отделителен орган, който отделя излишната вода, вредните продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. Когато бъбреците са увредени от някакво заболяване, те не могат да изпълняват добре тази своя отделителна функция. Това болестно състояние се нарича бъбречна недостатъчност. В зависимост от това, дали бъбречната недостатъчност е резултат на остро, бързо развиващо се бъбречно заболяване или е последица на бавно и дълго протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.

За предпазване от остра бъбречна недостатъчност се вземат мерки за намаляване на травмите (особено тези през време на война), за предотвратяване на инфекциите (специално криминалните аборти), отравянията и тежките остри заболявания на бъбреците.

Пиелонефрит

Пиелонефритът е инфекциозно възпалително заболяване на бъбречната тъкан и на лигавицата на бъбречните легенчета. Приема се, че пиелонефритът е най-честото единично заболяване на бъбреците. Той е особено чест в детската възраст у момичетата, в зрялата възраст у жените и в по-напредналата възраст у мъжете.      Големият брой заболявания от пиелонефрит у малките момиченца се обуславя от някои аномалии на пикочните пътища, лоши хигиенни навици и замърсявания. По-голямата честота на пнелонефрита у жените е резултат на редица особености в устройството и функцията на пикочната им система и на бременността. При възрастните мъже болестта е най-често последица от застоя на урината при увеличение на простатната жлеза. Към заболявания от пиелонефрит предразполагат редица общи заболявания — захарна болест, хроничен колит, обменни и ендокринни болести, медикаментозни увреждания, бъбречнокаменна болест, затруднения в оттичането на урината. Най-честите причинители на пиелонефрита са чревните бактерии. През последните години обаче все по-често се наблюдават инфекции и с други микроорганизми — включително вируси и гъбички. Заразяването на бъбреците може да стане по кръвен път или (по-често) възходящо от пикочния мехур и долните пикочни пътища.

Хроничен нефрит

Понятието хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протичане и изход.

Причините на хроничния нефрит все още не са напълно изяснени. В около 20% от случаите той е последица от прекаран остър нефрит.

Лечението на хроничния нефрит в неговата начална фаза (т. нар. компенсирана фаза) е свързано с определен режим на живот и хранене. Болният трябва да избягва простуди и вредни външни въздействия. На болния трябва да се осигури 2—3 пъти годишно санаториално лечение при сухи и топли климатични условия , да прекарва на легло 10—12 часа в денонощие и при най-малките прояви на простуда да се съветва е лекар.

Остър нефрит

Острият нефрит се среща предимно в детската възраст (над 70% от случаите).. Острият нефрит е обикновено вторично заболяване — след прекарана ангина, гнойни възпаления на кожата, причинени от специални видове стрептококи. В последно време при по-възрастните се наблюдава често остър нефрит след някои вирусни заболявания — грип, остри възпаления на горните дихателни пътища.. Между първичното заболяване и началото на острия нефрит обикновено има 15—20 дни на видимо здраве. Внимателното наблюдение обаче нерядко открива през този период редица малки и незначителни прояви — неразположение, болка в кръста, леки повишавания на температурата, неоправдана бледност. Неколкократното на ден изследване на урината често показва наличие на белтък. Затова се изисква особено внимание след оздравяването от ангина и завръщането към обичайния начин на живот и хранене. Често могат да се открият изменения в урината, сочещи за заплашващ остър нефрит.

За предпазване от остър нефрит след всяко боледуване от ангина, простуда или грип трябва да се направят неколкократни проверки на урината и при най-малките изменения болният да остане на легло.

Гломерулонефрит

Представлява хронично прогресиращо дифузно заболяване на бъбреците с инфекциозно-имунен характер и с предимно засягане на гломерулите. Може да доведе до вторична нефросклероза и хронична бъбречна недостатъчност.

От патоморфологична гледна точка гломерулонефритите се разделят на: с минимални увреждания; мембранозен; пролиферативен; мембранозно-пролиферативен; огнищно-склерозен.

Цистит, Пиелит, Пиелонефрит (научна версия)

Неспецифични, възпалителни заболявания на пикочния мехур, бъбречните легенчета и на интерстициалната тъкан на бъбреците в резултат на пряка бактериална инфекция.

Пиелонефритите се разделят на остри и хронични. Освен това биват първични и вторични. Много често пиелонефритът се наслоява върху предшествуващи бъбречни заболявания и тогава се говори за съпътствуващ пиелонефрит.

Пиелонефритите се срещат във всички възрасти, малко по-често у жените. В детската и училищната възраст и между 20 и 45 години се наблюдават предимно при жени, а в по-напредналата възраст е по-чест при мъжете.

Острият цистит се характеризира със следните основни симптоми: смущение при уринирането (дизурия), често уринирате (полакиурия) и гнойна урина (пиурия). Началото е остра и внезапно, болните усещат силно паране и болки при уринирането, напразни напъни, чести и малки порции с обикновено мътна урина болки в областта на пикочния мехур.

При засягане на бъбречните легенчета (остър пиелит) температурата е много висока, често със септичен характер, с втрисанйя и изпотявания, с тъпи болки в поясната област, които рядко приемат коликообразен характер. При по-силни болкова кризи може да се мисли за предшествуваща нефролитиаза.